Решение по дело №488/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 289
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220200488
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2019 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      гр.Пазарджик, 14.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на  18.04.2019 година в състав:

                                                                    

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров  АНД 488/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд,  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано  е  по  жалба  на Г.С.Т., ЕГН ********** против Електронен фиш серия К, № 2483234 на ОД МВР - Пазарджик, с който на основание чл.188 ал.2 във вр. с чл.189 ал.4 от ЗДП и във вр. с чл.182 ал.1, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП  е наложена глоба в размер на 50 лв.  /петдесет  лева/.

         Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на процесуална и материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

         В съдебно заседание жалбоподателят Тодорпова, редовно призована, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Заедно с административнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с което иска ЕФ да се потвърди.

         Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят Т. е санкционирана, в качеството й на законен представител на „ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНА КОМПАНИЯ „СЪГЛАСИЕ” ” АД, ЕИК *********, чиято собственост е МПС – л.а. „О. В.” с ДК№ …,  за това, че на 23.12.2018г., в  09.53 часа, на ул.”Георги Бенковски” № 153 в гр.Пазарджик, в посока към кръстовище с ул.”С. А.”, горепосоченото МПС е било управлявано и се е движело с превишена скорост от 68 км.час, при максимално допустима за движение в населено място от 50 км.час.  Скоростта   била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТТС/ – мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb.  Системата отчела движение със скорост именно от 71 км. час, т.е. превишение на скоростта от 21 км.час, но от това превишение не били извадени 3 км. час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост до 100 км.час, което би било в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишение на скоростта от 18 км.час.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият бил издаден против жалбоподателя Т. на основание чл.188 ал.2 от ЗДП, т.е.  в качеството й на законен представител на дружеството, подробно посочено по-горе, което било собственик на процесното МПС. ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 07.02.2019 година. Същият бил обжалван от жалбоподателя с жалба, адресирана до ОД на МВР-Пазарджик и подадена по пощата на 15.02.2019г. С оглед на всичко това следва да се приеме, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които  са  абсолютно  непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е  основателна по следните съображения:

Съгласно чл.188 ал. 2 от ЗДвП: „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.”

В случая липсват доказателства за изпълнена процедура по чл.188 ал.2, пр. 2 от закона - представляващият дружеството да е посочил жалбоподателя като лице, което е управлявало автомобила в процесния ден и час. Следователно може да се направи извод, че жалбоподателят е санкциониран на основание чл.188 ал. 2, пр.1 от ЗДвП - като законен представител на „ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНА КОМПАНИЯ „СЪГЛАСИЕ” ” АД, ЕИК *********.

В същото време, от приетата като писмено доказателство по делото извадка от Търговския регистър на Р България за актуално състояние на горепосоченото дружество се установява, че към датата на извършване на нарушението – 23.12.2018г., а и понастоящем, не жалбоподателят Т. е изпълнителен директор на дружеството, т.е. негов законен представител, а това са лицата М. Г. М. – гл. изп. директор и О. Н. Г. – изп. директор. Именно те двамата са вписани като законни представител на дружеството, както и че го представляват само заедно. Действително жалбоподателят Т. е председател и член на Съвета на директорите на горепосоченото дружество, но това не я прави негов законен представител. Този въпрос еднозначно е решен в чл. 235, ал. 1 от Търговския закон, който постановява, че членовете на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. Очевидно, че с оглед вписаните в ТР обстоятелства уставът е предвидил, че изпълнителните директори на дружеството го представляват, а с тази функция не е натоварена Т..

 

 

 

 

С оглед на изложеното съдът намира, че в електронния фиш неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Т. по чл. 188, ал. 2 ЗДвП за извършено нарушение с автомобил, собственост на юридическо лице, след като тя не се явява законен представител на дружеството. Поради това обжалвания електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да се отмени на основание нарушение на материалния закон при определяне на отговорния за нарушението субект.

Извън казаното да тук, ЕФ е незаконосъобразен и на още едно основание, а именно защото хода на административнонаказателното производство не се доказа по безспорен начин, т.е. до изискваната от закона степен на несъмненост, фактът на извършеното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП.

Това е така, защото при установяването на административното нарушение с гореописаното АТТС не са били изпълнени императивните изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. с бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 година /Наредбата/.

Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредбата „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда”, което изискване в случая не е изпълнено. Това става категорично ясно от официалното уведомително писмо на началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик /лист 24 от делото/, в което е отразено, че снимков материал липсва поради техническа неизправност на таблета, с който е разполагал полицейският служител, опериращ на процесните дата, час и място и работещ с АТСС.

Към материалите на делото е наличен протокол по смисъла на чл.10 ал.1 от Наредбата /лист 12 от делото/, но липсва приложена към същия протокол снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС. Такава снимка е неразделна част от протокола, а при положение, че има спор или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи.

Изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата не е самоцелно, т.к. посредством неговото изпълнение ще може да стане категорично ясно дали е изпълнено и още едно важно изискване, а именно това по чл.8 от Наредбата – „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта”.

В конкретния случай засеченият от АТСС автомобил е бил заснет при навлизане в населено място – гр.Пазарджик  по бул.” Г. Б.” и движение в посока към кръстовището на булеварда с ул.”Ст. А.”. Липсата обаче на снимка на разположението на АТСС не позволява в случая да се установи категорично дали наистина мобилната камера за видеоконтрол е била разположена на мястото, което е отразено в протокола и кое точно е това място. В самия протокол по чл.10 ал.1 от Наредбата, както и в ЕФ  е посочено „бул.” Г. Б.” 153”, но няма как да се провери дали това наистина е така.

Липсата на снимка на разположението на АТСС не позволява да се установи и на какво разстояние е била АТСС от пътен знак Д11 „Начало на населено място и селищно образувание” в случая гр.Пазарджик, при което не може да се прецени дали, когато е бил засечен автомобилът той вече е бил навлязъл в границите на населеното място или не, още повече, че АТСС има един сравнително голям интервал на дистанцията при заснемане /25-600 метра/, което е видно от техническото му описание, графа „Технически и метрологични характеристики”.

В този смисъл, съдържащото се в ЕФ твърдение, че жалбоподателят е управлявал автомобила си в населено място се явява доказателствено необезпечено, тъй като и от приложената към ЕФ снимка – клип № 11743ВВ/009079 от 23.12.2018г. не може да се направи категоричен извод за местоположението на мобилното АТТС, респ. за местоположението на заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта му.

По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

  ОТМЕНЯ   Електронен фиш серия К, № 2483234 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на Г.С.Т., ЕГН **********, на основание чл.188 ал.2 във вр. с чл.189 ал.4 от ЗДП и във вр. с чл.182 ал.1, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП  е наложена глоба в размер на 50 лв.  /петдесет  лева/.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.    

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: