О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
Пловдив, 24.07. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 319/20г. по описа на съда, образувано по протест на О.п.П. против Определение № 692/26.06.2020г. по нохд № 901/20г. на Окръжен съд *.
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С протестираното определение съдът е прекратил съдебното производство и върнал
делото на О.п.П. за отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останал прокурорът и на
основание чл.249, ал.3 НПК го протестирал. В протеста релевирал съображения за неправилност на изводите
на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК и предложил определението да бъде
отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Постъпило е и становище от адв. Р.И.– защитник на подсъдимия Н.. Предлага
се протестираното определение да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно
по съображенията, изложени от съда.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери изцяло
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално
допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
В разпоредителното заседание, проведено на 26.06.2020г. съдът е установил допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в обхвата на разпоредбата
на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда в обвинителния акт е налице противоречие
между обстоятелствената част и диспозитива при излагане на правнорелевантните
факти от прокурора, в частност кой е осъществил действията по съставяне на
инкриминираните справки декларации – подсъдимия или счетоводителката М..
Изводите на съда са правилни и намират опора в делото.
Ноторно в правната доктрина и съдебната практика е, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени ясно, точно и разбираемо
всички факти, определящи престъпния характер на деянието, а в диспозитива да е
посочено престъплението което е обвинен дееца, както и правната му
квалификация. Само така рамките на процеса на доказване са очертани
законосъобразно.
Противоречивото посочване на правнорелевантната фактология в обвинителния
акт във всички случаи води до нарушаване правото на защита на обвиняемия, респ.
подсъдимия, защото същият е поставен в невъзможност да разбере на базата на
какви факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и как да организира
защитата си.
В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е извел точното
посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в
описателната част на обвинителния акт и правната квалификация в диспозитива
като абсолютно изискване за процесуалната му издържаност. Липсата на факти или
противоречивото им отразяване в диспозитива, както е сторено в настоящия
казус не позволява на съда да провери
каква точно е била волята на прокурора, а от друга страна нарушава
процесуалните права на обвиняемия.
Със завиден юридически усет съдът е установил пороците в обвинителния акт и
е изложил солидни съображения защо ги приема за съществени.
Въззивната инстанция споделя изцяло констатациите на съда по делото и
намира правните му изводи за точни, обосновани и законосъобразни. Основно
задължение на съда в хода на разпоредителното заседание е при констатиране на
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора за отстраняването на тези пороци.
Така е и сторил първоинстанционния съд по делото. Описаните в протестираното определение
нарушения са налични. Правилно са констатирани и обосновано съдебното производство е прекратено и делото
върнато на прокурора.
Възраженията на прокурора, намерили израз в протеста му не могат да бъдат
споделени.
Не може да бъде споделено становището, че след като фигурата на
посредствения извършител не е легално дефинирана в закона, то въпрос на
преценка от страна на държавния обвинител е дали да я включи в обвинението.
Посочването в обстоятелствената част на обвинителния акт, че свидетелката М.
е изготвила и подала в ТД НАП справките – декларации
насочва към механизъм на осъществяване на престъплението чрез
посредствено извършителство, доколкото прокурорът е приел за установено, че счетоводителката не
е съзнавала,
че представените й фактури не удостоверяват
реалното фактическо положение и поради това са с невярно
съдържание.
Този механизъм на
осъществяване на инкриминираното деяние е следвало да намери отражение и в
диспозитива на обвинителния акт. Единствено така фактическата и диспозитивната
му част ще бъдат съответни и ще съставляват изикуемото от закона единство,
каквото в настоящия казус липсва.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че протестираното определение е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу
него протест оставен без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 692/26.06.2020г. по нохд № 901/20г. на Окръжен съд *.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.