№ 1103
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000501607 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 261150/19.02.2021г, постановено по гр.д.№ 6910/2018г по описа на
СГС, I ГО, 8 с-в, е осъдено ЗАД „Асет иншурънс” АД с ЕИК ********* да заплати на К. В.
К. с ЕГН ********** на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 30 000лв. за застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП
от 28.01.2018г, което е причинено от водача на лек автомобил „Тойота”, с рег. № ******* и
на основание чл.497 от КЗ вр. с чл.86 ЗЗД законната лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение, считано от 20.05.2018г до деня на окончателното плащате на
присъдената сума, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 30 000лв. до 100 000лв.
Решението е обжалвано от К. В. К., чрез адв.П.Д. от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция за разликата от 30 000лв. до 100 000лв., ведно със законната
лихва върху нея. Сочи, че размерът на обезщетението не е съобразен с чл.52 ЗЗД, тъй като
не е съобразен причиненият противоправен резултат и степента на търпените
неимуществени вреди от множеството тежки травматични увреждания, периодът на
лечение, трайно намалената работоспособност, психо-емоционалната травма, лимита на
застрахователната отговорност, икономическата конюктура в страната. Претендирал е да се
отмени решението в обжалваната му част, да се уважи исковата претенция в пълния
предявен размер и да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответната страна по жалбата-ЗАД „Асет Иншурънс” АД, представлявано от
гл.юрисконсулт Хр.И., е оспорила въззивната жалба. Сочи, че съдът е обсъдил всички
констатации от заключението на СМЕ, че намалената работоспособност е в резултат и от
1
дегенеративни увреждания и заболявания на ищеца в поясната област, които предшестват и
не са в причинна връзка с ПТП, не е установено клинично изразено психично разстройство.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Ищецът-К. В. К. е посочил в исковата молба, че на 28.01.2018г, около 7.00ч, на пътя
гр.Варна-к.к.”Златни пясъци”, на път ГП I-9 на 98км, лек автомобил с марка „Тойота”,
модел „Пикник”, рег. № *******, управляван от К. И. К. е самокатастрофирал. Като
пътуващ в лекия автомобил на предна дясна седалка до шофьора са му били причинени
телесни увреждания. Водачът на автомобила го е управлявал с превишена и несъобразена
скорост с пътните условия-заледен път. Изгубил е контрол над МПС-то, излязъл е в дясно от
пътната лента и политнал в пропаст, ударил се е последователно в няколко дървета и е
преустановил движението си. Причина за настъпване на пътния инцидент са действията на
водача на МПС, който е нарушил правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.1, ал.2
ЗДвП. Непосредствено след ПТП е бил откаран в МБАЛ „Св.Анна-Варна” АД, в Клиниката
по неврохирургия, и хоспитализиран за периода 28.01.2018г до 31.01.2018г. Било е
установено, че е получил множество телесни увреждания: импресионна фрактура на тялото
на Тh 12 прешлен, многофрагментна фрактура на тялото на Л2 прешлен, псевдолистеза на
Л4-Л5 с дискова протрузия, фрактура /счупване/ на носа, екскорации в лицевата област,
разкъсно-контузна рана на носа. Извършена му е била операция на 1.02.2018г в МБАЛ
„Света Марина” ЕАД-гр.Варна в Клиниката по неврохирургия, като му е била поставена
винтова стабилизационна система на L1 и L 2 прешлени с два винта и две титаниеви пръчки.
Направена е била вертебропластика с костен цимент. След изписването му от болничното
заведение е продължил лечението си в домашни условия, като е търпял интензивни и
продължителни болки. Било е затруднено движението на цялото му тяло. Трябвало е да
избягва тежките физически натоварвания, провеждал е физиотерапия и рехабилитация. Не е
можел да се обслужва самостоятелно и да извършва елементарни битови дейности, и е имал
нужда от чужда помощ. Изпитал е силен стрес и страх от инцидента, не шофира собствения
си лек автомобил, изпаднал е в посттравматичен стресов синдром.
Виновният за настъпването на ПТП водач е бил застрахован в ответното дружество
по застраховка „Гражданска отговорност”, където е била заведена молба за изплащане на
обезщетение за причинените щети от ПТП, но застрахователят не е заплатил обезщетение.
Претендирал е да бъде осъдено застрахователното дружество да заплати на К. В. К.
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000лв,
ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 20.05.2018г до окончателното изплащане на същото.
Ответникът по делото-ЗАД „Асет Иншурънс” АД е оспорил исковата претенция, с
доводи, че не е налице неправомерно виновно поведение на водача на автомобила,
механизма на настъпване на процесното ПТП, настъпването на описаните от ищеца
вредоносни последици - вида, тежестта и размера на получените телесни увреждания,
връзката им с ПТП, продължителността на възстановителния период. Навел е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който към момента на
настъпване на ПТП пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на
разпоредбата на чл. 137а ал.1 от ЗДвП. Оспорил е като неоснователен предявеният иск за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума, с доводи, че не е изпаднал в
забава.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, приел е, че не е
налице съпричиняване от страна на пострадалия.
2
Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка пред въззивната
инстанция, и същата се установява, че е следната:
Не се спори между страните, че увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при
ответника, покриваща датата на ПТП.
Безспорно между страните по делото е, че на 28.01.2018г, около 7.00ч, на пътя
гр.Варна-к.к.”Златни пясъци”, път ГП I-9 на 98км, лек автомобил с марка „Тойота”, модел
„Пикник”, рег. № *******, управляван от К. И. К. е самокатастрофирал. Като пътуващ в
лекия автомобил на предна дясна седалка до шофьора, на ищеца К. В. К. са му били
причинени телесни увреждания. Водачът на автомобила го е управлявал с превишена и
несъобразена скорост с пътните условия-заледен път. Изгубил е контрол над МПС-то,
излязъл е в дясно от пътната лента и политнал в пропаст, ударил се е последователно в
няколко дървета и е преустановил движението си.
Спори се между страните относно размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди.
От представената медицинска документация и заключението на вещото лице се
установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил следните увреждания:
Гръбначна травма, състояща се от импресионно счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен
дислокация на фрагменти към гръбначно-мозъчния канал и без клинични данни
за травматично нараняване на подлежащия гръбначен мозък; многофрагментно
счупване на тялото на втори поясен
прешлен /Л2/ със снишаване на тялото му и удължаване на предно- задния му размер,
без дислокация на фрагменти към гръбначно-
мозъчния канал и без клинични данни за увреждане на подлежащата конска опашка/cauda equina
челюстна травма,
изразяваща се в счупване на носни кости без дислокация на фрагменти и външна
разкъсно-контузна рана на носа.
След настъпване на инцидента на 28.01.2018г. –ищецът е бил приет в
в спешно отделение на МБАЛ„Света Анна”АД, като при постъпване бил в съзнание,
оплаквал се от главоболие и болки, опасващи кръста и засилващи се при движение. В локалния
на пациента е описана разкъсно-
контузна рана на носа, която е обработена хирургично. След консултация с
УНГ специалист е направена репозиция на счупването и поставена предна
„тампонада” на носа.
Консултативните прегледи от коремен хирург и ортопед не са установили
образни и клинични данни за травматични увреждания на коремни органи и на
кости освен описаните счупвани на дванадесети гръден/Тн12/ и втори поясен
/Л2/ прешлени.
Констатирано е
наличието на шийните пондилограми, които не са с травматичен характер и
следователно не са причинени от настъпилото ПТП,
а са резултат от по- стари и медицински установени дегенеративни промени на видимите прешлени
С4 /от първи до четвърти/.
През месец юни 2018г. ищецът е имал оплаквания от засилващи се болки в кръста -
по двата крака, придружени от схващания и затруднения в походката. След
консултация с неврохирург и магнитно-
резонансна томография на поясен отдел е приет отново на лечение в клиниката по
неврохирургия на УМБАЛ „Света Марина” ЕАД
с диагноза: Спондилолистеза и лумбална стеноза на ниво Л4-Л5.
3
Претърпените от ищеца болки и страдания са се проявили за период от три месеца,
като най-интензивни са били в първия от
тях. Възстановителният период за травматичните увреждания е
в границите на една календарна година. За това време се образува окончателният
костен калус за счупванията на телата на прешлените. Счупването на носните
кости при ищеца също е зараснало окончателно.
Появилите се при ищеца оплаквания след първата оперативна интервенция -
болка в кръста с ирадиация към двата крака, придружени от затруднения в
походката нямат травматичен характер и не произтичат от настъпването на процесното
Удължаването на възстановителния период е от оплаквания, произтичащи
от измененията в отдела, предшестващи травматичния инцидент. Получените
фиброзни изменения в процеса на зарастване са в основата на промяната на
функциите на мускулатурата в лумбалния отдел. Променената биомеханика е довела до
състояние, в което настъпване на по-бърза умора с изява на тежест и болка при по-
продължително правостоене на
пострадалия и при ходене. Оплакванията се облекчават чрез упражнения,
физикални процедури и балнеосанаториално лечение.
От заключението по съдебно-психологичната експертиза се установява, че
претърпяното от пострадалия ПТП се е отразило негативно върху неговото психично
функциониране. Възприел е инцидента като силен стресор. След инцидента са били налице
интензивни негативни емоционални състояния, а впоследствие интензивен психосоматичен
дискомфорт, нарушение на съня, повишена раздразнителност, болки. За около година е имал
трайни състояния на напрегнатост и тревожност, свързани със страх от инвалидизация и
чувство за нарушени възможности. Не се отчита клинично изразено психично разстройство.
Продължителни във времето са отделни прояви на емоционална лабилност /тревожност и
депресивност/.
Ангажирани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ж. К. К., съпруга
на ищеца, която е дала показания, че лечебният и възстановителен период на ищеца бил
тежък за него и за близките му, главно поради субективната неспособност на пострадалия да
се погрижи сам за битовите и хигиенните потребности, както и да се движи. Според
впечатленията на свидетелката, дори след възстановителния период, състоянието на ищеца
не се подобрило значително и той продължавал да се оплаква от болки.
При установяване, че са налице всички елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ /отм./
за ангажиране на отговорността на ответното дружество, следва да се определи
обезщетението за неимуществени вреди. При съобразяване на Постановление
№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр.
решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение №151/12.11.2013г.
на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.
№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в
които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението
при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано
изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като
характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се
прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете, че пострадалият е бил на 58 години към момента на ПТП,
причинените увреждания са
4
Гръбначна травма състояща се от импресионно счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен
дислокация на фрагменти към гръбначно-мозъчния канал и без клинични данни
за травматично нараняване на подлежащия гръбначен мозък; многофрагментно
счупване на тялото на втори поясен
прешлен /Л2/ със снишаване на тялото му и удължаване на предно- задния му
размер,без дислокация на фрагменти към гръбначно-
мозъчния канал и без клинични данни за увреждане на подлежащата конска опашка/cauda equina
гръбначния стълб, както и лицево- челюстна травма,
изразяваща се в счупване на носни кости без дислокация на фрагменти и външна
разкъсно-контузна рана на носа. Претърпял е репозиция на счупването на носа. Извършена
му е била оперативна интервенция на 1.02.2018г. на телата на Th12 и L1 прешлени с
поставяне на винтова стабилизационна система на L1 прешлен и на L3 прешлен два винта и
две титаниеви пръчки. Последвалите след първата операция болки в кръста с ирадиация към
двата крака, придружени от затруднения в походката нямат травматичен характер и не се
намират в пряка причинно-следствена връзка с травмите от ПТП. Настъпило е негативно
психологическо отражение на инцидента върху личността на ищеца.
Възражението, че пострадалият е бил освидетелстват със 75 % инвалидност, следва
да се отчете в степен, че същото е за три години до 2023г и, че касае и несвързани с ПТП
телесни увреждания.
Претърпените болки и страдания са се проявили за период от три месеца, като най-
интензивни са били в първия от тях. Възстановителният период за травматичните
увреждания е в границите на една календарна година, като удължаването му е резултат от
изменения в отдела, предшестващи травматичния инцидент.
Следва да се отчете, че пострадалият се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си.
При съобразяване на тези изложените обстоятелства, въззивният съд приема, че
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на
40 000лв., ведно със законната лихва върху сумата.
Поради разминаване на изводите на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлена исковата
претенция за разликата от 30 000лв. до 40 000лв., ведно със законната лихва 20.05.2018г до
окончателното изплащане, като следва да се постанови, че се осъжда ЗАД „Асет иншурънс”
АД да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата за разликата от 30 000лв. до 40 000лв.
/допълнително 10 000лв./, ведно със законната лихва върху сумата от 20.05.2018г до
окончателното изплащане. Следва да се потвърди решението в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция за разликата от 40 000лв. до 100 000лв., ведно със законната
лихва върху нея от 20.05.2018г.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдено на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с
чл.38, ал.2 ЗАдв. да заплати на адвокат П. Д. сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция и на К. В. К. с ЕГН ********** сумата от 142.86лв. за разноски
за държавна такса, както и сумата от 158лв. допълнително за разноски пред първата
инстанция. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност следва да се остави без
уважение, тъй като се претендира адвокатско възнаграждение към минималния размер по
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъден К. В. К. да заплати на
ЗАД „Асет иншурънс” на основание чл.78, ал.3 вр- ал.8 ГПК сумата за разликата от 606лв.
до 707лв. за разноски пред СГС.
Следва да бъде осъден К. В. К. да заплати на ЗАД „Асет Иншурънс” АД сумата от
150лв. за юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
5
Следва да бъде осъдено ЗАД „Асет Иншурънс” АД да заплати по сметка на САС
сумата от 400лв. за дължима допълнително държавна такса върху уважената част на
исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261150/19.02.2021г, постановено по гр.д.№ 6910/2018г по
описа на СГС, I ГО, 8 с-в, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция на К. В.
К. с ЕГН ********** срещу ЗАД „Асет иншурънс” АД с ЕИК ********* на основание
чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 30 000лв. до 40 000лв. за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 28.01.2018г,
което е причинено от водача на лек автомобил „Тойота”, с рег. № ******* и на основание
чл.497 от КЗ вр. с чл.86 ЗЗД законната лихва върху присъденото застрахователно
обезщетение, считано от 20.05.2018г до деня на окончателното плащате на присъдената
сума, в частта му, с която е осъден К. В. К. да заплати на ЗАД „Асет иншурънс” на
основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК сумата за разликата от 606лв. до 707лв. за разноски пред
СГС, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Асет иншурънс” АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К. В. К. с ЕГН
********** сумата за разликата от 30 000лв. до 40 000лв. /допълнително 10 000лв./, за
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни
увреждания при ПТП от 28.01.2018г, което е причинено от водача на лек автомобил
„Тойота”, с рег. № ******* ведно със законната лихва върху сумата от 20.05.2018г до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. Д. сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и
на К. В. К. с ЕГН ********** сумата от 142.86лв. за разноски за държавна такса, както и
сумата от 158лв. допълнително за разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА К. В. К. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Асет Иншурънс” АД сумата от 150лв. за
юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс” АД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на САС сумата от
400лв. за дължима държавна такса върху уважената част на исковата претенция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6