Решение по дело №1024/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№158

гр. С., 16.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1024 по описа на съда за 2018 г. и за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

В.С.Б. *** е предявил срещу П.Б.Б., Л.Б.Б., Л.П.Б. – С. и А.П.Б.,***, иск за установяване по отношение на тях на свое право на собственост върху 1/2 идеална част от всеки от описаните в исковата молба недвижими имоти, всички представляващи земеделски земи в землището на с. Я., О.С.. Отправено е и искане за отмяна на нотариален акт № 145/2015 г. на нотариус М. Х., с район на действие съдебния район на РС – С..

Ищецът твърди, че е син на Д.И.К., която сключила брак с Р.Х.К.на 30.12.1947 г. Р. К. починал през 1986 г., а Д. К. – през 1995 г. С решение на Поземлена комисия /ПК/ – С. от 27.03.1995 г. процесните недвижими имоти били възстановени на наследниците на Р. К., поради което Д. К. като негов наследник придобила 1/2 идеална част от правото на собственост върху тях, а след нейната смърт правото й на собственост в този обем преминало в имуществото на единствения й син – ищеца. Ответниците П.Б.Б. и Л.Б.Б. били наследници на Р. Р. К.в – син на Р. Х. К.. С горепосочения нотариален акт те продали процесните имоти на ответниците Л.П.Б. – С. и А.П.Б. и така се разпоредили с правото на собственост върху процесните имоти в по-голям обем от този, в който го притежават.

В сроковете по чл. 131 от ГПК ответниците П.Б.Б. и Л.Б.Б. – от една страна и Л.П.Б. – С. и А.П.Б. – от друга, са представили сходни отговори на исковата молба. В тях се изтъква, че ищецът няма право на наследствен дял от процесните имоти, тъй като пряката му наследодателка Д. К. е починала преди възстановяването на имотите с решение на ПК – С. и се явява последваща съпруга на Р. Х. К.. Така с оглед разпоредбата на чл. 9а от Закона за наследството ЗН/ за ищеца не възникнало право на участие в съсобствеността върху имотите по наследство от Р. К.. В тази връзка се излагат и доводи, че ответниците П.Б.Б. и Л.Б.Б. са наследници на Р. Р. К., който е син на Р.Х.К.от предишен брак и че от брака между Р.Х.К.и Д.И.К. няма родени деца. Наред с това, срещу основателността на иска ответниците са направили и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, която започнала да тече от постановяването на решението на ПК – С., по което време имотите били владяни от Р. К. до смъртта му, впоследствие – от сина му Р. Р. К. до неговата смърт, а след това – от ответниците П.Б.Б. и Л.Б.Б., които на 04.12.2015 г. се разпоредили с тях в полза на ответниците А.П.Б. и Л.П.Б. – С.. Твърди се в отговорите на исковата молба, че в този период владението на ответниците, респективно на техните праводатели, било явно, необезпокоявано и непрекъснато.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв. Л. Д., която заявява, че поддържа иска и по същество изразява становище за неговата основателност. Претендира разноски по представен  списък.

Ответниците се представляват от пълномощника им адв. И. К., а ответницата Л.П.Б. – С. – и от своя пълномощник адв. С. Ж., които заявяват, че оспорват иска по съображенията, изложени в отговорите на исковата молба. В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, всички ответници се представляват от пълномощника им адв. М. К., която изразява становище за неоснователност на иска и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски по списък.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Исковете са допустими. Правният интерес на ищеца от предявяването им произтича от твърденията му, че е собственик на 1/2 идеална част от процесните имоти по наследство от майка му Д. К. и че ответниците П.Б. и Л.Б. са се разпоредили в полза на ответниците Л.Б. – С. и А.Б. с правото на собственост върху същите имоти в пълен обем. Тези твърдения, съпоставени с възраженията на ответниците в отговорите на исковата молба, обективират наличие на спор между страните относно правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесните имоти. С оглед фактите, на които ищецът основава исковете, такъв спор е налице не само с ответниците-приобретатели, легитимирани с нотариалния акт от 2015 г. като собственици на имотите към датата на предявяване на иска, но и с ответниците-прехвърлители, които е допустимо да бъдат обвързани по волята на ищеца от силата на пресъдено нещо на решението.

Исковете са основателни.

С решение № 2Я/27.03.1995 г. на ПК – С. процесните недвижими имоти – земеделски земи са възстановени в реални граници с план за земеразделяне на наследниците на Р. Х. К.. Страните не спорят, че решението е влязло в сила. То има конститутивно действие относно обектите на възстановеното право на собственост и относно субектите на това право, а именно – наследниците на Р. Х. К., починал на 04.12.1986 г. Съгласно чл. 91а, изр. второ, вр. чл. 1 от ЗН земеделските земи, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, са новооткрито наследство, т. е. кръгът от тези наследници се определя към момента на откриване на наследството – вече посочената дата на смъртта на Рангел Христов Кьосев. Установява се от представените удостоверения за наследници изх. №№ 42/22.06.2015 г. и 86/20.09.2018 г., и двете издадени от кметство с. Я., О.С., че към тази дата наследници на Р.Х.К.са съпругата му Д.И.К. и синът му Р. Р. К., които в съответствие с чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН са придобили равни дялове – по 1/2 идеална част за всеки от тях от правото на собственост върху процесните земеделски земи, възстановени с посоченото решение на ПК – С..

От дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издаден на 27.09.2018 г. от О.С., се установява, че Р.Х.К.и Д. И. В. са сключили граждански брак на 30.12.1947 г. в с. Я., О.С.. С оглед ЕГН на съпругата, вписан в този дубликат и съгласно удостоверение за наследници № 86/20.09.2018 г., издадено от кметство с. Я., е безспорно, че Д. И. В. и Д.И.К. са имена на едно и също лице. Страните не спорят за обстоятелството, че от брака между Р. К. и Д. К. няма родени деца, което се потвърждава от представените удостоверения за наследници. Също така не е спорно между страните, че ищецът е син на Д. К. от неин предишен брак, както и че синът на Р.Х.К.– Р. Р. К., също е роден от предишен негов брак.

Установява се от удостоверение № 9/26.03.2019 г., издадено от кмета на с. Я., О.С., че Р.Х.К.е внесъл в новообразуваното ТКЗС в селото наследствения си имот – ниви, ливади и гори през 1952 г. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля Н. П., който сочи, че колективизацията на земята в с. Я. е осъществена на два етапа в периода от 1952 до 1957 г., когато е завършена изцяло и че Р. и Д. К. влезли в ТКЗС през 1952 г. С оглед възрастта на свидетеля П. /на 74 г./, постоянното му местоживеене в с. Я. до 1971 г. и съдържанието на показанията му съдът намира, че този свидетел пресъздава свои непосредствени възприятия за времето, в което Р. К. е внесъл имотите си в ТКЗС. Освен това показанията на св. П. за тези обстоятелства са логични, последователни, кореспондиращи със събрани писмени доказателства и неопровергани от други доказателства за тези обстоятелства, поради което съдът ги кредитира.

При тази доказателствена съвкупност се налага изводът, че Р.Х.К.е сключил брак с Д.И.К. преди да внесе земите си в ТКЗС. Затова Д. К. не е „последваща” негова съпруга по смисъла на чл. 9а от ЗН – в този смисъл е т. 1 от ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС, с което този въпрос еднозначно и по задължителен за съдилищата начин е разрешен в практиката, без оглед конкретния фактически принос на съпруга на наследодателя към придобиването на възстановените по ЗСПЗЗ земеделски имоти. Поради това на общо основание след смъртта на Докя Кьосева на 05.03.1995 г. ищецът е наследил от нея дела й от новооткритото наследство на Р. К., а именно по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесните недвижими имоти и е собственик на такава идеална част от всеки от тях. Казано иначе, в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 9а от ЗН поради липса на основната й материално-правна предпоставка – Д. К. да е последваща съпруга на Р. К. в смисъла на това понятие, разяснен в т. 1 от ТР 1/1998 г. на ОСГК на ВКС. Затова е без правно значение, че тя е починала преди постановяване на решението на ПК – С., с което процесните имоти са възстановени на наследниците на Р. К., тъй като съгласно чл. 9а от ЗН този факт би имал значение само ако Р. и Д.К. са сключили брак след внасянето на земите в ТКЗС, какъвто не е конкретният случай по вече изложените съображения.

 Другата 1/2 идеална част от процесните имоти е преминала по наследство от Р.Х.К.в имуществото на Р. Р. К. – негов единствен син от брак, предхождащ този с Д. К.. От удостоверение за наследници изх. № 86/20.09.2018 г., издадено от кметство с. Я., О.С. се установява, че Р. К. е починал на 28.07.2002 г. и след смъртта си е оставил наследници съпругата си А. К. /починала на 24.09.2004 г./ и сина си Р. Р. К. /починал на 09.06.2010 г., без да остави съпруга и низходящи/. Ответниците П.Б.Б. и Л.Б.Б. са деца на А. С. К., съответно едноутробни брат и сестра на Р. Р. К.. В тази насока е съдържанието на удостоверение за наследници изх. № 591/15.11.2010 г., издадено от С. о., р-н „О. К.”, съставляващо част от приложеното нотариално дело № 324/2015 г. по описа на служебния архив на нотариус М. Х.. Освен това, ако тези ответници бяха деца на Р. К., в удостоверението за наследници на Р. К. от 20.09.2018 г. те биха били отбелязани под номера 2.2 и 2.3 след А. С. К., която е под номер 2.1, а в действителност са отбелязани под №№ 2.1.1 и 2.1.2 след нея, като под номер 2.2 е посочен Р. Р. К..

Така след смъртта на А. К. и на Р. Р. К. дяловете им в съсобствеността върху процесните недвижими имоти – общо 1/2 идеална част, са преминали по наследство в имуществото на ответниците П.Б.Б. и Л.Б.Б., в равни дялове – по 1/4 идеална част за всеки от тях. В този обем те са могли да се разпоредят с правото си на собственост върху имотите, като го прехвърлят на ответниците Л.П.Б. – С. и А.П.Б. с договора за продажба, сключен на 04.12.2015 г. с нотариален акт № 145, т. 2, рег. № 4494, д. № 324/2015 г. на нотариус М. Х., с район на действие съдебния район на РС – С.. Към датата на сключване на този договор останалата 1/2 идеална част от всеки от процесните недвижими имоти е била собственост на ищеца, поради което всяка от ответниците-приобретатели по този договор за продажба е придобила с него по 1/4 идеална част от тях. Продажбата на вещ, която не е изцяло собствена на продавача, не е нищожна, но няма вещно-прехвърлително действие за частта, която не е негова собственост.

Неоснователно е възражението на ответниците, че са придобили идеалната част на ищеца от процесните имоти на основание придобивна давност, изтекла в периода от възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ през 1995 г. до предявяване на иска през 2018 г. В целия този период ищецът е съсобственик на имотите по наследство от Р. К., като до 04.12.2015 г. правопораждащите факти за участието в съсобствеността на останалите им съсобственици също са били единствено наследствени правоприемства. Трайна, еднозначна и последователна е съдебната практика, че сънаследник /а  по арг. от чл. 34, ал. 2 от ЗС – и всеки съсобственик/, който упражнява фактическа власт върху целия сънаследствен имот, владее за себе си своята идеална част от имота и държи за останалите съсобственици техните идеални части, както и че за да постави начало на придобивна давност за чуждите идеални части, той следва явно и недвусмислено да манифестира пред тях намерението си да владее и техните части за себе си, отричайки правото им на участие в съсобствеността, респ. отблъсквайки възможността им да владеят имота съобразно правата им. Никой от разпитаните свидетели не сочи в показанията си никакви конкретни обстоятелства, от които да може да се направи извод, че който и да е от ответниците, респ. техни праводатели, в който и да е момент, явно е манифестирал пред ищеца промяна в субективния елемент на фактическата си власт върху имотите, изразяваща се във външно обективиране пред него на намерение да завладее имотите изцяло за себе си, отричайки правото му на дял в съсобствеността върху тях, респ. отблъсквайки възможността му да ги владее съобразно дела си в съсобствеността.

В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетелите Д. П. и Ч. С. се отнасят най-вече до това, че ответниците непрекъснато упражняват фактическа власт върху имотите и получават естествените и граждански плодове от тях – обстоятелства, за които може да се приеме дори, че не са спорни по делото, но изобщо не представляват такива, въз основа на които да се формира извод, че който и да е от ответниците, респ. техни праводатели, са поставили начало на придобивна давност относно дела на ищеца в съсобствеността върху който и да е от процесните имоти.

Съдът категорично не приема, че такива обстоятелства се установяват от показанията на св. Н. П.. В тях същият сочи, че ищецът му споделял, че има по наследство земеделски земи, но че бил отхвърлен от ответната страна, все едно, че не съществува. В случая „ответната страна” са деца, респ. внуци на съпругата на Р. Р. К. – син на Р.Х.К.от брак, предхождащ брака му с Д.И.К.. Макар те също да нямат връзка на произход с Р. Х. К., те са низходящи на съпругата на единствения му син, който го е преживял /С. Р. К. е починал без да остави съпруга и низходящи още през 1946 г./, поради което от житейска гледна точка е разбираемо /дали е обективно обосновано е друг въпрос/ те да имат субективното усещане, че са по-близки до него, отколкото ищеца – син от друг брак на последната му съпруга. С оглед установените особености на тези родствени и съпружески връзки това субективно усещане на „ответната страна” може да има разнообразни нравствено-етични проявления – отчуждение, неприязън, игнориране в общуването и прочие, но не означават, че с подобно отношение ответниците явно и недвусмислено са отрекли пред ищеца правото му на участие в съсобствеността върху процесните имоти или правото му да упражнява фактическа власт върху тях. Или с други думи – това, че някой смята за друг, че не съществува, само по себе си съвсем не означава, че може да придобие наследствения му дял от съсобствените им имоти по давност. Съвсем отделен, но не по-малко значим е въпросът, че показанията на св. П. в обсъжданата им част са напълно производни, а и касаят споделени пред него субективни усещания на ищеца за подобно отношение на ответниците към него в морален аспект, без да има данни за реалното му проявление в действия, релевантни за установявване на владение от ответниците, респ. техни праводатели, за себе си върху всеки от процесните имоти, съответстващо на право на собственост върху тях в пълен обем.

Поради всичко изложено исковете са основателни и следва да бъдат изцяло уважени.

Искането на ищеца за отмяна на нотариален акт № 145/2015 г. на нотариус М. Х. е неоснователно. На отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, но не и тези, които обективират правни сделки. Предвид обстоятелството, че отмяната на нотариалния акт е претендирана като законна последица от уважаване на иск, но в случая не може да бъде приложена независимо от изхода на делото, искането на ищеца за такава отмяна следва да бъде изрично отхвърлено с диспозитива на решението.

С оглед изхода на делото и предвид отправеното от ищеца искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да му заплатят сумата 960 лв. за разноски по делото, от които – 450 лв. за внесена държавна такса по исковете, 10 лв. – за вписване на исковата молба и 500 лв. – за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Отговорността на ответниците за разноски не е солидарна, поради което всеки от тях следва да бъде осъден да заплати по 1/4 от тази сума на ищеца, а именно – по 240 лв.  

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Б.Б., ЕГН **********, Л.Б.Б., ЕГН **********, двамата с адрес ***, Л.П.Б. – С., ЕГН **********, с адрес *** и А.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, че В.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Люлин”, бл. 122 А, вх. В, ет. 2, ап. 3, е собственик по наследство от Д.И.К., на 1/2 /една втора/ идеална част от всеки от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Я., О.С., възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Р.Х.К.с решение № 2Я от 27.03.1995 г. на Поземлена комисия – С., а именно:

1/. Нива с площ 4699 кв. м. в местността „М.”, Х категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 87552.124.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на селото, при съседи: поземлени имоти 87552.124.3, 87552.428.33, 87552.124.2 и 87552.1.175;

2/. Нива с площ 2503 кв. м. в местността „Р.”, ІХ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 87552.182.30 по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти 87552.182.29, 87552.182.31, 87552.182.211, 87552.182.40 и 87552.182.27;

3/. Нива с площ 2997 кв. м. в местността „А.”, VІІ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 87552.228.1 по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти 87552.228.14, 87552.228.13, 87552.228.2, 87552.235.13 и 87552.379.93;

4/. Нива с площ 3629 кв. м. в местността „Д.”, ІХ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 87552.229.20 по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти 87552.229.19, 87552.10.252, 87552.10.25 и 87552.10.27;

5/. Нива с площ 3499 кв. м. в местността „Л.”, VІІ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 87552.235.2 по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти 87552.235.4, 87552.235.317, 87552.235.3, 87552.235.1 и 87552.235.5;

6/. Нива с площ 2501 кв. м. в местността „Ш.”, VІІ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 87552.242.1 по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти 87552.242.9, 87552.242.2, 87552.250.323 и 87552.4.257;

7/. Ливада с площ 367 кв. м. в местността „Л.”, VІІ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 87552.249.13 по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти 87552.8.980, 87552.249.14, 87552.250.323 и 87552.249.12;

8/. Нива с площ 8506 кв. м. в местността „Д. к.”, VІІ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 87552.269.23 по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти 87552.269.24, 87552.269.25, 87552.270.343, 87552.269.22 и 87552.266.43 и

9/. Ливада с площ 4506 кв. м. в местността „Г.”, ІХ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 87552.310.48 по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти 87552.438.24, 87552.1.809, 87552.310.20, 87552.310.358 и 87552.310.49.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.С.Б. за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт № 145, т. 2, рег. № 4494, д. № 324/2015 г. на нотариус М. Х., с район на действие съдебния район на РС – С..

ОСЪЖДА П.Б.Б., ЕГН **********, Л.Б.Б., ЕГН **********, двамата с адрес ***, Л.П.Б. – С., ЕГН **********, с адрес *** и А.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на В.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Л.”, бл. *** *, вх. *, ет. *, ап. *, по 240 лв. всеки от тях за разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: