№ 2551
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100504350 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4350/2023 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на М. А. А. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №256 от
06.01.2023 г постановено по гр.д.№39237/2022 г на СРС , 144 състав ; в частта , с която е
признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София срещу А. ,
че същия дължи разликата над 2094,31 лева до 2205,55 лева / или 111,24 лева/ незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г за апартамент №45 в гр.София
ул.**** , ведно със законната лихва от 13.01.2022 г до окончателното заплащане на сумата ;
разликата над 338,83 лева до 360,83 лева /или 22 лева/ лихви за забава върху посочената
главница за периода 15.09.2019 г – 20.12.2021 г ; и 4,56 лева лихви за забава за периода
31.08.2019 г – 20.12.2021 г върху главница за дялово разпределение за периода м.07.2019 г –
м.04.2020 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
20.01.2022 г по ч.гр.д.№1657/22 г на СРС , 144 състав ;
-и по частна жалба на М. А. А. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №6965 от
21.02.2023 г по гр.д.№39237/2022 г на СРС , 144 състав , с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя от 23.01.2023 г да се намалят разноските пред СРС за разликата
над 351,92 лева до 951,92 лева , които е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* , гр.София .
1
Във въззивната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в
обжалваната част . Сумите за топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.10.2018 г са
погасени по давност , съответно погасени по давност са и лихвите за забава върху тях . Не се
дължат лихви върху сумата за дялово разпределение , защото липсва срок за плащането им
и покана от ищеца до ответника по чл.84 ал.2 ЗЗД .
Във частната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на определението на СРС
по чл.248 ГПК . Не се дължат разноските за допуснатите ССЕ и СТЕ , защото ответникът е
признал всички факти , които е следвало да се доказват с тях . Възнагражденията на вещите
лица са прекомерни и не съответстват на положения труд .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС в определението по чл.248 ГПК .
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ********* гр.София не взема становише по
въззивната жалба .
Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 12.01.2023 г, поради което въззивната жалба от 23.01.2023 г е подадена в срок
. Определението по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 28.02.23 г , поради което
частната жалба от 06.03.23 г е подадена в срок.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС и на определението на СРС по чл.248 ГПК .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ответникът е потребител на
топлинна енергия за процесния имот . Приложими са ОУ /2014 г/ и сметките следва да се
заплащат в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на ищеца .
Погасени по давност са сумите за топлинна енергия за периода м.05.2018 г – 13.01.2019 г и
остават дължими суми за главница в размер на 767,85 лева . Тази сума е погасена с плащане
от ответника и са останали дължими 2205,55 лева главница . СРС не е изложил мотиви защо
се дължат и лихви за забава върху главниците за топлинна енергия и за дялово
разпределение .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част .
Преди всичко следва да се отбележи , че диспозитивът на първоинстанционния съд е неясен
2
. Изложените мотивите са неправилни и противоречиви , а относно лихвите за забава върху
сумата за дялово разпределение въобще не са изложени мотиви . Не се твърди от ответника
и изрично е посочено от ССЕ , че липсват данни за плащания от ответника на процесните
суми .
След като СРС приема , че заповедта за изпълнение е влязла в сила в определена част , то
процесни са разликите над тези суми . Това следва да намери ясно отражение в диспозитива
на решението , а не само да се разпореди издаване на изпълнителен лист в частта , в която
заповедта за изпълнение е влязла в сила .
Предвид процесен период за главницата за топлинна енергия м.05.2018 г – м.04.2020 г
приложими са ОУ /2016 г / като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г / клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми по чл.32 ал.1,2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на
периода , за който се отнасят . Срокът за заплащане на сумите не е обвързан от
публикуване на сметките на интернет страницата на ищеца , като по предишните ОУ /2014
г / . С оглед на изложеното и предвид подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 13.01.2022 г не съответства на закона посоченото от СРС , че погасени по
давност са сумите за главница за топлинна енергия за периода м.11.2018 г – 13.01.2019 г .
Най-старата сметка от този период - от м.11.2018 г - се дължи в 45-дневен срок , който
започва да тече от 01.12.2018 г т.е. дължи се на 14.01.2019 г . Подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 13.01.2022 г е преди изтичане на 3-годишната давност
за задължението за м.11.2018 г , съответно преди за тези за следващите периоди до м.04.2020
г. Следователно , погасени по давност са само процесни задължения за топлинна енергия за
периода м.05.2018 г – м.10.2018 г . Според СТЕ погасените задължения са в размер на
111,24 лева т.е. в тази част въззивната жалба е основателна .
По отношение на лихвата за забава , с оглед установения по-малък дължим размер на
главницата , на основание чл.162 ГПК настоящият съд приема , че ответникът действително
не дължи разликата над 338,83 лева до 360,83 лева /или 22 лева/ лихви за забава върху
посочената главница за периода 15.09.2019 г – 20.12.2021 г . Следователно въззивната жалба
е основателна и по отношение на визираната в нея част от лихвата за забава върху
главницата за топлинна енергия .
Също неправилно СРС е приел и че в случая се дължат и лихви за забава върху сумата за
дялово разпределение . Чл.22 ал.2 и чл.36 от ОУ /2016 г / не посочват срок , в който
потребителите трябва да заплащат главницата за дялово разпределение , а за нея са
неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Ищецът не е представил доказателства за покана
до длъжника по чл.84 ал.2 ЗЗД , поради което не е възникнало задължение за лихви за забава
върху главницата за дялово разпределение .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и
описаните по-горе искове да се отхвърлят в посочените части .
По частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК
Принципно правилно СРС е взел предвид разноските за ССЕ и СТЕ при изчисляване на
3
дължимите разноски пред СРС . Частичното възражение срещу заповедта за изпълнение не
освобождава ищеца от доказателствената тежест да докаже исковете си , а експертизите са
допустими и относими доказателства . От друга страна предвид уважаване на въззивната
жалба и частично отхвърляне на исковете ответникът дължи по-малко разноски на ищеца
пред СРС – 901,37 лева , а не 951,92 лева. Определението на СРС по чл.248 ГПК също
трябва да се отмени частично .
Съобразно отхвърлената част от исковете процесуалният представител на ответника пред
СРС има право на част от адвокатското възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ .
Пред СГС право на разноски има въззивникът и процесуалния му представител за
осъществена безплатна правна помощ .
По частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК не се следват разноски на страните .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №256 от 06.01.2023 г постановено по гр.д.№39237/2022 г на СРС , 144
състав в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422
ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* , гр.София срещу М. А. А. ЕГН ********** от гр.София , че същия дължи
разликата над 2094,31 лева до 2205,55 лева / или 111,24 лева/ незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г за апартамент №45 в гр.София ул.**** , ведно със
законната лихва от 13.01.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над
338,83 лева до 360,83 лева /или 22 лева/ лихви за забава върху посочената главница за
периода 15.09.2019 г – 20.12.2021 г ; и 4,56 лева лихви за забава за периода 31.08.2019 г –
20.12.2021 г върху главница за дялово разпределение за периода м.07.2019 г – м.04.2020 г ;
за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.01.2022 г по
ч.гр.д.№1657/22 г на СРС , 144 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София да се
признае за установено , че М. А. А. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД разликата над 2094,31 лева до
2205,55 лева / или 111,24 лева/ незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г –
м.04.2020 г за апартамент №45 в гр.София ул.**** , ведно със законната лихва от 13.01.2022
г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 338,83 лева до 360,83 лева /или 22
лева/ лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2019 г – 20.12.2021 г ; и
4,56 лева лихви за забава за периода 31.08.2019 г – 20.12.2021 г върху главница за дялово
разпределение за периода м.07.2019 г – м.04.2020 г ; за които суми /частично/ е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.01.2022 г по ч.гр.д.№1657/22 г на СРС , 144
състав .
4
ОТМЕНЯ определение №6965 от 21.02.2023 г по гр.д.№39237/2022 г на СРС , 144 състав ,
в частта , с която е оставена без уважение молбата на М. А. А. ЕГН ********** от гр.София
от 23.01.2023 г да се намалят разноските пред СРС за разликата над 901,37 лева до 951,92
лева , които е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София
; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение №256 от 06.01.2023 г постановено по гр.д.№39237/2022 г на СРС , 144
състав в частта за разноските като ОТМЕНЯ разноските пред СРС , които М. А. А. ЕГН
********** от гр.София е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* , гр.София за разликата над 901,37 лева до 951,92 лева .
ПОТВЪРЖДАВА определение №6965 от 21.02.2023 г по гр.д.№39237/2022 г на СРС , 144
състав , в частта , с която е оставена без уважение молбата на М. А. А. ЕГН ********** от
гр.София от 23.01.2023 г да се намалят разноските пред СРС за разликата над 351,92 лева до
901,37 лева .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София , да заплати на М. А. А.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 26,30 лева разноски прес СГС .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София , да заплати на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат С.Й.Д. ЕГН **********
гр.София сумата от 25,05 лева възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред СРС
.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София , да заплати на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат М. Л. Л. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 400 лева възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред СГС
.
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК *********
гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5