№ 361
гр. П., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101186 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Г. Х. Б., ЕГН
********** и от В. Х. М., ЕГН ********** – и двамата с адрес в с. Б., общ. П., ул. „А.“
№ 24, против О. П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 24, с
код по БУЛСТАТ ***.
Ищците твърдят, че са единствените наследници по закон на Х. Д. Б. – бивш
жител на с. Б., общ. П., починал на 13.08.1998 г., тъй като са му деца. Сочат, че по
наследство от него са придобили по 1/2 идеална част от недвижим имот с площ 1805
кв. м. и от недвижим имот с площ 2068 кв. м., попадащи в границите на поземлен имот
с идентификатор 03294.122.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Б., общ. П., одобрени по реда на ЗКИР, които имоти са заснети съответно с проектен
идентификатор 03294.122.27 и с проектен идентификатор 03294.122.28. Поддържат, че
наследодателят им е станал собственик на тези имоти по давност, защото ги е владял
около 50 години преди смъртта си. Заявяват, че в посочените кадастрална карта и
кадастрални регистри поземленият имот, в който попадат двата имота, е записан като
собственост на ответника, на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Считат, че същите не се
включват в обхвата на цитирания нормативен текст, защото никога не са били
отнемани от наследодателя им и не са били включвани в селскостопански организации,
така че да са подлежали на възстановяване чрез земеделска реституция. Изтъкват, в
1
условията на евентуалност, че те са придобили претендираните вещни права,
посредством давностно владение, което са упражнявали от 1998 г. до завеждането на
исковата молба (13.08.2021 г.). Искат постановяване на съдебно решение, с което
спрямо ответната страна да бъде признато правото им на собственост, съобразно
визираните евентуални основания. Претендират и съдебни разноски.
Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за тяхното
отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага
аргументи, че: спорните имоти изцяло се субсумират в приложното поле на чл. 19
ЗСПЗЗ; по тази причина относно тях надлежно е била проведена процедурата, уредена
в тази законова разпоредба, и те са станали частна общинска собственост; не е
доказано нито наследодателят на ищците, нито те самите да са ги придобили по
давност, включително поради нормативните забрани на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и на § 1,
ал. 1 от ЗР на ЗДЗС (обн. в бр. 46/06 г. на ДВ).
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и правна страна):
Предмет на разглеждане са обективно (евентуално) и субективно (активно)
съединени установителни искове за собственост, чиято правна квалификация е по чл.
124, ал. 1 ГПК.
Ищцовите претенции почиват на две евентуално заявени правни основания за
собственост – наследство, открито през 1998 г., и 10-годишно давностно владение,
стартирало през същата година.
Този характер на обективното съединяване на исковете налага последователното
им разглеждане, като се започне от първото релевирано основание – твърдяното от
ищците наследствено правоприемство.
Съгласно представеното с първоначалната искова молба удостоверение за
наследници с № 18/28.07.2020 г., издадено от длъжностното лице по гражданско
състояние при Кметството на с. Б., общ. П., двамата ищци действително имат
качеството на единствените наследници по закон на лицето Х. Д. Б., ЕГН **********,
който е бивш жител на същото населено място, тъй като е починал на 13.08.1998 г.
Ищците са негови деца, поради което всеки от тях има право на по 1/2 част от
наследственото му имущество (чл. 5, ал. 1 ЗН).
От приобщената към доказателствения материал скица с № 15-960576-
31.08.2021 г., изходяща от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Б., се
потвърждава индивидуализацията на поземления имот с идентификатор 03294.122.22
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. П., одобрени със
Заповед № РД-18-528/20.10.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, както следва: последно изменение, засягащо този
имот – няма; адрес – с. Б., общ. П., м. „Д.“; площ – 7804 кв. м.; трайно предназначение
2
на територията – земеделска; начин на трайно ползване – пасище; категория на земята
– 10; предишен идентификатор – няма; номер по предходен план – 122022; съседи –
поземлени имоти с идентификатори 03294.122.21, 03294.200.809, 03294.122.9,
03294.122.5, 03294.122.7, 03294.122.4, 03294.122.6, 03294.112.2, 03294.121.4,
03294.122.14, 03294.122.15, 03294.122.642, 03294.122.702, 03294.122.12, 03294.122.681
и 37989.73.373.
Видно е от цитираната скица, че в кадастралния регистър имотът, до който се тя
се отнася, е вписан като част от общинския поземлен фонд, притежаван от ответника.
Посредством разпита на свидетелите А. В. Б., А. А. К. и Х. К. Б. се констатира,
че: спорните имоти са се ползвали от около 50 години от бащата на ищците, а след
смъртта му през 1998 г. – само от двамата ищци; двата имота са съседни, разположени
са терасовидно един спрямо друг и са заградени с обща ограда в едната им част, а в
другата се е получила естествена ограда от горска растителност, които са ясно
забележими на място; имотите винаги са били ползвани като зеленчукова и овощна
градина, като в тях има и засадени дървета, но те нямат характеристиките на гора;
самите недвижими имоти не са били внасяни в ТКЗС, което е било образувано в с. Б.
около 1957 г. – 1958 г., и по времето на неговото съществуване пак са били
стопанисвани само от Х. Д. Б.; последният никога не ги е изоставял и никой не е
оспорвал тяхното ползване от негова страна.
Съобразно заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице и. Г. Ю., се изяснява, че:
- Процесните имоти не присъстват в кадастралната карта и в кадастралните
регистри, одобрени по реда на ЗКИР за с. Б., общ. П., със самостоятелни
идентификатори, а са с проектни такива, като за имота с площ от 1805 кв. м.
проектният идентификатор е 03294.122.27, а за имота с площ от 2068 кв. м. проектният
идентификатор е 03294.122.28.
- И двама имота, за които се спори по делото, попадат в поземления имот с
идентификатор 03294.122.22.
- Точното им местоположение е фиксирано на комбинираната скица,
представляваща Приложение № 20 към писменото експертно заключение, както
следва:
= границите на поземления имот с проектен идентификатор
03294.122.27, с площ от 1805 кв. м., са нанесени с червена линия, с червени щрихи по
чупките, със зелен надпис „№ 112.27“ и с площ, тонирана в жълт цвят;
= границите на поземления имот с проектен идентификатор
03294.122.28, с площ от 2068 кв. м., са нанесени с червена линия, с червени щрихи по
чупките, със зелен надпис „№ 112.28“ и с площ, тонирана в зелен цвят.
Фактическите данни, събрани чрез гласните доказателствени средства и
техническата експертиза, трябва да бъдат кредитирани изцяло. Свидетелските
3
показания са логични, непротиворечиви и последователни и са основани на
непосредствени лични възприятия. Констатациите на вещото лице пък се базират както
на непосредствен оглед на място, така и на подробна преценка на съответната
релевантна техническа документация, съхранявана в О. П. и в Службата по геодезия,
картография и кадастър, а експертните изводи, формирани на тази база, са категорични
и подробно мотивирани.
В този контекст доводите на ищците, обосноваващи наследственото им
правоприемство досежно процесните имоти, след като те са били придобити по
давност от техния наследодател, са обосновани. Давностното владение, като способ за
придобиване на вещни права, е сложен юридически факт (чл. 79, ал. 1 ЗС) и обхваща:
1/ упражняването на фактическа власт върху дадена вещ с намерение за своене; 2/
владението да е явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е
продължило за срок от 10 години. Изяснените обстоятелства, касаещи начина на
непрекъснато ползване на недвижимите имоти, станали причина за съдебния спор, от
страна на наследодателя на ищците през много продължителен период от време,
преценени комплексно, насочват точно към признаците на давностното владение,
защото те покриват фактическото съдържание на правото на собственост (вж. Решение
№ 97 от 19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г., I г. о. на ВКС).
При това развитие на процеса се налага да бъдат разгледани насрещните
възражения на ответника, че той е придобил имотите, съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ. Този
законов текст дава юридическа регламентация на един особен способ за възникване на
частна общинска собственост върху земи, които са останали невъзстановени, след като
земеделската реституция е приключила. Земя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ,
останала след реституцията, е тази, за която не е било подадено заявление за
възстановяване в законоустановените срокове (вж. Решение № 203 от 18.10.2016 г. по
гр. д. № 1703/2016 г., I г. о. на ВКС и Решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр. д. №
1439/2016 г., I г. о. на ВКС). Следователно, ако дадена земеделска земя не е била
включена в ТКЗС, ДЗС или в образувани въз основа на тях земеделски организации, не
е била отнета или одържавена в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ, то тя изобщо не
подлежи на възстановяване по реда на този закон и О.та не може да придобие
собствеността върху нея, на основание чл. 19 от същия нормативен акт (вж. Решение
№ 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г., II г. о. на ВКС ). Такъв е и конкретният
казус, след като вече беше установено, че имотите, претендирани от ищците, изобщо
не попадат в обсега на земеделската реституция.
Не беше доказано и тези имоти по-рано да са били частна общинска
собственост, поради което няма как да бъдат поставяни въпросите за приложението на
забраните по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и по § 1, ал. 1 от ЗР на ЗДЗС (обн. в бр. 46/06 г. на
ДВ), ограничаващи придобивната давност.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че ищците са титуляри на
4
правото на собственост върху спорните имоти, в размер на по 1/2 идеална част за всеки
от тях, въз основа на наследствено правоприемство от баща им, а правоизключващите
възражения, наведени от ответника, не са успешно доказани.
За правилната индивидуализация на имотите, за които се води делото, след като
те не са нанесени в действащата кадастрална карта и кадастрални регистри със
самостоятелни идентификатори, е нужно да бъде направено препращане към
комбинираната скица от заключението на техническата експертиза (вж. Решение № 5
от 26.02.2014 г. по гр. д. № 4544/2013 г., I г. о. на ВКС).
Основателността на ищцовите претенции на първото заявено основание
(наследственото правоприемство) означава, че не се е сбъднало вътрешно-
процесуалното условие, при което на разглеждане ще подлежи евентуалното основание
(давностно владение от самите ищци). Затова и по него не се дължи произнасяне по
същество.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото дава право на съдебни разноски само на ищците (чл. 78, ал. 1
ГПК). Техният общ размер, според представения списък по чл. 80 ГПК и ангажираните
доказателства за реалното им осъществяване, се равнява на 2 220 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
отношение на О. П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 24,
с код по БУЛСТАТ ***, че Г. Х. Б., ЕГН ********** и В. Х. М., ЕГН ********** – и
двамата с адрес в с. Б., общ. П., ул. „А.“ № 24, са собственици, на основание
наследствено правоприемство от Х. Д. Б. – бивш жител на с. Б., общ. П., починал на
13.08.1998 г., на по 1/2 идеална част от следните недвижими имоти , които са
заснети като част от поземлен имот с идентификатор 03294.122.22 по действащите
кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Б., общ. П., одобрени по ЗКИР, а
именно:
- поземлен имот с проектен идентификатор 03294.122.27, с площ от 1805
кв. м., чийто граници са нанесени с червена линия, с червени щрихи по чупките, със
зелен надпис „№ 112.27“ и с площ, тонирана в жълт цвят, на комбинираната скица,
представляваща Приложение № 20 към писменото заключение на съдебно-
техническата експертиза, изслушана по делото и изпълнена от вещото лице и. Г. Ю.,
и
5
- поземлен имот с проектен идентификатор 03294.122.28, с площ от 2068
кв. м., чийто граници са нанесени с червена линия, с червени щрихи по чупките, със
зелен надпис „№ 112.28“ и с площ, тонирана в зелен цвят, на посочената
комбинирана скица към същото експертно заключение.
КОМБИНИРАНАТА СКИЦА , представляваща Приложение № 20 към
писменото заключение на съдебно-техническата експертиза, приета по делото и
изготвена от вещото лице и. Г. Ю., е приподписана от председателя на Трети състав
при Гражданското отделение на Районен съд – гр. П. и е неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, О. П., със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, да заплати на Г. Х.
Б., ЕГН ********** и В. Х. М., ЕГН ********** – и двамата с адрес в с. Б., общ. П.,
ул. „А.“ № 24, поравно сумата от 2 220 лв., представляваща съдебните разноски,
дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6