№ 34
гр. Ямбол , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500155 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И.Д.И.., чрез адв. В.В. от САК против
Решение №260038/22.01.2021 г., постановено по гр.д.№1252/2020 г. по описа на ЯРС, в
частта му, в която съдът е обявил за недействителен по отношение на Публичния взискател
- държавата, на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, сключения между К.Г.И. с ЕГН ***** и
И.Д.И.. с ЕГН ********** от една страна в качеството си на продавачи и К.Ж.И.. с ЕГН
********** - купувач, на следния недвижим имот: апартамент № * ***, находящ се в
гр.****** *** вход *, етаж **** - жилищен, * -на сградата, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 87374.542.7.1.4, съгласно нотариален акт за покупко-
продажба № 134, том VI, рег.№ 8460, дело № 792 от 04.11.2016 год. на нотариус М.Д. с
район на действие Районен съд гр.Ямбол, рег.№ 453 на НК, ДО РАЗМЕРА НА собствената
на ответника-длъжник И.Д.И.. с ЕГН **********, 1/2 идеална част от правото на
собственост на недвижимия имот.
В жалбата се твърди, че решението на ЯРС, в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно и постановено при липса на мотиви. Твърди се, че съдът е изложил
формални мотиви, които по същество се приравнявали на липса на мотиви. Съдът не бил
обсъдил доказателства, от които било видно, че липсвало намерението за увреждане от
страна на ответника. Сочи се, че ответникът притежавал и жилище в гр. Варна и това било
описано в исковата молба, т.е. разпоредителната сделка предмет на иска била извършена с
недвижим имот, който не бил единствен актив в патримониума на ответника. Ответника
разполагал и с други активи. Твърди се, че от доказателства, се установявало, че към датата
на сключване на процесната сделка публичното вземане било достатъчно обезпечено с
допуснатите обезпечителни мерки - запор на движими вещи, върху които може да се насочи
и е насочено изпълнението от страна на публичния изпълнител. Преценката им изключвала
намерението за увреждане. Твърди се още, че извън мотивите на съда са останали
направените възражения, че не е бил изпълнен фактическият състав на чл. 216 ДОПК.
Посочва се, че щом публичното задължение до момента на влизането в сила на акта не е
1
окончателно установено, то и срокът по чл. 216, ал. 1 ДОПК, в рамките на който
извършените отчуждения са атакуеми, не е започнал да тече. Т.е. докато производството по
обжалване е било висящо, длъжникът е можел да отчужди имуществото си. Предвид на това
и по подробно изложени съображения в жалбата се претендира отмяна на решението в
обжалваната му част и отхвърляне на иска с пр.осн. чл.135 ЗЗД и по отношение на
останалата 1/2 ид. част от имота.
К.Ж.И.., констиуиран като въззивна страна в производството по възз.гр.д.
№155/2021 г. по описа на ЯОС, образувано по въззивна жалба на И.Д.И.., не взема
становище по жалбата.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че
атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните
изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендира отхвърляне
на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му част, както
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
В с.з. въззивника не се явява и не изпраща представител. В писмено становище,
жалбата се поддържа. Заявена е и претенция за присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и
присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна
и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:
Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че със Заповед №Р-
02002815000771-020-001/09.02.2015 год. на началник сектор при ТД на НАП Бургас е била
възложена ревизия на И.Д.И.., с регистрация като ЕТ И.-Сервиз-И.И., с ЕИК *********, за
определяне на задължения - Данък върху добавената стойност, за периода от 01.07.2014 г. до
31.12.2014 г. Издаден е бил Ревизионен акт № Р-02002815000771 -091 -001/31.07.2015 г., от
ТД на НАП Бургас, с който е установен размера на изискуемите публични задължения на
ЕТ. Видно от удостоверение и разпечатка на връчване на ревизионния акт по електронен
път, РА е бил връчен на И. на 03.08.2015 г. Установява се по делото, че РА е бил обжалван
от И., като с Решение №270/21.10.2015 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика" Бургас при Централно управление на НАП е бил потвърден. С
Решение № 1292/05.07.2016 г. на Административен съд - Бургас постановено по адм. дело №
2227/2015 г. жалбата на И.Д.И.. срещу Ревизионен акт № Р-02002815000771-091-
001/31.07.2015 г. е била отхвърлена. Това решение е оставено в сила от ВАС с решение
№7293/12.06.2017 г. по адм.дело № 10732/2016 г.
Видно от нотариален акт №134, том VI, рег.№ 8460, н.д №792/2016 г. на Нотариус
рег.№ 453 с РД-ЯРС, на 04.11.2016 г. ответника И.Д.И.. и съпругата му - ответницата К.Г.И.,
са продали на ответника К.Ж.И.., недвижим имот -апартамент № *, находящ се в гр.******,
вх.****** /на сградата/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
87374.542.7.1.4 по КК, с площ 71.20 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна с кухненска ниша
и сервизни помещения, заедно с прилежащите му избено помещение № 7 с площ 19.20 кв.м.,
таванско помещение №3 с площ 10.06 кв.м., 7.18% идеални части от общите части на
сградата с идентификатор 87374.542.7.1 по КК и съответните идеални части от правото на
строеж върху поземления имот с идентификатор 87374.542.7 по КК, при съседи за
апартамента: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори на същия етаж №
87374.542.7.5, под обекта 87374.542.7.1.1, над обекта: няма, граници за мазето: изба на ТПК
„Облекло", коридор, изба на Д.Р.; граници за тавана: коридор, таван на Д.Р., двор на блока,
със запазено право на продавачите да ползват имота безвъзмездно докато е жив всеки от тях,
за сумата от 9500 лв., при данъчна оценка на имота при сключване на сделката - 34962,34 лв.
Установено е по делото от представените пред ЯРС удостоверения и справки за
родствени връзки, че К.Ж.И.. е син на Ж.Д.И.., а последния е брат на И.Д.И...
2
За да бъде уважен искът с правно основание чл.216 ал.2 вр. ал.1 т.6 ДОПК и бъде
обявена за недействителна по отношение на държавата на сделка с имуществено право на
длъжника, следва да бъде установено наличието на посочените в правната норма
предпоставки, а именно: сделката да е сключена след като на длъжника му е връчена
заповедта за възлагане на ревизията; в резултат на ревизията да е установено публично
задължение и сделката да е извършена във вреда на публичния взискател, като страна по нея
е свързано с длъжника лице /в т. см. Реш. №181/30.06.2014г. по в.т.д. №351/2013г. на
Апелативен съд- Варна, недоп. до касац. обжалване с Определение №284/24.04.2015 по дело
№2879/2014 на ВКС, ТК, I т.о./.
В процесния случай всички елементи от фактическия състав на недействителността
са налице: В случая процесната сделка е извършена 04.11.2016 г., т.е. след връчване на
заповедта за възлагане на данъчна ревизия, и след датата на връчване на РА - 03.08.2015 г.
/към датата на сделката са били налице и Решение №270/21.10.2015 г. на Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" Бургас при Централно управление
на НАП и Решение №1292/05.07.2016 г. на Административен съд - Бургас постановено по
адм. дело № 2227/2015 г. жалбата на И.Д.И.. срещу Ревизионен акт № Р-02002815000771-
091-001/31.07.2015 г. е била отхвърлена, макар и последното да е било обжалвано пред
ВАС/. С решение №7293/12.06.2017 г. по адм.дело № 10732/2016 г. на ВАС, решението на
Административен съд - Бургас е оставено в сила. Т.е. – РА е влязъл в сила на 13.06.2017 г.
Или към момента на постановяване на настоящото решение, публичното задължение на
И.Д.И.., в качеството му на ЕТ, е установено по безспорен начин. Правните последици от
влизането в сила на РА са няколко: Преди всичко възраженията срещу него, свързани с
оспорване компетентността на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, както и на
правомощията на лицето, получило тази заповед, се явяват неоснователни. Нормата на
чл.302 от ГПК задължава гражданския съд да приеме административния акт за валиден и
законосъобразен, при наличието на влязло в сила решение на адм.съд за потвърждаването
му. Към момента на подаването ИМ, НАП е имал изпълнителен титул, материализиращ
годно изпълнително основание, тъй като РА е влязъл в сила. Разпоредбата на чл.127 ДОПК
установява предварително изпълнение на невлезлия в сила ДРА, освен ако изпълнението е
спряно по реда на специалния процесуален закон, данни за каквото спиране по делото няма.
Налице е и последният елемент от ФС на недействителността – прехвърлителните
сделки са осъществени между свързани лица по смисъла на пар.1 т.3 б.”а” от ДР на ДОПК
- продавачът И.Д.И.. и купувачът К.Ж.И.. са свързани лица, тъй като са чичо и племенник,
т.е са роднините по съребрена от трета степен Сделката е сключена във вреда на
публичният взискател, тъй като намалява възможността за погасяване на потенциално
публичното задължение на длъжника, чрез разпореждане с актив от имуществото му на
цена и то на цена занчително под данъчната, респ. пазарна стойност на имота. Законът
предполага в разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, че след като страните по една
сделка са свързани по смисъла на закона лица, то те знаят за увреждащото й действие по
отношение на кредитора. В случая, първоинстнционния е приел за доказано сключването на
договорите за продажба във вреда на публичния изпълнител, като се е мотивирал, че с
разпореждането с актив от имуществото, се намалява възможността за погасяване на
публичното задължение. В решение №639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на IV ГО на
ВКС е прието, че увреждащото действие при иска по чл.135 ЗЗД, сходно това по чл.216,
ал.1, т.6 ДОПК, е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.
Ето защо решението на ЯРС в обжалваната му част, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.
Въззиваемата страна е направила искане, в нейна полза да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт. Това искане за присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно. Въззиваемият в настоящото производство е публичен
изпълнител съгласно разпоредбата на чл.216 ал.2 от ГПК, за когото изрично е отбелязано в
представеното по делото пълномощно, че е правоспособен юрист. Съгласно разпоредбата на
чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт в размер, определен от ЗПП.
Обстоятелството, че в конкретния случай изготвилата отговора по въззивната жалба В.Б., на
3
длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП-гр. Варна,
ИРМ-Русе, е имала и качеството на „правоспособен юрист” – видно единствено от текста на
приложеното по делото пълномощно №706/03.07.2017 г. на изп. директор на НАП, не
означава, че е налице която и да е от предпоставките по чл. 78, ал. 8 ГПК за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Точният разум на този текст от процесуалния закон се
извежда от разграничението, че в процесния случай горепосочената страна нито е едноличен
търговец, нито е юридическо лице, а и не е била защитавана от юрисконсулт, след като
самостоятелно е организирала защитата си в настоящето въззивно производство /в т. см.
Опр. № 677/21.07.2016 г. по дело №3311/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Поради това разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция не се присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260038/22.01.2021 г., постановено по гр.д.
№1252/2020 г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е обявил за недействителен по
отношение на Публичния взискател - държавата, на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК,
сключения между К.Г.И., с ЕГН ***** и И.Д.И.., с ЕГН ********** от една страна, в
качеството си на продавачи и К.Ж.И.., с ЕГН ********** - купувач, на следния недвижим
имот: апартамент № * ***, находящ се в гр.****** *** вход *, етаж **** - жилищен, * -на
сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.542.7.1.4,
съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 134, том VI, рег.№ 8460, дело № 792 от
04.11.2016 год. на нотариус М.Д. с район на действие Районен съд гр.Ямбол, рег.№ 453 на
НК, ДО РАЗМЕРА на собствената на ответника-длъжник И.Д.И.., 1/2 идеална част от
правото на собственост на недвижимия имот.
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок
от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4