Определение по дело №2524/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 239
Дата: 19 февруари 2020 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510102524
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

     ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

19.02.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

2524

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт В.Л., срещу Н.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение. Съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

           1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения: 

           Ищецът твърди, че на 03.08.2017г., между „Аксес Файнанс“ ООД като Кредитор и Н.М.И. като Кредитополучател е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с № 513401, съгласно който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 500.00 лева, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance /iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави договорения максимален кредитен лимит, посредством зареждане на картата с тази сума в момента на активирането й-03.08.2017г. От усвоените суми по предоставения кредитен личит към настоящия момент дължимата главница е в размер на 498.46 лв.

            За ползването на предоставената заемна сума, ответникът дължи договорна лихва, в размер на 65.24 лв., начислена за периода от 09.08.2017г.-датата на първата трансакция по кредитната карта, до 07.03.2018 г.-датата на настъпване на предсрочна изискуемост.

Сочи, че съгласно чл. 15, ал. 1 и 2 от условията на Договора, в случай че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, страните са се договорили, че е задължение на Кредитополучателя да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва Договор за поръчителство със срок от 30 дни. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Договора задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. На основание чл. 20 от Договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същият дължи на Кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение на настоящия месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението и на 6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 141,90 лева, за периода от 06.09.2017 г. до 07.03.2018 г.

Разпоредбите на Договора за кредит в чл. 21, ал. 1 предвиждат, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в Договора падеж, същият е длъжен да предостави на Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Договора Кредитополучателят дължи на Кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на сумите. Освен това, подписвайки Договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил, че при настъпване на предсрочна изискуемост дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120,00 лева /чл. 21, ал. 5/, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя.

В настоящия случай, въз основа на горепосочените разпоредби, на Кредитополучателя е начислена такса разходи за събиране в общ размер на 195,00 лева. Съгласно клаузите на сключения Договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по Договора за кредит става предсрочно изискуемо. В случая предсрочната изискуемост е обявена на 07.03.2018 г., като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, длъжникът по делото продължава виновно да не изпълнява задължението си.

Съгласно Договора, считано от този момент на длъжника се начислява обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на законната лихва, а именно 52,36 лева за периода от деня, последващ настъпването на предсрочната изискуемост - 08.03.2018 г., до 13.03.2019г.-датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди още, че на 16.10.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* /сега „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/, по силата на което процесното вземане било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

На 03.05.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* н „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което процесното вземане било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез Агенция за събиране на вземания ЕАД изпратило до ответника Уведомително писмо с изх. № ЛД-С-АКПЗ-АФ/513401 от 12.11.2019 г. за извършената на 16.10.2018 г. цесия между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Също така, до ответника е изпратено и Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-АКПЗ-АФ/513401 от 12.11.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за извършената на 03.05.2019 г. цесия между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Двете писма са изпратени едновременно чрез куриер, но се върнали в цялост. Към исковата молба са представени копия от Уведомителни писма за извършените цесии с изх. № ДД-С-АКПЗ-АФ/513401 от 12.11.2019 г. и изх. № УПЦ-С-АКПЗ-АФ/513401 от 12.11.2019 г.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 615/2019г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: 498.46 лв.-главница, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; 65.24 лв.-договорна лихва за периода от 09.08.2017г. до 07.03.2018г.; 141.90.00 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за периода от 06.09.2017г. до 07.03.2018г.; 195.00 лв.-разходи за извънсъдебно събиране на просрочените задължения и 52.36 лв.-лихва за забава върху непогасената главница, начислена за периода от 08.03.2018г.-денят, следващ датата на обявяване на предсрочната изискуемост, до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

           В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.  9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.  

           3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, при условията на чл. 153 от ГПК. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; наличието на договорна клауза за неустойка и наличието на предпоставките за нейната дължимост, основанието и размера на претендираните суми за такси и разноски. Ищецът следва да докаже и прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ ЗА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, както и че е правоприемник на последното дружество по договор за цесия.

Ответникът следва да докаже и всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си изгодни правни последици.

           На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът указва на страните, че не са налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.д. 615/2019 г.  по описа на РС – Дупница.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2020г. от 10:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

            ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.д. 615/2019 г. по описа на РС – Дупница.

            ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

           Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: