№ 337
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100603845 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 10.03.2021г., постановена по НЧХД № 16 065/2019г. по описа на СРС,
НО, 107 състав, съдът е признал за виновен подсъдимият И.Д.Т. за това, че на 12.04.2019г.
около 16.30ч. в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски”, пред вх. В на бл. 45 е причинил на Р.
В. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето,
като й е причинил следното травматично увреждане - контузия с кръвонасядане вляво на
шията, явяващо се престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като на осн. чл. 78а, ал.1 от НК го е
освободил от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание „глоба“ в размер
на 1 500 (хиляда и петстотин) лева. С присъдата СРС се е произнесъл и по предявения от Р.Н.
граждански иск срещу подс. Т., като го е уважил изцяло за сумата от 3 000 (три хиляди) лева,
представляващи обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди. На последно
място СРС е възложил в тежест на подс. Т. направените от частния тъжител и граждански ищец
разноски по делото в размер на 1512 (хиляда петстотин и дванадесет ) лева, следващата се
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 120 (сто и двадесет) лева, както и
направените в производството разноски в размер на 488.24 ( четиристотин осемдесет и осем лева и
24 стотинки) лева, а на осн. чл. 190, ал.2 от НПК – сумата от 5 (пет) лева, за служебно издаване на
изпълнителен лист.
От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимият И.Д.Т., който
чрез защитника си адв. П.А. я обжалва. Защитникът счита присъдата за постановена при
1
неправилно приложение на материалния закон ( неправилна) и необоснована – при
избирателно ценене на доказателствения материал. Твърди, че първостепенният съд
едностранчиво е кредитирал гласните доказателствени средства на страна на тъжителя,
като не е преценил заинтересуваността им предвид приятелските им взаимоотношения и
противообщественото им поведение. Възразява се и срещу размера на присъденото
обезщетение за вреди, което се твърди за значително завишено. Прави се искане за
отмяна на присъдата и за признаването на Т. за невинен и оправдаването му, съответно
отхвърляне на гражданския иск.
По реда на чл. 320, ал. 3 от НПК е постъпило възражение срещу депозираната
въззивна жалба от повереника на тъжителя Н. – адв. Е.В., в което се изразяват доводи за
правилност и законосъобразност на постановената първоинстанционнна присъда и се
иска нейното потвърждаване. Претендират се и направените пред въззивната инстанция
разноски.
В съдебно упълномощеният във въззивното производство защитник на подс. Т. –
адв. М.К. от САК – също поддържа искането за отмяна на първоинстанционната присъда,
като допълва развитите във въззивната жалба доводи . Изтъква, че в случая се касае до
реторсия, като тъжителят е предизвикал подзащитгния му да излезе от дома си с
арогантното си държане, което е продължавало в продължителен предшестващ период;
защитникът твърди, че подзащитният му не е ударил тъжителя, но последният го е
ударил с чадъра и му е нанесла рана и сочи, че единствената вина на Т. е била, че не е
сдържал нервите си. На следващо място намира за неустановено и местоизвършването на
деянието, което не е осъществено на площадката, а пред блока; на инкриминираната дата
не е валял дъжд, което рефлектира върху достоверността на разказа на пострадалата, а
отправните от тъжителя думи „ Я млъквай бе, това да не е бащата ти“ са мотивирали
подзащитният му да напусне дома си. В заключение адв.К. поддържа искането си за
отмяна на първоинстанционната присъда, като претендира направените разноски и
навежда възражение за прекомерност на извършените от насрещната страна.
Упълномощеният повереник на повереника на тъжителя и граждански ищец Н. –
адв. В. – оспорва наведените във въззивното производство доводи от адв.К., намирайки
че навежда факти, което въобще не са били установявани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие. Счита, че СРС подробно е изложил мотиви относно цененето на
гласните доказателствени средства, а представеното удостоверение от НИМХ
категорично доказва, че е валял дъжд, поради което момичетата са се придвижвали към
козирката на блока, където се е случил инцидента. Намира на последно място, че по
делото липсват каквито и да било доказателства за нанасяне на удар от страна на
доверителката му. Прави искане за потвърждаване на присъдата на СРС и претендира
направените във въззивното производство разноски.
2
Подс. Т. в предоставената му последна дума прави искане да бъде оневинен, тъй
като не се чувства виновен и счита обвинението за симулация.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането
на съдебно следствие и събирането на доказателства.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, намира за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена в съществените си моменти
правилно от районния съд. Установени са по безспорен начин обстоятелствата,
релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102,т.т.1-3 от НПК – фактът на
извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, последиците от
деянието, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ
на събраните по делото доказателства –обясненията на подсъдимия Т., показанията на
свидетелите Л.Й., К.З., В.З., С.Ц. и В.М., депозирани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, заключението на съдебномедицинска експертиза (СМЕ), потвърдено
при разпита на експерта, както и писмените доказателства - съдебномедицинско
удостоверение № V- 104/19г., лист за преглед на пациент № 051977/12.04.19г.,
постановление от 07.06.19г. за отказ за образуване на досъдебно производство,
удостоверение от НИМХ /л. 45 от съд.д./, протоколи за полицейско предупреждение, писмо
от 01 РУ-СДВР , справка за съдимост за подсъдимия Т..
От събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд е установено,
че подсъдимият не е осъждан, пенсионер е и живее в гр. София, ж.к. „Христо
Смирненски”, бл. ****. В непосредствена близост до входа на блока, където живеел
със съпругата си подс. Т., се намирали пейки, на които често се събирали групи
младежи, които вдигали шум и оставяли боклуци. Това тяхно поведение ядосвало
живущите в блока, вкл. и подс. Т., който живеел на първия етаж и съответно се
намирал в непосредствена близост до шумните групи младежи.
На 12.04.2019г. частната тъжителка Р.Н. ( тогава на 15 годишна възраст) отишла
да се види с братовчедка си св. Л.Й. в ж.к. „Христо Смирненски” в гр. София.
Уговорили си среща на детска площадка в междублоково пространство в близост до
блок 45. На мястото на срещата се събрали пет момичета - частната тъжителка Р.Н., св.
Л.Й., св. К.З., св. В.З. и М.И.. Тъй като завалял дъжд, цялата групичка се насочила към
най-близката входна козирка, за да се скрият от дъжда. Застанали под козирката на вх.
В на бл. 45, като чакали да спре дъжда и си говорели. По едно време при тях дошъл
мъж на около 30-35 години, който казал на момичетата, че чака приятел. От прозорец
на първия етаж се показал подс. Т., който им наредил да се махат, но те не го
3
послушали. След малко подс. Т. излязъл пред входа, като започнал да крещи да се
махнат оттам. Бутнал с ръце св. В.З. и изритал чантата й, изритал бирата на непознатия
мъж, избутал и мъжа. Частната тъжителка Р.Н. вдигнала пред себе си затворения
чадър, който държала в ръце, за да се предпази. Подс. Т. изтръгнал чадъра от ръцете на
Р.Н. и го захвърлил настрани, като го счупил, след което й нанесъл удар с десния си
юмрук в лявата част на врата й, в резултат на което Н. известно време не можела да си
поеме дъх и да говори и се разтреперила. Момичетата отишли към козирката на
съседния вход, където св. Й. позвънила на тел. 112 и съобщила за инцидента. През това
време непознатият мъж обяснил на подсъдимия, че чака човек от входа, като му казал
името на човека, когото чака. Подсъдимият се прибрал във входа. Дошъл полицейски
екип от 01 РУ-СДВР в състав полицейските служители Т.П. и Д.И.. Пред полицаите
момичетата разказали за случая, като полицаите отишли да потърсят човека, когото
момичетата описали. Започнали да звънят на звънците и впоследствие установили
подсъдимия Т., който слязъл и писал обяснения. ИДПС при 01 РУ-СДВР С.Д.
съставила на подсъдимия Т. протокол за полицейско предупреждение. Св. Л.Й., св.
К.З., св. В.З., М.И. и частната тъжителка Н. също писали обяснения. Дошъл и бащата
на частната тъжителка В.Н., на него ИДПС Д. също съставила протокол за полицейско
предупреждение. За случая полицейският служител пр 01 РУ-СДВР Т.П. съставил
докладна записка.
В спешен кабинет по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” бил извършен
преглед на пострадалата и изготвен лист за преглед на пациент № 051977/12.04.19г., в който
в 19.54 часа при постъпване на пациента било установено навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, както и болка в областта на
гръкляна. Извършена е графия на шийни прешлени - фас и профил.
На 13.04.2019г. пострадалата посетила кабинет по съдебна медицина, като след
преглед на пострадалата е издадено съдебномедицинско удостоверение № V-104/19r., като е
констатирано червеникаво кръвонасядане в областта на шията вляво с размер 2 см. на 1.5
см., като увреждането й е причинило болка, дължи се на удар с или върху твърд тъп предмет
с ограничена контактуваща повърхност, какъвто би могъл да бъде и ударът с юмрук и би
могло да бъде получено по време и начин, както твърди пострадалата.
Според заключението на СМЕ в резултат на инкриминираното деяние на Р.Н. е
приничена контузия с кръвонасядане вляво на шията. Това травматично увреждане е
получено в резултат на действието на твърди тъпи предмети и може да се обясни с удар с
юмрук, нанесен в лявата част на шията, като е причинило на пострадалата болка и
страдание.
Бащата на пострадалата В.Н. подал заявление до 01 РУ- СДВР, като била образувана
преписка с вх. № 225000-6321/19г. по описа на 01 РУ-СДВР. На 07.06.2019г. било изготвено
постановление на прокурор при СРС за отказ за образуване на досъдебно производство.
Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка след самостоятелен
4
анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред СРС доказателства по
същество се припокрива с установената от първоинстанционния съд, като настоящият
съдебен състав не констатира нарушения при оценъчната дейност на СРС на събраните
по делото доказателства – както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съответно –
наведените в хода на съдебните прения доводи от адв. К. в тази насока не се явяват
основателни.
Констатацията на първата инстанция за еднопосочност и безпротиворечивост на
доказателствената съвкупност относно част от съществените за правилния изход на
делото обстоятелства се основава на правилна съпоставка на информацията,
съдържаща се в събраните по делото доказателствени средства относно част от
попадащите в предмета на доказване факти – датата на деянието, присъствието на
подсъдимия и пострадалата на едно и също място и по едно и също време и
непосредствено предхождащите инкриминираното деяние действия на подс. Т.,
изразяващи се в хвърлянето на чадъра на Н.. В тази насока показанията на разпитаните
свидетели – очевидци св. Л.Й., К.З. и В.З., писмените доказателства, както и
обясненията на подс. Т., безпротиворечиво очертават обектните и субектни параметри
на картината на посегателството. Самият механизъм на осъществяване на
уврежданията на пострадалата Н. е изводим от обективните находки – нейните
увреждания, намерили отражение в експертното заключение на приетата по делото
СМЕ, съпоставени с данните в гласните доказателствени средства – показанията на
горепосочените свидетели.
Оспорено е в обясненията на подс. Т. и показанията на допуснатите на страна на
защитата свидетели С., Ц., М. и Т.а е авторството на деянието от страна на
предаденото на съд лице - за това обстоятелство правилно СРС е заключил, че
гласните доказателствени средства с оглед на информационната им насоченост могат
условно да бъдат детерминирани в две групи – такива, оневиняващи подсъдимия и
такива, които го уличават. Първата група се състои от обясненията на Т., от
показанията на неговата съпруга св. Т.а ( най – вече) и съседите им св. С., св. Ц. и св.
М., като последните трима свидетели в показанията си твърдят, че не са възприели
напълно словесното и впоследствие физическо стълкновение между съседа им Т. и
групата младежи. Втората група доказателствени средства обхваща показанията на св.
Й., св. К.З. и св.В.З., които еднопосочно заявяват, че именно подсъдимия е нанесъл на
братовчедката/ приятелката им Н. удар с юмрук. При така изложената противоречива
доказателствена съвкупност, в случаи като настоящия, когато гласните
доказателствени средства изхождат от лица, пряко или косвено предубедени или
заинтересувани от изхода на делото – от една страна самия подсъдим, най –
заинтересуван от благоприятен за него изход на делото, неговата съпруга и съседи, а от
друга – лица, намиращи се в родствени или приятелски отношения с пострадалия от
престъплението – съдебната практика е въвела като формални критерии при оценка на
5
достоверността им тяхната вътрешна убедителност, изводима от логичността и
последователността на показанията/обясненията и подкрепеността им от останалия
събран доказателствен материал. Именно въз основа на така утвърдените в практиката
признаци, въззивният съдебен състав счете за правилен и законосъобразен
доказателственият извод на СРС за достоверност на показанията на свидетелите на
частното обвинение ( св. Й., св. К.З. и св.В.З.), съответно – за недостоверност на
обясненията на подс. Т. и подкрепящите го показания на св. Т.а, св. С., св. Ц. и св. М.
в посочената част. На първо място свидетелите на обвинението безпротиворечиво и
житейски логично възпроизвеждат развитието на инцидента, включително и
поведението на подс. Т., което не може да бъда казано за другата „ група“ гласни
доказателствени средства, в показанията на които са налични вътрешни противоречия
относно броя на лицата и тяхното поведение, както и това на подсъдимия – така св. С.
твърди, че подсъдимият е бил блъскан, св. Т.а – че е бил мъжът й е бил заобиколен и
бутан, като момиче е посегнало към него с чадър, а самия подсъдим – че едно от
момичетата се е опитало да го удари в слабините и след това му е посегнало с чадър;
част от свидетелите описват група от около 10 момчета и момичета , а самия
подсъдими сочи 3-4 момичета. На следващо място разказът на свидетелите Й., К.З. и
В.З. съответства на обективните находки – установени травми на пострадалата и
научната интерпретация на механизма на получаването им; данните от справката от
НИМХ, установяваща, че на 12.04.2019г. от 14.00 часа до 21.50 часа в района на ж.к.
„Христо Смирненски” е валял дъжд с краткотрайни прекъсвания отново подкрепят
разказа на Й., К.З. и В.З. и оборват твърденията на подсъдимия и неговата съпруга и
съседи, които заявяват, че дъжд не е валял. Подлагайки на внимателен анализ
достоверността на гласните доказателствени средства, СРС е изложил убедителни
съображения, които въззивният съд споделя, тъй като почиват на правилата на
формалната логика и се базират на вътрешната им убедителност, изводима от тяхната
логичност, последователност и съответствието им с останалия събран по делото
доказателствен материал. Ето защо и доводите на защитата за необоснованост на
атакуваната присъда не са основателни, като придаването от адв. К. на доказателствена
стойност на писмения отговор срещу тъжбата не съответства на правната му
характеристика единствено на документ с процесуално значение, твърденията в който
подлежат на установяване по реда и със способите, предвидени в процесуалния закон.
Именно чрез надлежно събрани източници на интересуваща делото информация, при
условията на състезателност, СРС правилно и в пълнота е установил „картината на
престъплението“ – наличието на деяние с насоченост срещу телесния интегритет на Н.,
участието на подсъдимия в извършването му и непосредствено предшестващите и
последващите го събития. Оспорването от страна на защитата на мястото на
престъплението също не се подкрепя в доказателствено отношение от установените по
делото факти – както в тъжбата е описано, така и от гласните доказателства е
6
установено, че инцидентът е осъществен непосредствено пред вх.В на бл. 45 в
столичния ж.к. „Стрелбище“ и противоречия в доказателствената съвкупност за този
факт не са налични.
Събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства
допълват и подкрепят гласните и способите за събиране и проверка на доказателства.
В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав счете, че съвкупността
от доказателства, събрани по делото, несъмнено установява авторството на подс. Т. в
извършване на инкриминираното деяние, начинът на причиняване на телесната увреда
и медико-биологичната й характеристика.
Ето защо и след самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото
доказателства, настоящият съд споделя констатациите на първата инстанция по
фактите, а наведения довод от защитника на подсъдимия Т. за необоснованост на
атакувания съдебен акт счете за неоснователен.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд в
законосъобразно е заключил, че подсъдимия Т. е осъществил състава на престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК.
Несъмнено от обективна страна подсъдимия е причинил на другиго- Р.Н., лека
телесна повреда, изразяваща се контузия с кръвонасядане вляво на шията, реализираща
медико - биологичния признак „болка и страдание без разстройство на здравето” по см. на
цитираната разпоредба от НК. Причиняването на увредата е осъществено чрез нанасяне на
удар с ръка в областта на шията на Н., като между извършеното от подсъдимия действие и
причиненият вредоносен резултат е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината
пряк умисъл, като е съзнавал обективните условия на деянието, а именно
общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да увреди здравето на
пострадалата, и отражението му върху действителността (общественоопасните
последици, изразяващи се във факта на конкретното причинено увреждане), с което е
изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент –
подсъдимият Т. е искал настъпването на общественоопасните последици, а именно
причиняването на лека телесна повреда на друго лице в резултат на нанесения удар,
като е целял осъществяването на общественоопасния резултат. Съдът намира, че дееца
е действал с пряк умисъл, като във волеви аспект е целял пряко настъпването на
причинената телесна повреда ( инкриминираната по делото ), като в тази връзка
съобразява обективно механизма на деянието - нанасянето на удар с ръка в областта на
по главата на пострадалата, неговата сила и интензивност и обстоятелствата,
предхождащи удара, които действия водят неизбежно до причиняване на конкретния
вредоносен резултат.
Неоснователно е възражението на защитата в лицето на адв. К. за приложение
7
на института, визиран в чл.130, ал.3 от НК – т.нар. „реторсия“, Съгласно чл. 130, ал. 3
от НК , за да се създаде основание за освобождаване от наказание, необходимо е
пострадалият да е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, каквато
му е причинена. Съществено законно изискване е да е налице взаимно причиняване на
лека телесна повреда. В това отношение с тълкувателно решение № 91 от 1.XI.1961 г.
на ОСНК се приема, че съдът може да приложи реторсията, ако това е целесъобразно,
когато двете страни са си разменили лека телесна повреда, независимо коя страна
първа е извършила своето деяние. При разменени леки телесни повреди всяка една от
страните се явява пострадала за едното деяние и деец за другото. В конкретния случай
по делото не е установено пострадалата Н. да е причинила на подсъдимия Т. лека
телесна повреда, за да е приложим институтът на реторсия.
Законосъобразно контролираната инстанция е извела извод за кумулативната
даденост на предпоставките за приложение на института, предвиден в чл.78а НК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание:
извършеното от подс. Т. престъпление се наказва с лишаване от свобода до 6 месеца
или пробация или глоба, деянието е извършено умишлено, подсъдимият не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието си не е причинил
съставомерни имуществени вреди.
По отношение на размера на наложеното административно наказание,
въззивната инстанция счита жалбата на подсъдимия също за основателна. Конкретното
престъпление предвид възрастта на пострадалата Н. (на 15 годишна възраст), разкрива
завишена степен на обществената опасност на деянието. От друга страна следва да
бъде съобразено особеното емоционално състояние на дееца, изводимо от
продължителния период на тормоз от страна на групи младежи непосредствено до
жилището му, служещо и като мотив за извършване на инкриминираното деяние,
неговата преклонна възраст, здравословно, семейно и социално състояние, които
обстоятелства мотивират СГС да счете, че определянето на глоба над минималния,
предвиден в закона размер от 1000 (хиляда) лева не се явява обосновано. В този смисъл
присъдата на СРС следва да бъде изменена, като наложеното на подс. Т.
административно наказание „глоба“ бъде намалено от 1 500 (хиляда и петстотин) лв.
на 1 000 (хиляда) лв.
Присъденото от СРС обезщетение на гражданския ищец Н. от 3 000 (три
хиляди) лева също се явява прекомерно. Несъмнено деянието, имащо характер на
престъпление, е виновно и противоправно извършено.Установено е по категоричен
начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната връзка между него и
поведението на подсъдимия. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия Т.. За определяне на размера на дължимата
от подсъдимия обезвредата за причинените на пострадалата неимуществени вреди е
8
приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост.
ВКС изтъква в т.2 на ПП №4/1968 г., че понятието “справедливост” по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от
конкретните обстоятелства като характерът и начинът на извършване на увреждането,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Настоящият
съдебен състав намери, че преценката на първоинстанционния състав и в това
отношение не е съобразена с релевантните за определянето на обезщетението на
пострадалата критерии – последиците от противоправното поведение на подсъдимия
по отношение на физическото здраве на пострадалата ( болка, уплаха) и
непродължителния оздравителния процес, съответно свързаните с тях негативни
изживявания. Ето защо и СГС намира, че проверяваната инстанция неправилно е
приела за доказана гражданскоправната претенция на пострадалата Н. за сумата от 3
000лв., като справедливото обезщетение за конкретното нараняване на конкретния
пострадал според въззивния съдебен състав следва да бъде определено на 700 (
седемстотин) лева, която сума е съобразена с съществуващите в съдебната практика
критерии за размера на компенсаторното обезщетение. Присъдата на СРС следва да
бъде изменена и в тази й част, като присъденото на Н. обезщетение бъде намалено от
3 000 ( три хиляди) лв. на 700 ( седемстотин) лв. , а гражданския иск – отхвърлен за
разликата до пълния му предявен размер. Намаляването на размера на уважения
граждански иск рефлектира и върху определянето на дължимата от подсъдимия
държавна такса.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Направеното от
повереника искане за присъждане на направените във въззивното производство следва
да бъде уважено – видно е от договора за правна защита и съдействие на л. 31 от
съд.дело, е че пострадалият е заплатил адвокатски хонорар на адв.В. в размер на 1 500
лева, поради което и съобразно правилото на чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Т.
следва да бъде осъден за заплати тази сума на гражданския ищец и частен тъжител.
Възражението на защитника за прекомерност на възнаграждението е лишено от правно
основание, тъй като НПК не предвижда подобен на чл.78, ал.5 от ГПК ред за преценка
между размера на заплатения адвокатски хонорар и фактическата и правна сложност на
делото.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното и основание чл. 334, ал.1, т.3 и т.6 вр. чл. 337, ал.1, т.1 и чл.
338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 10.03.2021г., постановена по НЧХД № 16 065/2019г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав В ЧАСТТА
относно наложеното на подсъдимия И.Д.Т., с установена по делото самоличност,
административно наказание „глоба“, като НАМАЛЯВА същото от 1 500 (хиляда и
петстотин) лева на 1 000 (хиляда) лева.
ИЗМЕНЯ присъда от 10.03.2021г., постановена по НЧХД № 16 065/2019г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав В ЧАСТТА
относно уважения граждански иск, като НАМАЛЯВА размера на присъденото на
основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени
вреди от 3 000 ( три хиляди) лева на 700 (седемстотин) лева, като отхвърля
гражданския иск в частта до пълния му предявен размер от 3 000 ( три хиляди) лева.
ИЗМЕНЯ присъда от 10.03.2021г., постановена по НЧХД № 16 065/2019г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав В ЧАСТТА
относно разноските, като НАМАЛЯВА размера на дължимата от подсъдимия
държавна такса върху уважения граждански иск от 120 (сто и двадесет) лева на 50
(петдесет ) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата, постановена на 10.03.2021г., постановена по
НЧХД № 16 065/2019г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
107 състав В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА подс. И.Д.Т., с установена по делото самоличност, да заплати на осн.
чл. 189, ал.3 от НПК на частния тъжител и граждански ищец Р. В. Н. сумата от 1 500 (
хиляда и петстотин) лева, представляващи направени във въззивното производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10