Решение по дело №267/2020 на Районен съд - Брезник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 5                                       19.02.2021г.                          Град Брезник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Брезнишкият районен съд                                                       ІI-ри състав

На двадесети януари                                                                Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                                                 Председател: Веселин Хайдушки

                                                Членове:

                                                Съдебни заседатели:

Секретар: Е. С.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 267 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството по делото е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 415 ГПК и чл. 60, ал. 1 от Закона за Наследството.

          Предявени са искове от В.П.С., чрез адв. Х.К., адрес: *** срещу Д.П.Т., адрес: *** с цена на иска 3 541.50лв.

По изложени обстоятелства в исковата молба ищеца моли да се постанови, с което да приеме за установено, че ответника- Д.П.Т., дължи на ищеца, сумата в размер 3 541.50лева, представляваща ½ част от изплатеното от ищеца задължение в общ размер на 7083лева, по потребителски кредит, изтеглен от общия за страните наследодател С. Б. К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до изплащане на вземането, след като ответникът е възразил срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на ищеца- В.П.С. по ч. гр. д. № 158/2020 г. по описа на Районен съд - Брезник.

          Ответникът не е взел становище по иска като не е депозирал писмен отговор, а също така не се е явил в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното: Ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с оглед наличие на предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК.

Съдът счита, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание и съответно не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът счита, че са налице и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като на ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът дължи на ищеца, сумата в размер 3 541.50лева, представляваща ½ част от изплатеното от ищеца задължение в общ размер на 7083лева, по потребителски кредит, изтеглен от общия за страните наследодател С. Б. К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до изплащане на вземането.

Ето защо, съдът счита, че са налице всички изискуеми от закона разпоредбите на чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което така предявените искове, следва да бъдат уважени в посочения размер от ищеца.

По разноските:

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на общо на сумата от 400.85лв., от която, сумата в размер на 70.85лв., представляваща – ДТ и сумата в размер на 330лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложения по делото списък по чл. 80 ГПК, която му се дължи изцяло от ответника.

С оглед направеното искане в заповедното производство и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят изцяло, направените в заповедното производство разноски в размер общо на сумата в размер на 400.85 лв. /70.85 лв. - ДТ и 330,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от В.П.С., ЕГН:**********, адрес: *** срещу Д.П.Т., ЕГН:**********, адрес: ***, че дължи на ищеца сумата в размер 3 541.50лева, представляваща ½ част от изплатеното от ищеца задължение в общ размер на 7083лева, по потребителски кредит, изтеглен от общия за страните наследодател С. Б. К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2020г., датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до изплащане на вземането, който суми са предмет по заповед № 106/21.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 158 по описа на БрРС за 2020г.

ОСЪЖДА Д.П.Т., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на В.П.С., ЕГН:**********, адрес: ***, сумата 400.85лв.- разноски по исковото производство.

ОСЪЖДА Д.П.Т., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на В.П.С., ЕГН:**********, адрес: ***, сумата 400.85лв.- разноски по заповедното производство.

След влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 158/2020г. по описа на БрРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                       Районен съдия: