№ 176
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора Б. Д. К.
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251000600409 по описа за 2025 година
С присъда от 24.02.2025г. по нохд № 2725/2024г. по описа на СГС, НО,
22 състав, подсъдимият К. Г. И., роден на ******** г. в гр.***, живущ в с.***
общ. ***, Варненска област, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с висше образование, кмет на с.***, общ.*** е ПРИЗНАТ за
ВИНОВЕН в това, че на 25.10.2023 г. около 04.27 ч. по Автомагистрала Хемус
/АМ-2/ до „Бизнес парк Варна“, в посока към гр. Варна,управлявал МПС л.а.
„АУДИ модел А6“ с рег.№ ******** , негова собственост, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 хиляда, установено по
надлежния ред - с техническо средство „Alcotest Dreger“ 7510 с фабр. №
ARNA - 0168 - престъпление по чл.343б ал.1 НК, като на основание чл.54 НК
е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на
което на основание чл.66 ал.1 НК е ОТЛОЖЕНО ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила и ГЛОБА В РАЗМЕР НА 200
(ДВЕСТА) ЛЕВА. На основание чл.343б ал.5 вр. ал.1 НК е ОТНЕТО В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА МПС, послужило за извършване на престъплението - л.а.
„АУДИ А6“ с рег. № ********, собственост на подсъдимия. На основание
чл.189 ал.3 вр. ал.1 НК подсъдимият е ОСЪДЕН да заплати разноските по
водене на наказателното производство с общ размер 1018,16 лева, както и 5
1
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата са депозирани въззивен протест от прокурор при СГП
и въззивна жалба от адв.Н. А. - защитник на подс. И..
В протеста се сочи, че СГС не е наложил кумулативно предвиденото
съгласно чл.343г НК наказание лишаване от право да управлява МПС
(чл.37ал.1 т .7 НК ). Излагат се доводи, че съгласно Тълкувателно решение №
1 от 13.04.2023 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2022 г. разпоредбата на чл.343г
НК може да не намери приложение само в случаите, в които основното
наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в
ал. 1 НК е определено при условията на чл. 55 НК, поради което и на
основание чл. 337 ал. 2 т. 1 НПК се предлага присъдата да бъде изменена, като
на подсъдимия бъде наложено и наказание по чл.37 ал.1 т.7 НК за срок от една
година.
В жалбата на защитника на подсъдимия, се сочи че подзащитният му не
е доволен от постановената присъда, като я счита за неправилна, поради което
я обжалва в цялост. Моли се за нейната отмяна и за постановяване на нова, с
която И. да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение и
оправдан изцяло, като е посочено, че допълнителни доводи в подкрепа на
жалбата ще бъдат изложени пред въззивния съд след запознаване с мотивите.
В съдебно заседание представителят на САП поддържа протеста по
изложените в него съображения с искане да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание по чл.37 ал.1 т.7 НК, в размер по преценка на съда, а
жалбата да не бъде уважавана.
Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба, излагайки
допълнителни доводи, включващи възражения на първо място, затова че
наличието на алкохол в кръвта на И. не е установено по предвидения в закона
ред, предвид териториалната ограниченост на правомощията на полицейските
служители, извършили проверка, и мястото, на което е било извършено
тестването за алкохол, както и съставянето на актовете за установяване на
административни нарушения, попадащо извън обслужваната от тях
територия. Изразява се становище, че цитираните от съда Методически
указания на министъра на вътрешните работи, според които служителите,
които са започнали едно преследване трябва да го довършат без да се
съобразяват с териториалната си ограниченост, не са общодостъпни и до
настоящия момент не били известни на защитата, не представляват
нормативен акт сам по себе си, не са и задължително Тълкувателно решение,
поради което от тях не могат да произтичат права и задължения за когото и да
било, които да засягат интересите на трети лица, нито да се изменя
действащия закон. Поставя се и въпросът дали започналите преследването
2
полицейски служители, след спирането на МПС са имали право да
извършват действия по проверки, съставяне на актове и всякакви други
действия, или е било необходимо да уведомят за това техните колеги,
компетентни за съответния район, които да се явят на място и да ги извършат,
като в този смисъл се възразява, че инкриминираната употреба на алкохол не е
установена по предвидения от закона ред и следователно липсва елемент от
обективната страна на деянието. Излагат се доводи и за недоказаност на
деянието от субективна страна, като се твърди, че първоинстанционният съд
не е съобразил началния момент на употреба на алкохол от подсъдимия (в
ранния следобед на предходния ден), начина на приемането му (200-300
милилитра алкохол в продължение на 8 часа с храна), както и интервала от
повече от 12 часа (последните 5 прекарани в дълбок сън) между началния
момент на приема и часа на предприетото пътуване до град Варна, като
отсъстват доказателства, опровергаващи твърденията на подсъдимия, че
времето за усвояване на заявеното от него количество алкохол е било
достатъчно, за да може да го разгради и да не се чувства повлиян от него.
Прави се алтернативно искане, в случай на несподеляне на тезата на защитата,
да бъде наложено минимално наказание, при отчитане единствено на
положителните характеристични данни на подсъдимия и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият редовно призован не се явява в съдебно заседание и не
взема участие в съдебните прения.
Преценявайки доводите, наведени във въззивните протест и жалба и
устно изразените становища от страните, в съответствие с чл.314 НПК САС
извърши пълна служебна проверка на обжалваната присъда, като намери за
установено следното:
В резултат на законосъобразно осъществената дейност по събиране,
проверка и анализ на доказателствата, първоинстанционният съд е достигнал
до верни фактически констатации, коректно изложени в мотивите на
присъдата, които САС не намира основания да не сподели.
Подс.К. Г. И. е роден на ******** г. в гр.***, жив. с.***, общ.***,
Варненска област, българин, български гражданин, с висше образование,
кмет на с.***, женен, неосъждан.
За местни избори 29.10.2023 г. подс.И. бил регистриран с Решение №
44-МИ от 25.09.2023 г. на ОИК-*** за кандидат за кмет на с.***, общ.***,
предложен от ПП „ГЕРБ“, и по смисъла на чл.160 от Изборния кодекс се
явявал „лице с имунитет“ от деня на регистрацията до обявяването на
резултатите от изборите.
На 24.10.2023г. в село ***, общ.***, където живеели подсъдимият и
3
съпругата му свид. М. И. се провело погребението на неговата тъща (починала
в Кипър), след което до 21-22 ч подсъдимият употребил алкохол (ракия). На
следващия ден - 25.10.2023г., свид. И. трябвало да пътува за гр.Горна
Оряховица, за да извади български смъртен акт на майка си. Същата имала
предварително резервиран билет за влака, поради което около 03.00 ч. на
25.10.2023 г. двамата с подсъдимия тръгнали от с. *** към гарата в гр. Варна
със собствения му л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № ********,
управляван от него.
На 24.10.2023г. от 20.00 часа до 08:00часа на 25.10.2023г., свидетелите
Д. В. (старши полицай в РУ-Аксаково), И. Т. (младши полицай РУ-
Аксаково) и К. Н. (младши автоконтрольор в РУ-Аксаково), облечени със
служебни униформи със светлоотразителни жилетки, изпълнявали
служебните си задължения като Автопатрул с позивна 454, изпълняващ ППД
нощно дежурство /смяна/ по график.
Около 04.20 ч. на 25.10.2023 г. тримата униформени полицейски
служители се намирали на точка за контрол на движението по пътищата - на
пътен възел Летище - Варна, като задълженията си изпълнявали със служебен
лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№ ******** , обозначен с опознавателни
знаци и надпис „Полиция“ и с монтирана сигнална полицейска лампа.
Същите забелязали управлявания от подс.К. И. л.а. „АУДИ“ А6 с рег.№
********, движещ се по пътя от Добрич към гр.Варна, който приближавал
въпросния пътен възел. Свид. К. Н. подал сигнал със стоп палка и включен
фенер на водача да спре за рутинна проверка. И. и съпругата му го възприели,
но подсъдимият не се подчинил и увеличил скоростта на движение в посока
към гр.Варна по АМ-Хемус. Полицейските служители предприели
преследване със служебния полицейски автомобил с непрекъснато подаван
светлинен и звуков сигнал, като на входа на гр.Варна, до Бизнес парка,
управляваният от И. автомобил бил настигнат и спрян. Свид. Н. се
приближил към мястото на водача и след като се представил, поискал от
подсъдимия за проверка документи за самоличност, за правоуправление и тези
на МПС. Подс.И. му представил само документите на автомобила, като
обяснил че не носи другите. В хода на проверката извършващите я полицаи
забелязали, че водачът е със забавени движения и лъха на алкохол, а на
задните седалки имало плакати - агитационни материали от Политическа
партия „ГЕРБ“ със снимката на подсъдимия, графично изобразена бюлетина
№ 7 и текстово послание към гласоподавателите „Работим за с.***, Община
***“. На отправен въпрос дали на снимките е той, И. отговорил утвърдително,
обяснявайки че е в предизборна кампания като кандидат за кмет на с.***. Това
било докладвано на ОДЧ и началника на РУ-Аксаково, като било разпоредено
да изчакат пристигането на дежурна група със следовател.
4
Подсъдимият бил тестван на място с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510 с фабр.№ ARNA 0168 (включено в полицейския наряд и
преминало задължителна периодична на 25.09.2023 г. със срок на валидност от
6 месеца), който показал положителен резултат за наличие на алкохол в
издишания въздух с концентрация от 1,39 на хиляда, след което му бил
връчен талон за медицинско изследване и бил транспортиран МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД за вземане на кръвна проба за изследване за алкохол,
което не било проведено поради отказа му да даде такава, надлежно отразен в
съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози.
На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП - за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, иззето му било
свидетелството за регистрация на МПС и били свалени двете регистрационни
табели на МПС. Издадена била и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП за прекратяване
регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, както и Заповед по чл.171 т.1 б.“б“
ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. На
подсъдимия бил съставен и АУАН за нарушение на чл.103 ЗДвП /неспиране
при подаден сигнал от контролен орган/, като на 18.12.2023г. било издадено
наказателно постановление, с което бил санкциониран с глоба в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. За неносенето
на свидетелство за управление на МПС ( нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП )
му била наложена глоба с фиш в размер на 10 лева.
Проверката на първоинстанционната присъда не дава основание да се
приеме, че постановилият я съд не е изпълнил задължения си, произтичащи от
процесуалния закон, напротив подходил е отговорно към изискванията на
разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК, като в мотивите си е изложил подробно
съображенията си, поради които е възприел за доказана фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт. Това негово решение не е
произволно, а убедително аргументирано след обсъждане и анализ на
наличната доказателствена съвкупност.
С основание СГС е кредитирал показанията на свидетелите К. Н., Д. В.
и И. Т., депозирани в хода на първоинстанционното съдебно следствие,
преценявайки ги като еднопосочни, убедителни и обективни, базиращи се на
личните им възприятия и впечатления, придобити на инкриминираната дата в
хода на осъществената от тях полицейска проверка при изпълнение на
служебните им задължения по време на нощно дежурство по график, относно
движението и вида на управявания от подсъдимия лек автомобил,
5
поведението му след подадения сигнал за спиране със стоп палка и фенер,
предприетото от тях преследване и причините за него, мястото на спирането
му и психофизическото му състоянието, сочещо на алкохолна повлияност.
Същите са носител на информация и относно проведената помежду им
комуникация в хода на извършената проверка, предприетите от тях действия с
оглед статута му на лице с имунитет, проведеното тестване с техническо
средство и резултата от него, както и придружаването му до медицинско
заведение за вземане на кръвна проба и направения от него отказ, съставените
документи във връзка с констатираните нарушения по ЗДвП, която намира
категорично потвърждение в приобщените по делото писмени доказателства.
Доверието на съда, но частично, след надлежна и внимателна
съпоставка с останалите доказателствени източници, са получили и
показанията на съпругата на подсъдимия – свид.М. И., При обсъждането им е
била съобразена наличната неубедителност относно изложените от нея
детайли във връзка с направената резервация за закупуване на билет за
пътуване с БДЖ. Твърденията й за несвоевременно подаване на сигнала за
спиране на автомобила и за последващи агресивни действия на полицаите
след спирането му, с основание не са били кредитирани, като изолирани и
продиктувани от стремежа й да оправдае поведението на съпруга си. Впрочем,
както е било констатирано и от първостепеннния съд, И. не отрича, че
подаденият сигнал за спиране е бил въприет от нея и подсъдимия, както и че
последният не само не е преустановил движението на автомобила, но не е
намалил и скоростта, което е наложило преследването му от страна на
полицейския автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация.
Дадените от подсъдимия обяснения в основната им част правилно и
обосновано са били преценени като защитна версия. Невъзможността за
самотестване поради липса на лично техническо средство, на която се
позовава той, в никакъв случай не може да бъде извинение за предприетото от
него безотговорно управление на МПС след употреба на алкохол, по негови
твърдения в немалко количество (около 200-300 мл ракия) в продължение на
4-5 часа до около 21ч. предишната вечер. Усвояването, разграждането на
алкохола и неговата елиминация от организма е строго индивидуално при
всеки човек, като пригодността му правилно и безопасно да управлява МПС
не може да се базира на субективното му усещане и лична преценка за
наличието или липсата на алкохолна повлияност. Освен това показанията на
свидетелите К.Н., Д.В. и И.Т. (източник на информация, базирана на
непосредствени лични възприятия относно състоянието, в което се е намирал
подсъдимия) недвусмислено и убедително сочат на наблюдавани от тях
външни прояви на алкохолно опИ.е при проведената комуникация с
подсъдимия, непосредствено преди тестването му с техническо средство.
6
Проследявайки обективните данни за поведението на подсъдимия, с
основание СГС е приел, че същият е бил напълно наясно със състоянието си и
именно с цел осуетяване на полицейската проверка не се е подчинил на
подадения сигнал от органите на реда за спиране на упралявания от него
автомобил, с намерението да избегне тестване за употреба на алкохол, поради
което аргументирано е отхвърлил защитните му твърдения за съществуването
на друга причина за това му поведение – несвоевременно подаден сигнал от
полицейския служител. Липсата на други МПС, за които той да се отнася,
добрата видимост и осветеност на мястото на подаването му, незабавно
предприетото преследване от органите на реда с включени звукова и
светлинна сигнализация на полицейския автомобил, и отсъствието от негова
страна на адекватна реакция (не само не е преустановил движението, но по
данни на полицейските служители увеличил скоростта в стремежа си да
избяга, като спрял едва при изравняването на полицейския автомобил с
неговия), преценени в съвкупност категорично сочат на нежеланието му за
подчинение и явен стремеж да възпрепятства извършването на проверката.
Безусловно задължение на всеки водач на МПС, при подаден сигнал за
спиране от контролни органи по ЗДвП, е да се подчини и да осигури
възможност за изпълнение на служебните им правомощия. Нелогични са и
твърденията на И., че не е дал кръвна проба за изследване по съвет на
полицаите. Същите противоречат на обективните данни за поведението на
полицейските служители, категорично и недвусмислено, сочещи на
намерението им за стриктно изпълнение на служебните задължения,
намиращи потвърждение и в съставения талон за медицинско изследване, и
съпровождането на водача до медицинско заведение след отчетения
положителен резултат при теста с техническо средство.
Чрез експертно оценяване е била установена и стойността на
управляваното от И. МПС към инкриминираната дата, независимо че
назначаването му в случая не е било необходимо, доколкото процесният
автомобил, послужил за извършване на престъплението, е собственост на
подсъдимия и съгласно разпоредбата на чл.343б ал.5 вр. ал.1 НК на отнемане в
полза на държавата подлежи самият той.
Огледът на местопроизшествие е извършен при спазване на правилата и
изискванията на НПК, поради което съставеният протокол с фотоалбум към
него е годно доказателствено средство, даващо информация за обективните
находки, установени на място.
СГС, който в случая се явява компетентен за разгледа делото съгласно
разпоредбата на чл.35 ал.4 НПК вр. чл.160 ИК (виж Определение №
93/14.09.2016г. по чнд № 852/2016г. на ВКС, II н.о.) е спазил основните
принципи на правото, свързани със задължението си да извърши обективно,
7
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като при
обсъждането им не е допуснал превратно тълкуване на съдържанието на
доказателствените източници. Инкорпорираните чрез всеки от тях фактически
данни са ценени след надлежна и внимателна съпоставка с останалата
доказателствена съвкупност, с оглед наличната корелация и кореспондираща
връзка помежду им.
В мотивите си първостепенният съд е изложил съответни съображения
от правна страна за наличие на съставомерните признаци на чл.343б ал.1 от
НК, които са верни и се споделят от въззивния съд – на инкриминираните дата
и място подсъдимият е управлявал собствения си лек автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 на
хиляда, установено по надлежния ред. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.10 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, предвид отказа му да даде кръвна проба за изследване,
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията
на техническото средство, като обстоятелствата на които се позовава защитата
- точното време, количеството и начина на употребата на алкохол са
ирелевантни за съставомерността на деянието. Не подлежи на изследване и
доказване и дали подсъдимият се е чувствал алкохолно повлиян към момента
на управлението на МПС, доколкото по делото е доказано по категоричен и
несъмнен начин, че същият е предприел управление на МПС след като е
употребил алкохол (което обстоятелство не се отрича, както от него, така и от
съпругата му) и по надлежния ред (посредством годно и изправно техническо
средство) е била установена концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на
хиляда.
САС не намира причини да се разграничи от становището на
първостепенният съд, че действията на полицейските органи при
осъществяване на проверката (от момента на подаване на сигнала за спиране
до тестването на подсъдимия и последващото му съпровождане до
медицинско заведение за даване на кръвна проба) са изцяло законосъобразни
и в рамките на служебните им функции и правомощия, при спазване на
разписаните процедури в съответните нормативни и вътрешноведомствени
актове в системата на МВР. В този смисъл не се споделят доводите на
защитника на подсъдимия, че проверката е била извършена извън района на
териториалната им компетентност. По делото няма спор, че сигналът за
спиране е бил подаден на място, попадащо в обслужваната от тях територия.
Единствено и само неправомерното поведение на подсъдимия е станало
причина полицейската проверка да не бъде извършена на това място. Именно
това негово поведение е наложило и предприемането на действия по
8
преследване на управлявания от него автомобил и навлизане в района на РУ
МВР - гр.Варна. Съгласно изисканите от САС и приобщени като
доказателство по делото „Методически указания за преследване на различни
видове МПС, чиито водачи не изпълняват разпореждане за спиране“,
действащи към 25.10.2023г., утвърдени със Заповед № 8121з - 116/26.01.2023
г. на министъра на вътрешните работи (на които се е позовал и СГС в
мотивите си) преследването се осъществява винаги с включени звуков и
светлинен сигнал от страна на екипа в превозното средство, осъществяващ
преследването и има за цел да бъдат задържани и установени извършителите
на престъпление и/или водачи, отказали да се подчинят на ясно подаден
сигнал от полицейски служител за спиране на превозното средство, с което
пречат на полицейски служител да изпълни служебните си задължения -
осъществяване на полицейска проверка. Съгласно пункт 3.4 служителите
стартирали преследването, не се съобразяват с факта, че напускат
обслужваната от тях територия, освен в случаите, когато дежурният в
ОДЦ/ОДЧ и/или ръководителят на операцията не разпореди друго. В случая в
действията на полицейските служители не се наблюдава, каквото и да е
отклонение от така разписаната процедура. Преследването на автомобила на
подсъдимия от тяхна страна е било предприето поради неподчинението му на
надлежно подадения сигнал за спиране, като е целяло задържането му,
установяване самоличността на водача и реализиране на полицейската
проверка, от която той е направил опит да се отклони, като в случая
отдалечаването им от точката за контрол (пътен възел Летище - Варна) е
съвсем незначително (в рамките на 1- 2 км).
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните последици и е желаел тяхното настъпване,
като допълнителен аргумент в тази насока е опитът му да избегне
осъществяването на процесната полицейска проверка, предвиждайки
възможността да бъде тестван за употреба на алкохол. Не могат да бъдат
споделени защитните възражения за несъставомерност на деянието от
субективна страна, за което вече бяха изложени съображения по-горе.
При индивидуализиране на наказателната отговорност на подс.И. съдът
е съобразил като отегчаващи отговорността обстоятелства неправомерното му
поведение като водач на МПС, свързано с неподчинение на надлежно подаден
сигнал за спиране от контролен орган по ЗДвП, наличните данни за други
негови нарушения в това му качество (времево отдалечени значително, с
изключение на последното - от 2022г. по чл.21 ал.1 ЗДвП), за които е бил
санкциониран по административен ред с фишове, като към тях следва да се
добави и предприетото от него управление на МПС на инкриминираната дата
9
без да носи в себе си свидетелство за правоуправление.
Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени
чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, установената
концентрация на алкохол, незначително надхвърляща необходимата за
съставомерността на деянието, като обосновано е било преценено, че същите
не удовлетворяват изискванията на разпоредбата чл.55 ал.1 т.1 НК (за
изключителност и/или многобройност) за отмерване на наказанието лишаване
от свобода под предвидения от закона минимум, който освен това не може да
бъде определен и като несъразмерно тежък в конкретния случай. Соченият от
подсъдимия повод, наложил предприетото от него управление на МПС в
ранните часове на 25.10.2023г., не може да аргументира обратен извод, тъй
като пътуването на съпругата му за изваждането на акт на смърт на покойната
й майка и то на следващия ден след погребението й, не е налагало такава
спешност и не е било продиктувано от неотложна необходимост да бъде
транспортирана до Варна, и то именно от него. От показанията на свид.В. и
свид.И. се установява, че последната след проверка на документите е била
освободена и прибрана с друг автомобил от нейна приятелка, като в
показанията си И. не отрича, че е имало „по принцип опция“ вместо
подсъдимия тя да я закара до Варна.
Въззивната инстанция намира, че наложеното наказание
законосъобразно е било определено в предвидения в чл.343б ал.1 НК
минимум за двете кумулативно разписани наказания от 1 година лишаване от
свобода“ и 200 лева глоба, като се явява изцяло целесъобразно и справедливо.
С оглед наличието на всички законови предпоставки по чл.66 ал.1 НК
изпълнението на лишаването от свобода правилно е било отложено за срок от
3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Липсата на подаден
съответен въззивен протест, предвид спазване на принципа за невлошаване на
положението на подсъдимия, прави безпредметно обсъждането на въпроса за
неговото завишаване, както и за отмяната на чл.66 ал.1 НК.
При произнасянето си СГС е пропуснал да приложи разпоредбата на
чл.343г НК, като в мотивите на присъдата не се откриват каквито и да е
съображения за това. Действително в пледоарията си пред СГС, участвалият
по делото прокурор не е направил изрично искане за налагане на това
наказание, но това не е било и наложително, доколкото се касае за
императивна норма, приложението на която не зависи от волята на
представителя на държавното обвинение и изразяването или не на позиция.
Съдът разполага с правомощие да прецени дали да определи допълнителното
по-леко наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, само когато е
наложил основното наказание при условията на чл. 55 НК ( виж ТР № 1 от
13.04.2023 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2022 г.). В случая то е определено
10
на основание чл.54 НК, поради което разпоредбата на чл.343г НК по
отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право по
чл.37 ал.1 т.7 НК“ е следвало да бъде приложена задължително от съда, като в
преценката му е единствено отмерването на размера му. В този смисъл
депозираният протест се явява основателен, което налага изменение на
присъдата в тази й част. За справедливо САС намира лишаването на
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, като
на основание чл.59 ал.4 НК при изпълнението му следва да бъде приспаднато
времето, през което същият е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 25.01.2024г. (виж писмо –
справка вх. № 10057/11.04.2025 г. от началник Сектор „ПП“ при ОД МВР
Варна). В конкретния случай, предвид спецификите на делото, няма пречка
това наказание да бъде наложено за първи път с въззивното решение, което не
е окончателно и подсъдимият няма да бъде лишен от възможността да
инициира касационен съдебен контрол, включително и в тази негова част.
Предвид нормата на чл.343б ал.5 вр. ал.1 НК законосъобразно се явява
произнасянето на първата инстанция в частта за отнемането в полза на
държавата на МПС (собственост на подсъдимия), послужило за извършване на
престъплението.
Не се налага корекция на присъдата и в частта, в която на основание
чл.189 ал.3 НПК на подсъдимия са били възложени направените по делото
разноски.
Водим от горното, по изложените съображения, САС намира
подадената въззивна жалба за неоснователна, а въззивният протест за
основателен, поради което и на основание чл.334 т.3 НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 24.02.2025г. по нохд № 2725/2024г. по описа на
СГС, НО, 22 състав, като:
На основание чл. 343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК лишава подс.К. Г. И. от
право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
На основание чл.59 ал.4 НК приспада времето, през което подсъдимият
е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право, считано от 25.01.2024г.
11
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останала част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12