№ 204
гр. Варна, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500055 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 78031/11.11.2022 г. от Д. К. Н., ЕГН **********, с
местожителство в **** срещу Решение № 3175/21.10.2022 г., по гр. д. №
16277/2021 г., на ВРС, LII с., в частта с която е отхвърлен искът му с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждането на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А
да заплати разликата над присъдената сума 3000.00 лв., до претендираната
сума 6000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, причинени от ПТП на 15.07.2020 г., в гр. Варна, на
кръстовището на ул. „Шипка“ и ул. „Др. Цанков“, настъпило по вина на
водача на л.а. „***“, ДК № ** – А.С.А., ведно със законната лихва, считано от
21.07.2020 г. (уведомяване на застрахователя) до окончателното изплащане и
от Н. Й. Т., ЕГН **********, с местожителство в ** срещу Решение №
3175/21.10.2022 г., по гр. д. № 16277/2021 г., на ВРС, LII с., в частта с която
е отхвърлен искът й с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждането
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, №
67А да заплати разликата над присъдената сума 2000.00 лв., до
претендираната сума 4000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от ПТП на 15.07.2020
г., в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Шипка“ и ул. „Др. Цанков“,
настъпило по вина на водача на л.а. „***“, ДК № ** – А.С.А., ведно със
законната лихва, считано от 21.07.2020 г. (уведомяване на застрахователя) до
1
окончателното изплащане.
По същество оплакванията на въззивците срещу атакуваните части от
решението се свеждат до неправилна преценка на събраните доказателства за
тежестта на понесените от тях травматични увреждания, неправилна
преценка за продължителността на възстановителния период и до неправилно
приложение на критерия за справедливост при определяне на размера на
дължимото обезщетение. По изложените съображения считат атакуваните
части от съдебния акт за неправилни и незаконосъобразни и молят за
отмяната им и уважаване на предявените искове в цялост и в пълен размер.
Претендират присъждане на направените за двете инстанции разноски.
Процесуалният им представител претендира присъждане на съответното
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззваемият
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД депозира писмен
отговор, в който настоява, че постановеното съдебно решение е правилно,
законосъобразно и обосновано, в отхвърлителните му части, поради което
моли да бъде потвърдено. Излага собствени доводи досежно приложението на
критерия за справедливост при определяне на размера на дължимите
обезщетения.
В съдебно заседание, въззивниците и въззиваемото дружество, чрез
процесуални представители поддържат въззивната жалба и отговора,по
изложените в тях оплаквания и доводи.
ВОС по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждането на "Застрахователна компания „Лев
Инс“" АД да заплати на Д. Н. сумата 6000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания и
телесни увреждания и на Н. Т. сумата 4000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания и
телесни увреждания, получени от тях в резултат на ПТП на 15.07.2020 г., в гр.
Варна, на кръстовището на ул. „Шипка" и ул. „Драган Цанков", по вина на
водача на л.а. „***", ДК № **, ведно със законната лихва, считано от датата
на уведомяването на застрахователя – 21.07.2020 г. до окончателното
изплащане.
Ищеците твърдят, че на 15.07.2020 г., около 16:45 ч., в района на
кръстовището на ул. „Шипка" и ул. „Драган Цанков", ищецът Д. Н.,
управлявал мотоциклет „**", ДК № **, а ищцата Н. Т. - била негов пътник,
когато водачът на л.а. „***", ДК № **, управляван от А.С.А., нарушил
правилата за движение по пътищата като при извършване на маневра ляв
завой, не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет, вследствие на което
настъпило ПТП, при което ищците пострадали.
За произшествието бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица
№ 876/16.07.2020 г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР - Варна, а на
виновния водач А.А., бил съставен АУАН № 246694/15.07.2020 г. и издадено
Наказателно постановление № 20-0819-002902/20.08.2020 г., влязло в законна
сила на 03.09.2020 г.
В резултат на произшествието ищецът твърди да е получил контузия на
главата, долен десен крайник и тазобедрената област като болките в областта
на кръста продължили около две седмици, в областта на главата - около
2
седмица, а тези в крака отминали след около два месеца. Поради затруднения
в движенията на крака, се наложило да излезе в отпуск по болест
първоначално за срок от 14 дни, удължен впоследствие с още 10 дни. В
психологически аспект ищецът бил в травматичен шок от случилото се като
непосредствено след инцидента стойностите на кръвното му налягане се
повишили. Поради уплахата от ПТП, отказал повече да се качи на
мотоциклет. Измъчвало го безсъние и често сънувал инцидента. Ищцата
твърди да е получила мозъчно сътресение и контузия на главата вдясно,
челно-темпорално. Била приета в спешен кабинет със световъртеж, гадене и
тилно главоболие, които продължили около два месеца. Вследствие на това
не била в състояние да изпълнява трудовите си ангажименти и ползвала
болнични за период от 10 дни. В психологически аспект за нея също бил
налице травматичен шок от случилото се - била изключително притеснена,
плачела безпричинно, страхувала се да се качва в МПС и не излизала извън
дома си дълго време.
Отговорността на ответника обосновава с наличие на валиден договор
по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „***", ДК № **,
обективирана в полица № BG/22/120001377942, със срок на валидност
21.05.2021 г. Твърдят, че предявили претенции за заплащане на обезщетение
за нанесените им вреди, за което били образувани щета № 0003-1000-04-20-
7422 - за Д. Н., и щета № 00031000-04-20-7423 - за Н. Т., но от страна на
ответника обезщетения не били изплащани.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в
който оспорва предявените искове като неоснователни за разликата над
сумата 800.00 лв. за ищцата и над 1000 лв. - за ищеца. Не оспорва наличието
на валидно към датата на произшествието облигационно отношение за л.а.
„***", ДК № **, по застраховка „Гражданска отговорност", факта на
настъпване на ПТП и получените от ищците телесни увреждания. Не се
оспорва и, че на водача А.С.А., е съставен АУАН № 246694/15.07.2020 г. от
посетилия местопроизшествието полицейски служител, а впоследствие е
издадено и Наказателно постановление № 20-0819-002902/20.08.2020 г. от
Началник група към сектор ПП при ОД на МВР - Варна, което е влязло в
законна сила на 03.09.2020 г. Сочи, че ищците, съответно Д. Н. - на 20.07.2021
г., и Н. Т. - на 21.07.2020 г., са предявили застрахователни претенции, които
са били обсъдени от комисия и е дала заключение, че претендираният размер
от 2000 лв., за всеки от ищците, е прекомерен и не е съобразен с принципа за
справедливост. Определено било обезщетение в размер на 800.00 лв. за Н. Т.
и 1000.00 лв. за Д. Н.. Счита, че началната дата на дължимостта на
претендираната законна лихва е 21.07.2020 г. за Н. Т. и 20.07.2021 г. за Д. Н., а
не датата на ПТП - 15.07.2020 г. Прави се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклета, изразяващо се в
несъобразена скорост на движение, като се твърди, че същият е имал
възможност да възприеме започналия маневра и навлязъл в пътното платно
лек автомобил, съответно е могъл да спре и предотврати настъпването на
ПТП.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 232/19.01.2023 г., поради което
3
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете черпят
правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът, уреден в
посочената разпоредба е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
поради което решението се явява и допустимо.
По отношение на предпоставките за предявяване иска, установени в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, от събраните пред първоинстанционния съд
писмени доказателства се установява, че двамата ищци са отправили
застрахователни претенции към отвтеника, в качеството му на застраховател
на гражданската отговорност на виновното лице, по които са образувани щета
№ 0003-1000-04-20-7422 - за Д. Н., и щета № 00031000-04-20-7423 - за Н. Т..
От представените доказателства се установява и, че претенциите са
разгледани на 13.08.2020 г. от Комисия на застрахователя и са взети решения,
че на изплащане подлежи сумата 600-800 лв. за Т. и 1000.00 лв. за Н.. По
изложените съображения, настоящият състав намира, че е спазена
административната процедура предхождаща предявяването на иска.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, поради което не се налага да бъде отново
възпроизвеждана. Пред настоящата инстанция въпросите за наличие на
валидно застрахователно правоотношение, механизма на настъпване на
произшествието и, че при него са пострадали двамата въззивници, не са
предмет на спор, доколкото постановеното решение е влязло в сила в частите,
с които предявените искове са били уважени.
Единственият спорен между страните въпрос пред въззивната
инстанция е за размера на застрахователното обезщетение, дължимо на
двамата пострадали.
Относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди са
събраните от ВРС специални знания, събраните гласни доказателства и
относимата медицинска документация и болнични листи.
Представен е Болничен лист № Е20198920175, от който се установява,
че Д. К. Н. е ползвал отпуск по болест за периода 16.07.2020 г. - 29.07.2020 г.,
при режим домашен-амбулаторен, с диагноза: контузия на коляното, причина:
злополука - нетрудова. Представен е и Болничен лист № Е20201311594,
издаден от ЛКК - обща, при „ДКЦ 4 Варна" ЕООД, от който се установява, че
отпускът на ищеца е удължен за периода 30.07.2020 г. - 08.08.2020 г.
Представен е и Талон за преглед на Д. К. Н. от 30.07.2020 г., подписан от
4
членовете на ЛКК, в който е отразена анамнеза: на 15.07.2020 г. при ПТП
получил травма, болка и рана в областта на дясна колянна става; в раздел
обективно състояние е отбелязано: рана в областта на дясна колянна става,
палпаторна болезненост в областта на дясна колянна става, невъзможни
активни и пасивни движения (оток в същата рана с оточни краища и леко
инфламирана).
Представен е и Болничен лист № Е20198920174, от който се установява,
че Н. Й. Т. е ползвала отпуск по болест за периода 16.07.2020 г. - 25.07.2020
г., при режим домашен-амбулаторен, с диагноза: повърхностна травма на
окосмената част на главата, причина: злополука - нетрудова.
От заключението на експерта по медицинската част на назначената и
изслушана пред ВРС, комплексна експертиза, чието заключение се цени и от
въззивната инстанция, се установява, че констатираните травматични
увреждания на Д. Н. след процесното ПТП са контузия на главата, травма на
десен долен крайник - разкъсно-контузна рана на коляното, охлузвания по
кожата на подбедрицата. Експертът сочи, че отговарят да са получени по
механизмите на действие на твърди тъпи предмети, чрез удари и триене.
Нараняванията съответстват да са резултат от съприкосновението на
посочените части от тялото с елементи от превозните средства и съответно -
от терена, в динамиката на инцидента. Установява се, че травмите са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота като
обичайният възстановителен период е 2¬3 седмици. В рамките на този период
у Н. са установени възпалителни промени по раната на коляното, което
удължава възстановяването до около месец. Към момента движенията в
колянната става са възстановени в пълен обем, има епизодична болка при
натоварване в областта на коляното. Установен е белег по кожата на мястото
на разкъсно-контузната рана на коляното с дължина около 5 см и ширина 4-5
мм, с точковидни следи от местата на положените шевове от двете му страни.
По подбедрицата личат отделни значително ограничени депигментирани
участъци във вид на следи от дълбоки ожулвания.
Досежно травмите при ищцата, вещото лице сочи, че се изразяват в
контузия на главата - повърхностна рана в окосмената част, контузия на дясна
длан - охлузвания по дланта и китката, охлузвания по кожата на долните
крайници. Така установените механични увреждания са от действие на твърди
тъпи предмети и могат да се получат в отделните етапи на описаното ПТП
при съприкосновението на тялото с автомобила, предвид описаните
деформации по последния. Експертът сочи, че травмите са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота като
възстановяването е за срок от около 2 седмици. Не са налице данни за
възникнали усложнения. Към момента, експертът е установил налични белези
от дълбоки охлузвания и повърхностни рани в областта на дясната длан, по
гърба на дланта между първи и втори пръст, по двете колена и по кожата на
двете подбедрици. При сгъване на втори пръст на дясната ръка понякога има
болка и тръпнене.
От събраните гласни доказателства, посредством разпита на свид. А.Б.
Д.а, на страната на ищците, чиито показания се кредитират в частта, в която
не противоречат на останалите установени по делото факти и са резултат на
непосредствени и лични възприятия се установява, че познава ищците от 15
години и повече, тъй като са приятели. Излага, че след инцидента
първоначално ищецът се чувствал много зле физически - близо две седмици
5
не можел да спи, имал постоянно главоболие, първите дни повръщал. Отнело
му много дълго време, може би месеци, да се възстанови и да може да ходи
нормално. Първите дни не можел да си сгъва крака, тъй като бил зашит на
коляното, а след като махнали конците някъде около петнадесетия ден, имало
оток и възпаление, при което, заради подуването, пак не можел да го сгъва и
да върви нормално. Раната зараснала след около месец, но след това -
свидетелката не знае точно колко време, може би още около месец самото
място било много изпънато от пришиването и ищецът пак не можел да си
сгъва крака нормално, наложило се да ходи на лекари и му изписали мехлем,
за да се отпусне кожата. Свидетелката заявява, че е виждала лично раната на
ищеца, тъй като му е помагала да я промие, защото на съпругата му тогава не
й било възможно, а и й ставало лошо от кръв и рани. Свидетелката сочи, че
като психологическо състояние, ищецът повече не желае да кара мотор.
Много дълго време и двамата с ищцата криели от детето си, което тогава
било на 5 години, че са претърпели катастрофа, за да не се уплаши, понеже то
по принцип се страхувало много от коли; криели и раните си буквално;
наложило се първите дни да оставят детето при роднини, тъй като и двамата
не можели да се грижат за него, защото не се чувствали добре. След
катастрофата се повишило много и кръвното налягане на ищеца - може би от
стреса като и досега останало високо. Свидетелката определя състоянието на
ищцата като „с една идея" по-леко, въпреки че била с комоцио и десният й
крак отгоре до долу бил син - много син, не просто ожулен. Имала рана на
главата, която криела от детето, за да не се уплаши, слагала си шапки. Доста
време след катастрофата куцала - може би два месеца след това. При нея
обаче по-дълго продължили безсънието и притеснението. Била много
разстроена и плачела. Ищцата поначало се страхувала много от коли и
мотори и не искала да изкара шофьорски курс, но след като приятелите на
съпруга й я убеждавали с години, тъкмо била започнала да кара такъв преди
инцидента; след случката го прекъснала и половин година не искала да го
продължи. Сочи, че може би около година след инцидента изкарала
шофьорска книжка. Дълго време не искала да се вози в коли, дори в автобус
не искала да се качва и придвижването й до работа било много трудно. След
инцидента ищцата имала много контузии по ръката, като и досега имала
малки белези по нея, имала и един доста голям белег на крака.
Съставът на въззивния съд не кредитира показанията на свидетелката, в
частите, в които същата заявява, че завишеното кръвно налягане е във връзка
с произшествието и, че ищцата е била с комоцио, тъй като не са налице данни
свидетелката да разполага с медицинско образование и в тази част
показанията й не кореспондират с други събрани по делото доказателства.
Показанията на свидетелката не следва да бъдат кредитирани и в частта, в
която обективират продължителност на възстановителния процес – месеци,
доколкото на първо място не кореспондират със заключението на вещото
лице и на следващо място със събраните писмени доказателства, видно от
които отпускът по болест на ищеца е продължил до 08.08.2020 г., а на ищцата
до 25.07.2020 г.
Оплакванията във въззивната жалба за несъобразяване на връзката
между повишено кръвно налягане при ищеца и произшествието се
преценяват като неоснователни, доколкото подобни факти не се установяват
от представената медицинска документация, нито от събраните специални
знания. Като неоснователни се преценяват и оплакванията, че констатираните
от медицинската част на комбинираната експертиза белези по кожата на
6
дясната длан и по двете подбедрици, на ищцата я загрозявали като жена, тъй
като подобна квалификация не се съдържа в изслушаното и неоспорено
заключение на експертът – медик, нито в друга медицинска документация по
делото.
Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по
правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в
резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди и
свързаните с тях болки и страдания на увреденото лице. Безспорно е, че
самото произшествие неминуемо се е отразило стресиращо за двамата ищци,
а претърпяните травми са нарушили ежедневието им и са затруднили
нормалното им функциониране, двамата ищци са изпитвали болки и травмите
са затруднявали движението им. Предвид младата им възраст и събраните
доказателства досежно продължителността на възстановяването, съдът
намира, че макар и да се касае за период на възстановяване, който следва да
бъде охарактеризиран като непродължителен, преживяното травмиращо
събитие е било съпроводено със стрес, оплаквания и последици, някои от
които актуални и към момента и при двамата ищци – изпитвани временни и
епизодични болки в травмираните крайници, както и видими белези, останали
от разкъсно-контузните рани и охлузванията.
Така при съобразяване на търпяните от ищците болки, страдания,
телесни увреждания и житейски неудобства и при съобразяване от друга
страна на лимитите на застрахователните обезщетения по чл. 492 КЗ, към
момента на произшествието, съставът на въззивния съд намира, че следва да
бъде определено обезщетение в размер на 6000.00 лв. за ищеца Н. и в размер
на 4000.00 лв. за ищцата Т.. Така предявените искове като основателни са
подлежали на уважаване в пълен размер.
Постановеното от ВРС решение в атакуваните му отхвърлителни части
като неправилно и незаконосъобразно, ще следва да бъде отменено, а
предявените искове уважени. На уважаване подлежи и претенцията за
присъждане на лихва върху пълния размер на претендираните обезщетения,
считано от установените от ВРС, дати на уведомяване на застрахователя.
По разноските. Предвид изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищците се следва пълния размер на направените в първоинстанционното
производство разноски, които съобразно представените доказателства и
Списък по чл. 80 ГПК, възлизат на сумата 900.00 лв.
Предвид оказаната правна помощ на ищците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, на адв. Г. К. се следва адвокатско възнаграждение, определено с
приложението на чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и
възлизащо на 630.00 лв. за защитата на ищеца и 510.00 лв. за защитата на
ищцата.
Разноски се следват на ищците и за въззивното производство, които
възлизат на сумата 100.00 лв., държавни такси.
Предвид оказаната правна помощ на ищците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв и във въззивното производство, на адв. Г. К. се следва адвокатско
възнаграждение, съобразно обжалваемия интерес и определено с
приложението на чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и
възлизащо на 600.00 лв. за защитата на ищеца и 500.00 лв. за защитата на
ищцата.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 3175/21.10.2022 г ., по гр. д. № 16277/2021 г.,
на ВРС, LII с., в частта с която е отхвърлен искът на Д. К. Н., ЕГН
**********, за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати разликата над присъдената сума
3000.00 лв., до претендираната сума 6000.00 лв. и в частта с която е
отхвърлен искът на Н. Й. Т., ЕГН **********, за осъждането на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, да
заплати разликата над присъдената сума 2000.00 лв., до претендираната
сума 4000.00 лв., както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“, № 67А ДА ЗАПЛАТИ НА Д. К. Н., ЕГН **********, с
местожителство в **** разликата над присъдената сума 3000.00 лв., до
претендираната сума 6000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от ПТП на 15.07.2020
г., в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Шипка“ и ул. „Др. Цанков“,
настъпило по вина на водача на л.а. „***“, ДК № ** – А.С.А., ведно със
законната лихва, считано от 21.07.2020 г. (уведомяване на застрахователя) до
окончателното изплащане, на осн. Чл. 432, ал. 1 КЗ и ДА ЗАПЛАТИ НА Н.
Й. Т., ЕГН **********, с местожителство в ** разликата над присъдената
сума 2000.00 лв., до претендираната сума 4000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от
ПТП на 15.07.2020 г., в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Шипка“ и ул. „Др.
Цанков“, настъпило по вина на водача на л.а. „***“, ДК № ** – А.С.А., ведно
със законната лихва, считано от 21.07.2020 г. (уведомяване на застрахователя)
до окончателното изплащане, на осн. Чл. 432, ал. 1 КЗ.
В необжалваните му части Решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“, № 67А да заплати на Д. К. Н., ЕГН **********, с местожителство в
**** и Н. Й. Т., ЕГН **********, с местожителство в **, сумата 1000.00 лв.,
разноски за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“, № 67А да заплати на адв. Г. К., личен № **********, със служебен
адрес ***, офис 8, сумата 2240.00 лв., адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ за първа и въззивна инстанции, по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9