№ 11637
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110155962 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „********“ ЕООД, ЕИК ******* срещу Р.
П. Р., ЕГН **********, която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
Съдът счита, че исковата молба е достатъчно конкретизирана чрез посочване в
петитума на претендиран размер на главница и лихва за забава, като с оглед редовността
не е нужно да се прецизира сбор от кои вноски представлява търсената главница в размер на
4000 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС за редовността на исковата молба по иск по реда на чл. 422 ГПК е
достатъчно да бъде посочен общият размер на претендираната главница, като не е
необходимо да се разграничават отделните вноски съобразно момента на настъпване на
тяхната изискуемост, тъй като главницата по кредита представлява дълг, чийто размер не се
определя от периода на ползване (Определение № 225 от 17.07.2019 г. по търг. д. №
2625/2018 г., търг. кол., второ отделение на ВКС)
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба чрез назначен от
съда особен представител на ответника, с който се оспорват предявените искове.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищеца писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено за посочените в исковата молба въпроси, тъй като съдът я намира за необходима за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото.
Искането на ответника за допълнителен въпрос към ССЧЕ следва да бъде уважено,
тъй като има за цел установяване на твърдени от него факти.
Искането на ответника за откриване на производство по чл. 193 съдът намира за
бланкетно и необосновано, поР. което на основание чл. 101 ГПК следва да му се даде
едноседмичен срок, в който да посочи ясно и конкретно, дали оспорва авторството на
подписа, положен от доверителя му върху Договор за потребителски кредит от 8.10.2019 г. и
Споразумение за отсрочване на погасителните вноски към този договор или оспорва
1
съдържанието. В случай че особеният представител твърди, че кредитополучателят не е
автор на подписа, той следва да наведе конкретни аргументи за това, имайки предвид, че сам
е посочил, че няма установена връзка с доверителя си.
Съдът указва на особения представител на ответника, че при евентуално откриване
на производство по чл. 193 ГПК в тежест на ответника е да установи, че положеният подпис
не е изпълнен от него, както и че в случай на уважаване на иска разноските за съдебно-
графологическата експертиза ще бъдат възложени на представлявания от него ответник.
Съдът ще се произнесе по искането за откриване на производство по чл. 193 ГПК след
отстраняване на нередовността от ответника.
Искането на ответника по чл. 183 ГПК за представяне на оригинали на всички
представени от ищеца писмени доказателства следва да се отхвърли. Ответникът не е навел
конкретни възражения относно несъществуването на тези документи или относно тяхното
съдържание.
Наведеното от ответника възражение за прихващане е бланкетно и неуточнено, поР.
което на основание чл. 101 ГПК той следва в едноседмичен срок да посочи основанието и
размера на вземанията за лихви и такси и периодът на тяхната дължимост, с които извършва
прихващане, периодите на тяхното натрупване, както и каква част от анюитетните вноски
представляват те. В противен случай възражението за прихващане няма да бъде прието за
съвместно с разглеждане с предявените искове.
Следва да бъде приложено за послужване ч. гр. д. № 32697/2024 г. по описа на СРС,
176 състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.05.2025 г. от 10.00 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 32697/2024 г. по описа на СРС, 176 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба и в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза Л. Б. Б..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 400лв., като 300 лв., платими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението и 100 лв., платими от бюджета на съда.
2
Вещото лице следва да отговори на въпросите на ищеца след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183, ал. 1 ГПК за
задължаване на ищеца да представи оригинали на приложените към исковата молба
документи.
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение с
писмена молба с препис за насрещната страна да посочи ясно, категорично и обосновано
дали и на какво основание оспорва съдържанието или оспорва авторството на подписа,
положен от Р. П. Р. върху Договор за потребителски кредит от 8.10.2019 г. и Споразумение за
отсрочване на погасителните вноски към този договор.
При неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че не е сезиран с искане по
смисъла на чл. 193 ГПК.
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение с
писмена молба с препис за насрещната страна да конкретизира възражението за прихващане,
като посочи основанието и размера на вземанията за лихви и такси и периодът на тяхната
дължимост, с които извършва прихващане, периодите на тяхното натрупване, както и каква
част от анюитетните вноски представляват те. При неизпълнение на указанията
възражението за прихващане няма да бъде прието за съвместно разглеждане с предявените
искове.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис
от отговора.
Да се уведоми вещото лице за назначаването му за изготвяне на експертизата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правна квалификация чл.9, ал.1 ЗПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„********“ ЕООД, ЕИК ******* срещу Р. П. Р., ЕГН ********** за признаване на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена
заповед за изпълнение № 18236 от 17.06.2024г. по ч.гр.д. № 32697/2024г. по описа на
Софийски районен съд, 176 състав, както следва:
4 000 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 08.10.2019г., ведно със
законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на вземането;
897,27 лв. - мораторна лихва за периода 20.07.2022 г. до 20.05.2024 г.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на сключен на
08.10.2019г. договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
3
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-******** между
„****************, ЕИК ******* и Р. П. Р., ЕГН **********. По силата на сключения
договор ответникът получил сумата от 12 000,00 лева, при удържана такса от 480 лв. (т.е.
11 580 лв.), срещу което трябвало да върне същата разсрочено - на вноски от по 507,96 лева
в рамките на 31 месеца между 20.11.2019 г. и 20.05.2022 г. Твърди се, че бил уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 13,53 % и ГПР 17,63%. Сумата била предоставена на
кредитополучателя по негова лична банкова сметка. На 02.06.2020 г. „****************,
ЕИК ******* и Р. П. Р., ЕГН ********** сключили „Споразумение за отсрочване на
погасителни вноски“, с което страните уговорили отлагане на заплащането на месечните
вноски с номер 6 и 7, с което крайният срок за заплащането им се удължил до 20.07.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът е извършил 11 броя плащания за погасяване на част от
дълга за периода 18.11.2019 г. до 24.03.2021 г., като общо погасената сума възлиза на 4679,80
лв. Просрочие било допуснато още на петата вноска, а след м. май 2021 г. плащанията били
окончателно преустановени. Твърди, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.04.2022г. ищецът „********” ЕООД е придобил вземанията на
„**************** от ответника Р. П. Р. по процесния договор за кредит, за което
длъжникът бил уведомен. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендират се и
разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез особения
представител на ответника, с който се оспорват изцяло предявените искове. Ответникът
оспорва да е сключвал процесния договор за потребителски кредит и да е получавал
заемната сума по него. Оспорва договора за цесия между „*************“ и „********”
ЕООД, тъй като в договора и приложението към него вземането не е индивидуализирано.
Отрича да е бил уведомен за цесията. Твърди, че договорът за паричен кредит е нищожен на
основание чл. 22 ЗПК, поР. липса на изискуемата по чл. 10, ал. 1 ЗПК форма, неправилно
посочване на ГПР съгласно изискванията чл. 12, ал. 1, т. 8 и 9 ЗПК, непосочване, че
потребителят има право на отказ по чл. 12, ал. 1, т. 11 ЗПК, както и липса на информация за
разходите и условията, при които те могат да бъдат променяни (чл. 12, ал. 1, т. 12 ЗПК).
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност.
По иска с правно основание чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и
2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД:
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно следните
юридически факти: 1) наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало
по валидно сключен договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на
чл. 10 до чл. 12 ЗПК, както и на изискванията на чл.19 ЗПК във връзка с възражението за
нищожност поР. неправилно посочен ГПР; 2) кредиторът да е предоставил, съответно
длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия договор за кредит; (3) възникване и
изискуемост на процесното вземане за главница в твърдения размер; (4) валидно цедиране
на процесното вземане в полза на „********“ ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.04.2022г.; (5) ответникът да е надлежно уведомен за
4
извършената цесия.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил претендираните суми или че те са погасени по давност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, както и изпадането на
длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и ще се
произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, като им
дава възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба ищецът и ответникът
следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по
делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6