№ 549
гр. Пловдив , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330200990 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 549956-
F573635/02.12.2020г., издадено от *** на ТД на НАП, гр. Пловдив срещу
"Шанс 2 - 2012" ООД, ЕИК: ***, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.
11, ал. 1 Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки
/ЗСВТС/ на основание чл. 17, ал. 1 ЗСВТС.
Жалбоподателят, "Шанс 2 - 2012" ЕООД, обжалва издаденото
наказателно постановление и моли същото да бъде отменено с твърдение за
маловажност на случая. В съдебно заседание, чрез процесуалния
представител адв. Б., поддържа жалбата и прави същото искане. Моли да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована,
изпраща процесуален представител, който моли наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по подробно изложени
в съдебното заседание мотиви. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
На 05.10.2020г., инспектор по приходите в НАП – С. С. К., съставила
1
АУАН с бланков № F573635/05.10.2020г. срещу "Шанс 2 - 2012" ООД, ЕИК:
***, тъй като в хода на служебно извършена проверка на 15.09.2020 г.,
установила, че дружеството, като Интрастат оператор по смисъла на чл. 7
ЗСВТС, не е подал в ТД на НАП-Пловдив месечна декларация по системата
ИНТРАСТАТ /ПРИСТИГАНИЯ/ в предвидения от закона срок, а именно 14-
то число на месеца, следващ референтния период. В хода на извършената
проверка било констатирано, че декларацията /ПРИСТИГАНИЯ/ е за
референтен период август 2020 г. и е следвало да бъде подадена най-късно до
14.09.2020 г. вкл. в ТД на НАП-Пловдив. Вместо това същата е била подадена
на 01.10.2020 г. с вх. № 141044/01.10.2020 г. Възражения срещу акта били
депозирани, но били приети за неоснователни.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено обжалваното НП,
с което на "Шанс 2 - 2012" ООД, ЕИК: *** е била наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗСВТС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства –
свидетелските показания на актосъставителя К., които показания съдът
кредитира като обективни, последователни и логични, както и от приетите и
приложените по делото писмени доказателства.
На практика липсва спор между страните по отношение фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното
постановление, поради което съдът е категоричен, че дружеството със своето
бездействие в срока до 14.09.2020 г. вкл. е осъществило от формална страна
състава на нарушението по чл. 11, ал. 2 от Закона за статистика на
вътреобщностната търговия със стоки, доколкото цитираната правна норма
предвижда, че Интрастат оператори с възникнало текущо задължение подават
Интрастат декларация до 14 – то число на месеца, следващ референтния
период. Поради тази причина, съдът намира, че действително чрез своето
бездействие в периода до 14.09.2020 г. дружеството – жалбоподател е
извършило административно нарушение.
Същевременно обаче съдът счита, че в случая се касае за маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Действително в ЗАНН не е предвиден
законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай
на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от
цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените
обществени отношения. От доказателствата по делото се установява, че
дружеството е изпълнило своето задължение, макар и с известно
закъснение, да депозира своята Интрастат декларация. Видно е, че
закъснението е в съвсем кратък срок. Освен това, декларацията за месец
август 2020 г. е подадена преди още да е съставен АУАН с бланков №
F573635/05.10.2020г. – същата е подадена на 01.10.2020г., а АУАН е съставен
на 05.10.2020г. Подадената Интрастат декларация е нулева, доколкото не е
2
имало записи, които да се декларират за съответния месец, поради което и от
нарушението не са настъпили никакви вредни последици, включително по
никакъв начин не са увредени финансовите интереси на държавата. Нещо
повече, видно от документа, наименован „Състояние на задълженията“,
приложен към административнонаказателната преписка, по отношение на
поток „Пристигания“ лицето е незадължено да декларира статистическа
стойност по закон, като източникът на задължението по отношение на този
поток е саморегистрирането му под прага, т.е. лицето се е регистрирало
като Интрастат оператор по отношение на поток „пристигания“ при
условията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № Н-4 от 21 декември 2007 г. за
прилагане на система Интрастат, без да са били налице обстоятелствата
по чл. 10, ал. 1 или 2 от Наредбата.
В тази връзка съдът съобрази, че поначало задълженията за деклариране
чрез Интрастат декларации възниква отделно за всеки поток (пристигания
и изпращания), съгласно чл. 7 от ЗСВТС и чл. 10 от Наредба № Н-4 от 21
декември 2007 г. за прилагане на система Интрастат при достигането на
прага, определен със Заповед на Председателя на НСИ.
Така дружеството за 2019г. е достигнало прага за деклариране за поток
„изпращания“, определен в Заповед № РД-05-809/12.10.2018г. (280 000 праг,
при деклариран обем от 614 174), но не е достигнало през 2019г. прага за
деклариране на поток „пристигания“ – деклариран обем от 0 при праг за
деклариране от 460 000.
За 2020г. декларираните записи по този поток „пристигания“ (за който е
административнонаказателното обвинение) е в размер на 23 157, тоест явяващ
се значително под прага за деклариране за този потокот 470 000 записа,
установен със Заповед № РД-05-679/03.10.2019г. на Председателя на НСИ.
Така задължението на лицето въобще да подава Интрастат декларация по
отношение на поток „пристигания“ е възникнало вследствие на
добросъвестното поведение на жалбоподателя, който е желал доброволно
да декларира постъпилите записи в поток „пристигания“ и се е регистрирал
по собствена инициатива, без да е имал законово задължение за това по чл.
7 от ЗСВТС и по чл. 10 от Наредба № Н-4 от 21 декември 2007 г. за
прилагане на система Интрастат, което безспорно също се явява смекчаващо
обстоятелство. За пълнота следва да се посочи, че липсата на изначално
задължение на жалбоподателя да се регистрира като Интрастат оператор за
съответния поток, макар и да следва да бъде отчетено като смекчаващо
обстоятелство, не води до липса на извършено нарушение, доколкото в
хипотезата на чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС, като субект на
административнонаказателна отговорност е посочен "Интрастат оператор",
като няма отделно изискване същият да е задължено по чл. 7 от ЗСВТС лице,
поради което и от тълкуването на нормата е изводимо, че същата е
приложима и по отношение на саморегистриралите се като Интрастат
оператори лица по чл. 14 от Наредба № Н-4 от 21.12.2007 г..
3
Не на последно място, в обжалваното наказателното постановление
изрично е посочено, че нарушението е извършено за първи път, като също
така в самата административнонаказателна преписка не се съдържат данни за
някакви други констатирани административни нарушения на данъчното,
осигурителното и финансовото законодателство, извършени от
жалбоподателя.
Всички тези обстоятелства следва задължително да бъдат отчетени при
преценката относно това дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Касае се за юридически признак на извършеното деяние, обуславящ смекчена
административнонаказателна отговорност, като преценката следва да се
направи на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина
на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за извършителя и другите обстоятелства, които имат
значение за степента на обществена опасност на извършеното.
Съвкупно преценени, тези факти разкриват по – ниска степен на
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с други
нарушения от същия вид. Анализирайки всички установени и изброените по –
горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното административно
нарушение, за което е наказано дружеството – жалбоподател, представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна
степен е засегнало установения ред на държавно управление, без да
предизвика вредни последици. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При
наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е
следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го
предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението,
ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно задължителните
указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС,
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление.
В тази насока е и практиката на Административен съд – Пловдив по
решения на сходни казуси, при които касационната инстанция е приемала
наличие на маловажен случай при приложението на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от
ЗСВТС – така и Решение № 2180 от 30.10.2019 г. на АдмС - Пловдив по к.
а. н. д. № 1824/2019 г. - „По делото не са ангажирани доказателства за
настъпили вредни последици за фискалната политика на държавата; не са
ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме, че
разглежданото нарушение е с по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от този вид; нарушението е извършена за първи
път; а освен това Интрастат декларацията за месец 08. 2018 г. е подадена
4
на 01.10.2018 г. или преди още да бъде съставен АУАН с №F415642 от
02.10.2018 г. Посочените обстоятелства позволяват формирането на извод
за наличието на маловажен случай на административно нарушение.“;
Решение № 1268 от 20.07.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
1224/2020 г., Решение № 1860 от 12.10.2015 г. на АдмС - Пловдив по к. а.
н. д. № 1688/2015 г. В тази насока е и практиката на останалите
административни съдилища в страната - Решение № 101 от 24.08.2020 г. на
АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 87/2020 г., Решение № 2845 от 10.06.2020 г. на
АдмС - София по адм. д. № 1731/2020 г. Решение № 148 от 29.11.2019 г. на
АдмС - Търговище по к. а. н. д. № 114/2019 г. и др.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН, НП да се отмени, а на
нарушителя да се укаже, че следва да спазва стриктно данъчно-
осигурителното законодателство в държавата, като това е последен
компромис, който му се прави, както и че при следващо нарушение ще бъде
реално санкциониран.
С оглед изхода на спора, разноски са дължат на жалбоподателя. Такива
са претендирани в последното съдебно заседание и са представени
доказателства за извършването им в размер на 100 лв. за заплатен адвокатски
хонорар, поради което и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да ги
заплати. Договореният хонорар не се явява прекомерен, тъй като не
надвишава предвидения минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна ТД на НАП - Пловдив не е самостоятелно юридическо
лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от
което е част наказващият орган, а именно Национална Агенция по приходите,
като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19
от Закона за НАП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 549956-
F573635/02.12.2020г., издадено от *** на ТД на НАП, гр. Пловдив срещу
"Шанс 2 - 2012" ООД, ЕИК: ***, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.
11, ал. 1 Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки
/ЗСВТС/ на основание чл. 17, ал. 1 ЗСВТС.
5
ОСЪЖДА Националната Агенция по приходите да ЗАПЛАТИ на
"Шанс 2 - 2012" ООД, ЕИК: *** сумата от 100 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6