Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 24.03.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00776 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул."Средец” №11,
представлявано от управителя, срещу Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1333,15 лв. – главница за доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 24.11.2015 г. – 24.11.2017 г. за
жилище на адрес: ****, с
абонатен № ****, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
21.10.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането, и сумата 334,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 13.02.2016 г. – 14.10.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 4347/22.10.2019 г. по ч.гр.д. №
06151 по описа за 2019 г. на РС-Перник.
Ищецът
твърди, че между водоснабдителното дружество и
ответника е налице облигационна връзка,
създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда
отношенията на страните по начина, установен
в Общите Условия на дружеството и Наредба 4/14.09.2004 г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г.,
изм. и дои./. Излага се, че съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. Сочи се, че ищцовото дружество е предоставило услугите –
доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за посочения адрес. В
качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът
е задължен да заплаща същите в предвидения в закона
срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на
"ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със
закон. На основание чл. 8, ал. 2 и
ал. З одобрените от ДКЕВР Общи условия за
предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор са
публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни
за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени
от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От
посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът
е запознат с обстоятелството, че всеки месец
дължи погасяване на формираното към
"ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК, е подал писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорва да има качеството потребител на ВиК услуги, както и
реално доставеното количество вода. Възразява, че вземанията да погасени по
давност с изтичане на тригодишен период.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 06151 по описа за 2019 г. на РС –
Перник е видно, че по заявление на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, е издадена Заповед № 4347/22.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д.М.Д., за заплащане на сумата
1333,15 лв. – главница за доставена и отведена вода за периода от 24.11.2015 г. – 24.11.2017 г., в жилище на
адрес: ****, ведно със законната лихва за
забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 334,30
лв. – лихва за забава върху месечните плащания за периода от 13.02.2016 г. до 14.10.2019 г., както и за
сторените разноски за производството.
Срещу заповедта за изпълнение са подадени възражения от
длъжниците в срока по чл. 414 ГПК и в указания месечен срок е предявен иск от
заявителя за установяване дължимостта на вземанията по заповедта.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
Перник, а с доклада по делото е обявено за служебно известно, че общите условия
на ищцовото дружество са публикувани във в. „Новинар“ на 21.08.2014 г. и
в.„Съперник” на 02.09.2014 г.
Представена
е справка-извлечение за дължими суми, която съдържа информация за датата на
издадените фактури, техните стойности и начислената лихва за забава.
По
делото е изслушано заключение на вещо лице по проведена съдебно – счетоводна
експертиза. Според експерта стойността на начислените ВиК услуги за имот на адрес:
****, за периода от 24.11.2015 г. – 24.11.2017 г. е 1333,15 лв., а обезщетението
за забава върху всяка от просрочените главници за периода 13.02.2016 г. –
14.10.2019 г. е в размер на 334,30 лв. Вещото лице е посочило, че количеството
вода е начислено по норматив за три лица.
Настоящият
състав кредитира заключението като обосновано и намиращо опора в счетоводните
регситри на дружеството.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
за доставени ВиК услуги и лихва за забава, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника
в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния
имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между
водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Облигационно отношение за
доставка на ВиК услуги възниква и по силата на сключен договор с ищцовото
дружество с такъв предмет.
С доклада по делото е указано на
ищеца, че не сочи доказателства за количеството
доставена вода, както и че ответникът има качеството на собственик или
ползвател на имота през процесния период.
Въпреки това ищецът не ангажира
доказателства, от които да се установи, че ответникът е собственик или
ползвател на имота за процесния период, нито се представиха доказателства за
сключен договор за предоставяни ВиК услуги между страните по делото. Също така
ищцовата страна не ангажира доказателства и че е изпълнила задължението си за
реално доставяне на ВиК услуги в претендирания размер.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид
извода за неосноавателност на иска за главница, следва извод за неоснователност
и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и
исковото производство. Предвид
изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за
ответника. Същият не е представил доказателства за реално сторени разноски за
производството, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. Перник, ул. "Средец” № 11, срещу Д.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1333,15 лв. – главница за доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 24.11.2015 г. – 24.11.2017 г. за
жилище на адрес: ****, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 21.10.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 334,30 лв., представляваща обезщетение
за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания
за периода от 13.02.2016 г. – 14.10.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 4347/22.10.2019 г. по ч.гр.д. №
06151 по описа за 2019 г. на РС-Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 06151 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.