Решение по дело №26/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на ЕТ „РЕНЕСАНС – КПДТ - К. ЖЕНДОВ“ с [ЕИК], седалище и адрес на управление с. Лозенец, общ. Крушари, ул.“Четвърта“ №4, представляван от К. П. Ж., чрез процесуалния представител адвокат С. А., срещу Ревизионен акт №Р-03000823003583-091-001/04.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна и потвърден с Решение №269/19.12.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и се иска същият да бъде отменен. Посочени са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, тъй като незаконосъобразно данъчните органи са приели, че за възстановяването на данъка върху добавената стойност относно доставката на правна услуга значение има това по какво дело е ползвана процесната адвокатска услуга. Твърди се наличието на неправилна оценка на събраните в ревизионната преписка доказателства, довела до неправилно приложение на закона. Уважена е била предходната претенция на жалбоподателя по чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучени компенсаторни плащания; по своята същност тези плащания нямат безвъзмезден характер и са компенсация за спазен агроекологичен ангажимент, а не субсидия, както са посочили органите по приходите; с процесната фактура е начислен адвокатски хонорар за производството по административно дело №10693/2022 г. по описа на ВАС с данъчна основа от 48 000 лева и 9 600 лева данък върху добавената стойност; фактурата е била заплатена на 17.03.2023 г., като страните по договора (и двете регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност) са изпълнили своите задължения; доставките по предоставянето на адвокатски услуги не попадат в Глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“ (чл.38 до чл.50) от Закона за данък върху добавената стойност; затова те следва да се считат за облагаеми и възниква правото на приспадане на данъчен кредит по чл.69 ал.1 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Отказът на органите по приходите да признаят правото на данъчен кредит е незаконосъобразен поради противоречието с разпоредбите на чл.69 и чл.70 от посочения по-горе закон, както и чл.167, чл.176 и чл.184 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност; в нарушение на принципа за неутралитет на данъка върху добавената стойност в ревизионния акт правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с предмета на конкретното съдебно производство, в рамките на което се реализира облагаемата доставка на адвокатски услуги; тя не е свързана с получаването на субсидия, а с реализирането по съдебен ред на претенция за причинени имуществени вреди. Разноските за адвокатски услуги, свързани с процесуално представителство, са необходим разход за предприятията в случаите на граждански, търговски и административни съдебни производства; те са пряко свързани с тяхната стопанска дейност и имат непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице, заради което е налице правото на приспадане; в този смисъл е практиката на националните съдилища и тази на Съда на Европейския съюз; доставката на конкретната адвокатска услуга е пряко свързана с дейността на жалбоподателя, която е производството на земеделска продукция. Изложената теза от органите по приходите за липсата на основание за приспадането на данъчен кредит е неправилна и нейното възприемане би означавало, че правото на приспадане на данъчен кредит за всички услуги от юридически, счетоводен и консултантски характер би могло да бъде отказано, доколкото невинаги се открива пряка връзка между ползваната услуга и конкретната последваща доставка; не съответства на европейското законодателство разбирането, че възникналият и ползван данъчен кредит за доставките, получени от данъчнозадълженото лице за адвокатска услуга, може впоследствие да бъде преразгледан от органа по приходите и да бъде отказан в зависимост от вида и предмета на правното съдействие, респективно от развитието на потенциалния правен спор. Съгласно чл.69 от Закона за данък върху добавената стойност доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, трябва да се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки; наред с това упражняването на независима икономическа дейност изисква в определени случаи лицето да извършва разходи, които не могат да бъдат отнесени към конкретна последваща доставка. В процесния случай предоставената адвокатска услуга е пряко и непосредствено свързана с последващите облагаеми доставки във връзка с основната икономическа дейност на ревизираното лице по производството на зърно, които са облагаеми с нулева ставка съгласно чл.163 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, т.е. има последващи доставки, включени в общата система на данъка върху добавената стойност. Според горния закон адвокатските услуги са облагаеми доставки; не е предвидена възможност за облагането или освобождаването от данък върху добавената стойност на тези услуги в зависимост от предмета на конкретния съдебен спор, във връзка с който се предоставя адвокатската услуга. В практиката на Съда на Европейския съюз е застъпено становището, че когато придобити от данъчнозадълженото лице стоки или услуги се използват за целите на сделки, освободени от или непопадащи в приложното поле на данъка върху добавената стойност, не може да се събира данък за извършени, нито да се приспада такъв за получени доставки; т.е. въпросът за дължимостта на данък върху добавената стойност при доставката на адвокатски услуги, доколкото тази доставка е свързана със съдебни производства, които са извън обхвата на Закона за данък върху добавената стойност, е генерално поставен; въпреки това този въпрос не е коментиран в обжалваните актове на дънъчните органи. С оглед на незаконосъобразния отказ за признаването на право на приспадане на данъчен кредит, неправилно е определено и задължение за лихва върху възстановената сума в размер на 341.92 лева за периода от 29.06.2023 г. до 04.10.2023 г.; данъкът върху добавената стойност е възстановен на данъчнозадълженото лице по собствена инициатива на органите по приходите в хода на ревизионното производство, без да е съществувало основание това да бъде сторено; същият е бил преждевременно възстановен на данъчнозадълженото лице, поради което претенцията за лихва и на това основание е изцяло неоснователна. Настоява се за уважаването на подадената жалба.

Не е постъпил в законния срок отговор на жалбата от страна на административния орган.

В съдебното заседание и писмената си защита жалбоподателят заявява, че в конкретния случай органите по приходите тълкуват и прилагат неправилно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност, касаещи правото на приспадане на данъчен кредит по доставката на услуга, свързана с процесуално представителство в съдебно производство; незаконосъобразно в ревизионния акт е възприета тезата, че предоставените адвокатски услуги не са свързани с последващи облагаеми доставки на данъчнозадълженото лице, тъй като предметът на конкретното съдебно производство касаел претенция за обезщетение с правно основание чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; нуждата от адвокатски услуги нямаше да възникне и доставките на адвокатски услуги нямаше да бъдат направени, ако жалбоподателят не извършваше създаваща оборот и следователно облагаема дейност; дейността му е свързана с производството на земеделска продукция; извършваните от него доставки са облагаеми съгласно Закона за данък върху добавената стойност и са част от системата на данъка върху добавената стойност; в този смисъл предоставените адвокатски услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършваната от жалбоподателя търговска дейност и следва да се признае в негова полза правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата за доставката на адвокатски услуги; от друга страна принципно възприетият подход на органите по приходите противоречи на разпоредбите на чл.69 ал.1 и чл.70 от Закона за данък върху добавената стойност, доколкото процесуалното представителство като услуга е свързано със защитата на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица; тези права и законни интереси могат да имат различно естество, като не във всеки случай на съдебно производство може да бъде намерена конкретна връзка между предоставената адвокатска услуга и последващите облагаеми доставки на данъчнозадълженото лице; адвокатската дейност е гарантирана и защитена от Конституцията на Република България. Подобна на адвокатската дейност е тази на нотариусите и на частните съдебни изпълнители; в случаите, в които тази дейност е пряко свързана с общата икономическа дейност на данъчнозадълженото лице, няма основание да бъде отказано правото за приспадане на данъчен кредит по издадените фактури за адвокатски услуги. При спазването на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност на жалбоподателя следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по издадената фактура за процесуално представителство, защото има пряка и непосредствена връзка между предоставената адвокатска услуга и общата облагаема икономическа дейност на данъчнозадълженото лице; налице са всички изискуеми от закона предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит; услугата е реално извършена и доставката е регистрирана съгласно изискванията на закона, т.е. налице са основанията по чл.69 и чл.70 от Закона за данък върху добавената стойност; претендира уважаването на жалбата и присъждането на сторените разноски както за съдебното оспорване, така и за административното оспорване.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП чрез своя процесуален представител в съдебното заседание и в писмената си защита е посочил, че издаденият ревизионен акт е правилен и законосъобразен; той е съобразен с чл.69 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, който регламентира, че правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде само за извършени от лицето облагаеми доставки; осъществената адвокатска услуга не попада в кръга на действие на Закона за данък върху добавената стойност, а е по реда на чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е извън обхвата на Закона за данък върху добавената стойност, като правилно е приложена нормата на чл.69 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност; данъчнозадълженото лице има право да приспадне заплатения данък върху добавената стойност за получена доставка на конкретен вид услуги, когато те се използват в рамките на икономическата дейност, не надхвърлят необходимото и стойността им е включена в цената на тези сделки; затова от значение за настоящия спор е дали са отразени впоследствие разходите за процесната услуга от жалбоподателя и дали същите са елемент, формиращ цената на обложените извършени доставки; фактурата е осчетоводена през месец март 2023 г. по дебита на счетоводна сметка 602 „разходи за външни услуги“ и приключена със счетоводна сметка 614 „административни разходи“; затова процесните разходи не представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които жалбоподателят доставя, а също и не са съпътстващ разход, с който съгласно чл.26 ал.3 т.3 от Закона за данък върху добавената стойност следва да бъде увеличена данъчната основа на доставката; горната разпоредба се отнася за разходи, които съпътстват доставката и са пряко свързани с нея, а в случая няма такава, чиято данъчна основа да бъде увеличена; с оглед на изложеното за начисления данък върху добавената стойност в размер на 9 600 лева във връзка с предоставената правна услуга за воденето на искове срещу Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София по чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди като доставка, пряко свързана с получаването на обезщетения, които не попадат в приложното поле на данъка върху добавената стойност, на основание на чл.70 ал.1 т.2 от Закона за данък върху добавената стойност за жалбоподателя не е налице правото на приспадане на данъчен кредит; настоява за отхвърлянето на жалбата и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност относно поисканото адвокатско възнаграждение от другата страна - за изготвянето на жалба в хода на административното производство пред директора на Дирекция „ОДОП“ не се държи такова възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване ревизионен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е издаденият ревизионен акт в цялост.

При извършването на задължителната проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в определения срок и от компетентни органи по чл.119 ал.2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Заповедта за възлагане на ревизия, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява чрез представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги.

Ревизионният акт е издаден при спазването на процесуалните правила и основните принципи на данъчното производство, посочени в чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК. От приобщените по делото доказателства се установява, че органите по приходите са уведомили жалбоподателя за образуваното производство за установяването на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г.; изискани са документи и писмени обяснения от ревизираното лице и от трети лица, които са приобщени по съответния ред; извършени са анализи на всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализи на относимите за лицето обстоятелства. Ревизираният субект е упражнил надлежно правото си на защита в хода на административното обжалване, с оглед на което не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалвания ревизионен акт на това основание.

Въз основа на изяснените факти и обстоятелства органите по приходите са приложили неправилно материалния закон относно установеното задължение за данък върху добавената стойност и дължимата лихва за него. В хода на ревизията безспорно е установено, че жалбоподателят осъществява стопанска дейност като едноличен търговец в качеството му на регистриран земеделски производител – лице, което произвежда непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция по смисъла на §1 т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители. Основната му дейност е производството и реализацията на пшеница, царевица и слънчоглед; отглеждат се и лавандула, бобови растения и маслодайни семена. Освен това търговецът има складове за съхранение на зърно, бензиностанция и отдава недвижими имоти под наем. За ревизирания период от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г. са декларирани облагаеми доставки с 20 % с данъчна основа от 58 588.23 лева и начислен данък върху добавената стойност от 11 717.68 лева. По делото не се спори, че процесната извършена адвокатска услуга е облагаема съгласно Закона за данък върху добавената стойност, като спорният въпрос е налице ли е право на приспадане на данъчен кредит. Противно на посоченото от данъчните органи, такова право е налице. Аргументите за липсата на връзка между предоставената юридическа услуга и предметът на осъществяваните от ревизираното лице доставки на стоки и услуги са неоснователни. Процесната адвокатска услуга е облагаема доставка и жалбоподателят има правото на приспадане на данъчен кредит по нея, тъй като е пряко свързана с цялостната икономическа дейност на търговеца, а ограничаването на правото на приспадане на данъчен кредит би било в противоречие със Закона за данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, както и практиките на ВАС и Съда на Европейския съюз. Доставката обективира осъществяването на юридическа услуга и е облагаема по смисъла на чл.12 ал.1 във връзка с чл.68 от Закона за данък върху добавената стойност. Няма значение характерът на производството, по което е осъществена правната защита и процесуалното представителство на ЕТ „РЕНЕСАНС – КПДТ - К. ЖЕНДОВ“ - с. Лозенец, общ. Крушари; достатъчно е, че процесната адвокатска услуга е обвързана със защитата на имуществените права на ревизираното лице в отношенията му с Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София във връзка с претенциите за обезщетение заради неполучаването на дължимите компенсации за спазването на агроекологични ангажименти. Важна е пряката връзка с цялостната икономическа дейност на търговеца, която включва освен основната дейност по обработката на земеделски земи, получаването и продажбата на селскостопански продукти (с нулева ставка по Закона за данък върху добавената стойност), също и отдаването на недвижими имоти под наем и продажбата на горива (с 20 % ставка по Закона за данък върху добавената стойност). Направените разноски са част от общите разходи за цялостната стопанска дейност на жалбоподателя. Няма значение обстоятелството, че първичното производство и продажба на селскостопански култури е облагаемо с нулева ставка, както не би имало значение и ако те представляваха освободена доставка, доколкото процесната юридическа услуга е насочена към защитата на правата в отношенията на ревизираното лице с Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София и по този начин е обвързана с общата икономическа дейност на ревизираното лице. В този смисъл е и посоченото от жалбоподателя Решение №4072/18.04.2023 г. по административно дело №6662/2022 г. по описа на ВАС.

С оглед на изложеното неправилно данъчните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит, поради което оспореният акт противоречи на материалния закон и следва да бъде отменен изцяло – не само в частта относно безспорно определената главница, но и в частта на обусловените от нея лихви.

Заради изхода от спора и на основание на чл.161 ал.1 от ДОПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 3170 лева (в това число 50 лева внесена държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1560 лева с включен ДДС (то не е прекомерно, тъй като е в минималния размер по чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения без включен ДДС) и заплатено адвокатско възнаграждение за административното производство в размер на 1560 лева с включен ДДС (претендираната сума в размер на 3120 лева с ДДС е прекомерна, като следва да бъде намалена до 1560 лева - минималния размер по чл.8 ал.4 във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения без включен ДДС; в Решение №842/22.01.2021 г. по административно дело №9342/2020 г. по описа на ВАС е прието, че въпросът относно дължимостта на разноските при административното обжалване следва да се постави и разреши в рамките на последвалото съдебно производство, когато има образувано такова; същата е и настоящата хипотеза).

Водим от горното и на основание на чл.160 от ДОПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „РЕНЕСАНС – КПДТ - К. ЖЕНДОВ“ с [ЕИК], седалище и адрес на управление с. Лозенец, общ. Крушари, ул.“Четвърта“ №4, представляван от К. П. Ж., Ревизионен акт №Р-03000823003583-091-001/04.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна и потвърден с Решение №269/19.12.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите с административен адрес гр. София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ №52, представлявана от изпълнителния директор Р. С., да заплати на ЕТ „РЕНЕСАНС – КПДТ - К. ЖЕНДОВ“ с [ЕИК], седалище и адрес на управление с. Лозенец, общ. Крушари, ул.“Четвърта“ №4, представляван от К. П. Ж., направените разноски в размер на 3170 (три хиляди сто и седемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.