Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 14.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети април през
2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 11412
по описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 420155 от 31.05.2018
г., постановено по гр.д. № 39418/2017 г. на СРС, 29 състав, е признато за
установено по предявения от Б.Х.М. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б.Х.М. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД,
сумата от 2214,29 лв., представляваща служебно начислена цена за консумирана
електрическа енергия за периода 02.02.2017 г. - 26.04.2017 г. съгласно фактура
№ **********/08.06.2017 г. относно обект: Панчарево, вилна зона Беликата, УПИ
VI, с клиентски № 300302374235 по констативен протокол № 1017119/26.04.2017 г.,
и е осъдено „Ч.Е.Б.“ АД, да заплати на Б.Х.М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 473,57 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД с искане за отмяната му и отхвърляне
на иска. Претендират се и разноските за двете съдебни
инстанции. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушения на процесуалния и материалния закон, необоснованост. Оплакванията
се свеждат до необсъждане
на всички възражения на ответника, а са изложени мотиви само по въпроса за липсата
на правно основание за извършване на корекция от ответника, който извод
въззивникът счита за неправилен и противоречащ на закона. Излагат се твърдения, че районният съд
неправилно приел, че ответникът не бил изпълнил задължението си да предвиди в
общите си условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, тъй като в общите условия бил регламентиран както редът, така и
условията а уведомяването на потребителите при корекции на сметките- чл.17, ал.2, чл.18 и чл.49, ал.2 от общите условия /ОУ/
предвиждали ред за уведомяване на клиентите спо смисъла на чл.98а, ал.2, т.6 от
ЗЕ, в който смисъл било постановено и решение № 118/18.09.2017 г. по .д.№
961/2916 г. на ВКС, 2-ро отд. Счита за ирелевантно липсата на изменение на ОУ след изм. на ЗЕ от
2012 г. , доколкото ОУ предвиждали ред за уведомяване на клиентите с
горепосочените текстове то ОУ. Възразява, че ответникът не е твърдял с отговора
на исковата молба да е извършвал корекцията на основание ПИККЕ, а е извършил
проверка и корекция на осснование ОУ, които обзързвали ищеца като потребител на
ел.енергия, оплаква се и то липсата на мотиви за извода в обжалваното решение,
че нямало ред за уведомяване на клиентите и необсъждане на доводите на
отвтеника за наличие натакъв ред с чл.17 и чл.49 от ОУ. Наред с това излатга
отново доводи по същество на сора, като твърди, че на осн. Чл.22 и чл.58 от ОУ
е била зивършен апроверка та СТЕ и е направена корекцияна сметкана на ищцата на
осн. Чл.48 от ПИККЕ, а събраните глассни доказателства сочели, че ищцата е бил
атърсена, но ненамерена, за да участва при проверката, при което протоколът е
бил подписан от 2-ма независими свидетели от федерация на потребителите. Констатираното
при проверката нарушаване целостта на СТИ довело до демонтирането на същото, а
извършената метрологична проверка установила, че СТИ в резултат на
манипулацията не отчитало преминаващата през него ел.енергия., като клиентът е
бил уведомен с писмо, връчено, за съставения ротокол и за резултатите от
метрологичната проверка, като дали писмата са получени от клиента било без
значение, достатъчно било тяхното изпращане. На ищцата-клиент била връчена и
корекцията на сметката, по пощата, получено лично. Установената манипулация на
СТИ- нарушаване на ел.веригата, правело невъзожно да се установи кога СТИ
измерва правилно ел.енергията, и кога-не.
Въззиваемата страна – ищец Б.Х.М. оспорва
жалбата с писмен отговор чрез адв.Д.Д., с
доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци. Намира извода на
първоинстанционния съд за правилни, съобразени със закона и съдебната практика
по аналогични случаи. Оспорва клиента да има вина са констатираното вмешателство в СТИ. Моли жалбата да се остави без уважение, претендира
разноски за въззивната инстанция съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по правилността
на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е
приел, че иска е изцяло основателен, по правни съображения, че , че ответникът не е доказал пълно и
главно, че са били налице установените в общите условия и ПИКЕЕ предпоставки,
обуславящи възникването на субективното преобразуващо право за извършване на
едностранна корекция на сметката на потребителя-ищец от страна на ответника. Изложените фактически констатации и правни изводи в ожбалваното решение въззивният
съд споделя изцяло и на основание чл.272
от ГПК препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното решение, без да е
нужно да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на служебно начислена от
ответника стойност на електрическа енергия.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество
следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за
извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумите. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
По делото не се спори, че между страните е
налице валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа
енергия /арг. чл. 92 от ЗЕ/, по който ищците са купувачи на такава. В този
смисъл те са носители на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по
арг. от чл. 283 ТЗ са обвързани от клаузите на Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ - 059/07.11.2007 г. по арг. от чл. 298 ТЗ.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващи задължителна съдебна практика решение № 111/17.07.2015 г. по т.д.
№ 1650/2014 г„ ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г„
ВКС, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., I ТО, се приема,
че със ЗИД на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на
одобрени правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията
на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на
количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба, въведена
със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в случая
такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./ и 2/
да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на
електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.
В разглеждания случай обаче, ответното
дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на
фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно
корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не
ангажира доказателства в посочения по-горе смисъл. Нито са релевирани
твърдения, нито са ангажирани данни за изменението на действащите общи условия
или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка
следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в
Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа
енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от
непровеждане на дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като
снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде
и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент така, че
съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба,
тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и
допълнени с Решение № ОУ-ОЗ/ 26.04.2010 г. на ДКЕВР, не съдържат клауза, която
да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за
извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не
отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е
предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да
уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан
редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл.49 от общите условия също няма значение
на определяне на ред за уведомяване на клиентите, тъй като определя само кои са
адресите за кореспонденция между страните..
С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че в случая не се установи да е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира
сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената енергия, тъй
като не се доказа той да е изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия, в чието съдържание да е предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в
заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца
не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен установителен иск
изцяло основателен само на това основание. Ето защо в случая не е необходимо да
бъдат разглеждани останалите, поставени от страните въпроси, вкл. и дали е уведомен потребителят за извършената корекция.
По изложените съображения се налага
приемането на извод, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща
на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена
след извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявения
отрицателен установителен иск изцяло основателен, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се устави без
уважение.
При този изход на спора на въззивника не
се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива следва да
бъде оставено без уважение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски по делото
възлизащи на 385 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договора за
правна помощ с адв.Д..
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
420155 от 31.05.2018 г., постановено по
гр.д. № 39418/2017 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК *********
със адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на Б.Х.М.
с ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 385лв., разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.