№ 9761
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110101608 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от ФИРМА” АД, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС ЕИК ******* срещу ЗАД „ФИРМА” АД ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, с която се иска да бъде установено, че ответника дължи на ищеца
сумата в размер на 511.11лв. /петстотин и единадесет лева и единадесет ст./ - главница
представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 501.11лв. и
ликвидационни разноски в размер на 10.00лв. по щета № 0002-1261-18-414438. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №57115/2022 г. на СРС, 46 състав.
Твърди се, че на 18.10.2018 г. около 13.45часа в АДРЕС при маневра за ляв завой лек
автомобил марка СИТРОЕН, модел С4 с рег.№ ДКН отнема предимството на товарен
автомобил марка МЕРЦЕДЕС, модел ВИТО с рег. № ДКН и реализира пътно-транспортно
произшествие с материални щети. За настъпилото пътно - транспортно произшествие е
съставен ДКП за ПТП от 18.10.2018г.
Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „ФИРМА“ АД е образувана
щета №0002-1261-18-414438 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица №
1111111111111, със срок на валидност от 14.03.2018г. до 13.03.2019 г. При извършения
оглед на лек автомобил марка МЕРЦЕДЕС, модел ВИТО с рег. № ДКН са констатирани
щети по заден ляв калник. В съответствие с установените като вид и степен щети на сервиза
извършил ремонта на увреденото МПС, „ФИРМА” ЕООД е изплатена сумата в размер на
501.11 лв. с банково бордеро № 222222 на 24.04.2019г.
Поддържа се, че към датата на събитието, 18.10,2018г., виновният лек автомобил
СИТРОЕН, модел С4 с рег.№. ДКН е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ЗАД „ФИРМА” АД
Сочи се, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 от
КЗ, за ЗД „ФИРМА”АД възниква право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу
причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите до размера на изплатеното обезщетение и
1
обичайните разноски за неговото определяне, като към момента на ПТП, гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „ФИРМА“ АД
Претендират се разноски.
Посочена е банкова сметка на ЗК „ФИРМА“ АД в БАНКА - кл. Варна IBAN : BG
11111111111111111 , BIC : ХХХХХХХХХХ.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва механизма
на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Сочи се, че от представените с
исковата молба писмени доказателства не се установява пътнотранспортното произшествие
да е настъпило на тази дата, при обстоятелствата и механизмът описан в обстоятелствената
част на исковата молба. Поддържа се, че видно от приложения към исковата молба
Двустранен констативен протокол събитието е настъпило на 18.10.2008 г. към която дата за
МПС Ситроен рег. № ДКН няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ЗЕАД „ФИРМА”. Оспорва се наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на МПС Ситроен рег. № ДКН. Оспорва се и стойността на
причинените по отношение на МПС Мерцедес с рег. № ДКН вреди, като се сочи, че
изплатеното от ЗК „ФИРМА” АД обезщетение надвишава действително претърпените вреди
Съдът, след като обсъди събрани те по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е
- наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на автомобил
марка МЕРЦЕДЕС, модел ВИТО с рег. № ДКН по имуществена застраховка „Каско“ на
МПС, полица № 1111111111111, със срок на валидност от 14.03.2018г. до 13.03.2019 г
По делото е представена застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“
№1111111111111 от 13.03.2018 г., според която страни са ЗК „ФИРМА“АД- застраховател и
„Дима ауто“ ЕООД- собственик на обекта на застраховката. Застраховката е с вид Каско на
МПС, застрахованото МПС е товарен автомобил марка Mercedes Vito с рама 111111111111 с
рег. №ДКН с период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 14.03.2018 г. до 24:00 ч. на
13.03.2019 г. Представени са и приложимите общи условия/л. 21-27/.
С Анекс №2 от 12.04.2018 г. полицата е прехвърлена на нов собственик – „ФИРМА“
ЕООД.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие Р. Д. Ч. от 18.10.2018 г.,
заявителят е описал следното за настъпило на 18.10.2018 г. застрахователно събитие: „Бях
под хотел Аква в Лазур между два високи блока, тръгнах от паркинга и преди да изляза от
паркинга от лявата страна пресечката връхлетя автомобил Ситроен и се удари от лявата ми
страна, автомобилът ми се разтресе и аз слязох от него“. Като констатирани увреждания са
посочени отляво калник.
Приложено по делото е опис-заключение за вреди на МПС по щета №002-1261-18-
414438 ,в което застрахователят е описал за боядисване заден ляв панел и подкалник заден
ляв. Съставен е доклад по щета и експертиза от застрахователя, която оценява щетите на
501.11 лева.
Застрахователят е съставил възлагателно писмо до „ФИРМА“ ЕООД за ремонт
процесното МПС. Съставена е фактура за труд -267.24 лева и матариали и консумативи –
180.35 лева или общо 417.59 лева без ДДС или 501.11 лева с ДДС. Същата сума е наредена
от застрахователя на доверения сервиз на 25.04.20219 г. видно от представеното по делото
платежно нареждане,
2
С приемо-предавателен протокол от 05.04.2019 г. сервизът е предал на представител
на „ФИРМА“ ЕООД. отремонтирания автомобил, като е посочено, че ремонтът е извършен
качествено и е приет без възражения.
С регресна покана ищецът е поканил ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати на ищеца сумата от 501.11 лева-
обезщетение по щета №002-1261-18-414438 и сумата от 25 лева- ликвидационни разноски.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП. В протокола са посочени
участниците в ПТП- автомобил Мерцедес Вито с рег. №ДКН с водач Р. Ч. и автомобил
Ситроен C5 с рег. №ДКН водач С. Посочени са щети на автомобил рег. №ДКН в задната
лява част на наличната схема и описание на щети „задна лява страна“ Отбелязано е, че ПТП
е настъпило при завиване на ляво на автомобил с рег. №ДКН.
По делегация е разпитана като свидетел Р. Ч. Тя сочи, че е участвала в ПТП с лек
автомобил Мерцедес Вито преди около две години и половина през деня, между 12:00-13:00
часа. Тя разказва, че излизайки от паркинг в к-с „Лазур“, на гърба на хотел „Аква“ между
два високи блока, на 4-5 м. от там изведнъж колата се разтресла, като била ударена от лявата
страна от жена шофьор с малка черна кола с френска марка. Свидетелката сочи, че имало
знак, че пътят е без предимство, но явно другата шофьорка не го е забелязала. Нямало
никакво ограничение за видимостта, други движещи се МПС-та, нито завои и наклони,
които да ограничават видимостта. Свидетелката сочи, че нямало как да избегне ПТП-то,
доколкото от дясно имало паркирани автомобили, а и ударът бил отзад в задния ляв калник
и свидетелката не видяла, че някой се блъска в нея. Щетите били е задната лява част - левия
калник и лайсната. Калникът бил хлътнал. Нямало спор, че вината е на др. водач, като
жената заявила,че не видяла знака и бил съставен двустранен констативен протокол.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение, кредитирано от съда като компетентно изготвено. Вещото лице е
определил следния механизъм: На 18.10.2018 г., около 10:45 часа, лек автомобил „Сироен Ц
4“, с рег.№ ДКН, се движи в района на ж. к. „Лазур“ в гр. Бургас, и в района до бл. 69, при
извършване на маневра за завой на ляво, водачът реализира ПТП с идващото от дясната му
страна МПС „Мерцедес Вито”, с рег.№ ДКН. Вещото лице е направило извод, че всички
увреждания по МПС „Мерцедес Вито”, с рег.№ ДКН, отразени в описа на застрахователя се
намират в пряка и причинно - следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Вещото лице е изчислило, че стойността необходима за възстановяване на МПС „Мерцедес
Вито”, с рег.№ ДКН, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 836,34 лв.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 411, ал. 1 КЗ .
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Правото на застрахователя по имуществено застраховане/ Каско/ да иска от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето,
причинило повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно
право. В хода на производството по иск по чл. 411 КЗ следва да бъде установено наличието
на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя, заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в
изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение, както и наличието
на друго застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между втория застраховател и причинителя на вредата. От друга страна,
3
следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се
предполага до доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
По делото е прието за безспорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на автомобил марка МЕРЦЕДЕС, модел ВИТО с рег. № ДКН
по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 1111111111111, със срок на
валидност от 14.03.2018г. до 13.03.2019 г
За да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ по чл. 411 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на
деликтна отговорност от лицето, което е причинило вредите.
В процесния случай не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че на
18.10.2018 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което на застрахования по
Каско лек автомобил са причинени щети. Тези обстоятелства се установяват от приложените
по делото писмени доказателства, свидетелските показания на един от участниците в ПТП и
от приетата автотехническа експертиза. Съдът намира, че именно през 2018 г. е настъпило
ПТП, а не през 2008 г., доколкото това се потвърждава както от свидетелките показания/
макар й свидетелят да заявява изминал период около 2 години и половина/, описвайки ПТП
със идентичен на твърдяния в исковата молба механизъм, така и от съпътстващите
документи по уведомяване на застраховател и отремонтиране на автомобила. Останалите
елементи от фактическия състав на непозволено увреждане се установяват по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и съдебна автотехническа експертиза – вредата
за собственика на увредения автомобил, изразяваща се в имуществени вреди от поведението
на застрахованото при ответника лице, и причинната им връзка с виновното и
противоправно деяние на виновния за настъпване на произшествието. Причинната връзка
между вредите и механизма на деянието се установяват от приетата по делото експертиза,
която съдът изцяло кредитира. Съдът приема за установено, че са причинени именно
описаните щети в предната част на застрахования автомобил.
По силата на разпоредбата на чл. 411 КЗ, доколкото застрахователят е изплатил
застрахователното обезщетение на застрахования, той е встъпил в неговите права против
застрахователя на причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента.
Ето защо искът следва да бъде уважен до размера на реално причинените от
делинквента щети. Вещото лице е установило, че стойността необходима за възстановяване
на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС, модел ВИТО с рег. № ДКН, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 836.34 лв.
Доколкото се претендира по-малка сума- 501.11 лева, тази сума следва да бъде
присъдена ведно с претеднираните 10 лева – ликвидационни разноски.
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица и основателност на претенцията за законната лихва върху главницата от датата на
4
депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът дължи
на ищеца сторените в производството разноски в размер на 425 лева, от които 25 лева-
държавна такса, 250 лева- депозит за вещо лице, 50 лева- депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски -75 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ЗАД „ФИРМА” АД ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, че дължи на ищеца ФИРМА” АД, със седалище
и адрес на управление: АДРЕС ЕИК *******, на основание чл. 411 КЗ сумата от
511.11лв. /петстотин и единадесет лева и единадесет ст./ - главница представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за увреден лек автомобил „МЕРЦЕДЕС, модел
ВИТО с рег. № ДКН в размер на 501.11лв. и ликвидационни разноски в размер на 10.00лв.
по щета № 0002-1261-18-414438, вследствие на виновно и противоправно деяние на
18.10.2018 г. в гр. Бургас на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №57115/2022 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ФИРМА” АД ЕИК: ********, да заплати на ФИРМА” АД, , ЕИК
*******, сумата от 425 лева- съдебно-деловодни разноски и сумата от 75 лева- разноски
по ч.гр.д. №57115/2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5