№ 591
гр. София , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000500049 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №3591 от 18.06.2020г., постановено по гр.д.№8168/2016г., СГС е осъди
ЗК“Уника“АД, ЕИК040451865 да заплати на АДР. М. СТР., ЕГН**********, сумата
39000.00/тридесет и девет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП настъпило на
14.06.2013г., в 11.05ч., в гр. Благоевград, на кръстовището на ул. "Митрополит Борис" и ул.
"Братя Миладинови", причинено виновно от Р. А. Б. при управление на л. а. марка "Шкода",
модел "Октавия" с рег.№ *******, в нарушение на ЗДвП, а именно: чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл.
47 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на синът и М. Р. С.,
за което е постановена присъда с Решение № 444/15, 11, 2018 г. по ВНОХД № 1157/2018 г.
от САС, оставено в сила с Решение № 84/08.05.2019 г. по н. д. № 307/2019 г. на ВКС, чиято
отговорност била застрахована със задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
полица № 05112002713904/03, 03, 2012 г., валидна от 07.03.2012 г. до 06.12.2013г. при
ЗК“Уника“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта –
14.06.2013 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска за заплащане на
неимуществени вреди – болки и страдания, за сумата 1000/хиляда/лв. представляваща
горница над присъдените 39 000/тридесет и девет хиляди/лв. до определеният размер от
100 000/сто хиляди/лв. - поради установено съпричиняване от 10 %, за сумата 60
1
000/шестдесет хиляди/лв., представляваща горница над присъдените 39 000/тридесет и девет
хиляди/лв. до определеният размер от 100 000/сто хиляди/лв. - поради установеното
плащане, а за сумата 100 000/сто хиляди/лв., представляваща горница над присъдените 39
000 /тридесет и девет хиляди/лв., до пълния предявен размер от 200 000/двеста хиляди/лв. -
като неоснователен, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г. / вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищцата, в която се
правят оплаквания за неговата неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с претърпените от ищцата душевни
страдания от загубата на нейния син, съдебната практика в сходни случаи, в които са
присъждани обезщетения в много по-големи размери, както и с момента на настъпване на
застрахователното събитие и установените от законодателя лимити на отговорност на
застрахователите по риска „Гражданска отговорност“.Оспорват се изводите на съда, че е
налице съпричиняване на увреждането от страна на починалото лице, което е управлявало
велосипед по път с предимство и не е бил длъжен да предположи, че други участници в
движението ще имат неправомерно поведение.От заключението по допуснатата по делото
САТЕ се установява, че велосипедиста е предприел отклонение в траекторията на
движението си, за да заобиколи автомобила и/или да му даде още време да спре, с което
действие е целял да предотврати настъпването на пътен инцидент.С това си поведение
лицето не е нарушило установени от Закона за движение по пътищата правила, поради
които изводът за наличието на съпричиняване на увреждането от 10% е необоснован.По
делото не се спори, че след образуване на делото пред СГС, застрахователят е извършил
плащане от 60 000лв.Тъй като не е посочено кое от задълженията се погасява –
застрахователно обезщетение или законна лихва върху това обезщетение, следва, че е
погасена главница от 44 150лв. и лихва от 15 850лв.В условията на евентуалност, ако се
приеме, че със сумата от 60 000лв. е погасена само главница, то застрахователят дължи
заплащането на законната лихва върху тази сума, която за периода от датата на деликта до
тази на плащане, е в размер на 21 501.07лв.Първоинстанционният съд не се е произнесъл по
тази претенция.Следва да се коригира и присъденият от съда адвокатски хонорар, който
следва да се определи върху сумата от 100 000лв.Моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявения
иск.
В срок е постъпил отговор от ответника ЗК“Уника“АД, в който се изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното
решение.Определеният от съда размер на обезщетение е съобразен както с действително
търпените неимуществени вреди от ищцата, така и с осъщественото от страна на
застрахователя плащане в рамките на производството.Обосновани са изводите на съда, че е
налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, който е бил без предпазна
2
каска, движил се е в непосредствена близост до друго превозно средство и е нарушил
разпоредбата на чл.80, т.2 от ЗДвП, която задължава велосипедистите да се движат
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.Неоснователни са
оплакванията, които са свързани с неправилно определения адвокатски хонорар на
процесуалния представител на ищцата, тъй като съдът е съобразил установените от Наредба
№1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищцата е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е частично основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от страните оплаквания относно неговата неправилност.Не е спорно по делото,
че синът на ищцата е загинал при ПТП, което е било причинено виновно и противоправно от
застрахования водач Р. Б., а се спори относно справедливия размер на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на увреждането от
страна на пострадалия.
В процесния случай ищцата претендира заплащането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на
лице, което е неин син.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съобразно задължителните указания на ППВС№4/1968г. обективно същесвуващите
обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на св.С./син на ищцата/, които съдът кредитира като обективни и в
резултат на непосредствени впечатления се установява, че починалият е живял в едно
домакинство със своята майка и работили заедно в кухнята на болнично заведение.Ищцата
изживяла тежко загубата на своя син и след смъртта му била с разклатено психическо
здраве.Всяка седмица посещавала гроба на починалия си син.
3
Предвид горното и при съобразяване възрастта на починалия, който е бил на 38г. към
момента на настъпване на инцидента, съдът намира, че на ищцата следва да се определи
обезщетение за неимуществени от по 130 000лв.
При обосноваване размера на обезщетението съдът съобрази и съдебната практика в
сходни случаи : влязло в законна сила решение по в.гр.д.№505/2019г. на САпС, с което в
полза на родител са присъдени 100 000лв. за смъртта на дъщеря, която е била на
50г./застрахователното събитие е настъпило на 09.12.2015г./ ; влязло в законна сила решение
по в.гр.д.№1546/2019г. на САпС, с което в полза на родител са присъдени 150 000лв. за
смъртта на 35г. му дъщеря/застрахователното събитие е настъпило 2016г./.
Не е спорно между страните, че в хода на процеса е било извършено плащане от
страна на застрахователя на сумата от 60 000лв., която е погасила задължението му за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.Посочената сума следва да се приспадне
от определеното от съда обезщетение.
Ищцата е претендирала присъждане на законната лихва върху обезщетението,
считано от датата на увредата до окончателното изплащане на сумата.
Първоинстанционният не се е произнесъл по претенцията за лихва върху платеното от
застрахователя обезщетение – от датата на настъпване на увреждането до тази на
плащането.Налице е непълнота на решението, която следва да се отстрани по реда на чл.250
от ГПК.Оплакванията във въззивната жалба, които са свързани с непълнотата на решението
следва да се разглеждат като искане за допълване, което е било направено в срока за
обжалване.Делото следва да се изплати на СГС за произнасяне по това искане.
Неоснователни са оплакванията на ищцата, които са свързани с липсата на
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия/оплаквания относно определения
обем на съпричиняване на са направени/.По делото е била допусната СТЕ, заключението по
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че
пострадалият се е движил по път с предимство, но в лявата пътна лента, което съставлява
нарушение на разпоредбата на чл.80, т.2 от ЗДвП.Именно в тази пътна лента е настъпило
пътния инцидент с л.а.“Шкода“, който е бил управляван от застрахования водач.Отделно от
това пострадалия е имал възможността да предотврати удара като спре.
Въззивният съд не следва да се произнася по оплакванията в жалбата, които са
свързани с определените от съда разноски, тъй като пред СГС е било проведено
производство по чл.248 от ГПК.Постановеното определение не е било обжалвано от
страната.
Налице е частично съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в
която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за
разликата от 39 000лв. до 57 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което на
4
ищцата се присъди допълнително обезщетение от още 18 000лв., ведно със следващата се
законна лихва.В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 6% върху
допълнително присъденото обезщетение от 18 000лв., която възлиза на 1 080лв.
В полза на адв.Б.Е. следва да се определи възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за
въззивното производство от 1 070лв.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3591 от 18.06.2020г., постановено по гр.д.№8168/2016г. на
СГС в частта, в която е отхвърлен иска на АДР. М. СТР., ЕГН********** срещу
ЗК“Уника“АД, ЕИК040451865 за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния син М. Р. С., която е настъпила при ПТП на
14.06.2013г., за разликата от 39 000/тридесет и девет хиляди/лв. до 57 000/петдесет и седем
хиляди/лв.,като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗК“Уника“АД, ЕИК040451865 да заплати на АДР. М. СТР.,
ЕГН********** сумата от още 18 000/осемнадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син М. Р. С., която е настъпила
при ПТП на 14.06.2013г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3591 от 18.06.2020г., постановено по гр.д.
№8168/2016г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по искане за допълване на решението.
ОСЪЖДА ЗК“Уника“АД, ЕИК040451865 да заплати по сметка на Софийския
апелативен съд сумата от 1 080/хиляда и осемдесет/лв., представляваща допълнителна
държавна такса.
ОСЪЖДА ЗК“Уника“АД, ЕИК040451865 да заплати на адв.Б.Е. от САК сумата от 1
070/хиляда и седемдесет/лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА АДР. М. СТР., ЕГН********** да заплати на ЗК“Уника“АД,
5
ЕИК040451865 сумата от 100/сто/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6