№ 570
гр. Разград, 05.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
Гражданско дело № 20213330101892 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ЗА МОЛИТЕЛЯТ при редовно призоваване се явява юриск. Иванова, редовно
упълномощена и приета от съда.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА страна М.К. се явява лично и с адв. Пенчикова.
ЮРИСК. ИВАНОВА: Да се даде ход на делото.
АДВ. ПЕНЧИКОВА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилата молба от ДСП-Разград, за определяне мярка за закрила по
отношение на детето Н. Б. Н., а именно предоставяне на детето на социална услуга от
резидентен тип, настаняване в Център от семеен тип за деца и младежи с увреждания в гр.
Разград. В молбата се сочи, че по сигнал на кметския наместник на с. Побит камък,
споделил притесненията си, че майката на децата М. не полага адекватни грижи за тях.
Случвало се е често майката да оставя децата сами в къщи без надзор и възрастен, като след
настаняване на детето Н. в социална услуга звено „ Майка и бебе“ – Разград, където по-
рано е настанена майката и другите и деца Николета и Стоян същата не е проявявала
заинтересованост към децата. В ежедневието не е успявала да полага адекватни грижи за
1
тях, както и че не показва необходимите качества и родителски капацитет задоволява
адекватно потребностите на децата. Установено е, че бащата на момичето е починал. Не са
открити близки и роднини които да заявяват желание и да имат възможност за полагане на
грижи за детето в семейна среда.
ПРАВНАТА квалификация по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
МОЛИТЕЛЯТ следва да докаже обстоятелствата, които сочи в молбата.
ЮРИСК. ИВАНОВА: Поддържам молбата депозирана от директора на Дирекция
Социално подпомагане град Разград. Моля да приемете приложените към нея писмени
доказателства, да допуснете до разпит в качеството на свидетел социалният работник, който
работи по случая на детето. Имената на социалният работник са С.С.Г.. Поддържам и
направеното особено искане за изслушване на детето в днешното съдебно заседание.
АДВ.ПЕНЧИКОВА: Считаме, че молбата е допустима, но неоснователна. Считам, че
не са налице предпоставките за определяне на най-тежката по закона за закрила на детето
мярка, а именно настаняване в приемно семейство. Молим да допуснете до разпит
свидетелката М. И.С., която е роднина и е близка на майката на децата, и която ще установи
отношенията на майката и децата за грижите, също така и възможността й да се грижи за
децата си.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА страна М.К.: Мога да се грижа за детето.
СЪДЪТ намира представените с исковата молба писмени доказателства за допустими
и относими, както и поисканите гласни от страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства:
ДОПУСКА до разпит като свидетели С.С.Г. и М. И.С..
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на детето в присъствието на социалния работник.
ДЕТЕТО Н.Н.: Казвам се Н. Б. Н.. На 15 години съм. Уча в шивашкото училище. В
момента живея в къщичките. Изведоха ни от звеното където бяхме с майка ми, защото вече
ни свърши срока. Майка ми се грижи за три деца, братчето ми и сестричето ми. Баща ми е
починал. В звеното бяхме защото на село нямаше условия. След като излязохме от звеното
майка ми отиде в жилището в ж.к „Орел“. Мама живее в ж.к „Орел“. На село никой не
живее. Тя има жилище в ж.к. „Орел“. Сестра ми е в приемно семейство и братчето ми и
той е в приемно семейство. Аз съм от два месеца в къщичките. Преди къщичките бяхме в
2
звеното, и преди това живях с майка си. От раждането ми за мен се грижеше баба ми тук в
град Разград, а майка ми беше на село. Баба ми се грижеше за мен 15 години. С майка ми
съм живяла само в звеното. Когато бяхме в звеното майка ми се грижеше добре за мене. В
звеното майка ми правеше душа за да се изкъпя. Добре се държи майка ми. Аз я обичам.
Искам да се върна при нея, защото я обичам. Като оправят жилището в ж.к „Орел“ ще ме
вземат. В жилището сега няма още легла. В момента в къщичките се чувствам добре. По-
добри са условията там отколкото при майка ми. Майка ми още не работи. Моето желание
е да отида при нея, защото я обичам и ще се грижи за мене.
СЛЕД изслушване на детето заседанието продължава в присъствието на страните,
които съдът запозна със съдържанието за изслушване на детето в съдебния протокол.
ПРИСТЪПИ към разпит на социалния работник.
СНЕ се самоличността на свидетелката.
С.С.Г. - 49 години, български гражданин, неосъждана, без родство.
НА свидетелката разяснена наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Същата
обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА Г.: С детето Н. работя 01.06.2020 г. , след получен сигнал от
Национална телефонна линия за дете в риск. Сигналът беше подаден от случаен минувач,
който е станал свидетел на това как баща удря майката и гони детето. В с. Побит камък се
случват нещата. След социалното проучване среща с родителите на 26.06.2020 г.
предприехме мярка спрямо децата, трите деца. Започнахме работа по превенция за
изоставени деца. На 16.12. 2020 година в отдел „Закрила на детето“ получихме сигнал от
кметският наместник госпожа В., че бащата на децата е починал в следствие на този
инцидент. На 18-ти декември социални работници от отдел „Закрила на детето“ посетихме
селото, срещнахме се с кметският наместник госпожа В.. Същата ни обясни, че има
вероятност майката и децата да останат без подслон, тъй като къщата която обитаваха в
село Побит камък е наследствена на бабата. Къщата е на бабата, но тя иска да освободят
къщата. Бабата живее в град Разград. Госпожа В. сподели притесненията си, че майката М.
не полага адекватни грижи за децата и не е в състояние да задоволява техните потребности.
Сподели също, че се е случвало майката да оставя децата без надзор, без възрастен.
Условията на живот в жилището са лоши. Сподели, че в жилището битовите условия са
лоши, не се поддържа нужната хигиена. Също така сподели, че М. няма близки и роднини,
на които да разчита, и че тя сама живее с трите деца в тази къща. Ние посетихме къщата.
От месец юни до месец декември 2020 година имахме периодични месечни срещи със
семейството и наблюдения над децата. Това беше до смъртта на бащата. Ние си
3
продължавахме работата докато получихме сигнал от кметският наместник, че бащата е
починал, че има опасност децата да останат без подслон. И двамата родители работеха на
частно. Децата ги приеха в училище в село Киченица. Условията не бяха много добри.
Всеки път сме ги консултирали, че трябва да се поддържа хигиена. Гледаха си трите деца.
След това майката и децата бяха приютени от нейна близка в нейния дом там в селото,
защото трябва да освободи къщата и имат конфликт с бабата. Те от години имат конфликт с
бабата Н. Иванова, майка на бащата на децата. След това бяха настанени в звено „Майка и
бебе“. Първо майката с другите две деца, в звено „Майка и бебе“ беше настанена и Н.. Тя
беше настанена по-късно, защото дотогава беше при баба си Н.. Искахме да подготвя за това
настаняване, защото тя има много силна връзка с баба Н.. Н. преди това е живяла при баба
си в град Разград. По данни на жителите в социалната услуга те споделиха, че майката не
проявява заинтересованост към децата, и в ежедневието си не успява да полага грижи за
тях. На 06.07. 2021 година се проведе среща, на която среща участваха социални работници,
психолози от Център за обществена подкрепа „Жанета“, специалисти от звено „Майка и
бебе“, социален работник от отдел „Закрила на детето“, също и леля на майката М., и която
указваше подкрепа докато бяха в звеното. На тази среща беше обсъден този 6-месечен
период на престой в услугата и се взе единодушно решение, че спрямо децата трябва да се
предприеме мярка извън семейна среда. Беше взето решение да се удължи срокът с още
един месец, в който месец специалистите да подготвят майката и децата за предстоящата
раздяла. През това време майката живееше в звено „Майка и бебе“. На 08-ми юли в отдел
закрила на детето получихме сигнал от директора Г.Р, че Н. е рискувала живота си като е
застанала на пътя, спирала е колите, поставила е в риск живота си. Поставила е в риск на
живота си. Умишлено направила го е, защото е искала да отиде при покойният си баща,
защото майка й я тормози и я бие, кара й се. Това е в разговор със социален работник от
„Закрила на детето“. Разговорът беше проведен с мене. Това ми сподели Н.. Н. първо ги е
споделила тези неща в звеното, след това ние получаваме сигнала и се срещнах с детето и то
ми сподели. Бяхме издали направление към „Жанета“, те трябваше да работят с децата и
майката, но това не се случи. Те не подготвиха майката. Не подготвиха и децата. Казаха, че
се притесняват от това, че майката може да вземе децата да изчезне да избяга да ги скрие и
това не се случи. Това беше тяхното обяснение, защо не са ги подготвили, защото тя
можело да избяга с децата. На пети август получихме поредният сигнал от директора на
звено „Майка и бебе“, че майката излязла с по-малките деца Николета и Стоян и в 22:00
часа не се е прибрала, при условие че двете деца са с респираторни заболявания и имат
назначена антибиотична терапия. Тези деца в момента са настанени в приемни семейства.
Майката и децата се прибират в услугата към 23:00 часа и лично началник отдел закрила на
детето присъства на срещата в същия ден, и при въпрос „къде бяхте досега вече е 23:00
часа“ майката казала, че обикаляли града. Майката е казала, че са гладни и нищо не са яли.
Терапията не е спазена, антибиотиците не са дадени. Същият ден проведохме среща в отдел
закрила на детето с М. където и съобщихме за предстоящата мярка. Ние бяхме принудени
да направим това, защото другите не зная защо не го свършиха. Ние нямахме издадена
заповед. Извеждането е било планувано за девети август. На следващия ден е била
4
предприета спешно мярка за Закрила по отношение на Н. и на трите деца. Това е наложило
затова, че майката не полага адекватни грижи за децата. На пети август имаше сигнал, че
майката не се е прибрала в услугата. Тя се прибира в 23:00 часа през нощта. Майката
живее в общинско жилище в момента. Тя не работи в момента. Регистриране в Бюрото по
труда. Бабата подписа декларация, че не може да се грижи за детето по здравословни
причини. На този етап няма установени близки и роднини, които да полагат грижи. Лелята
В.Г. подкрепяше майката, но се отказа защото каза, че М. много лъже. Госпожа В.Г.
подписа декларация, че не желае да полага грижи. На този етап никой не се е появявал,
който да изяви желание да помага. По данни на майката имаме уговорка когато приключи с
ремонта и обзавеждане да посетим и адреса. Не сме посещавали жилището. Лелята
казваше, че апартаментът не е обезопасен, има стъкла които са за смяна, боядисване няма,
топла вода все още няма, бойлер работещ няма. Майката не е заявявала и към момента, че
има готовност и условия. По време на престоя в звено „Майка и бебе“ е било работено и с
майката от специалисти от ЦОП „Жанета“. По доклада на специалистите на ЦОП няма кой
знае какъв напредък. Специално с Н. изградена силна емоционална връзка няма. Може
поради това, че тя не се е грижила за нея и тепърва се опознават майка и дъщеря. Възможно
е бабата да се е намесвала и да е настройвала детето срещу майката. Информацията ми е от
майката. Тя ми е споделяла, че бабата с конфликтите през годините, че бабата настройвала
така детето на мене не е споделяла.
СНЕ се самоличността на свидетелката.
М. И.С. – 56 години, български гражданин, гр. Разград, ул. „ ***, средно образование,
пенсионер по болест, неосъждана, без родство.
НА свидетелката разяснена наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Същата
обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА С.: Роднина съм от страна на бащата на М.. Познаваме се с М. тъй
като и ние имаме къща в село Побит камък. Н. живееше при баба си от малка но постоянно
ходеше при майка си и при баща си. М. в момента живее в жилището, което са и дали от
общината. Аз веднъж съм ходила в жилището, преди месец може би и бяха боядисали
стаите, имаше автоматична пералня, бойлер, кухнята беше обзаведена. В звеното където е
била с дечицата оттам са и дали обзавеждане, има диван, спалня, кухнята е обзаведена,
другите стаи не са обзаведени. Има мебели, които трябва да се сглобят. Сега М. каза, че са
боядисали всичките стаи и са сложили стъкла на балкона. Извикала е майстор, сложили
стъкла и подготвя жилището за живеене. М. усилено си търси работа. Всеки ден работи
почасово. М. почиства входове. Аз съм и дал един вход за почистване. Събира билки и си
изкарва някакъв доход. Гледа една възрастна жена. В момента не знам дали все още ходи
5
при тази жена. Вчера заедно с М. ходихме да видим Н. в къщичките, защото тя имаше
рожден ден. Н. като видя майка си започна да плаче, каза „мамо кога ще ме вземеш“ Според
мен връзката е силна. Не знам. Моето мнение е такова. М. може да се грижи за детето си.
М. когато гледаше моята комшийка й плащаха по 10 лв. на час. В момента не ходи там. Не
съм запозната дали детето получава пенсия за заболяване. Тя сега няма възможност да гледа
трите деца. Всеки ден плаче за тях. Споделяла ми е, че иска да си вземе и трите деца. Не
знам дали иска и трите деца да й се върнат изведнъж или поетапно.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА М.: Търся си работа, но все още не съм намерила.
Получавам детски надбавки за трите деца. Децата получават социални пенсии. Аз лично
нямам нищо. Н. вземаше ТЕЛК. В апартамента нямам легла нямам обзавеждане. Все още
не съм осигурила обзавеждането. Аз спя на диван в кухнята. Една моя приятелка ще ми
даде мебели за другата стая. Аз усилено си търся работа. Все още не съм напълно готова.
Вчера видях Н. в Къщичките тя е близо до мене там. За кратко време ще се оправят нещата.
Нямам друго какво да кажа.
ЮРИСК. ИВАНОВА: Нямам други искания.
АДВ. ПЕНЧИКОВА: Нямам други искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЮРИСК. ИВАНОВА: Моля да постановите съдебно решение, с което да уважите
депозираната молба от директора на Дирекция Социално подпомагане Разград, с която се
иска да бъде определена мярка за закрила по отношение на детето Н. Б. Н., а именно да му
бъде предоставена социална услуга от резидентен тип, като детето бъде настанено в
„Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания“ в град Разград, като
предлагаме срока за настаняване да бъде две години от влизане в сила на съдебното решение
или до промяна ситуацията, при която детето е настанено. В този смисъл моля за вашето
решение.
АДВ. ПЕНЧИКОВА: Аз считам, че изначало не са били налице предпоставките за
вземане на такава най-тежка мярка спрямо детето Н., а именно извеждане от семейната й
среда и раздяла с майката. Ненапразно закона изисква алтернативно кумулативно дадени
предпоставки, предписани от закона при наличието на които може да се вземе такава мярка.
Считам, че те не са били налице. Обърнете внимание, че сигнала за който се твърди, че е дал
повод за вземане на решение за извеждане на децата от семейната среда е от пети август,
6
като и по твърденията на социалните работници и по писмени доказателства на пети август
в 23:00 часа М. не се е прибрала с двете си по-големи деца в центъра за социална услуга, а
другото дете което в момента разглеждаме делото е било в този център. Как така се оказва,
че след прибирането й в 23:00 часа от същата тази дата пети август вече имаме заповеди за
извеждане на всички деца и съответно настаняването на Н. в такъв център, а на другите две
деца в приемно семейство. Освен това стана ясно, че повод за излизането и напускането на
майката е именно обстоятелството, че този същия ден и е заявено, че на следващия ден
децата ще бъдат взети. Тя не е била подготвена по никакъв начин за това предстоящо
събитие. Именно това е накарало да постъпи малко импулсивно и да излезе с децата от страх
и от притеснение, че ще й бъдат взети. След като се успокоила тя се е върнала. Децата не са
били в тежко здравословно или някакво състояние или да са поставени в някакво
безпомощно състояние, при което действително живота и здравето да са били застрашени от
страна на майката. Освен това не намирам за доказано, че тя някога е
упражнявала физически или психически тормоз върху най-голямото си дете
Н., чието настаняване е предмет на делото днеска. Установи се, че тя го е
гледала шест месеца в постоянното присъствие на психолози на педагози на
хора покрай тях. Никъде в докладите, които са приложени по делото не се
съобщават данните да е малтретирала това дете или да го е удряла или да го е
тормозила физически. Така че аз считам, че след като се установи от разпита
на свидетелката С., че нещата при М. при обзавеждането на жилището
вървят към финала, след като се установи че тя все пак успява да си намери
работа и разполага с някакви доходи, а също така и взема детски надбавки
които са лично за нея не за самите деца взема някакви помощи. Така или
иначе с тези доходи които имат децата тя и към момента е с доходите си с
които тя разполага би могла да се грижи за детето Н.. Моля Ви да се
произнесете в този смисъл.
СЪДЪТ, обяви че ще се произнесе с решение на 20.10.2021 г.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 12:50 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
7