№ 16
гр. Разград , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20203300600367 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 376/ 15.09.2020 г., постановена по нох дело № 263/2020 г., РС-Разград
признал подсъдимия М. А. М. за виновен в това, че на 22.06.2018 г. в с. Пороище, обл.
Разград, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. видео-регистратор марка „XMART GD 202 В"
на стойност 69.00 лева, 1 брой карта памет „MICRO ULTRA 16 GB", на стойност 17.00 лева
и парична сума на обща стойност от 320.00 лева /в банкноти с номинал 20 лева/ всичко на
обща стойност 406.00 лева от владението на С. Р. С. от гр.Разград, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено
за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 45 от ЗЗД с присъдата съдът осъдил подсъдимия М. А. М. да заплати на С.
Р. С. сумата 406.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му с престъплението по чл.
194, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2018 г. до
окончателно плащане, както и сумата от 400.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил
подсъдимия М. А. М. да заплати по сметка на ОД на МВР-Разград сумата от 46.92 лева за
направени разноски по досъдебното производство, а по сметка на РС-Разград сумата 100.00
лв.за направени разноски в хода на съдебното производство, от които 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
1
Против присъдата е постъпила бланкетна въззивна жалба от адв. К.Д. Д., действащ като
упълномощен защитник на подсъдимия М. А. М., с която присъдата се обжалва като
неправилна и незаконосъобразна, с молба за отмяната й и постановяване на нова
оправдателна такава. В жалбата декларативно е посочено, че след изготвяне на мотивите, ще
бъдат представено допълнение към въззивната жалба, както и в съдебно заседание. Въпреки
предоставения за това срок, по делото не е постъпило допълнение към въззивната жалба.
Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.
Със жалбата не са е направени доказателствени искания.
Подсъдимият М. А. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В съдебната
зала се явява Цанка Владимирова, която заявява, че е негова майка. Съща сочи, че синът й
заминал за Англия, където работел от пет години. Обадили му се, че ще му бъде заето
работното място, ако не отиде. Той знае за съдебното заседание, но не може да се яви зара
проблеми свързани с карантини.
В съдебно заседание защитника на подсъдимия адв. Д. заявява, че отсъствието на
подсъдимия не е пречка за даване ход на делото при условията на чл. 269 от НПК, тъй като
той знае за съдебното заседание.
Въззивният съд намери, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото.
Подсъдимият М. е участвал лично при първоинстанционното разглеждане на делото.
Същият е редовно призован за въззивното производство, но не се явява и не сочи
уважителни причини за това. Въззивният съд намери, че въззивното производство следва да
бъде проведено по отношение на подсъдимия по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. “в“ от
НПК, като това няма да попречи за разкривеното на обективната истина.
Защитникът подържа подадената въззивна жалба. Счита, че постановената осъдителна
присъда е необоснована, тъй като събраните по делото доказателства не са достатъчни за да
се приеме обвинението за доказано по несъмнен и безспорен начин. Твърди се също, че
неправилно първоинстанционния съд кредитирал показанията на пострадалия при
наличието на множество противоречия в неговите показания. По досъдебното производство
не събрани други доказателства за разкриване на обективната истина. Не са взети предвид
обясненията на подсъдимия, че нямал мотив да извърши деянието, тъй като разполагал с
парични средства. По делото липсвали преки доказателства в подкрепа на обвинението.
Твърди се и незаконосъобразност на присъдата, тъй като същата почивала единствено на
предположения. В мотивите си съдът не коментирал противоречията в оскъдните
доказателства, което водело до липса на мотиви, респ. наличие на основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От
въззивната инстанция се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна
такава.
Участващия по делото прокурор от ОП-Разград иска потвърждаване на присъдата, като
правилна, законосъобразна и обоснована.
В хода на въззивната производство са установи, че частния обвинител и граждански
ищеца С. Р. С. е починал след подаване на въззивната жалба. С нарочно определение
въззивния съд конституира на негово място като частен обвинител и граждански ищец
неговата майка Ж. Н. Р., като негов единствен законен наследник, с връчване не книжа по
делото. При редовност в призоваването Ж. Н. Р. не се явява в съдебно заседание и не
депозира становище.
2
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.
313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание
чл. 314 от НПК, намери, че обжалвания първоинстанционен съдебен акт е постановен при
изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства
и доказателствени средства. Първоинстанционният съд е положил дължимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и направил своите доказателствени изводи въз
основа на надлежно приобщения по делото доказателствен материал и в съответствие с
правилата на формалната логика и закона. При самостоятелна преценка на ангажираните по
делото доказателства, въззивния съд не намери основания за съществена промяна във
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият М. А. М. е роден на 03.11.1972 г. в град Разград, с адрес за призоваване:
село Пороище, обл. Разград, ул. “Момина сълза“ № 13 и постоянен адрес в град Разград в
ж.к. "Орел" № 28, вх. Б, ап. 14, български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан ЕГН **********.
Свидетелят С. Р. С. и съжителстващата с него свидетелка Р.П. живеели в село
Пороище, а техни съседи били подсъдимия М. и майка му свидетелката Ц.Т.. От много
години отношенията между двете семейства били обтегнати, като те взаимно се обвинявали,
че си вредят.
На 22.06.2018 година, отивайки на работа сутринта, свидетелят С. изтеглил от
банкомат с помощта на банковата си карта сумата 340 лева. Тази сума след това той оставил
в автомобила си, в ниша пред скоростния лост. Вечерта около 18:00 часа свидетелят С. и
свидетелката П. се прибрали в село Пороище. Свидетелят С. паркирал автомобила пред
дома в който живеели двамата със свидетелката П. и започнали да разтоварват багаж. Тогава
възникнал словесен спор между тях и свидетелката Тодорова, която в този момент била
седнала на пейката. Спорът бил дочут от подсъдимият М., който раздразнен и ядосан
излязъл от къщата носейки брадвичка в ръка. Псувайки ги, той тръгнал към свидетелят. С. и
свидетелката П.. Двамата свидетели се уплашили и бързо влезли през дворната порта в
имота си, но продължили да наблюдават действията на подсъдимия М. през пролуките
между дъските, от които била направена портата. Двамата видели как подсъдимият се
насочил към автомобила на свидетеля С., отворил шофьорската врата и изтръгнал от
стойката му монтирания вътре в автомобила видеорегистратор марка ХМ ART GD 202 В
Dash cam, заедно с монтирана в него карта памет MICRO ULTRA 16 GB SANDISK, ката и
изтръгнал и захранващия го кабел от автозапалката на автомобила, засуетявайки се вътре в
автомобила. Малко след това подсъдимият М. излезнал от автомобила, качил се в
собствения автомобил и заминал в неизвестно посока. Свидетелят С. първоначално
позвънил в дежурната част на РУМВР- Разград и подал сигнал за случилото се, а по късно
подал сигнал и на националния телефон за спешни повиквания 112. Малко след това на
място пристигнали полицейските служители - свидетелите Николай Наков и Добрин
Иванов. На тях свидетелят С. разказал за случилото се и отворил автомобила си. Тогава
полицаите видели стойката, от която подсъдимият изтръгнал видорегистратора, а на пода на
автомобила пред пасажерската седалка отпред банкнота от 20 лева. Свидетелят С. потърсил
изтеглената сутринта сума, но парите ги нямало на мястото, където ги бил оставил.
Вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно -
оценителна експертиза дало заключение, изслушано и прието в съдебно заседание, според
което: При проучване на цените на процесиите вещи е установено, че видеорегистраторите
от процесната марка и описани характеристики в протокол за разпит се предлагат на цена
между 70.00 — 90.00 лева за брой, а карта памет се предлага на цена между 14.00 — 52.00
лева за брой. В заключение за цена на видеорегистратора е посочена сума 69 лева, а на карта
3
памет сума в размер на 17 лева общо 86 лева.
По доказателствата:
Очертаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие по реда на НПК писмени и гласни доказателства:
показанията на свидетелите С.С., Р.П., Николай Наков, Добрин Иванов, частично и
показанията на свидетелката Ц.Т., заключение на вещото лице по назначената съдебно-
оценителна експертиза, аудиофайл от тел 112 и други писмени доказателства, съдържащи се
в ДП: докладна записка, жалба, протокол за предупреждение, гаранционна карта, фискален
бон, извлечение от сметка, справка за съдимост, характеристична справка, декларация.
На досъдебното производство подсъдимият М. се е възползвал от правото си да не дава
обяснения. В съдебно заседание подсъдимият също не дава обяснения по същество.
Съдът не дава вярна на показанията на свидетелката Ц.Т., в частта, с която същото
заявява, че докато слезнал от автомобила си свидетелят С. започнал да я псува след което
подсъдимият се показал през прозореца и го попитал докога ще обижда майка му. След
това нищо не станало, а подсъдимият й казал да се прибере вътре. В Тази им част
показанията на свидетелката Тодорова не се подкрепят от никакви други доказателства. В
тази част от показанията й се наблюдава очевиден и разбираем стремеж на свидетелката да
свидетелства в подкрепа на синът й. В останалата им част, показанията на свидетелката
Тодорова, както и всички останали доказателства и доказателствени средства са логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и в хронологичен ред изясняват
обстоятелствата имащи отношение към обвинението.
От правна страна:
При тези фактически констатации, съдът направи следните правни изводи:
Обвинението против подсъдимият М.М. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от
НК е доказано по несъмнен и безспорен начин.
От обективна страна на 22.06.2018 г. в с. Пороище, обл. Разград подсъдимият М. е отнел
чужди движими вещи един видеорегистратор марка ХМ ART GD 202 В Dash cam на
стойност 68 лева, заедно с монтирана в него карта памет MICRO ULTRA 16 GB SANDISK
на стойност 17 лева, всичко на обща стойност 86 лева, както и парична сума в размер на 320
лева / в банкноти от по 20 лева/, всичко на обща стойност 406 лева, без съгласието на
собственика С. Р. С.. След отнемането на вещите подсъдимият е установил върху тях свое
фактическа власт, отнасяйки ги със себе си с автомобил
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината – пряк умисъл.
Същият е бил наясно, че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е общественоопасния
характер на действията си, предвиждал е нестъпването на общественоопасните последици и
е направил всичко зависещо от него за настъпването им-искал е противозаконно да присвои
вещите и да се разпореди с тях като със свои. За действителните намерения на подсъдимия
съдът прави извод от фактическите му действия, описани по-горе.
По наказанието: За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК,
законодателят е предвид наказание лишаване от свобода до осем години. Обсъждайки
въпроса с индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд прел като
смекчаващи вината обстоятелства относително ниската стойност на отнетото имущество,
4
чистото съдебно минало на подсъдимия, както и процесуалното му поведение. Така при
превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът определил на подсъдимия наказание от
шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три
години, при наличието на всички предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК. Въззивната инстанция
намери, че така определеното на подсъдимия М. наказание е справедливо и съответства на
степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите му за извършване на
деянието- да демонстрира превъзходство и безнаказаност при отнемане на вещите, както и
другите смекчаващи вината обстоятелства. Не са налице основания за намаляване размера
на наложеното наказание или замяна на наказанието с по-леко при условията на чл. 55, ал. 1,
т.2, б.“б“ от НК.
По гражданския иск:
Предявеният граждански иск е доказан по основание и размер, поради което правилно и
законосъобразно е бил уважен в пълен размер за сумата от 406 лв. Безспорно е налице
причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат. Пострадалият е претърпял имуществени вреди в посочения размер за които следва
да бъде обезщетен, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателно
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото подсъдимият правилно и законосъобразно е бил осъден да
заплати на пострадалия, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, сумата от 400 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
По жалбата:
Защитата на подсъдимия изтъква, че по делото са били налице множество противоречия
между доказателствата, които на са били изяснени в хода на досъдебното производство и
при първоинстционното производство. Като та такива се посоча липсата на логика в
показанията на пострадалия относно това, че не си бил прибрал парите в него, а ги бил
оставил на видно място в автомобила, както и че сумата била изтеглена сутринта, а деянието
било извършено в 18 часа вечерта.
Въззивната инстанция намира за неоснователни тези възражения. В действията на
пострадалия няма никаква нелогичност, както твърди защитата. Парите са били поставени в
нишата пред скоростния лост и в това няма нищо нелогично. Предположението, че от
сутринта до вечерта парите биха могли да бъдат изхарчени не се подкрепя от никакви
доказателства.
С оглед на горното въззивната инстанция не намира никакви причини показанията на
свидетеля С. и свидетелката П. да не бъдат кредитирани в тяхната цялост.
Обстоятелството, че не е извършен оглед на местопроизшествието и не са търсени и
намерени дактилоскопни следи не да основание подсъдимия да бъде оневинен. Същото се
отнася и до твърдението, че подсъдимият е разполагал със средства и не е имал мотив да
извърши деянието. Това, че подсъдимият е работил пет години в Англия само по себе си не
означава, че към онзи момент е разполагал със средства. От друга страна набавянето на
средства не е бил основен мотив в действията на подсъдимия.
В хода на въззивното производство е установено, че гражданския ищец и частен
обвинител С. Р. С. е починал на 03.11.2020 г., т.е. след подаването на въззивната жалба.
Единствен него наследник е майка му Ж. Н. Р., която с определение от 04.01.2021 г. е
5
конституирана като страна на негово място.
Съгласно разпоредбата на чл. 227 от ГПК, когато страната умре или юридическото лице
престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на
правоприемника. Процесуално правоприемство във всички случаи на смърт настъпва по
силата на закона.
При тези обстоятелства присъдата следва да бъде изменена в частта, с която
подсъдимият е осъден да заплати на С. Р. С. сума в размер на 406 лева за претърпени
имуществени вреди и в частта, с която е осъден да заплати на същия сума в размер на 400
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и вместо това да бъде осъден
да заплати тези суми на Ж. Н. Р..
В останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
Воден от горното съдът Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 376/ 15.09.2020 г., постановена по нох дело № 263/2020 г., РС-Разград
в ЧАСТТА, с която подсъдимия М. А. М. е осъден да заплати на С. Р. С., ЕГН **********,
сума в размер на 406 лева за претърпени имуществени вреди, както и в ЧАСТТА, с която
подсъдимия М. А. М. е осъден да заплати на С. Р. С., ЕГН ********** сума в размер на 400
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и вместо това ОСЪЖДА
подсъдимия М. А. М. да заплати на Ж. Н. Р., ЕГН ********** сума в размер на 406 /
четиристотин и шест лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени
от престъплението, ведно със законната лихва от 22.06.2020 г. до окончателно плащане,
както и сума в размер на 400 / четиристотин лева/, представляваща разноски за съдебното
производство пред първата инстанция за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6