Р
Е Ш Е Н И Е
№
38
гр. Разград, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 25 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград против Решение № 346 от 16.11.2020
г., постановено по АНД № 20203330200575/2020 г. по описа на Районен съд –
Разград, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление №
17-000684 от 16.06.2020 г. С отмененото наказателно постановление на основание
чл. 414, ал. 3 КТ на Л. И. Е. е наложена
глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61,
ал. 1 КТ. В жалбата се излагат съображения за неправилност на посоченото
решение, поради което се иска да бъде отменено, като бъде потвърдено
наказателното постановление.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна.
Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Фактите по делото сочат, че на 19.03.2020
г. около 15,10 ч. при полицейска проверка било установено, че 12 лица сеят лук
в нива, находяща се в землището на с. Каменар, м. „Яса Козу“, собственост на Л. И. Е., кмет на с. Каменар. Едно от тези лица била Н. С.
Б. – съседка на Е. Материалите от проверката били изпратени
на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Разград, която предприела действия по контрол за спазване на трудовото
законодателство. От работещите на нивата лица било изискано да декларират
писмено фактите и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата
дейност. Н. Б. подписала декларация по
чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, в която посочила, че работи на нивата в м. „Яса Кузу“
в с. Каменар, сее лук от 19.03.2020 г., на длъжност работник, при установено
работно време от 08 до 17 ч., няма сключен трудов договор, с почивни дни събота
и неделя. Л. Е. декларирал, че е
заплатил по 20 лв. на хората, които му помагали, когато свършили работата.
С оглед на горните обстоятелства е прието,
че Н. С. Б. е осъществявала трудова дейност за сметка
и в полза на Л. Е., в качеството му на
физическо лице, характерна за длъжността „общ работник в селското стопанство“.
Тъй като отношенията по повод предоставянето на работната сила на Н. Б. не са били уредени в
сключен между страните писмен трудов договор, на Е. е съставен Акт №17-000684/27.03.2020 г. за установяване на административно
нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ.
Въз основа на АУАН е било издадено
обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание
чл. 414, ал. 3 КТ на нарушителя е наложена глоба в размер на 1500 лв.
С оспореното по касационен ред решение
въззивният съд е отменил наказателното постановление с мотиви, че констатираното
административно нарушение не е доказано, не се касае до трудово правоотношение,
а до оказана моментна помощ. Районният съд е счел, че дори да се приеме
формално осъществяване на състав, то случаят би бил крайно малозначителен по смисъла
на чл. 9, ал. 2 НК /никакви общественоопасни последици/.
Решението е валидно и допустимо, но
неправилно.
Изводът за несъставомерност на извършеното
деяние е необоснован и формиран при неправилно приложение на материалния закон.
Безспорно е по делото, че Н. Б. е осъществила трудова дейност, която й е била
възложена от ответника. Засявайки лук, тя е престирала работната си сила срещу
възнаграждение, а съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В съответствие с чл.
61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника и
работодателя преди постъпването на работа и в писмена форма. Ответникът е
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ, тъй като е физическо лице, което самостоятелно е наело работници по
трудово правоотношение. Като работодател не е изпълнил задълженията си да
сключи писмен трудов договор с Н. Б. преди изпълнението на възложената работа, което е
нарушение на изискванията по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ и е основание
за налагане на глоба по чл. 414, ал. 3 КТ.
Неоснователен е доводът на ответника, че
възникналото правоотношение не е трудово поради това, че не са уговорени
работно време, място на работата, възнаграждение и т.н. Фактите, че Н. Б. е полагала труд на определен обект, при определено работно
време и почивки, са установени в АУАН. Съгласно чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното, при което нарушителят носи доказателствената тежест да опровергае
констатациите по АУАН. В случая ответникът не е ангажирал доказателства, че
отразените в АУАН елементи на трудовото правоотношение не са налице.
Моментната помощ, която според
въззивния съд, е оказана на ответника, е труд, който следва да бъде полаган при
спазване не само на изискванията за форма, но и на правилата за здравословни и
безопасни условия. Полученият доход от този труд би могъл да е облагаем доход и
основа за
всички видове задължително осигуряване. Следователно, заключението на
въззивният съд, че от деянието няма никакви общественоопасни последици, е неправилно. Обществена опасност на деянието се повишава и от обстоятелството, че на
нивата на ответника са работили множество лица, като девет от тях са били
подпомагани по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане ЗСП и е следвало да полагат общественополезен труд съгласно чл. 12,
ал. 1 и ал. 2 от същия правилник по програма, организирана от общинската
администрация и контролирана от ответника като кмет на с. Каменар.
Следва да се отбележи, че с разпоредбата
на чл. 415в, ал. 1 КТ нарушенията от вида на разглежданото са изключени от
кръга на маловажните и по аргумент от по-силното основание не могат да бъдат
преценявани като малозначителни.
С оглед на горното съдът намира, че е налице
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което решението
следва да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 346
от 16.11.2020 г., постановено по АНД № 20203330200575/2020 г. по описа на
Районен съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 17-000684 от 16.06.2020 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград, с което на основание чл. 414, ал. 3 КТ на Л. И. Е. е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение
на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1 КТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/