МОТИВИ към Присъда
№7 от 06.04.2021г. по
НОХД №356 по описа за 2020 г. на Районен съд- Елин Пелин
Внесен
е обвинителен акт от Районна прокуратура-Елин Пелин срещу А.З.М., роден на ***г. в С.,
с настоящ адрес ***, сириец, хуманитарен статут на
чужденец в РБългария,
със средно образование, неженен ,
неосъждан, работи като техническа
поддръжка във фирма „ОКИН“, с ЕГН**********, за това, че на
28.12.2017г., около 16.30 часа на автомагистрала ,,Хемус“, обл.С.,
в района на 28-ми километър, в посока на движение към гр.София, при управление
на моторно превозно средство- лек автомобил марка ,,Рено“, модел ,,М.“, с рег.
№ В …. СХ е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата:
- чл.5,ал.1,т.1:
,,Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;
-чл.5,ал.2,т.4 :
,,Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не извършва маневри,
изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение“;
-чл.20,ал.1 :
,,Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“ ;
-чл.20,ал.2 : ,,
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие…“, като по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, както
следва :
На В.П.К. *** : средна телесна повреда -
счупване на лявата ключица, с разместване на фрагментите, представляващо трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за период по – голям от 30
дни;
На Е.Х. П. – Р. от гр. С. : средна телесна
повреда - трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за период,
по–голям от 30 дни, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост, с
разместване на фрагментите; средна телесна повреда - трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за период, по –голям от 30 дни, изразяваща се
в счупване на външния глезен на левия крак и средна телесна повреда -
разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяваща се в
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, вследствие на контузия на
мозъка – престъпление по чл.343, ал.3,б.
,,а“, вр. с
ал.1, б. ,,б“, вр. с чл.342, ал.1от НК.
В с.з. адв. И.-защитник на
подсъдимия, а така и подс. М. са направили искане да бъде проведено съкратено съдебно следствие по
глава ХХVII от НПК, при което А.М. е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти.
При
разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, след като взе предвид доказателствата по ДП № 511/2017г. по описа на РУ-Елин Пелин, пр.пр.1322/2017г.
по описа на РП Елин Пелин, съдът с определение обяви, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и
при постановяване на присъдата ще ползва
направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Частните
обвинители, чрез упълномощените повереници
с нарочна молба са заявили претенция за разноски по делото - адвокатски
хонорар в размер на по 1 600.00 лева, сторени от Е. Р.и В.К..
Защитникът
на подс. М. в хода на съдебните прения поддържа искане за прилагане на чл.55 от НК, при наличие на предпоставките по чл.58а, ал.4 НК. Излага съображения, че
подзащитния му не е правоспособен водач на МПС, поради което не са налице
предпоставки за прилагане на чл.343г от НК. Възразява против претенцията на частните обвинители за заплащане от
подзащитния му на разноските направени за
адвокатско възнаграждение.
Подс.
М. изразява изцяло съгласие с казаното от защитника му. Изразява съжаление за
това, което се е случило и поднася извинението си.
В
хода на съдебните прения представителят на РС Елин Пелин поддържа обвинението,
като намира, че на досъдебното производство са се събрали достатъчно доказателства, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна
престъпление по 343, ал.3, б“а“, вр. ал. 1 , б“б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Моли да бъде признат за виновен
подсъдимия, като се постанови присъдата при наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства / изложени в пледоарията в
хода на съдебните прения/. Прави искане
за прилагане на чл. 58а, ал.4 НК
, вр. с чл. 55 НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и на подсъдимия се
наложи наказание „4 месеца лишаване от свобода“, като осн. чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено
изтърпяването на наказанието за срок
от 3 години. Възразява против
направеното от частните обвинители
искане за присъждане на разноски
направени по делото за адвокатско
възнаграждение. Счита, че подсъдимия следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата направените на ДП разноски. Прокурорът се присъединява към
становището на защитника на подсъдимия, изразено относно неприложимост на чл.343г от НК.
От
събраните на досъдебното производство доказателства и предвид направеното от
подс. М. изявление по чл.371, т.2 от
НПК, съдът намира за установено следното:
От фактическа страна
На
28.12.2017г. обв. М., към която дата правоспособен водач на МПС, предприел
пътуване с лек автомобил в посока към гр. София. Около 16.30ч. се намирал на
АМ“Хемус, км.28-ми, като по същото време управлявал л.а. „ Рено Меган“ с ДК№ В …… СХ, собственост на трето лице. Пътувал сам в автомобила,
управлявайки МПС в дясната активна лента за движение на МПС, като пътното
платно се състояло е две активни ленти
за движение на МПС и една лента за принудително спиране. По същото време зад
управлявания от подсъдимия автомобил
се движел л.а. „Шкода Румстър“, с ДК№ СА….. НХ, управляван
от св. Е.Р.. В автомобила на последния
пътували и свидетелите Е. Рашева и В.К.,
като последният се возел на задната седалка на автамобила, а
св. Р. на предната седалка до водача. Св. Р. предприел изпреварване на
автомобила управляван от подс. М., извършил маневрата , след което се пристроил
отново в дясната активна лента за движение на МПС на магистралата, като продължил да поддържа
скорост на управлявания от него л.а. около 106 км/ час. След приключване
на маневрата от св. Р., подс. М. също предприел маневра изпреварване на
движещия се вече пред него автомобил управляван от св. Р.. В момента, в който
подсъдимият започнал да се прибира в
дясната лента за активно движение с управлявания от него автомобил, като
вече бил изпреварил л.а на св. Р., усетил нестабилност на автомобила си, поради което задействал
спирачката. В този момент скоростта на управлявания от подс. М. автомобил от
около 125 км/ч. рязко била
намалена на около 90/ км/час. При така възникналата пътна обстановка св. Р., за да избегне удар в задната част на л.а. „Рено Меган“ насочил
управлението на автомобила си надясно, но ударил задната лява част на л.а.
управляван от подсъдимия. В резултат на настъпилото съприкосновение между двете
МПС, управлявания от подс. М. автомобил
отклонил движението си надясно , като се
завъртял по посока на
часовниковата стрелка, прекосил лентата за аварийно спиране, затревената площ
и отводнителната канавка вдясно на
магистралния път /по посока на движението на двете МПС/ и се ударил в намиращ
се край пътното платно на магирстралата билборт. Удряйки се в билборда съборил последния, както и част от оградната
мрежа на автомагистралата и автомобилът
преустановил движение в затревените площи зад оградната мрежа на
автомагистралата. В резултат на
съприкосновението между двете
МПС, автомобилът управляван от св. Р. също отклонил движението си
надясно по посока на
движението на двата автомобила, пресякъл
непрекъснатата лента за аварийно
спиране, затревената площ и отводнителната канавка и преминал през оградната
мрежа, пресякъл стар път намиращ се
непосредствено до магистралния път и преустановил движението си.
От така настъпилото
ПТП за св. Вл. К., св. Р., както и за подс. М. са
настъпили травматични увреждания, както следва:
За св. К.:
контузия на двете очни ябълки с множество полепнали чужди тела по конюнктивите на двете очи, причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота; счупване на лявата
ключица с разместване на фрагментите, довело до
трайно затруднение движенията на
левия горен крайник за повече от 30 дни
/ за около 50-60 дни от датата на
настъпване на травматичното увреждане, при благоприятно протичане на оздравителния
процес/. С приетата на ДП СМЕ се приема,
че травматичните увреждания отговарят да
са причинени при ПТП с механизъм на осъществяване установен на досъдебното производство;
За св. Р.:
разкъсно-контузна рана на главата и периорбитален хематом вляво, причинили временно
разстройство на здравето неопасно за
живота; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, обусловило разстройство на здравето временно опасно за
живота; счупане на лявата раменна кост разместване на фрагментите, довело до трайно заструднение движението на
левия горен крайник за повече от 30 дни / за около 2-3 месеца , при благоприятно протичане на оздравителния процес. Със СМЕ се приема, че
травматичните увреждания отговарят да са
причинени при ПТП с механизъм на осъществяване установен по досъдебното производство;
За подс. М.:
две охлузвания в областта на лявото слепоочие към темето; контузия в областта
на гръдния кош, кръвонасядане в областта на лявото седалище, охлузване по лявата
подбедрица към коляното, кръвонасядане по предната повърхност на шията
вляво и долната трета към гръдния
кош, две малки линейни рани по дланната повърхност на лявата ръка,
кръвонасядане по задната повърност на лявата подбедрица в горната й трета, като
изброените наранявания са причинили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
От изготвената
на ДП Съдебна автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара между
двата процесни л.а. е настъпило по дължината на пътното платно на около
61-62 м. преди линията на ориентира на дясната активна лента по посока на
огледа и по широчината на пътното платно
- на около 7-7,5 м. вляво от ориентир №2
на дясната активна лента по посока на огледа. Скоростта, с която са се движили
двете МПС непосредствено преди настъпване на ПТП е била: за л.а. „Шкода Румстър“ - около 105 км/ч., а за л.а. „Рено Меган“- около
90 км/ч.. Със САТЕ е определена опасната
зона за спиране на всяко едно от МПС,
като за л.а. „Шкода“ тя е била 128 метра , а за л.а. „Рено“- 90 метра. И за
двата процесни автомобила директната видимост между двата автомобила е била
неограничена, повече от 250-300 метра
при прав участък на магистралния
път.Заключението на вещото лице относно
предотвратимостта на ПТП е , че
за водача на л.а. „Шкода Румстър“ ударът между двете МПС е бил непредотвратим.
Водачът на л.а. „Рено“ е могъл да предотврати настъпването на удара между двете
МПС , респ. на ПТП в случай, че след извършването на маневрата изпреварване не
е задействал спирачката на автомобила,
след като се е престроил пред л.а. „Шкода“. Като основна причина за настъпване на процесното ПТП вещото лице приема субективните решения и
действия на водача на л.а. „Рено“ в процеса на изпреварване и престрояване пред
л.а. „Шкода“ и в този момент задействане на спирачния механизъм, за да
намали скоростта на движение на автомобила си.
В с.з. подсъдимият се признава за
виновен, като изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на
внесения от РП Елин Пелин обвинителен акт и се е съгласил за тези факти да не се събират доказателства.
Възприетата и изложена по-горе
фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на обясненията на подс. М.,
показанията на св. Р., св. Р., св.К.,
св. В., св. К., заключенията по
изготвените по делото САТЕ и СМЕ, събраните доказателства по ДП№
511/17г. по описа на РУ Елин Пелин приобщени по реда на чл.283 НПК, писмо рег.
№ ДП-511/17 от 03.12.2020г. изд. от РУ
Елин Пелин, Справка за нарушител/водач
на името на подсъдимия, справка за съдимост на името на А.З.М..
От правна страна
От
събраните по делото доказатлества по
безспорен начин се установява, че подсъдимият
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление
наказуемо по чл.343, ал.3, б.“а“, във вр.
с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Настъпилият съставомерен престъпен резултат се намира в
пряка причинна връзка с
нарушенията на ЗДвП, които подсъдимият е извършил. Чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП
вменява в задължение на всеки участник в
движението по пътищата задължение да не създава
опасности и пречки за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Чл.5,
ал.2, т.4 от ЗДвП забранява на водачите на
ППС да предприемат и извършват маневри изразяващи се във внезапно преминаване в лента за
движение. От друга страна чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП вменяват в задължение на водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Подсъдимият не оспорва изложената по-горе в
настоятие мотиви фактическа обстановка.
Същата изцяло се извлича от събраните на ДП доказатлества,
в т.ч. и от показанията на свидетелите св. Р., Рашева, К., В., К. дадени на досъдебното производство,
които настоящият състави изцяло
кредитира, като логични, последователни и кореспондиращи с останалите
събрани на ДП доказателства, като липсват всякакви съмнения в обективността и
безпристрастността на свидетелите.
От обективна страна в следствие
допуснатите нарушение на ЗДвП и настъпилото ПТП, на 28.12.2017г., около 16.30 часа подсъдимият е
причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК на св. Вл.К. - счупване на
лявата ключица с разместване на фрагментите, причинило трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за
период по-дълъг от 30 дни, както и средни телесни повреди по смисъла на чл.129
от НК на св. Р., а именно: трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник за период по-дълъг от 30 дни, изразяваща се в
счупване на лявата раменна кост, разместване на фрагментите; трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник за период по-дълъг от 30 дни, изразяващо се в
счупване на външния глезен на левия крак; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, в следствие на
контузия на мозъка.
От субективна страна
престъплението подсъдимият е извършил по
непредпазливост-предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати спазвайки
правилата за движение по пътищата.
По индивидуализацията
на наказанието :
Видно от приетата по делото
справка за съдимост на името на подс.М., същият е с необременено съдебно минало и е неосъждан
към момента на извършване на
инкриминираното с настоящия обвинителен акт престъпно деяние. По делото не са
налице отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед събраните доказателства съдът
намира , че подсъдимият не е с висока степен
на обществена опасност. Налице са многобройни смекчаващи отговорността
обстоятлества, а именно: чисто съдебно минало,
без данни обременяващи личностната характеристика на дееца, последният изцяло е съдействал на разследването в хода на досъдебното
производство, дал е обяснения във връзка с предявеното му обвинение и изложил
обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина по делото. В с.з. подсъдимият също манифестира критичност по повод
извършеното, изразил е съжаление за случилото се и е поднесъл
извиненията си на пострадалите Р. и К., последните конституирани в качеството
на частни обвинители в настоящия процес. При горните съображения настоящият
състав прие, че са налице по отношение
на подсъдимия условията на чл.55 от НК.
За престъплението по чл.343, ал.3, б.“а“, във
вр. с ал.1, б.“б“, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода от една до шест години“. Предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорноста обстоятелства,
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК
съдът прие, че с оглед целите предвидени
с чл.36 от НК справедливо и съответстващо на извършеното е наказанието „4 месеца лишаване от свобода“. Съдът прие,
че за постигане целите по чл.36 от НК не е необходимо подсъдимият М. да изтърпи ефективно така определеното
и наложено наказание, като са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, а именно:
определеното от съда наказание е
„лишаване от свобода“ и определеният размер на наказанието е до 3 години, подс.
М. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер / подсъдимият
е с чисто съдебно минало / и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително той да изтърпи
наказанието. Ето защо съдът отложи
изпълнението на наказанието „ 4 месеца
лишаване от свобода “ за срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По отноение наказанието по чл.343г от НК
Видно от
доказателствата по делото подс. М. е
сирийски гражданин, който живее в
РБългария от 2012 година и има статут на хуманитарен чужденец.
Подсъдимият притежава сирийско свидетелство за управление на МПС №Р1116725 и е
бил правоспособен водач на МПС на територията на РБългария към 28.12.2017г.- датата на
извършване на престъплението по чл.343, ал.3, б.“а“, във
вр. с ал.1, б.“б“, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК. Но същият не е правоспособен водач на МПС на територията на РБългария към
06.04.2021г. с оглед разпоредбата на чл.162,
ал.2 от ЗДвП, според която чужденци, дългосрочно
пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни
превозни средства на територията на страната със
свидетелство, което не е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от
друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, до една година от
датата на издаване на документ
за пребиваване. От друга страна настоящият случай
не попада под хипотезата на чл.161, т.2 от ЗДвП. Следователно на подс. М. не
може да бъде наложено предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право
да управлява МПС“, тъй като не може да бъде лишен от права, каквито не
притежава.
По разноските
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подс. М. да заплати в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин направените по досъдебното
производство разноски в общ размер на
574.41 лева, в т.ч. за СМЕ и САТЕ.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на частните
обвинители Р. и К. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на по 1
600.00 лева, тъй като и Е.Рашева и Вл.К. са направили изрично такова искане с
молбата си до съда от 22.04.2021г..
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до ниската правна култура на
подсъдимия, ниска степен на правосъзнание, незачитане на правилата за
безопасност на движението по пътищата.
По изложените мотиви се формира вътрешното
убеждение на съда по постановената присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: