РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Бяла , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и шести април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина И. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
в присъствието на прокурора ТРИФОН ПЕТКОВ ВЛАДОВ
като разгледа докладваното от Ивелина И. Келлева Бонева Административно
наказателно дело № 20214510200120 по описа за 2021 година
Производството е по чл.4 и сл. от Указа за борба с дребното хулиганство.
Против нарушителя Н. С. Д., с ЕГН ********** е съставен Акт за констатиране
проява на дребно хулиганство от органите на РУ гр.Две могили, за това, че на
19.04.2021г. около 11.30. в с.Кацелово, община Две могили, област Русе, ул.“Тончо
Стисков“ № 63, на бинзиностанция „Краси Ойл“ООД нанесъл побой на лицето А. Г. Г.,
изразяващ се в последователно нанесени удари с крака и ръце по тялото и лицето на
А.Г., в момент когато последният се намирал вътре в автомобила си, с които действия е
нарушил обществения ред и е предизвикал възмущението на присъствалите свидетели
И. К. Д. и И. Д. Р..
В съдебно заседание нарушителя се явява лично и с упълномощен защитник –
адвокат А.Е.. Не се признава за виновен и оспорва фактите и констатациите изложени в
акта. Дава обяснение, като твърди, че бил напсуван от свидетеля Г., в резултат на което
отворил вратата на автомобила му и го попитал какво иска. Отрича да го е удрял, като
твърди, че това били „измишльотини„ на свидетелите.
Районна прокуратура Русе, ТО – Бяла редовно уведомени изпращат
представител в с.з., който изразява становище, че предвид извършения акт на дребно
хулиганство нарушителят следва да понесе адм.наказателна отговорност
Съдът, като взе предвид материалите по делото, събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства, в това число и обясненията на
нарушителя и като съобрази закона, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
На 19.04.2021г. около 11.30 часа в с.Кацелово, община Две могили, област Русе,
на бензиностанция „Краси Ойл“ ООД, нарушителя, който се намирал там и тъкмо си
тръгвал със собствения си автомобил, когато св.Г., който се също бил там, от своя
автомобил, без да излиза смъкнал прозореца и извикал към него: “Къде бягаш бе
крадец ?“ От своя страна Д. попитал Г. какво иска, а Г. пък го напсувал. Д. спрял
колата и на бегом тръгнал към колата на Г., ритнал вратата и я отворил. Започнал да
дърпа св.Г. и да го удря с ръце, като в последствие го хванал за крака и започнал да го
дърпа навън от автомобила. През това време се намесил св.Д.а, който пък хванал Д. и
го дръпнал назад с цел да предотврати конфликта, но Д. се навел към таблото на
автомобила на Г. измъкнал ключовете и ги хвърлил към поляната, след което си
тръгнал. Г. също си тръгнал, като потърсил медицинска помощ в здравния пункт на
гр.Две могили, а в последствие депозирал и сигнал РУ гр.Две могили. Разпитани били
свидетелите Д. и Р., присъствали на инцидента и на 21.04.2021г. бил съставен Акт за
констатирана проява на дребно хулиганство спрямо нарушителя Н.Д.. Акта бил
съставен в негово отсъствие, предявен на нарушителя, който отказал да подпише акта.
Отказа бил оформен с подписа на свидетеля Андрей Сашев Ангелов.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите И.Д., И.Р. и А.Г., депозирани
непосредствено пред съда, обясненията на нарушителя и приложената докладна
записка.
В подкрепа на същата фактическа обстановка са и представените и приети като
доказателства по делото писмени доказателствени средства – Акт за установяване на
дребно хулиганство на Мл.ПИ при РУ – Две могили, приложените обяснения и
докладни записки като част от административно наказателната преписка.
Съдът прецени събраните доказателства на основание чл.5, ал.1 УБДХ и намира
същите за логични, взаимносвързани и последователни, поради което ги кредитира
изцяло.
Съдът кредитира обясненията и на нарушителя в частта и доколкото същите се
подкрепят от горепосочените свидетелски показания.
На база на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
При служебна проверка съдът констатира, че актът, с който е установена
проявата на дребно хулиганство, отговаря на процесуалните изисквания за неговата
валидност. Същият е съставен от компетентен съгласно чл.2, ал.1 УБДХ орган, в
рамките на властническите му правомощия, с посочване на трите имена и длъжността
на актосъставителя и датата на неговото съставяне, в изискуемата писмена форма,
съдържа подробни данни за личността на нарушителя, датата, мястото и всички
обстоятелствата около извършеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършване и при установяване на нарушението и
подписали акта. Същият е предявен на нарушителя, който е отказал да го подпише.
Отказа е удостоверен с подпис от един свидетел.
Поради изложените съображения съдебният състав не споделя доводите за
процесуални нарушения, допуснати в процедурата по съставяне и връчване на акта,
поддържани от защитата и развити в устните състезания пред съда.
2
Съгласно чл.1, ал.2 УБДХ дребното хулиганство по смисъла на този указ е
непристойна проява, изразена в употребата на ругатни, псувни или други неприлични
изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към
гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване
или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие, но
поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление
по чл.325 НК. Видно от тази легална дефиниция, за да е налице административно
нарушение е необходимо да е изпълнена някоя от визираните положителни
предпоставки, а също и отрицателната такава - поради по-ниската степен на
обществена опасност деянието да не представлява престъпление по чл.325 НК. За да се
квалифицират от съда като хулиганство по чл.325, ал.2 или 1 НК или като дребно
хулиганство по УБДХ следва действията на лицето да се преценят през призмата на
критериите, залегнали в ППВС № 2/74 г. Съгласно т.6 от същото с дребното
хулиганство се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-
ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК.
В случая, естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на действията
на нарушителя припокриват определението по чл. 1, ал. 2 УБДХ, а не на
престъплението по чл.325, ал.1 НК. Видно от съвкупния анализ на доказателствата се
касае до инцидента проява, най-вероятно повлияна от провокативното поведение на
пострадалия и прераснала в скандал, съпроводен с физическа агресия от страна на
нарушителя към пострадалия. Именно това поведение според настоящия състав е
израз на незачитане на общоприетите норми на поведение и на обществения ред и
спокойствие, както и неглижиране нормите за нормално човешко общуване при
възникнали конфликтни ситуации. Възражението на нарушителя, че бил напсуван от
пострадалия Г., не може да извини агресивното му и неправомерно поведение.
Съдът дава вяра на изложеното от нарушителя за влошени междуличностни
отношения със св.Г., които са се задълбочили и прераснали в процесния конфликт, но
дори и да се приеме, че поведението на нарушителя е естествена реакция провокирана
от поведението на пострадалия, то съдът счита, че правовият ред в страната не допуска
саморазправата и не толерира подобно поведение. Ако нарушителя считаше, че с
действията си св.Г. е нарушил правата му – същият следваше да се обърне към
компетентните органи за защита и съдействие, което в настоящия случай не е сторено.
Напротив същият е предприел действия по разрешаване на конфликта по свой начин и
метод, в разрез с допустимите норми на поведение, като не е отчел дори факта, че
св.Г. е на видима възраст доста над възрастта на нарушителя.
От субективна страна горната проява е осъществена чрез евентуален умисъл
като форма на вината. Това е така, доколкото на база на горните доказателства може да
се направи заключение, че конфликтът е продължение и ескалиране на влошените
отношения между двамата и може да бъде определен като възникнал по личен мотив.
За да е налице пряк умисъл, деецът следва да действа без никаква видима причина,
съзнателно и целенасочено, грубо нарушавайки възприетите в обществото норми на
поведение, като поведението му недвусмислено да е неприлично и оскърбително
спрямо останалите членове на обществото. В случая нарушителят не е действал
„безмотивно“, а тъкмо напротив – всичките му действия са подчинени на личния му
мотив спрямо св.Г., което води до извода, че не е налице пряк умисъл за нарушаване на
обществения ред. Личният мотив обаче съвсем не е несъвместим с наличието на
хулигански мотиви за поведението на дееца, напротив – тяхното съчетаване не само е
3
психологически възможно, но стои в основата на извършване на хулиганството при
евентуален умисъл като форма на вината (Решение №33/09.05.2016 по дело №18/2016
на ВКС, НК, I н.о.). Същите принципни положения намират приложение и при
деянията, които представляват административни нарушения по УБДХ, поради което и
съгласно задължителните указания, дадени в ППВС № 2 от 29.06.1974 г. по н. д. № 4/74
г. съдът приема, че нарушението е извършено при евентуален умисъл.
По отношение на определяне на наказанието за така доказаното нарушение,
УБДХ предвижда задържане до 15 денонощия или глоба от 100 до 500 лева. С оглед
данните по делото, съдът намира, че най-подходящо наказание спрямо нарушителя се
явява наказанието „глоба”.
Съдът като изходи от конкретната обществена опасност на деянието и на
нарушителя, както и от събраните по делото доказателства намира, че за поправянето и
превъзпитанието му ще е необходимо да се наложи предвиденото в чл. 1 от УБДХ
административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 лева. Като отегчаващо
обстоятелство следва да се отчете факта, че деянието е извършено по отношение на
възрастен човек, което безспорно завишава обществената опасност на извършеното.
Следва да се отчете и безкритичното отношение на нарушителя към извършеното,
както и фактът, че деянието е станало достояние на множество хора.
С така определеното по вид и размер наказание съдът намира, че ще бъдат
изпълнени целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, както и че ще бъде
изпълнена личната и генералната превенция по отношение на нарушителя.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 6, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 1, ал. 1 УБДХ,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Н. С. Д. с ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на
19.04.2021г. около 11.30 часа в с.Кацелово, община Две могили, област Русе,
***********, на бинзиностанция „Краси Ойл“ ООД нанесъл побой на лицето А. Г. Г.,
ЕГН ********** от с.Кацелово, изразяващ се в последователно нанесени удари с ръце
по тялото и лицето му, в момент когато същият се намирал вътре в автомобила си, с
които си действия нарушил обществения ред и спокойствие, поради което му
НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300,00 лева (триста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 24-часов срок от обявяването му днес
в 16:30 ч. пред Окръжен съд Русе, като в случай на подадена жалба или протест
насрочва същото за разглеждане на 05.05.2021г. от 14.00 ч.
Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________
4