№ 438
гр. Шумен , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630100888 по описа за 2021 година
Предявен е брачен иск, с правно основание чл.49, ал.1 от СК, както и
небрачни искове за определяне на мерки по отношение на ненавършило
пълнолетие дете.
В молбата си до съда ищецът С. ЮКС. М., ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** с адрес за призоваване: ***, чрез адв. С.Т. от ШАК, излага, че с
ответника ЮД. Н. ОСМ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, са
сключили граждански брак на 23.02.2019 г., като от брака си имат родено
едно дете Н. Ю.О., ЕГН **********. Ищцата твърди, че няколко месеца
преди сключване на брака страните живеели на съпружески начала, като към
него момент били убедени, че са един за друг и взели решение да имат общо
дете и да сключат граждански брак. В последствие, след сключване на брака,
ищцата осъзнала, че това била прибързана постъпка, тъй като между
съпрузите съществували съществени несходства във възпитанието,
разбиранията и характерите им. Първоначално съпрузите заживели заедно в
Република Франция, където се родил синът им. В началото всичко вървяло
добре, като и двамата били доволни и щастливи, че са станали родители. По
него време започнали и проблемите по между им. Ищцата твърди, че
ответникът започнал да я лъже, оставял я сама в дома им, тъй като я приемал
за вещ, а не за човек. Същият постоянно я обиждал и тормозел, като я наричал
с неприлични думи. Единствено в случаите, когато имал интерес от нея си
1
променял отношението. През есента на 2019 г. ответникът отново заминал за
Република Франция, а ищцата, заедно с детето, останала при родителите си в
жилището им в гр. Шумен. Още тогава ищцата поискала да прекратят брака
си, но ответникът, упражнявайки вербална агресия, отказал. От месец
октомври 2019 г. страните били във фактическа раздяла, но въпреки това
ищцата никога не е осуетявала срещите между детето и баща му. Въпреки
това, през месец февруари 2020 г., при едно от посещенията на ответника,
последният й нанесъл побой, в следствие на който ищцата имала травматични
увреждания. Ищцата му простила, защото искала страните да запазят добри
отношения, поне заради детето им. Ответникът обещавал да се промени, но
няколко седмици след това отново проявявал агресия спрямо нея. Това
поведение причинявало на ищцата болка и страдание, още повече, че
свидетел на същото ставало и детето. Предвид всичко това ищцата счита, че
бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде
прекратен сключеният между страните граждански брак, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, по вина на ответника; да се предостави
упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на
брака дете Н. Ю.О., ЕГН ********** на майката С. ЮКС. М., като се
определи местоживеенето на детето на адреса на майката – ***; да се
определи на бащата режим на лични контакти с детето, както следва: всяка
първа и трета събота от месена, в часовете от 09.00 ч. до 13.00 ч., като
предвид възрастта на детето, режимът да се изпълнява в присъствието на
майката; да се осъди бащата да заплаща месечна издръжка за малолетното
дете Н. Ю.О. в размер на 200.00 лева, по банкова сметка в „Пощенска банка
България“ АД, с IBAN: ***, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, считано от завеждането на иска пред съда - 02.04.2021 г., с падеж 5-то
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на законовите основания за
изменение или прекратяване на същата; да се осъди бащата да плати
издръжка за малолетното дете Н. Ю.О., чрез неговата майка и законен
представител, за минал период, в размер на 180.00 лева месечно, начиная от
01.04.2020 г. до 01.04.2021 г., т.е. обща сума в размер на 2160.00 лева, по
банкова сметка в „Пощенска банка България“ АД, с IBAN: ***. Претендира и
разноски.
2
В хода на делото поддържа претенциите си. Заявява, че детето е при
нея, като тя полага преки и непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието му и желае да продължи да полага преките и непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието му.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор. Не взема
участие в производството нито чрез явяване в открито съдебно заседание,
нито чрез представяне на някакво писмено становище.
След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе
следното: Видно от представеното удостоверение, издадено въз основа на акт
за граждански брак №0038/23.02.2019 г., съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Шумен, се установи, че страните са
законни съпрузи от 23.02.2019 г. От представеното по делото писмено
доказателство- частно заверен препис от препис удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №0105 от 28.08.2019 г. на
длъжностното лице по гражданско състояние при с. Хитрино, общ. Хитрино,
се установи, че от брака си страните имат родено едно дете- Н. Ю.О., родено
на 30.05.2019 г. в Република Франция, малолетно към датата на приключване
на устните състезания. Безспорно е между страните, а се установява и от
събраните по делото гласни доказателства, че към датата на приключване на
устните състезания съпрузите не живеят заедно, като съпругата живее в гр.
Шумен в дома на родителите си. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установи, че от началото на брачната връзка, съпрузите
имали проблеми и неразбирателства. Основни причини за конфликтите по
между им било обстоятелството, че съпругът упражнявал физически и
психически тормоз над ищцата. Ответникът, без наличието на някаква
основателна причина, постоянно обиждал съпругата си, като последната се
страхувала от него, поради което избягвала да се среща със съпруга си
насаме. От представения заверен препис от Съдебномедицинско
удостоверение №42/2020 г., се установи, че на 25.02.2020 г. съдебният лекар е
констатирал наличие на кръвонасядания по тялото на ищцата, в областта на
дясната хълбочно-поясна област и на дясното рамо. В същият документ е
отразено, че при прегледа ищцата е съобщила, че на 24.02.2020 г. сутринта, в
дома на майка й нейният съпруг й нанесъл удар със зарядно на лаптоп по
3
десния хълбок и удар с тава по дясното рамо. Заключението на медика е, че
така установените наранявания могат да бъдат получени по време и начин,
съобщени от пострадалата.
Позовавайки се на изложеното и изразеното категорично нежелание на
съпругата да възобнови съжителството си с ответника, съдът намира, че
бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение,
емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите
и съществува повече във вреда на съпрузите, отколкото полза, без реални
перспективи за заздравяването му. Очевидно е, че към настоящия момент
двамата се намират във фактическа раздяла, като липсва желание да
възобновят съжителството си. Брачната връзка съществува само формално и
същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на
морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени,
поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала.
Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно,
поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески
отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на семейството
във вида, в който съществува е правно и житейски неоправдано и в никакъв
случай не е в интерес на детето. Ето защо, приема, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, и следва да бъде прекратен.
Досежно вината, счита, че тя принадлежи на съпруга, тъй като по
делото единствено се събраха доказателства за негово противобрачно
поведение, с което той е нарушил основни принципи, залегнали в основата на
брачните отношения и предвидени в разпоредбите на чл.2, т.6 и т.7, чл.14,
чл.16 и чл.17 от СК, а именно уважение, грижа, разбирателство, зачитане на
личността в семейството и общи грижи за семейството. Данни за осъществено
противобрачно поведение от страна на съпругата не се събраха.
Относно фамилното име на съпругата, имайки предвид
обстоятелството, че съпругата, при сключване на брака, не е приела
фамилията на съпруга си, заключава, че след прекратяване на брака същата
следва да запази фамилното име М..
По въпроса за упражняване на родителските права върху роденото през
време на брака дете Н. Ю.О., роден на 30.05.2019 г., се установи, че към
момента на приключване на устните състезания детето е с майка си, в дома на
родителите на последната, находящ се в г*** като помощ при отглеждането
4
му оказва неговата баба. Съдът след като съобрази гореизложеното и имайки
предвид категорично желание на ищцата и липсата на съгласие и воля на
бащата да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, вината за разпадане на брачната връзка, възпитателските качества на
родителите, възрастта на детето, и като цяло интересите на малолетния,
заключава, че упражняването на родителските права върху ненавършилия
пълнолетие Н. Ю.О., следва да бъде предоставено на майката, като
местоживеенето на детето бъде на адреса, на който живее майката. За да
стигне до този извод, съдът се съобрази със събраните по делото
доказателства относно поведението и отношението на ответника към
съпругата му, както и агресивните прояви към последната в присъствието на
сина им. На следващо място, съдът се съобрази и с процесуалната активност
на всяка една от страните, демонстрирана в настоящия съдебен процес.
Касателно режима на лични отношения на бащата с детето, съобрази
следното: Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК определянето на
режима на личните отношения между родителите и децата включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема
децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и
личните празници на детето, както и по друго време. В разглеждания случай
безспорно се установи, че майката живее в България, в гр. Шумен, а
ответникът често пребивава в Република Франция. Предвид горното,
отчитайки възрастта на детето, поведението на ответника спрямо майката на
малолетния, счита, че ще е подходящ следният режим на лични контакти: до
навършване на тригодишна възраст на детето- всяка първа и трета събота от
месеца – от 9.00 ч. до 13.00 ч. на съответния ден, като режимът да се
изпълнява в присъствието на майката; след навършване на три години- всяка
първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до 17.00 ч., както и 10 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Съдът счита, че този
режим е изцяло в интерес на малолетното дете, тъй като по този начин ще се
осигури възможност на детето постепенно да започне да общува и с родителя,
на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като не се
прекъсва връзката между детето и този родител.
По отношение издръжката на детето, съобрази следното:
Не се спори, а се установява и от събраните по делото доказателства, че
бащата полага труд в Република Франция. Няма данни за имущество на
5
ответника. От събраните гласни доказателства се установи, че в Република
Франция са определени детски помощи за детето, отпускани от държавата,
чрез заплащане на парична сума, която се получава от ответника.
Съобразявайки се с изложеното, а от друга страна отчитайки възрастта и като
цяло интересите на детето, както и предвидения в разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК минимален размер на издръжка, заключава, че на детето следва да
се определи месечна издръжка, в общ размер на 290.00 лева, от която бащата
да заплаща 200.00 лв., месечно, а майката, полагаща непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието му- разликата от 90.00 лева. Съдът счита, че
следва да отбележи, че първостепенна грижа на всеки един родител е грижата
за ненавършилите пълнолетие деца, независимо от получаваните доходи и
притежавано имущество. Издръжката се дължи считано от завеждане на
исковата молба – 02.04.2021 г. до настъпване на законни предпоставки,
водещи до прекратяване или изменение правото на издръжка, ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число
на месеца, за който се дължи.
По отношение претенцията за издръжка на детето за минало време,
доколкото се установи, че от есента на 2019 г. страните са разделени и не
живеят заедно, като преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето
са полагани от майката, възниква правото на детето да получава издръжка и
за процесния минал период. По делото не се събраха някакви надлежни
доказателства, че през периода от 01.04.2020 г. до 01.04.2021 г. ответникът е
осигурявал средства за издръжка на детето си, за което безспорно е задължен
/арг. от нормата на чл.143, ал.2 от СК/, поради което счита, че за посочения
минал период ответникът дължи заплащане на ежемесечна издръжка в размер
на 180.00 лева или общо сума в размер на 2160.00 лева.
Относно семейното жилище, не се спори между страните, че
последното съвместно обитавано жилище от страните е било в г*** което
жилище е собственост на родителите на ищцата. Ето защо и доколкото се
установи, че жилището е напуснато от ответника, същият няма претенции за
ползването, а в жилището живеят майката и детето, заключава, че последното
следва да се предостави за ползване на ищцата.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски следва да се
възложат върху виновния съпруг ЮД. Н. ОСМ., ЕГН **********.
Съобразявайки се с данните по делото относно доходите на страните,
6
съдът определя окончателна държавна такса по предявения брачен иск в
размер на 50.00 лева, от които приспада първоначално внесените от ищцата
25.00 лева. Остатъкът от определената държавна такса следва да се заплати от
ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да изплати на
ищеца извършените по делото разноски, в размер на 625.00 лева.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ответникът
следва да заплати по сметка на ШРС и сума в размер на 288. 00 лева,
представляваща държавна такса върху определения размер на издръжка на
детето му.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 23.02.2019 г., с акт №0038/23.02.2019 г.
на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен,
граждански брак между ЮД. Н. ОСМ., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** и С. ЮКС. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, КАТО ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има СЪПРУГЪТ - ЮД. Н. ОСМ., ЕГН **********.
ЗАПАЗВА предбрачното фамилно име на съпругата - М..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
върху роденото от брака дете Н. Ю.О., ЕГН **********, на МАЙКАТА С.
ЮКС. М., ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето на
адреса, на който живее майката.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между БАЩАТА ЮД.
Н. ОСМ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и ДЕТЕТО Н. Ю.О., ЕГН
**********, както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето-
всяка първа и трета събота от месеца – от 9.00 ч. до 13.00 ч. на съответния
ден, като режимът да се изпълнява в присъствието на майката; след
навършване на три години- всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до
17.00 ч., както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
7
отпуск.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ,
находящо се в ***, на С. ЮКС. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЮД. Н. ОСМ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да
заплаща на детето си Н. Ю.О., ЕГН **********, действащо чрез неговата
майка и законен представител С. ЮКС. М., ЕГН **********, с настоящ адрес:
***, месечна издръжка, в размер на 200.00 лева /двеста лева/, считано от
02.04.2021 г. до настъпване на законни предпоставки, водещи до
прекратяване или изменение правото на издръжка, ведно със законната лихва
за забава за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за
който се дължи, както и издръжка за минало време, а именно за периода от
01.04.2020 г. до 01.04.2021 г., по 180.00 лева /сто и осемдесет лева/ месечно.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката на ненавършилото пълнолетие дете.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50.00
лева /петдесет лева/.
ОСЪЖДА ЮД. Н. ОСМ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски
районен съд сума, в размер на 313.00 лева /триста и тринадесет лева/, от която
288.00 лева /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща държавна такса,
определена върху присъдения размер на издръжка за детето му и 25.00
/двадесет и пет/ лева, представляваща остатък от държавна такса за водене на
делото.
ОСЪЖДА ЮД. Н. ОСМ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да
заплати на С. ЮКС. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сума в размер
на 625.00 лева /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща
извършените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8