№ 904
гр. Бургас, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120204810 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А” ООД – гр. С., представлявано от Д.П.Ч.,
против Наказателно постановление № 02-0003764/07.10.2021 г. на Директора
на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 2 от Кодекса на труда.
В жалбата са изложени аргументи за неправилност на наказателното
постановление по съображения за доказателствена недостатъчност на
вмененото нарушение, като в тази връзка се поддържа теза, че установеното
при проверката лице не е престирало труд като сервитьор, а допускането му в
обекта на работодателя е за да му бъде обяснен характерът и спецификата на
работата, докато изчака връчване на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
от КТ. При условията на евентуалност се излагат доводи, че нарушението
представлява маловажен случай и че са налице предпоставки за приложение
на този институт. Изложени са аргументи за незаконосъобразност в
санкционната част на НП поради несъобразяване с изброените в чл. 27, ал. 2
от ЗАНН обстоятелства. Претендира се отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а в условията на алтернативност – изменението му със
1
санкция в минимално предвидения в закона размер. Заявена е претенция за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител,
поддържа жалбата.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна
изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, като излага доводи за съставомерност и доказаност на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява за
прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на
жалбоподателя.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
„А” ООД – гр. С., с ЕИК *********, е работодател по смисъла на §1, т.
1 от ДР на КТ на работниците в стопанисвания от него обект – ресторант
„А.“, находящ се в гр. С., ***.
На 02.08.2021 г. работодателят е сключил Трудов договор №
67/02.08.2021 г. с лицето Н.В.Я., което считано от същия ден – 02.08.2021 г.
да изпълнява длъжността „сервитьор“ в обекта му. На датата на сключване на
трудовия договор работодателят е връчил на новопостъпилото лице
длъжностната му характеристика и му е провел начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа, за което му е издал служебна бележка №
16/02.08.2021 г., последното обстоятелство документирано в съответната
Книга за инструктажи на „А” ООД. Работодателят е изпратил писмено
уведомление изх. № 02388213074085/02.08.2021 г. за сключения трудов
договор, прието в системата на НАП в 13:47:04 часа на 02.08.2021 г.
Междувременно на същия ден – 02.08.2021 г., преди изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ и преди изпълнение на задължението по
чл. 63, ал. 1 от КТ за връчване на заверено от ТД на НАП копие от него на
работника – в 13,10 часа, служители Д „ИТ“ – Бургас, сред които св. АС. ЗДР.
Д. – главен инспектор, са предприели проверка по спазване на трудовото
законодателство в горепосочения обект на дружеството. На място са заварени
2
три лица, осъществяващи трудова
дейност
преди
да им бъде предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. В числото на трите лица, трудова дейност като
“сервитьор“ е осъществявал Н.В.Я., с ЕГН **********, който в момента на
проверката е обслужвал клиенти на заведението – носел напитки, облечен в
работно облекло, с легитимиращ го бадж. Същият е декларирал
собственоръчно обстоятелствата, свързани с осъществяваната от него трудова
дейност в справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ – че работи в обекта на фирмата
като сервитьор, без трудов договор, с работно време от 11,00 ч. до 23,00 ч., с
трудово възнаграждение 810 лева, считано от 08.05.2021 г., която дата е
коригирана от него на 02.08.2021 г. Справката е подписана от лицето в 13,23
часа на 02.08.2021 г., т. е. преди изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 3
от КТ в ТД на НАП. Приложена е и разчетно-платежна ведомост на
работодателя за август 2021 г., в която той фигурира като лице, на което се
изплащат трудови възнаграждения.
За да бъде завършена проверката и по документи, на основание чл. 45,
ал. 1 от АПК проверяващите служители са връчили на втория управител на
проверяваното дружество – С.С.Ч., призовка, с която са дали указания
работодателят да се яви в Д “ИТ“ – Бургас на 11.08.2020 г. и да представи
трудовите досиета на заетите лица. При извършена на 13.08.2021 г. и
17.08.2021 г. документална проверка е установено нарушение на разпоредбата
на чл. 63, ал. 2 от КТ, а именно, че на 02.08.2021 г. в 13,20 ч. работодателят
„А” ООД е допуснал до работа работника Н.В.Я. на длъжност „сервитьор“ в
обекта си – ресторант, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. За тази констатация е съставен
Протокол № ПР2005104/18.02.2020 г. за извършена проверка, в присъствието
на упълномощено лице от Управителя на дружеството-жалбоподател, с
предписание работодателят да не допуска до работа работници или
служители в обекта си преди да им предостави копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ. Във
връзка с констатираното нарушение на „А” ООД – гр. С., в качеството му на
работодател, е съставен АУАН № 02-0003764/18.08.2021 г. Актът е съставен в
присъствието и подписан от управителя С.С.Ч. без възражения. Писмени
3
възражения не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В срока за
произнасяне административно-наказващият орган е приел за доказани
фактическите констатации по акта и е издал обжалваното Наказателно
постановление № 02-0003764/07.10.2021 г., с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение по чл.
63, ал. 2 от КТ.
С известие за доставяне Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 11.10.2021 г. Жалбата е депозирана по пощата на 18.10.2021
г.
В подкрепа на описаното в НП нарушение се явяват установените с
разпита на св. АС. ЗДР. Д. факти. Гласните доказателства кореспондират с
материалите в административно-наказателната преписка, подробно
отразяващи хода на проверката, съдържанието на представените документи,
констатираното нарушение, съставянето на АУАН. Жалбоподателят не
ангажира доказателства, които да опровергават изложеното в акта и
наказателното постановление, поради което съдът го намира за безспорно
установено. Ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства чрез
разпит на св. С.Л.Х., че при застъпването си втора смяна от 14,00 часа е
сварила Янакиев цивилен, т. е. без униформа, касят последващ
приключването на проверката момент, след установяване на лицето от
проверяващия орган да изпълнява функции, изразяващи се в предоставяне на
труд като сервитьор.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Съдът намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания
относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление.
Както АУАН, на основание чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, така и НП, на
основание 416, ал. 5 от КТ, вр. с т. 4 от приложената Заповед № З-
0058/11.02.2014 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34
от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са
4
допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта,
реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП
съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника, като са изложени
конкретни факти по деятелността на нарушителя и обстоятелствата, при
които е установено нарушението и са посочени доказателствата, които го
установяват. Така описаното нарушение дава възможност на привлечения към
административно-наказателна отговорност да разбере точните правни рамки
на обвинението.
Събраните по делото доказателства сочат на описаното деяние, с което
жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение по чл.
чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ, във връзка със забраната като работодател да не
допуска Н.В.Я. да предоставя работна сила преди да му връчи копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите. От обективираното в съответната
документация при извършената проверка от Дирекция „ИТ“ – Бургас на
ресторант „А.“, стопанисван от „А” ООД – гр. С., относно спазване на
трудовото законодателство, се установява, че той в качеството си на
работодател е допуснал до работа Янакиев като сервитьор в обекта, преди да
му е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД
на НАП. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от
приложените по делото справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от 13,23 часа на
02.08.2021 г. и протокол за извършена проверка, от които е видно, че на
посочената дата и час същият е бил на работа като сервитьор, съгласно
представения по делото сключен между лицето и „А” ООД трудов договор от
02.08.2021 г. Същевременно безспорно установено от представеното копие на
справка за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ е, че за сключения
трудов договор уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ е изпратено от
жалбоподателя в качеството му на работодател до ТД на НАП на 02.08.2021 г.
в 13:47:04 часа – т. е. след констатираното в хода на проверката
обстоятелство, че лицето вече работи в ресторанта като сервитьор. За това и
правилно административно-наказващият орган е ангажирал административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя съобразно чл. 414, ал. 3 от КТ за
нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, задължаваща работодателя
да не допуска работник или служител, преди да му предостави документите
5
по ал. 1 на чл. 63 от КТ, включително копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
КТ, заверено от ТД на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. АУАН № 02-0003764/18.08.2021 г. отговаря на всички законови
изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и
обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като
жалбоподателят не представи доказателства, от които да се установява
противното, следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в
наказателното постановление административно нарушение действително е
осъществено от страна на „А” ООД.
За вмененото на работодателя нарушение административно-
наказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ регламентира наказание
имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева. Административно-
наказващият орган е наложил наказанието имуществена санкция 2 500 лева в
предвидените граници. Съдът намира обаче, че съобразно чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН, при определяне на наказанието би следвало като смекчаващо вината
обстоятелство да се отчете, че липсват доказателства търговецът да е
наказван за други нарушения на трудовото законодателство. Следва да се има
предвид и че наложеното наказание се явява огромна финансова тежест
поради условията на пандемия и икономическа криза. В такъв случай
минималният размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите по
чл. 12 от ЗАНН. По тази причина съдът намира за справедливо да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като измени наказателното
постановление и намали размера на санкцията в минимално предвидения – 1
500 лева. Искането на жалбоподателя в този смисъл е основателно.
По отношение приложението на института на чл. 415в от КТ следва да
се посочи следното:
Цитираната норма за маловажни случаи по КТ е специална по
отношение приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата, за
нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му
по реда, предвиден в КТ и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер от 50 до 100 лева. Нормата изисква обективна възможност
6
да бъде отстранено нарушението и липса на вредни последици. За да е налице
регламентираната в цитираната разпоредба по-лека наказуемост, не е
достатъчна обаче хипотетичната възможност за незабавно отстраняване на
установеното по надлежния ред нарушение, а е необходимо да са взети
конкретни мерки, водещи до отстраняването му. В случая, въпреки, че с
последващите си незабавни действия работодателят е изпълнил кумулативно
всичките описани предпоставки, нормата за маловажни случаи по КТ е
неприложима предвид регламентираните в чл. 415в от КТ изключения, че не
са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2
от КТ. Предвид изложеното не е налице законово основание съдът да
упражни правомощието си за изменение на наказателното постановление с
квалифициране на санкционираната деятелност като маловажно нарушение.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 3 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на наказващия
орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 48
лева /от пълния минимален размер 80 лева/, съобразно изменението на
санкцията, която сума дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да
му заплати.
Съобразно договор за правна защита и съдействие, договореното и
платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е 480 лева с ДДС.
Съдът намира за неоснователно направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който се претендира от
въззивника. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност
на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения
размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба
препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според чл. 18, ал. 2 от която, ако
административното наказание е под формата на имуществена санкция,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията. Съответно според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1 000 до 5 000
7
лева възнаграждението е 300 лева плюс 7 % за горницата над 1 000 лева. В
случая минималният размер на възнаграждението възлиза на 405 лева без
ДДС или 486 лева с ДДС, в рамките на който размер е платеният адвокатски
хонорар. Следва да се присъдят и в полза на жалбоподателя направените от
него разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно частичната
основателност на жалбата по отношение размера на наложената санкция,
поради което НАП на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъдена да му заплати сумата в
размер на 192 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003764/07.10.2021 г. на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на „А”
ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, с ЕИК *********,
представлявано от Д.П.Ч., на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500
лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 2 от Кодекса на
труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2 000 лева на
1 500 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 27е от НЗПП, „А” ООД, със седалище и
адрес на управление гр. С., ***, с ЕИК *********, да заплати на Дирекция
”Инспекция по труда” – гр. Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер
на 48 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас да
заплати на „А” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, с ЕИК
*********, адвокатско възнаграждение в размер на 192 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8
9