Р Е
Ш Е Н
И Е №21
гр.Шумен,6.ІІ.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито
съдебно заседание на осемнадесети януари
2018г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен Станчев
2.Теодора Димитрова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.188/2017г. на Шуменския окръжен
съд,за да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото въззивно дело е
образувано по въззивна жалба на П.Ж.Н.,съд.адрес:***,офис ,адв.П.Й.Н.,***,
против Решение № 285 от 15.V.2017г. по гр.д. №
1925/2016г. на Шуменския районен съд,с което се признава за установено ,че
съществува вземане срещу ответника и жалбоподател в настоящото производство,в
полза на ищеца Военно формирование №*,Булстад *,адрес:с.Р.д.,обл.Ш.,ул.”...”, в
размер на 62694,02 лева/шестдесет и две
хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и 2 стотинки/,представляващо
обезщетение за противоправно причинени вреди от липси при получаване,разходване
и отчитане на имущество,установени с акт за начет
30-17-12/20.VІ.2014г.,съставен от инспектор в звено”финансов контрол и
материални проверки” в М-во на отбраната на РБ,ведно със законната лихва,считано
от 5.ІV.2016г. до окончателното изплащане на главницата,за което вземане са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение 426/6.ІV.2016г. и изпълнителен лист от 6.ІV.2016г. по ч.гр.д.
783/2016г. по описа на ШРС.
Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати от
първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения ,довели
до неправилност на обжалваното решение,по съображения, изложени във въззивната
жалба.Моли за отмяна на същото решение и вместо него да бъде постановено
друго,с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Няма нови доказателствени
искания.
Постъпил е
по реда и в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба Военно формирование №*, с.Р.д.,обл.Ш.,с който оспорва изцяло жалбата като
неоснователна и недоказана.Моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение,като й бъдат присъдените
направените разноски по делото.Няма нови доказателствени искания.
Настоящият въззивен съдебен състав,като
обсъди оплакванията по въззивната жалба и възраженията на другата страна против
нея в представения писмен отговор,всички доводи и аргументи на страните,
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка,както и приетото в първоинстанционното производство заключение
по
ССЕ,намира за установено следното:
Въззивната жалба, като подадена в
законоустановения срок,отговаряща на законовите процесуални изисквания и
депозирана от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното
производство,е редовна и допустима.
Разгледана по същество ,въззивната
жалба е неоснователна и недоказана,по следните съображения:
От
процесуална страна е безспорно,че по
заявление на кредитор Военно
формирование *-Р.д.,обл.Ш. ,с разпореждане от 6.ІV.2016г. по ч.гр.д.783/2016г.
на Шуменския районен съд, на основание чл.417 от ГПК , е издадена Заповед №
426/6.ІV.2016г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ,както
и изпълнителен лист,в полза на заявителя-кредитор,против
длъжника П.Ж.Н.,с ЕГН **********,за сумата 62694,02лева/шестдесет и две хиляди
шестстотин деветдесет и четири лева и 2
стотинки/ главница,равна на стойността на установени липси на кабели и
проводници,строително имущество,ППТ и АТТ,за сумата 697,99лв,яваваща се законна лихва по чл.26 от ЗДФИ и чл.43,ал.3 от
ППЗДФИ, за периода от 12.V.2014г. до 20.VІ.2014г.,както и за заплащане на законната лихва върху главницата,от датата на
подаване на заявлението-5.ІV.2016г. до изплащане на задължението.
Вземането по заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист произтича от Акт за начет № 30-17-121 от
20.VІ.2014г.,съставен от И.П.З.,гл.инспектор
от звено „Финансов контрол и материални проверки”в МО на РБ-София,при извършена
материална проверка във военно
формирование *-Р.д. срещу П.Ж.Н.-„Завеждащ склад ВХИ и специална техника,той и
шофьор”,във връзка с дейността му като МОЛ, на основание чл.21ал.1,т.2 и чл.23т.1 от ЗДФИ.
След постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение, кредиторът по същата заповед в срока по
чл.415ал.4 от ГПК предявил искова молба против същия длъжник,с обективно
съединени искове,от които главният иск е с основание по чл.124ал.1 от ГПК вр.с
чл.21,ал.1,т.2 от ЗДФИ-за признаване за установено,че ищецът има вземане спрямо
ответника за сумата 62694,02лв,представляваща обезщетение за противоправно
причинени вреди от липси при получаване,разходване и отчитане на поверено на
ответника имущество,установени с посочения
по-горе акт за начет. Главният
иск е съединен с аксесорни искове,от които единият- с основание по чл. 26 от
ЗДФИ и чл.43,ал.3 от ППЗДФИ,за сумата
697,99 лева-законна лихва от деня на откриването на вредата-12.V.2014г. до датата на
съставянето на акта за начет-20.VІ.2014г.,а другият-по чл.86 от ЗЗД-за
заплащане законната лихва върху главницата ,от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и заплащане на деловодни разноски в размер
на 1267,84 лева-заплатена държавна такса за предявяване на исковата молба,както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2330 лв.
Така
предявените искове са допустими,тъй като
е налице идентичност на страните и на вземанията по заповедното производство и
тези по исковата молба,като исковете са
предявени по реда и в срока по чл.415ал.1 от ГПК.
Ответникът
оспорва изцяло исковете като неоснователни.Прави възражения,чеот исковата претенция
не ставало ясно как са формирани липсите,какво е било поведението на
материално-отговорното лице и каква е причинно-следствената връзка между
поведението му и настъпването на липсите,т.е.носи ли вина за тяхното
формиране.Освен това, в иска „фактическите липси” били посочени много общо,а не
по вид,количество,единична и обща цена.С представената от ищеца декларация,подписана
от ответника,че ще възстанови липсите,последният не бил декларирал признание,че
виновно ги е причинил и това не можело да служи като доказателство за неговата
материална отговорност.
Въззивният съд намира,че дадената от
районния съд квалификация на предявените искове е правилна.
В първоинстанционното решение са изложени обосновани и
законосъобразни съображения за редовността на процесния акт за начет №
30-17-121/20.VІ.2016 г. съставен от И.П.З.,гл.инспектор
от звено „Финансов контрол и материални проверки”в МО на РБ-София,с оглед
липсата на констатации за нарушения в хода на процедурата по съставянето на
акта,а именно:проверката е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано
право на участие на материалноотговорното лице,актът за начет е подкрепен със съответните доказателства,докладът за
резултатите от финансовата инспекция и актът за начет са връчени на МОЛ.
Напълно
законосъобразно,в съответствие със специалните законови разпоредби на ЗДФИ, районният
съд е разпределил доказателствената
тежест между страните,като е съобразил законовата презумпция по чл.22,ал.5 от
ЗДФИ за истинност на фактическите
констатации в акта за начет до доказване на противното. С оглед на това
е спазено процесуалното правило,че ответникът може да обори фактическите
констатации в акта за начет само при условията на главно и пълно доказване и му
е предоставена такава възможност .
За да разреши
спора,районният съд,като е отделил спорното от безспорното,е събрал и проучил
всички необходими,допустими и относими доказателства,представени от
страните.Ползвал е и експертна помощ,като
изслушал и приел заключение по ССЕ.Всички представени по делото
доказателства,както и заключението по ССЕ,са анализирани от районния съд изчерпателно,задълбочено
и прецизно,както поотделно,така и в тяхната взаимна връзка.Внимателният анализ
на доказателствата е довел до напълно и правилно изяснена фактическа обстановка
по делото.Първоинстанционният съд е развил подробни фактически съображения,в
пълно съответствие с представения доказателствен материал.
Пред
въззивния съд не се посочиха и представиха нови допустими и относими
доказателства,а при съществуващите такива не се установява друга фактическа
обстановка,различна от тази,приета от районния съд.Ето защо,като споделя изцяло
фактическите изводи на районния съд като обосновани и правилни,настоящият
въззивен състав на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в неговата обстоятелствена част.
Наред с
горното,въззивният съд намира за необходимо да изложи допълнителни съображения
във връзка с направените във въззивната жалба на ответника оплаквания.Тези
оплаквания до известна степен се
покриват с направените от ответника в първоинстанционното производство
възражения,част от които не са намерили отговор в първоинстанционното решение.
Както вече
беше посочено,процесният акт за начет се явява редовен и като такъв се ползва с
материална доказателствена сила за констатациите в него досежно качеството на ответника като
МОЛ,деянието /действията или
бездействията/ на същия ответник,причинната връзка между деянието и
констатираните вреди и тяхната парична стойност ,като тези констатирани
обстоятелства се считат за истински до доказване на противното от лицето,което
оспорва акта.
Относно
възраженията на жалбоподателя и ответник по делото,че не била установена причинно-следствена връзка
между поведението му и липсите:
Безспорно е по делото,че на
4.І.2010г.,със Заповед № 31 от с.дата на началника на ищцовото военно
формирование *-Р.д., ответникът бил назначен на длъжността”Завеждащ склад за
вещево-хранително имущество,той и шофьор”,както и за „завеждащ склад строителни
материали,кабели и проводници,автомобилна и тракторна техника/АТТ/,полева и
продоволствена техника/ППТ/”.
Правата и
задълженията на ответника за заеманата от него
длъжност са регламентирани в Длъжностна характеристика рег.№3-1413/22.VІІ.2010
година ,със съдържанието на която ответникът е запознат на 23.VІІ.2010г.Според т.5 от тази длъжностна
характеристика,ответникът бил длъжен да знае номенклатурата на съхраняваното
вещево хранително имущество и техника,да отговаря за приемането на вещево
хранително имущество и техника,количество и качество,правилното
съхранение,разпределението и доставката до поделенията на вещево хранително
имущество и техника.
Съгласно
Инструкцията за задълженията на завеждащ склад,утвърдена от командира на
ищцовото военно формирование,ответникът следвало да знае наличността на
повереното му имущество във всеки един момент.Най-малко един път в месеца
трябвало да сверява наличностите в склада с данните в звеното за счетоводен
отчет на финансовите и материалните ресурси.
Съгласно т.16 от Заповед № 498/2012 на
началника на ищцовото военно
формирование за подобряване пропускателния режим в същото звено,след
приключване на работния ден и запечатване на хранилищата и другите помещения,ключовете
от тях били сдавани за съхранение на дежурния,след вписване в Книга обр.12.През
2013 г. ответникът три пъти е получавал ключове от поверения му склад
№16”Кабели и проводници”-на 24.ІІІ.,14.ХІ и 9.ХІІ.2013г.,т.е.той в нарушение на
служебните си задължения постоянно да
следи и да знае наличността на повереното му имущество,е посетил склада само
три пъти в рамките на една календарна година.
Безспорно произтича от горните
доказателства,че ответникът е МОЛ по см. на чл.23 от ЗДФИ,което може да бъде
привличано към имуществена отговорност по този закон ,като при липси носи пълна
имуществена отговорност,съгласно разпоредбата на чл.21ал.1,т.2 от с.з.
В трайната
съдебна практика-чл.2 от ППВС № 7 от 17.VІ.1981г.,Решение от 18.VІ.2015г. по
гр.д. № 6292/2014г. на ВКС на РБ, ІІІ г.о ,постановено по реда на чл.290 от ГПК, са дадени безпротиворечиви и ясни
разяснения,че при щети от липси не е необходимо съдът да прави констатации за
виновно поведение на отчетника,за да бъде ангажирана неговата отговорност и не
е необходимо в акта за начет да се съдържат фактически констатации за
непозволени вредоносни действия на начетеното лице:”Ответникът притежава
оперативна самостоятелност при събирането ,съхраняването и изразходването на
парични или материални ценности,поради което е практически невъзможно да се
установи с какви конкретни вредоносни действия или бездействия е причинил
липсата.Върху него обаче тежи общото задължение да пази повереното му
имущество.Затова е достатъчно да се изложат фактически констатации за
предаденото на отчетника,за неотчетеното и отчетеното от него.Разликата в
по-малко е недоимък,последица от неизвестни причини,за която отчетникът носи
пълна имуществена отговорност”.При
презумпцията на чл.22ал.5 от ЗДФИ,не следва
ищецът ,за когото са настъпили
вредите,да доказва по делото противоправно поведение на ответника в качеството
му на отчетник.
В разглеждания случай,от страна
на жалбоподателя и ответник по
делото,имащ качеството на отчетник по процесния акт за начет,не бяха
представени никакви доказателства,изключващи по безспорен начин наличието на причинно-следствена
връзка между неговите
действия/бездействия и настъпилите за ищеца вреди под формата на липси на
материални ценности,констатирани с акта за начет. Ето защо,след като не е
изпълнил задълженията си като отчетник и
МОЛ,при липса на
доказателства,установяващи обратното,ответникът носи пълна имуществена
отговорност за липсите в повереното му
имущество,по силата на чл.21ал.1т.2 от ЗДФИ.
Не отговаря на действително
установените по делото факти твърдението на жалбоподателя,че констатациите в
акта за начет за процесните липси не били подкрепени с доказателства. В
приложенията към акта за начет всички липси за подробно описани по
вид,количество и стойност на материалите с тяхната единична и обща цена.
Възраженията за нарушения
при извършените предходни инвентаризации
също са неоснователни.Преди всичко следва да се отбележи,че преди исковата
молба,ответникът не е правил възражения по установените с тези инвентаризации
резултати,нито срещу начина на извършването им.
Актът за начет № 30-17-121/20.06.2014 на звено”ФКМП” при МО на РБ отразява резултатите от извършената материална проверка на дълготрайните активи и материални
запаси,числили се на ответника като МОЛ.Проверката обхваща периода от 01.10.1998 г. до 20.11.2013 година,а е извършена в изпълнение на заповед № Р-159/07.05.2014 г. на Министъра на
отбраната на Република България.Преди това, на
18.11.2013 г. и 19.11.2013 г. е извършена инвентаризация на склад „Строителни материали, кабели и
проводници“, числящ се на ответника, като са
проверени всички съхранявани кабели и проводници. При сравняване на намерените
наличности със заведените по счетоводните данни ,се
установяват липси на стойност 26297,66 лв,съгласно инвентаризационен опис и сравнителна ведомост
на материалните запаси № 3-4230/19.ХІ.2013г.,за което е съставен и
Протокол № 4240/20.ХІ.2013г. за
установени липси на дълготрайни активи за сметка на материално-отговорното лице-ответника
по делото.След инвентаризацията са извършени още няколко проверки за изясняване
причините за констатираните липси на материални средства в склад”Строителни
материали,кабели и проводници”.Резултатите от извършените проверки са отразени в Протокол рег.№
3-4278/25.ХІ.2013г. и Протокол № 219-7315/9.ХІІ.2013г.
При извършването на
сдаването и приемането на складовете, окончателните
констатации на проверяващите комисии за установените липси и излишъци на
поверените на ответника дълготрайни
активи и материални запаси са както следва:
В склад „Строителни материали“ – липса в размер
на 2134,50 лв. и излишък „Въже стоманено О 14“ – 220 кг; склад „АТТ“ – липса с
неформирана стойност, тъй като се касае за части от ЮМЗ-6КМ, регистрационни
табели с рег. № ВА * – 2 бр. и формуляр на машина за двуосно ремарке, специално
с рег. № ВА *; В склад „ППТ“ – липса с
неформирана стойност, тъй като се касае за част от комплексността на
оборудването и принадлежностите на тестомесачни отделения и автостолова на
разгъваем фургон;В склад „Кабели и проводници“ – липса в размер
на 78839,61 лв. и излишък в размер на 21705,85 лв. След извършени компенсации
между установените липси и излишъци, общата стойност на фактическите липси
възлиза на 62694,02 лв.
Вещото лице по ССЕ дава заключение,представено
в ШРС на 12.ІV.2017г.,че действителната
пазарна стойност на посочените като липсващи материални запаси/след приспадане
на компенсираните материални запаси/ възлиза на 106956,95 лева.
Наред с гореизложеното ,следва да се има предвид наложилата се съдебна
практика,намерила отражение и в Решение № 317/15.ХІ.2011г. по гр.д. № 1803/2010
г. на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК,че неизвършването на
инвентаризация не е пречка за установяване
движението на стоково-материални ценности и пари в
предприятието,съответно да се установи наличието или не на липси и
ангажиране отговорността на
материалноотговорното лице.
Правилно е
прието от районния съд,че оборването
на данните по акта за начет
следва да стане по неопровержим начин с надлежни допустими писмени
доказателства и само разколебаването на фактическите констатации в акта за
начет не е достатъчно,а в разглеждания случай не е налице дори разколебаване.
Материалите по воденото срещу жалбоподателя и ответник по делото досъдебно наказателно производство
не следва да се вземат в предвид като доказателства в настоящото производство,тъй като те не са
събрани по реда на ГПК. Освен това освобождаването от наказателно отговорност
на едно лице за определено престъпно деяние не изключва деликтната имуществена
отговорност на същото лице за причинените
с това противоправно деяние материални вреди.
С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че като е уважил изцяло предявените искове като
основателни и доказани по размери,районният съд е постановил плавилно
решение-обосновано и законосъобразно.Няма основания за отмяна на същото
решение,поради което въззивната жалба против него се явява неоснователна и
недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
С определение № 701 от 13.ХІІ.2017г. по ч.гр.д. №571 за
2017г. на Апелативен съд-Варна,жалбоподателят е освободен от заплащане на
държавна такса за въззивната жалба,но не и от разноски по делото.Ето защо,при този изход на спора,жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна направените от последната деловодни разноски за
въззивното производство,възлизащи на 250 лв/двеста и петдесет/ лв юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 285 от 15.V.2017г.по гр.д. № 1925
за 2017г. на Районен съд-Шумен.
ОСЪЖДА
жалбоподателя П.Ж.Н.,съд.адрес:***,офис ,адв.П.Й.Н.,***,да заплати на въззиваемата
страна Военно формирование №*,код по
Булстад *,адрес:с.Р.д.,обл.Ш.,ул.”...”,
направените от нея деловодни разноски за въззивното производство в
размер на 250/двеста и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ ,в едномесечен срок от връчванетому на страните.
Председател:
Членове :1.
2.