Р Е Ш Е Н И Е
№ 260123
гр.Б., 08.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на осми юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №304 по описа за 2020година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Е.Т. - гражданин на Р., роден на ***г.
в К.М., окръг Д., Р., със съдебен адрес ***, чрез упълномощения от него адв.М.Е.Н. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***.,
издадено от началник Отдел Охранителна полиция към ОДМВР – София, упълномощен със заповед № ***.
на МВР, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.7 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на НП, като твърди, че не е бил
запознат със съдържанието на АУАН и НП, не владее български език, респ. не му е
бил назначен преводач, и моли същото да
бъде отменено изцяло, със законните последици. Претендира се заплащане на
направени разноски.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява, и
не се представлява.
Въззивната страна –
ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: картон на НП №***/***.;АУАН № ***/***.;ЗППАМ
№***/***.; декларация на чужд език; заповед ***.; заповед № *** г. и скици -
заверени копие и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Н.И.С. – актосъставител,
на длъжност “мл. автоконтрольор ” ОДМВР- София,
Сектор „ПП” и Д.Т.Д., се установява следната фактическа обстановка:
На ***.
около 13.320ч. свидетелите Н.И.С. и Д.Т.Д.
- полицейски служители при ОДМВР – С.били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала
„Хемус”, като в участъка на 35-ти км.
в пътното платно, в посока гр.София,
спрели за проверка движещия се по същото платно
влекач м.“Волво” с рег.№***, управляван от
жалбоподателя Е.Т. - гражданин на Р..
Тъй като двамата полицейски служители знаели, че в района на
пътен възел Б. на АМ Хемус е
поставен знак В-4 с оглед въведена
временна организация за движение на МПС над 12т. със заповед на АПИ №***г., а
управляваното ППС от Т. било с максимално допустима техническа маса над 12т.,
св.С. съставил АУАН № ***/***
на жалбоподателя в присъствието на св. Д., който му бил предявен за запознаване без да му
бъде назначаван превод. Същия ден, въз основа на съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление №***от ***., издадено от началник
Отдел Охранителна полиция към ОДМВР –
София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите С. и Д., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът намира, че при провеждането на
административно-наказателното производство са допуснати съществени пороци,
обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. На първо място при съставяне и предявяването на акта
за установяване на административно нарушение на Е.Т., безспорно установен факт
от контролните органи, че е лице – чужд гражданин /румънски гражданин/ е
задължително наличието на преводач, чрез който да се осъществи превода на
съдържанието на акта и същият да се запознае с него, съгласно чл. 43, ал. 1
предложение второ от ЗАНН. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, установяващ субсидиарното приложение на НПК и по – конкретно препращаш
към чл. 142, ал. 1 от НПК, на лице което не владее български език се назначава
преводач. По този начин в конкретния случай на жалбоподателя не е предоставена
възможност да се запознае със съдържанието на акта във всички негови части,
включително за извършеното от него нарушение. Недоумение буди обстоятелството,
след като контролните органи са установили, че жалбоподателя е лице – чужд гражданин са
приели, че не се нуждае от преводач.
Съгласно чл. 36 от ЗАНН
административно-наказателното производство се образува със съставянето на акт
за установяване на административно нарушение, именно от този момент
жалбоподателя е бил лишен от възможността адекватно да организира защитата си.
По този начин се ограничава и правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставянето на акта да прави писмени възражения по него, тъй като без
надлежното предявяване на акта не би могъл да се запознае с пълното и точно
посочване на обстоятелствата, свързани с фактическото описание и правна
квалификация на деянието. От тук следва, че жалбоподателят не е могъл да изложи
обосновани възражения, още повече, че наказателното постановление е било
издадено същия ден, в който е съставен АУАН.
По
този начин съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,
водещи до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Затова същото се явява напълно
незаконосъобразно, издадено в нарушение
на разпоредбите на ЗАНН, довело до накърняване на правото на защита на
жалбоподателя. В този смисъл е и решение №204 от 07.04.2011г. по адм. Д. №80/11г. на АССО.
Допуснатите в
случая процесуални нарушения са
съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност,
налагаща отмяната му.
Предвид
изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ
бр. 94 от 29.11.2019 г. / на Е.Т. - гражданин на
Р., роден на ***г. в К.М., окръг Д., Р. се дължат и следва да се заплатят
разноски в производството по делото. С жалбата се претендира
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 400,00
лв.
Писмено от ОДМВР – С.е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в
полза на адв. М.Н. от САК, като е удостоверено, че същото е
заплатено в брой. В случая, платеното от Е.Т. -
гражданин на Р., роден на ***г. в К.М., окръг Д., Р. адвокатско
възнаграждение е над минималния размер,
определен в чл.18, ал.2 и
чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид
гореизложеното, ОДМВР- С.следва
да заплати на Е.Т. - гражданин на Р., роден на ***г. в К.М., окръг Д., Р. разноски
в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а.н.дело № 304/2020г. пред Районен съд Б.,
с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№***от ***., издадено от началник Отдел Охранителна полиция към ОДМВР – С.против Е.Т. - гражданин на Р.,
роден на ***г. в К.М., окръг Д., Р., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-С.да заплати на Е.Т. - гражданин на
Р., роден на ***г. в К.М., окръг Д., Р., с адрес:***разноски в размер
на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в
производството по а.н.дело №304/2020г. пред Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С.ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :