РЕШЕНИЕ
№ 882
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. С.ов Въззивно гражданско дело №
20255300501202 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Община Сопот, БУЛСТАТ:
*********, представлявана от кмета С. С., адрес: град Сопот, обл. Пловдив, ул. „Иван
Вазов“, чрез адвокат Д., против Решение с рег. № 89 от 06.03.2025 г., постановено по
гр. д.№2109/2024 г. по описа на РС-Карлово, с което съдът е осъдил жалбоподателя да
заплати на П. Н. М., ЕГН: **********, Р. С. И., ЕГН: ********** и Т. Н. К., ЕГН:
**********, тримата с адрес за призоваване: гр. Карлово, ул. ***, следните суми: 2600
лева – главница, представляваща неплатено възнаграждение за предоставени от
ищците правни услуги по Договор за правна помощ № Д106/31.12.2020 г., дължимо за
месец октомври 2023 г.; 386.90 лева – законна лихва за забава от датата на падежа –
06.11.2023 г., до датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г.; законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което исковата
претенция на ищците да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни П. Н. М., ЕГН: **********, Р. С. И., ЕГН: ********** и Т. Н. К.,
ЕГН: **********, подаден чрез пълномощника им адвокат Г., с който се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима.
При извършената служебна проверка съгласно чл.269, изр.1 от ГПК
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид
горното и съгласно чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението и по съществото на правния спор между страните
съобразно изложените във въззивната жалба доводи, като според задължителните
указания, дадени в т.1 от 1 Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по т.д. №1/2013 г
на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правна с правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД във
вр. с чл. 286 ЗЗД, във вр. с чл. 36 ЗА и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от П. Н. М., Р. С. И. и
Т. Н. К. против Община Сопот за осъждане на последната да заплати следните суми:
2600 лева – главница, представляваща неплатено възнаграждение за предоставени от
ищците правни услуги по Договор за правна помощ № Д106/31.12.2020 г., дължимо за
месец октомври 2023 г.; - 386.90 лева – мораторна лихва за забава от датата на падежа
– 06.11.2023 г. до датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г.; - законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищците в качеството си на адвокати, вписани
в Адвокатска колегия - Пловдив и обединени в адвокатско съдружие по чл. 52 и сл. от
Закона за адвокатурата, сключили с ответната Община Сопот Договор за правна
помощ № Д-106/31.12.2020 г. Предмет на договора било предоставяне при
необходимост и след надлежно уведомяване на правни услуги, а именно: устни и
писмени правни консултации, изготвяне на договори, споразумения, констативни
документи с трудовоправен, търговскоправен, облигационен характер, консултиране и
изготвяне на писмени правни становища и указания с оглед прилагане на нормативни
актове. Задължение на ответника било да изплаща възнаграждение в размер на 2600
лева месечно, платими в брой срещу РКО или по банков път, в срок до 5-то число на
следващия месец. Община Сопот не изпълнила задължението и не изплатила
възнаграждението на ищците, дължимо за месец октомври 2023 г., независимо че те
изпълнили задълженията си по текущото правно обслужване на Общината. Дължимата
законна лихва от момента на падежа – 06.11.2023 г. до датата на подаване на
настоящата искова молба била в размер на 386.90 лева.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основания и
размер. Твърди, че Договор № Д-106/31.12.2020 г. има характеристиките на рамков
договор за изработка. Предвидените в същия услуги били за постигане на определен
правен резултат (съобразно конкретната поръчка на Общината) чрез действия, които
адвокатите извършват от свое име и на свой риск. Действията, извършвани от името и
2
за сметка на доверителя били изключени от приложното поле на договора (арг. от чл. 2
от същия). Договорът бил рамков, тъй като съдържал общи клаузи, уреждащи бъдещи
конкретни облигационни правоотношения, възникващи след възлагане (т.е. отделни
конкретни договори за изработка). Навежда доводи, че договорите за изработка са
двустранни – правата и задълженията на едната страна се пораждат само ако
едновременно възникнат права и задължения и за другата страна. Ако не възникне
задължение за едната страна, не възниква и не може да възникне задължение и за
другата. В тази връзка задължението на едната страна съставлява основание (causa) на
задължението на другата. Никоя от страните не може да иска изпълнение на вземането,
преди да е изпълнила. Процесният договор не бил за абонамент, а бил основа за
бъдещи съглашения, след надлежното изпълнение, на което се дължи плащане. Тъй
като на ищците не им е било възложено нищо, ответникът не дължал плащане.
Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приетите в
първоинстанционното дело писмени доказателства, че е бил сключен договор за
правна помощ № Д106/31.12.2020 г. между Община Сопот, в качеството и на
доверител и ищците, в качеството им довереник, със следния предмет: Доверителят
възлага на довереника да осъществява правно обслужване на дейността за Община
Сопот , изразяващо се в: даване на правни консултации -устни и писмени; изготвяне
на договори, споразумения, констативни документи с трудовоправен, търговскоправен,
облигационен характер; консултиране и изготвяне на писмени правни становища и
указания с оглед прилагане на нормативни актове; Страните са постигнали съгласие,
че в предмета на дейност на договора не се включват правни казуси, по отношение на
които довереникът поема процесуално представителство. Възнагражденията в тези
случаи се договарят отделно, съгласно правната и фактическа сложност на случаите
при съобразяване с Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения- чл. 2 от договора. Съгласно раздел II от разглеждания договор,
доверителят се е задължил да заплаща възнаграждение за текущо правно обслужване в
размер на 2600 лева месечно, платими в брой срещу РКО или по банков път, в срок до
5-то число на следващия месец – чл. 4 от договора.
Съгласно чл. 280 от ЗЗД, с договор за поръчка довереникът се задължава да
извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. По силата на
чл. 286 от ЗЗД, доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение, ако е
уговорено. Съгласно чл. 284 от ЗЗД, довереникът е длъжен да уведоми доверителя за
изпълнението на поръчката. Нормата на чл. 287 от ЗЗД регламентира, че договорът за
поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне
на поръчката от доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето
под запрещение на някой от тях, а така също и с прекратяването на юридическото
лице, ако то е било доверител или довереник. Оттеглянето на поръчката не лишава
довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното
възнаграждение – чл. 288 от ЗЗД.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът има право на възнаграждение за
3
своя труд. Размерът на това възнаграждение се определя в договор между адвоката и
клиента, чийто размер следва да е справедлив и не по-нисък от посочения в НМРАВ.
При тълкуване клаузите на договора съобразно указаното в чл. 20 от ЗЗД
настоящия състав намира, че между страните е бил сключен валиден договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Доказани са в производството
съществените елементи на мандата - вида на възложената работа, както и размера на
дължимото възнаграждение.
Съдебният състав възприема изцяло изразеното становище в постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 482 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 1486/2010 г., ІV г. о.
В същото е прието, че липсата на изпълнена дейност при поръчката не може да е
основание за недължимост на уговореното възнаграждение, тъй като при поръчката не
се дължи определен резултат. Законът дава право на доверителя да оттегли поръчката,
ако довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното
правоотношение, а дори оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме, че
уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи- аргумент от чл.
288 ЗЗД. След като не е поискано разваляне на договора, то уговореното
възнаграждение по чл. 286 ЗЗД се дължи. Дължимият от страна на изпълнителя
резултат се изразява в поставянето му на разположение на изпълнителя за даване на
юридически съвети и предприемане в тази връзка на правни и фактически действия.
Изпълнителят е предоставил този резултат и тогава, когато е бил в готовност да
предостави своите услуги на възложителя, но за последният не е възникнала нужда от
това или, дори да е имало такава нужда, съвет не е поискан. Поради това
неоснователи се явяват релевираните във въззивната жалба възражения, че ищците
имат право на възнаграждение само ако са предоставили услуги и са се отчели пред
ответника.
В разглежданият казус изплащането на възнаграждението по чл. 4 от
договора е ежемесечно и не е обвързано от други обстоятелства, включително наличие
на възложена през съответния месец работа.
Договорът от 31.12.2020 г. е сключен безсрочно и към месец октомври 2023 г.
не е прекратяван. Възнагражденията за извършваната от довереника работа по
процесуално представителство за всеки отделен случай се договаря отделно, съгласно
чл. 2 от процесния договор.
Договорът не изисква определена форма на отчитане на дейността. Затова,
доколкото няма данни действието на процесния договор да е прекратено за процесния
период, съответно ищецът да не е изпълнявал задълженията си по него да бъде на
разположение за правни консултации и съдействие, то предявения иск следва да бъде
уважен в пълен размер за сумата от 2600 лв. за месец октомври 2023 г.
Законната лихва се дължи от предявяване на претенцията в съда- 02.12.2024
г. до пълното изплащане на вземането по главницата.
С оглед основателността на иска за главница, следва да се разгледа и
акцесорния иск за мораторна лихва върху дължимата сума. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр.
първо от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Претендираното акцесорно плащане на мораторна
4
лихва за периода от 06.11.2023г. до 02.12.2024 г. / преди подаване на исковата молба/.
Този период обхваща периода от настъпване на падежа на задължението /
възнаграждението е дължимо в срок до 5-то число на следващия месец – чл. 4 от
договора/ - до подаване на исковата молба, поради което и се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Същата е в размер на 386,90 лв. изчислена от съда
по реда на чл. 162 ГПК, чрез справката от електронен калкулатор. Поради което и
акцесорната претендия е доказана по основание и размер и следва да бъде присъдена.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, законосъобразно и
обосновано, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд
правилно е приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила, самото решение е обосновано на събраните по делото
доказателства.
С оглед изхода на въззивната жалба, то искането на въззиваемата страна за
присъждане на направени разноски за настоящата инстанция е основателно и
жалбоподателят ще следва да й заплати направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 600 лева.
Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение с рег. № 89 от 06.03.2025 г., постановено по гр. д.
№2109/2024 г. по описа на РС-Карлово.
ОСЪЖДА Община Сопот, БУЛСТАТ: *********, представлявана от Кмета С.
С., адрес: град Сопот, обл. Пловдив, ул. „Иван Вазов“ №34, да заплати на П. Н. М.,
ЕГН: **********, Р. С. И., ЕГН: ********** и Т. Н. К., ЕГН: **********, сумата от
600 лева- разноски по делото.
Решението е окончателно и подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5