№ 24
гр. Варна, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502317 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД, ЕИК
*********, с която се обжалва в цялост решение № 262307/19.07.2021 г., постановено по гр.
дело № 122207/2020 г. по описа на ВРС. С него дружеството е било осъдено да заплати на
„КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 18655,11 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат на неизпълнение на договор за
наем от 23.07.2013 г. с нотариална заверка на подписите № 10560, акт № 76, том 11 на
нотариус Петя Ангелова, рег. № 496 на НК, изразяващи се в пропусната полза от неполучена
и нереализирана биопродукция – ечемик, слънчоглед, царевица, люцерна, произведена за
стопанските 2016/2017 г. от поземлени имоти: № 041013, 034004, 053026, 048007, 051016,
004013 и 004021, всички в землището на с. Изворово, общ. Антоново, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Въззивникът, чрез пълномощника си – адв. Н.-С., сочи допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в неправилно установяване на фактите по
понесените вреди от наемателя, което е довело и до неправилните изводи за основателност
на иска му. Сочи недостоверно съдържание на възприети от съда писмени доказателства за
непрекъсвана сертификация на биопроизводител, за който е установено в предходен процес,
че е бил лишен от ползване на земеделски терени за поне две поредни години. Според
1
въззивника съдът е изградил изводи за неотносимо към претенцията за стойност на отделни
зърнени култури, доказателство относно уговорената доставка на фураж, без да е отчетена и
присъщата на стоката добавена стойност, поради вложени допълнителни разходи за
преработката на отделните компоненти. Оспорва достоверността на водени от самия
наемател дневници, които не са съпоставими с безспорните официални сведения за средни
добиви и изкупни цени в същия регион. Допълнително се изтъква пропускането на
установяване на действителните разходи за производство на продукцията, като въззивникът
посочва, че не са отчетени разходи за посадъчен материал и доставката на готовия продукт
до крайния клиент, както и че изходните данни за добивите са неоправдано завишени в
сравнение с предходните години, без да е обоснована някаква промяна в производствените
или пазарни условия. Като сочи, че именно непотвърдените убедително данни на самия
ищец (дневници, договор и неясен източник в интернет) са послужили на вещото лице за
крайните изводи (в съществено разминаване с усреднени официални данни), счита за
необосновано и възприемането им в решението на съда. С доводи за неправилна оценка на
доказателствата и неправилно прилагане на закона, предвиждащ отговорност само за
доказаните по размер действителни вреди, моли неоснователната претенция да бъде
отхвърлена, след отмяна на неправилния съдебен акт.
В пледоарията си по същество на спора, пълномощникът на въззивника заявява, че
поддържа жалбата и отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение като
неправилно, недостатъчно мотивирано, постановено при съществени процесуални
нарушения и несъобразяване на всички писмени доказателства по делото.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. П. оспорва жалбата с доводи за
правилно установени факти и прилагане на закона по отношение на поведението на
ответника, като счита за неоснователно оплакването относно доказателствената стойност на
посочените доказателства. Сочи, че сертифициращата компания е удостоверила както
началната годност на площите за биоземеделие, така и последващото им включване в
контролираните биоплощи на този производител след възстановяването на ползването им
след процесния период. Позовава се на дневниците си за установяване на съпоставими
обеми на производство от други масиви, в които продукцията е отгледана в същата
стопанска година и договора за изкупуването на този вид стоки от клиент на сигурен пазар, с
който се намира в трайни търговски отношения. Сочи, че вещите лица са установили
изводите си при сравнение с произведените от други имоти количества и отчитане на нужда
от ротацията на култури и земеделска продукция и са отчели варианта на изкупни цени
както на стандартно, така и на биопроизводство. Съответно и въз основа на тези
заключения, съдът е изградил обоснован извод за размер на неполучената поради
недобросъвестното поведение на наемателя стойност като пропусната полза. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
В писменото си изложение по същество, докладвано от съда в съдебното заседание от
01.12.2021 г., процесуалния представител на въззиваемата страна заявява, че поддържа
направените в отговора на жалбата оспорвания и моли за потвърждаване на обжалвания акт.
2
Страните претендират за насрещно присъждане на разноските във въззивното
производство, като същите са конкретизирани в списъци по чл. 80 от ГПК (л. 34 и л. 49).
Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е
разгледал в определение № 3359/ 24.09.2021 г., като към настоящия момент не счита, че са
настъпили обстоятелства, които налагат промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд е действително, съобразно критериите,
възприети в мотивите в мотивите на ТР на ОСГТК по тълк. дело № 1/2011 на ВКС.
Произнасянето на обжалвания диспозитив съответства на предявен осъдителен иск на
наемател, претендирал заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в
резултат на неизпълнение на задължението на наемодателя да осигури несмущавано
ползване на наети за производствени нужди земеделски имоти по договор за наем и
акцесорно обезщетение за забавено плащане на търсеното парично обезщетение, считано от
сезиране на съда до окончателното заплащане на задължението. Твърденията за
неоснователно оповестяване на едностранно разваляне на наемни отношения от встъпил в
договора приобретател на наети имоти, което е попречило на наемателя да се легитимира в
административните процедури за ежегодно сертифициране на земеделска продукция за
конкретни имоти и осуетеното с това поведение получаване на сигурния за търговеца доход
като разлика над обичайните му производствени разходи до приход от реализирана по
дългосрочно договорен пласмент биопродукция, очертават право на иск за изискуемо
притезание за компенсаторно обезщетение за причинени от недобросъвестен наемодател
пропуснати ползи. Квалификацията на претенцията съответства на релевантния законов
текст, уреждащ отговорност за договорно неизпълнение (чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД). В
първо по делото заседание ищецът е конкретизирал обстоятелства по претенцията си, като е
пояснил, че претендира доходи от пет наети имота, индивидуализирани с №041013, 034004,
053026, 048007, 051016, които планирал да продължи да обработва като засее със същите
култури, които били по-рано приети за контролирано био-производство. Макар да е приел
изменението( л. 179 от делото на ВРС) първоинстанционния съд е пропуснал да коригира
описанието на имотите при постановяване на диспозитива. Въззивният съд обаче преценява,
че доколкото паричната претенция е достатъчно индивидуализирана с посочване на
вредоносното неизпълнение на конкретен договор, включващ като предмет петте конкретно
посочени ниви, не е налице отклонение от предметния обхват на спорното право и
необходимата пояснителната корекция може да бъде извършена и от въззивния съд. В
рамките на служебната проверка за допустимост, съдът констатира, че обжалваното
решение отговаря на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество.
Съдът, въз основа на чл. 269 от ГПК и на база извършената преценка на
изложените в жалбата оплаквания, констатираната липса на отправени
доказателствени искания, основани на чл. 266, ал. 2 и 3 от ГПК и събраните в
първоинстанционното производство доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция не се спори, че ищецът в качеството си
3
на наемател и Д.М.М. и Е.М.М. в качеството им на наемодатели сключили договор за наем,
с нотариална заверка на подписите с рег. № 10560, акт. № 76, том 11 на нотариус П. А., рег.
№ 496 на НК, вписан в СВ – гр. Омуртаг, вх. № 1687/ 23.07.2013 г., акт № 254, том 3, имотна
партида № 28588/ 25831, по силата на който наемодателят предоставил на ищеца за
временно и възмездно ползване общо 7 ниви в различни местности по плана за
земеразделяне на с. Изворово, общ. Антоново, като срокът на ползване бил фиксиран на 12
години, считано от датата на подписването му, а наемното възнаграждение било уговорено в
размер на 3 лв. на декар или 2545 кг. зърно (пшеница или ечемик) годишно, платимо до
края на месец декември за всяка изтекла година. На 21.08.2013 г. с договор за покупко-
продажба, оформен в нотариален акт вписан с № 17, том V, рег. № 3418, дело № 739, вх. №
1843/ 21.08.2013 г., наемодателите продали на ответното дружество същите имоти,
вследствие на което на основание чл. 18, ал. 2 от договора за наем и чл. 237, ал. 1 от ЗЗД,
ответникът заместил като страна по наемното правоотношение първоначалните
наемодатели. Няма спор и че въз основа на молба с вх. № 1139/15.04.2015 г., подадена от
ответното дружество до СВ – гр. Омуртаг било вписано заличаването на договора за наем,
считано от 15.04.2015 г. С влязло в законна сила на 15.02.2017 г. Решение № 3118/
01.08.2016 г. по гр. дело № 16547/2015 г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение
117/15.02.2017 г. по в. т. дело № 1615/ 2016 г. по описа на ВОС било прието за установено
съществуването на валидно наемно правоотношение от 23.07.2013 г. между
„КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98“ ЕООД и „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, като със
същото съдебно решение е отречено правото на новите наемодатели да прекъснат
ползването било отменено и необоснованото вписване на едностранното разваляне на
договора от страна на „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД. На основание заявление с вх. № НА-01-
ХХХ/30.07.2017 г., подадено от ищеца до Общинска служба „Земеделие” - гр. Антоново с
приложено към него Решение № 3118/01.08.2016 г. по гр. дело № 16547/2015 г. по описа на
ВРС, вписано в СВ - гр.Омуртаг под вх. рег. № 1219/17.07.2017г., акт № 19, том 2, била
възстановена регистрацията на наемния договор.
Въз основа на тези безспорни факти въззивният съд възприема и извода на първата
инстанция за доказано неизпълнение в периода от 15.04.2015 - 15.02.2017 г., на
задължението на приобретателя да не смущава договореното с вписания наемен договор
спокойното и безпрепятствено ползване на наетите имоти от наемодателя, включващо и
правото да извършва земеделско производство, така както е било уговорено в чл. 1 ал.3 и
чл. 4 ал. 2 от договора за наем.
Във въззивната жалба не се оспорва и съществуването и условията на представения
договор за търговска продажба от 14.11.2014 г., сключен между наемателя-търговец и
гръцкия контрагент Й.К.. Според него българското дружество е поело ежегодното
задължение да доставя до 2022 г. на другата страна 200 000 кг. животински биофураж – смес
от зърно и детелина срещу договорена сума от 0,55 евро за килограм. Продукцията следвало
да бъде отглеждана върху предварително огледани, изследвани и одобрени от купувача
имоти. Избраните парцели, сред които и процесните, били описани в аналитична таблица –
4
част от договора.
Въвежда се обаче оплакване, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно
представените доказателства и въз основа на тях е достигнал до некоректен извод, че
ищецът и процесните имоти са били с непрекъсвана сертификация за биорастениевъдство,
вкл. и през стопанските 2016/2017 г. Настоящият състав намира това оплакване за
неоснователно. Видно от представения договор за продажба на биофураж, ищецът е поел
задължението да произвежда продукцията си само върху определени имоти, част от които са
и процесните. Фактът на неправомерно разваляне на наемния договор и заличаването му в
СВ – гр. Омуртаг, което лишило ищеца от възможността да стопанисва имотите като
наемател, не може да бъде тълкуван в негов ущърб. Ако ответникът бе изпълнил точно
задълженията си по наемното споразумение, ищецът е щял да може да продължи контрола
и сертификацията и на тези процесни имоти и произвежданата от тях реколта, наред с
другите си площи, така както ги е обработвал след първоначалното им включване в
заявените пред сертифициращите органи за биоземеделие терени от това землище.
Допускането на извод в обратния смисъл би противоречало на принципа, че никой не може
да извлича ползи от собственото си противоправно поведение.
Въззивният съд преценява приложената по делото регистрационната карта, издадена
от ОД „Земеделие” - гр. Сливен на 28.02.2012 г., заверена и за 2016 г. и 2017 г., от която е
видно, че въззиваемият „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД не е преустановил
дейността си като регистриран като земеделски производител и е можел обосновано да
очаква да ползва и наетите имоти като средства за обичайното си производството си. Наред
с това, сертификатите за съответствие за стопанските 2014 – 2018 г. и договорът от
30.01.2013 г. за контрол и сертификация съгласно Регламент 834/2007 на Съвета, сключен
между ищцовото дружество като оператор и „КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН” АД, ЕИК
********* като контролен орган, убедително доказват, че земеделският производител е
поддържал сертифицирането за биологично производство, и само прекъснатата
неоснователно легитимация на наемателя със заличаването на наемния договор от партидата
в Имотния регистър е попречила и процесните ниви да останат включени към площите
обработвани за контролираната продукция на този сертифициран производител. Съдът
приема, че при надлежно изпълнение на наемното отношение добивите, няма друг фактор,
който да изключи биологичното производство. Затова само неизпълнението прекъсва
естественото получаване именно на биологично произведени добиви, за които биха били
приложими продажни цени за биостоки.
На следващо място, съдът не може да приеме и оплакването за неотносимост към
спора на приложения по делото частен договор за продажба. Противно на становището на
„ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД от него става ясно, че предметът му е изкупуване на произведен
от въззиваемия за нужди на чуждестранен купувач „био животински фураж – смес от зърно
и детелина”, като преработена продукция от добиви от подбрани от клиента земеделски
площи. Макар и да не са изрично упоменати монокултурите, влизащи в състава на фуража,
от приобщените към делото материали по т. дело № 90/2018 по описа на Окръжен съд –
5
Търговище, е видно че в анкетен формуляр от 20.02.2015 г. до ОСЗ за стопанската 2014/2015
г., ищецът е заявил намерението си за отглеждане на ечемик, царевица и люцерна в имоти с
ЕКАТТЕ 32473. Този формуляр, тълкуван заедно с аналитичната таблица, приложена към
договора за продажба, посочваща одобрените от Й.К. имоти за биопроизводство, част от
които са и тези с ЕКАТТЕ 32473, е достатъчна индикация за основното съдържание на
фуражните смески и категоричната връзка на добивите(независимо какъв вид зърнена или
листна култура се произвежда) от процесните имотите с крайния продукт със сигурно
търсене в чужбина. Настоящият състав не счита, че непредставянето на рецептата за
производство на фуражните смески, е пречка за отчитането на връзката на договорения
износ с пропуснатите ползи от добива от наетите площи, доколкото както спецификацията
може да бъде изменяна съобразно потребностите на купувача, така и видовете култури,
засаждани ежегодно могат да бъдат планирани така, че да служат за производство на
пласирания продукт. Още повече, че самият договор за изкупуване на биопродукцията
предвижда доставка за значителни количества(200 000 кг.), и не представлява решаващо
доказателство за размера на пропуснатия доход, а само за установяване на сигурността на
пласмента на очакваните от обработването на наетите имоти количества на земеделска
продукция, подходяща за включване в рецептата за фуража, което обаче се установява не с
договора, а със специалните знания на назначените по делото експерти.
В синхрон с установеното от договора за продажба и неговите приложения са и
показанията на свидетеля на ищцовата страна Св. А. - служител на ищцовото дружество.
Съдът отчита, че спецификата на спора обективно предполага доказването му чрез
свидетели, които са в трудова или друга близост със страната и имат лични и
непосредствени наблюдения върху множеството стопанисвани от търговеца имоти, тяхната
площ и отглежданите култури, като същевременно оценява, че свидетелката излага
впечатленията си пълно, логично и вътрешно непротиворечиво, поради което не намира
основание да откаже да ги кредитира, съгласно чл. 172 от ГПК. Свидетелката описва, че
въззиваемия наемател като земеделски производител организирал приоритетно износ на
биофуражната си продукция в Гърция, където едноличния собственик гръцки гражданин
имал установени търговски контакти. За стопанските 2016/2017 било планирано
засаждането на процесните имоти с ечемик, царевица, люцерна, слънчоглед, като
свидетелят е направил уточнение, че два от имотите са естествени ливади. Засяването и
останалите агротехнически мероприятия обаче не се осъществили, тъй като новия
собственик започнал сам да разорава площи още през 2015г, след като вписал развалянето
на договора за наем. Свидетелката категорично пояснява, че за отпадането на правата си
наемателят научил при подаването на документи за обработката на имотите пред ОС
„Земеделие” – община Антоново през месец май 2015г. и до възстановяването им през м.
февруари 2017 г. след влизане в сила на решение № 3118/ 01.08.2016 г. по гр. дело №
16547/2015 г. на ВРС, не би могъл да се легитимира като ползвател на имотите и да ги
обработва правомерно. Свидетелката потвърждава, че въззиваемото дружество започнало да
обработва имотите отново едва през стопанската 2017/2018 г., но не успяло да заяви със
другите площи за обработка и тези ниви за 2016г, тъй като не разполагало с необходимите
6
документи към юли 2016 г. когато съгласно чл. 70 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б, ал. 3 от
ЗСПЗЗ се подавали декларациите, а развалянето още не било заличено.
Видно от приетите в първоинстанционното производство заключения на вещите лица
по извършените съдебно агротехническа и допълнителна комплексна съдебно-
агротехническа експертизи, добивът на биологична продукция от ечемик, слънчоглед,
царевица и люцерна, който въззиваемото дружество е можело да реализира от
гореупоменатите имоти през стопанските 2016/2017 г. е можел да бъде 15 784,72 кг., а
средната пазарна цена за биокултурите би била 1,08 лв. Това заключение е било изготвено и
обосновано със специалните знания на експерт и преценката му на изследваните
сравнителни пазарни аналози и статистически данни. Въззивният съд отчита, че
първоначалното заключение на вещото лице Бешковска е било представено своевременно и
насрещните страни са били запознати в цялост с обосновката на крайните изводи.
Въззивникът не е оспорил нито компетентността на агронома-оценител, нито предмета на
изследване, включващ съпоставените данни, получени както от различни външни
източници( справки от служби земеделие, агростатистика на МЗХ, справки от арендатори и
електронен информационен портал), така и вътрешна документация на предприятието на
наемателя. Не е било поискано назначаване на повторна експертиза от друго вещо лице за
да бъдат проверени, евентуално опровергани знанията на специалиста. Въззивният съд
няма основание да не се довери на изводите на експерт, депозирани след предупреждение за
наказателна отговорност за даване на невярно заключение. Противно на изложеното в
жалбата, само по себе си ползването на данни за отчетените добиви на земеделския
производител от други обработени от него масиви (в частност по дневника за
агротехнически мероприятия проведени от ищцовото дружество), не поражда съмнение за
недостоверност на изводите. Напротив, изисканата според обясненията на вещото лице
такава вътрешна информация е била необходима за всестранно изясняване на въпросите по
поставената задача именно защото външните източници са се оказали непълни
(статистиката не е разграничила биопродукция от такава произведена по конвенционални
методи). Допълнително, след като е назначена и нова задача с въпросите, изискващи
специални знания от друга област на науката и техниката, агрономът е коригирал и данните
за общо количество на възможното биопроизводство, като е редуцирал количества според
естествени загуби при съхраняване на култури на същите площи без ротация (както е
планирал наемателя) и след приспадане на установени от геодезиста необработваеми части
от терените, с което е формиран извод за общия възможен добив земеделска продукция в
обем до 15 784,72кг.
Не са необосновани и изводите за посочени от вещото лице изкупни цени на
биопродукти, които вещото лице потвърждава, че е съпоставило с по-високи стойности на
отделните зърнени култури на Европейския пазар (до 1,80 – 1,90лв), но е приело за
съответни на очакваните доходи само усреднени до по-нисък размер от 1.08лв/кг цени,
договорени с купувача на крайния смесен производен продукт. Именно това усредняване,
изведено и с обосновка на практическия професионален опит на експерта оценител да
7
преценява налични най- близки пазарни аналози, следва да бъде предпочетено като
адекватно на въпроса, поставен от съда, доколкото производителят не твърди да е имал
установени позиции за износ на отделни култура, а именно на смесен продукт. Затова и
посочването на договора за продажба като приложим пазарен аналог, съпоставен със
проучването на търсенето в Интернет не прави заключението необосновано, а напротив
демонстрира прилагането на специалните знания на вещото лице, което е ограничило
прилагане на по-скъпите монокултурни аналози.
Именно по тези съображения, съставът на въззивния съд кредитира заключенията по
проведените в първоинстанционното производство съдебно -агротехническа и допълнителна
комплексна съдебно агротехническа експертизи като обективно, пълно и компетентно
дадени. Този извод съвпада с преценката на първата инстанция на това доказателство,
поради което и това оплакване на въззивника се оказва неоснователно.
Въз основа на така кредитираните заключения обаче, в обжалваното решение за
сборен доход, който наемателят е имал възможност да получи при обработка на наетите
имоти е приета сума от 20120.92лв. Тази сума не кореспондира на установените в
допълнителната експертиза количества на възможен добив от обработваеми участъци от
предназначените от наемателя за обработка без ротация на биокултури петте земеделски
имота (041013, 034004, 053026, 048007, 051016). Вещите лица посочват общо възможно за
произвеждане количество от 15784,72 кг. био-ечемик, слънчоглед, царевица и люцерна, а по
усреднена пазарна стойност от 1,08 лв. на кг, определена в първото заключение за всички
култури, крайната стойност на очакван общ доход достига до само 17052.90лв. В тази част
изводът на първата инстанция за по-висок доход не е обоснован. Оплакването на въззивника
е основателно и това налага въззивният съд самостоятелно да прецени основателността на
претенцията на въззиваемия.
Въз основа на коментираните вече доказателства, настоящият състав формира
правните си изводи по елементите на фактическия състав, пораждащ отговорността за
обезщетяване на пропуснати ползи от неизправната страна по договора наем в следния
смисъл:
Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД при неточно изпълнение на договорни задължения, за
кредитора се поражда правото да иска от длъжника изпълнение заедно с обезщетение за
забава или да иска обезщетение за неизпълнение. В настоящия случай, естеството на
установеното неизпълнение на облигационното задължение на наемодателя, започнало от
15.04.2015 г. и поддържано до 17.02.2017 г изключва възможността вече смутеното
ползване да се престира точно със закъснение и затова единственият обоснован интерес на
кредитора е да получи именно заместваща компенсация за вредите, понесени от неполучена
престация за стопанска 2016г/2017г. Неизпълнението в този период поражда право на
наемателя да получи обезщетение за пропуснати ползи в обема на гарантираното от закона
обезщетение (чл. 82 от ЗЗД). С оглед характера на наетите имоти (обработваеми земеделски
земи) и уговорения начин на ползването им (за земеделско производство) от търговско
дружество, не може да има никакво съмнение, че правоприемникът на наемодателите, е бил
8
задължен при полагане на грижа за добросъвестно изпълнение на поети по оповестен от
праводателите дългосрочен наем, да предвиди че без легитимация с действащ вписан наемен
договор, насрещната страна не може да организира производството си. В тази връзка от
съществено значение е обстоятелството, че позовалият се на отпадането на договорната
връзка наемодател също е търговец и земеделски производител и не може да не съобрази
обвързаността на доходоносността на такава дейност с нормативните изискванията за
административна регистрация( предпоставка както за осигуряване на бюджетни плащания,
така и на сертификационни процедури). Затова и въззивният съд приема, че осуетената с
поведението на наемодателя легитимация на наемателя пряко причинява предвидимо
пропускане на увеличение на имуществото на дотогава регистриран земеделски
производител, сертифициран за биопроизводство, който е договорил сигурен пласмент на
краен продукт, произведен от добив от засети наети площи. Като кредитира представените в
първоинстанционното производство заключения по проведените съдебна агротехническа и
допълнителна комплексна съдебно-агротехническа експертизи, въззивният съд установява,
че без неоснователното вписване на прекратяване на договора и продължаване на
несмущавано дотогава ползване на наетите ниви, въззиваемото дружество е можело да добие
сумарно 15 784,72 кг. био- ечемик, слънчоглед, царевица и люцерна с усреднена пазарна
стойност от 1,08 лв. или общо 17052.90лв. За да получи продукцията обаче, наемателят е
следвало да вложи и производствени разходи, с които чистия доход ще се намали. Затова и
пропуснатата полза следва да се остойности само като печалба – остатък, след приспадане
на наемното плащане от 152.81лв(в размера, договорен от праводателите на наемодателя),
което страната следва да заплати за да получи ползването на имотите. Допълнително към
наемната цена следва да се калкулират и необходимите присъщи на производството разходи
по обработка на терените. В първоинстанционното заседание от 29.03.2021 г., при
определяне на правата и обстоятелствата, които са безспорно установени и ненуждаещи се
от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните са се съгласили, че
разноските, които ищецът би направил за производство на продукцията си през стопанската
2016/2017 г. биха били същите като тези, установени с влязлото в сила решение по т. дело №
90/2018 г. по описа на ОС – гр. Търговище, а именно 1313 лв.
Други допълнителни разходи на наемателя не следва да се приспадат. По отношение
на съображението на въззивника, че в първата инстанция не е била установена и взета
предвид стойността на цената за доставни разходи до клиента в Гърция, доколкото договора
за продажба предвиждал именно това, съдът констатира, че този въпрос за дължимостта на
допълнителни пътни разноски изобщо не е бил поставен от ответника, чиято защита е
следвало да се изчерпи в срока за отговор по иска. Разширяването на предмета на делото с
нови спорни обстоятелства не е допустимо след пропускане на право на отговор и особено
след като е бил обявен и доклада на съда и са настъпили преклузиите предвидени в чл. 133
от ГПК. Отделно от това, както вече бе посочено, пропуснатият доход е определен по
усреднени и намалени пазарни стойности на продукцията от засяти площи, а не на доставен
в чужбина краен продукт, като уговорената с гръцкия купувач цена е послужила само като
корективен аналог. Затова не се налага и завишаване на отчетените като безспорни между
9
страните производствени разходи по обработка на земеделските площи по това дело.
В заключение, крайният остатък, формиращ пропусната печалба като чист приход без
разходи за получаването му, възлиза на 15587.09лв. До този размер съдът намира претенция
на въззиваемата страна за основателна и крайните изводи съвпадат с обжалвания акт. За
разликата над тази сума до присъдените 18655.11лв обаче претенцията е неоснователна и
обжалваното решение следва да се отмени, а иска да се отхвърли.
Промяната на крайния резултат налага и ревизиране на определените в първа
инстанция разноски. Ищецът е представил списък пред първа инстанция, от който са
зачетени само 2695.52лв като направени разходи за държавна такса за разглеждане на
делото, депозирано възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар. Съразмерна на
основателна част от иска(15587.09/24873.98) е само част от 1689.13лв и до този размер
следва да се ограничи и отговорността на ответника за причиняване на спора. Съответно
ищецът следва да поеме такава отговорност за разноските, направени от ответника в първата
инстанция, установени в размер от 3080.64лв, която да е съответна на неоснователна част от
претенцията му (9286.89/24873.98) до размер от 1150.18лв, което налага да се присъди
допълнителна горница от 379.97лв.
По отношение на разноските на страните за настоящата инстанция, съдът съобразява,
че макар да е обявил в списъка си само неоспорено заплатено по банков път възнаграждение
на адвоката, въззивникът е внесъл авансово и държавната такса, поради което отчита общ
размер на доказани разноски 1462.75лв, от които съответни на основателна част от жалбата
(3068.02/18655.11) е само част от 240.56лв. В този размер въззивникът следва да бъде
компенсиран от въззиваемия. В списъка на въззиваемата страна е посочен само разход за
заплатен в брой неоспорен по размер адвокатски хонорар, удостоверен в договор за правна
защита и съдействие от 01.11.2021 г. в размер на 1000 лв. Претенцията за разноски на тази
страна следва да бъде уважена до част от 835.54лв, съразмерна на неоснователна част от
жалбата(15587.09/18655.11).
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262307/19.07.2021 г. по гр. дело № 12207/2020 г. по описа на
ВРС, В ЧАСТТА, с която е присъдено обезщетение за пропуснати ползи, понесени като
вреди в резултат на неизпълнение на договор за наем от 23.07.2013г. за горница над 15587.09
лв до 18655.11лв, и са определени разноски в полза на ищеца над 1689.13лв до 2021.18лв,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен от „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД, ЕИК
********* срещу „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, иск за присъждане на
обезщетение за претърпени вреди в резултат на неизпълнение на договор за наем от
10
23.07.2013 г., изразяващи се в пропусната полза от неполучена и нереализирана
биопродукция – ечемик, слънчоглед, царевица, люцерна, ливади за стопанските години
2016/2017г. от поземлени имоти 041013, 034004, 053026, 048007, 051016, всички в землище
на с. Изворово, общ. Антоново, за неоснователна горница над 15587.09 лв до
претендирани 18655.11лв.
ОСЪЖДА „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево,
Стопански двор, представлявано от К.А.Г. да заплати на „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев“
№35, представлявано от П.Й.Г.Г. допълнително: сума от 379.97лв. (триста седемдесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки) представляваща горница над присъдените
770.21лв до пълния размер от 1150.18лв разноски, направени в първата инстанция,
съразмерно на неоснователна част от иска, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК; както и сума от
240.56лв. (двеста и четиридесет лева и петдесет и шест стотинки) представляваща разноски,
направени по основателно въззивно обжалване, на осн. чл. 81 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262307/19.07.2021 г. по гр. дело № 12207/2020 г. по
описа на ВРС В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД, ЕИК
********* сума в размер на 15587.09 лв., (петнадесет хиляди петстотин осемдесет и седем
лева и девет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат на
неизпълнение на договор за наем от 23.07.2013 г., изразяващи се в пропусната полза от
неполучена и нереализирана биопродукция – ечемик, слънчоглед, царевица, люцерна,
ливади за стопанските години 2016/2017г. от поземлени имоти № 041013, 034004, 053026,
048007, 051016, всички в землище на с. Изворово, общ. Антоново.
ОСЪЖДА „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев“ №35, представлявано от П.Й.Г.Г. да
заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, Стопански двор,
представлявано от К.А.Г. сумата от 835.54 лв. (осемстотин тридесет и пет лева и петдесет и
четири стотинки), представляваща направени разноски по защита по неоснователна част от
жалбата, на осн. чл. 81 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал. 3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11