РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 31.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска
колегия, в открито съдебно заседание , проведено на двадесет и
трети май , през две хиляди и осемнадесета
година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при
секретаря Р. Димитрова…..………….………………… и в присъствието на
прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 4792 по
описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във
връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В подадената от
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, бул.“Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“, представлявано от
Ани Василева Ангелова – изпълнителен директор и Михаил Танев Петков –
Прокурист, действащи чрез пълномощника си Д.И.И. против Л.Н.С., ЕГН **********,*** се излагат обстоятелства, че в
законоустановения срок и на основание чл.415, ал.1 от ГПК предявяват установителен
иск относно вземания в общ размер 2 865.14 лева.
Твърди се, че с Договор за студентски кредит № 1910231 от 19.10.2010 г.
("Договор за кредит"), сключен между "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД ("Банката") и Л.Н.С., ЕГН **********
("Кредитополучател"), "Райфайзенбанк (България)" ЕАД
отпуснал на кредитополучателя Л.Н.С., кредит в размер на 4440.00 лева. Съгласно
чл.1.1. от Договора за кредит - кредитът бил предоставен на кредитополучателя с
цел заплащане на 4 (четири) броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка
в размер на 1 110.00 лева . Съгласно чл.2.1. от Договора за кредит - крайният
срок за погасяване на кредита бил 15.02.2019 г. Съгласно чл. 4.2. от Договора
при погасяване на кредита, кредитополучателя ще ползва гратисен период от 40
месеца, считано от датата на сключването на договора до 15.02.2014 г. По време
на гратисния период кредитополучателя не дължи плащане на главница и лихва по
кредита. По време на гратисния период банката начислявала лихва върху усвоената
част на кредита, съгласно действащия погасителен план. Начислената лихва се
капитализирала годишно, (чл. 4.4. от Договора). Съгласно чл. 4.8. от Договора,
кредитът следвало да бъде погасен на 60 (шестдесет) равни анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 105.45 лева платими на 15-то число от съответния месец,
считано от 15.03.2014 г. до 15.02.2019г. включително.Съгласно чл.3.1. от
Договора за кредит - за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката
фиксирана годишна лихва в размер на 7 % /седем процента/. А съгласно чл.3.2. от
Договора - при забава в плащането на дължими суми по кредита,
кредитополучателят дължи на Банката, лихва за забава в размер на основния
лихвен процент, увеличен с 10 /десет/ пункта годишно върху забавената сума.
Твърди се в исковата молба, че на датите на падеж - 15.10.2016г.,
15.11.2016 г. и 15.12.2016 г.,кредитополучателят не заплатил дължимите месечни
погасителни вноски по кредита.Съгласно чл.6.2. от Договора за кредит - Банката
имала право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем при неплащане от
страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.В
изпълнение на изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ, от страна на Банката било
изготвено и изпратено до кредитополучателя, писмо за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземанията по Договора за кредит, копие от което е приложено по делото. Видно от
приложените писма с изх. №
ИЗХ-001-143274/21.11.2016г. и ИЗХ-001-143273/21.11.2016г., същите са достигнали
до адреса на кредитополучателя, посочен в Договора за кредит, с което съгласно
чл.9.3. от Договора за кредит, се счита за получено.
Съгласно чл.20а от ЗЗД, уговореното в Договора имало силата на закон за
страните. Позовават се на Решение № 229 от 03.04.2014 г. на ВКС по т.д. №
956/2012 г., ІІ-ро т.о., в което унифициращият съдебната практика съд е приел,
че уговорка, че волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при
достигането до адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и
обвързва страните (в този смисъл е и Решение № 35 от 07.05.2012г. на ВКС по
гр.д. № 1877/201 Ог. на V г.о.). В допълнение, в Решение № 283/06.04.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 507/2009 г. на III г. о. съдът е приел, че за да е надлежно
връчването по пощата, не било необходимо то да е извършено лично на получателя,
с оглед на което моли съдът да приеме, че предсрочната изискуемост била обявена
надлежно на ответника. Позовава се на
Решение №40 от 17.06.2015г. по т.д. 601/2014г. I т.о., в което ВКС приема, че
неполучаването на дадено уведомление може да се дължи на бездействие на
длъжника.Твърди се, че след настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията им по Договора за кредит /27.12.2016 г./ до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
/13.01.2017г./, не били постъпили от страна на кредитополучателя, плащания на
дължимите към Банката суми, поради което Банката предприела действия за
принудителното им събиране.
От страна на Банката било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Впоследствие, по образуваното ч.гр.д. № 163/2017г.
на Районен съд - Пазарджик, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
силата на която Л.Н.С., била осъдена да заплати на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД дължимите по Договора за студентски кредит суми, а именно:
- изискуема главница в размер на 2 809.21 лева, от която предсрочно изискуема
главница в размер на 2539.83 лева и
редовно изискуема главница по падежирали месечни вноски за периода от
15.10.2016 г. до 15.12.2016 г. в общ размер на 269.38 лева; изискуема редовна
лихва в размер на 41.21 лева от която изискуема редовна лихва, начислена за
периода от 15.12.2016 г. до 26.12.2016 г. вкл., върху предсрочно изискуема главница
в размер на 5.93 лева и изискуема редовна лихва, начислена за периода от
15.09.2016 г. до 15.12.2016 г. вкл. върху падежирали главници в размер на 35.28
лева; изискуема наказателна лихва в размер на 14.72 лева, начислена за периода
от 15.10.2016г. до 12.01.2017 г. включително, изискуема наказателна лихва,
начислена за периода от 27.12.2016 г. до 12.01.2017 г. вкл. върху предсрочно
изискуема главница в размер на 12.70 лева
и изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 15.10.2016 г. до
15.12.2016 г. вкл. върху падежирали главници в размер на 2.02 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 16.01.2017г.до окончателното й изплащане,
ведно с направените по делото разноски в размер на 387.30 лева.Правният им
интерес за предявяване на иска се обуславял от обстоятелството, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е било уважено от районния съд, но срещу
него било подадено възражение от ответника.
Във връзка с изложеното, моли съда,
да признае за установено спрямо
ответника Л.Н.С. съществуването и изискуемостта на вземанията на Банката,
произтичащи от Договора за студентски кредит № 1910231 от 19.10.2010 г.,
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1 63/2017г. на Районен съд - Пазарджик, а именно:
- изискуема главница в размер на 2
809.21 лева от която предсрочно
изискуема главница в размер на 2539.83 лева и редовно изискуема главница по
падежирали месечни вноски за периода от 15.10.2016 г. до 15.12.2016 г. в общ
размер на 269.38 лева;
- изискуема редовна лихва в размер на
41.21 лева, от която изискуема редовна лихва, начислена за периода от
15.12.2016 г. до 26.12.2016 г. вкл., върху предсрочно изискуема главница в
размер на 5.93 лева и изискуема редовна лихва, начислена за периода от
15.09.2016 г. до 15.12.2016 г. вкл.
върху падежирали главници в размер на 35.28 лева;
- изискуема наказателна лихва в размер
на 14.72 лева, начислена за периода от 15.10.2016 г. до 12.01.2017 г.
включително, изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 27.12.2016 г.
до
12.01.2017г. вкл. върху предсрочно изискуема главница в размер на 12.70
лева и изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 15.10.2016 г. до
15.12.2016 г. вкл. върху падежирали главници в размер на 2.02 лева;
- законна лихва за забава за периода
от датата на депозиране на заявлението в Районен съд - Пазарджик - 16.01.2017
г. до изплащане на вземането.
Направено е искане при условията на евентуалност - в
случай, че главните установителни искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415
от ГПК, бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни, на основание
чл.79, във връзка с чл.86 от ЗЗЛ и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в TP
№ 4/201 Зг. (т.11б), моли съда да осъди
ответника да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ
гореописаните суми. Твърди се, че длъжникът изпадал в забава, считано от датата
на получаване на настоящата искова молба (в този смисъл и Решение №
706/30.12.2010г. на ВКС по гр.д. № 1769/2009г., Ill-то г.о., ГК). В случай, че
бъдат уважени евентуално съединените искове, претендират законната лихва за
забава върху всяко отделно претендирано вземане. Моли, съда да осъди ответника Л.Н.С. да заплати на
"Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ всички направени по настоящото дело
разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева на основание чл.78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27, раздел IV, от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ.
Направено е искане,в случай, че
исковете бъдат уважени частично, за
изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация. Моли
съда, съобразно указанията, дадени от ОСГТК на ВКС в т. 12 от TP № 4/2013 г.,
да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.В случай, че
ищецът е редовно призован за първото открито съдебно заседание по делото, но не
изпрати представител на него и не вземе становище по евентуален отговор на
исковата молба, моли, делото да се разгледа в отсъствие на ищеца, за да се
препятства процесуалното право на ответника по реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238,
ал. 1 от ГПК срещу ответника, ако са налице основанията за това. Формулирани са
доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.
Ответницата не е подала в срок писмен отговор, с указания за този
процесуален пропуск при условията на чл. 101 ал.3 от ГПК, съгласно
Определение № 714 от 14.03.2018г. постановено
по настоящото дело.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие
за установено следното:
От
приложеното ч. гр. дело № 163/2017 г. по
описа на ПзРС се установява , че ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът Л.Н.С. *** да
заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, - изискуема
главница в размер на 2 809.21 лева ; изискуема договорна /
възнаградителна / лихва в размер на 41.21 лева,изискуема наказателна лихва в
размер на 14.72 лева, едно със законна
лихва за забава за периода от датата на депозиране на заявлението в Районен съд
- Пазарджик - 16.01.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 387,30 лв.
Съдът при условията на чл. 415 ал.1 т.2 и ал.4 ГПК във връзка с чл. 47 ал.5 ГПК с разпореждане е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок.
Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
По делото е изслушано и прието
заключение по допусната съдебно- счетоводна експертиза , което съдът
кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Според това
заключение към датата на изготвяне на
заключението , вземанията на банката по
процесния договор за банков кредит след
извършено частично плащане са в следните размери : 823,59 лв.
главница и 22,19 лв. мораторна лихва. С молба подадена по делото ищецът
признава , че след упоменатото от
вещото лице частично плащане от 09.02.2018 г. на сумата в размер на 1021,90 лв.
, ответницата е извършила още едно частично плащане на 10.05.2018 г. на сумата
в размер на 738,07 лв. и така остатъкът
от задължението на ответницата към
датата на тази молба е определена на
сумата в размер на 0,33 лв. – главница.
С оглед на конкретните данни по
настоящото дело съдът приема , че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение ,
като: на ответника са указани
последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание. Съобразена е и разпоредбата на чл. 131, ал. 1
от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от
неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба. Съдът, като съобрази
наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът
е вероятно основателен - с оглед на твърдяното от ищеца намира, че няма пречка
да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения в исковата молба
петитум.При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и
приложените към същата доказателства, които от външна страна са формално
редовни, може да бъде обоснована основателността на исковите претенции с правно
основание чл.422 ГПК така, както са предявени, като съдът намира ,че те са
доказани.
От друга страна в настоящия случай на
основание чл. 235 ал.3 ГПК съдът следва да съобрази и всички обстоятелства от
значение за спора , които обстоятелства са настъпили след датата на подаване на
исковата молба в съда . От заключението на експерта, както и от признанието на
неизгодни факти извършено от ищцавата страна безспорно се установява, че в хода
на производството по настоящото дело ответницата е извършила частични плащания
, след които от нейното задължение е останал остатък в размер на 0,33 лв. –
главница. В този размер исковата претенция се явява основателна и ще следва да
бъде уважена ,ведно със законната лихва при просрочие , а в останалата част поради погасяване чрез
плащане , претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
На
основание чл. 239 ал.2 ГПК съдът счита , че не следва да излага подробни
мотиви за своето решение , което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГ И ТК по т.д. 4/ 2013 г. по
описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда на чл. 422 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая, макар, че част от исковата претенция се отхвърля , но
тъй като липсват основания да се приеме , че ответницата не е станала причина
за завеждането на делото в нейна тежест
следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски в размер на : 57,30 лв. – разноски за внесена държавна
такса и
50 ,00 лв. за юрисконсулско възнаграждение или общо в размер на 107,30
лв. В случая съдът счита , че следва да приложи действащата към настоящия
момент разпоредба на чл. 78 ал.8 ГПК в
редакцията от ДВ , бр.8/ 2017 г. , препращаща към чл. 37 от Закана за правната
помощ относно определяне на дължимото възнаграждение на юрисконсулт. В исковото
производство разноски в полза на ищеца следва да бъдат присъдени в размер на 194,29 лв. за внесена държавна такса, 120,00 лв. за
депозит за вещо лице и 50,00 лв.
възнаграждение на юрисконсулт във връзка с чл. 78 ал.8 ГПК и чл. 37 ЗПП или
общо в размер на 364,29 лв.
Водим
от изложеното, Пазарджишкият районен съд :
Р
Е Ш И
:
По иска предявен от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул.“Никола
Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“, представлявано от Ани Василева Ангелова –
изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – Прокурист, действащи чрез
пълномощника си Д.И.И. против Л.Н.С.,
ЕГН **********,***-с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Н.С., ЕГН **********,***
, че вземанията на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД по
Заповед № 87/ 19.01.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр. д. № 163/2017
г. по описа на ПзРС съществуват и са
в следните размери : сумата от 0,33 лв. главница по договор за студентски кредит от 19.10.2010 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 16.01.2017 г. до
окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск в останалата му част/ за установяване съществуването на задължение за
заплащането на главница над 0,33 лв. до 2809,21
лв. , редовна лихва за забава в размер
на 41,21 лв. и наказателна лихва в размер на 14,72 лв. /като неоснователен.
ОСЪЖДА
Л.Н.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул.“Никола
Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“, представлявано от Ани Василева Ангелова –
изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – Прокурист, действащи чрез
пълномощника си Д.И.И. сторените в
заповедното производство в размер на 107,30 лв. , както и сторените в исковото
производство разноски в размер на 364,29
лв.
Решението
е постановено като неприсъствено, което на
основание чл. 239 ал.4 ГПК не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: