РЕШЕНИЕ
Номер 1124 15.07.2020
година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
ХХІІ
наказателен състав
На двадесети май 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: МАГДАЛЕНА
КОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
НАХ дело номер 1175
по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002491
от 03.02.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с
което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на Германо-българска самостоятелна
медико-диагностична лаборатория „Зинвест-К” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Царево“ № 1, представлявано от управителя
П. Б. Б., е наложена Имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и пестотин/
лева за извършено административно нарушение по чл.128а, ал.1 от Кодекса на
труда.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘ гр.
София, ДА ЗАПЛАТИ на Германо-българска самостоятелна медико-диагностична лаборатория
„Зинвест-К” ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 350 лева /триста и петдесет
лева/, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002491 от
03.02.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което
на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на Германо-българска самостоятелна
медико-диагностична лаборатория „Зинвест-К” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Царево“ № 1, представлявано от управителя
П. Б. Б., е наложена Имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и пестотин/
лева за извършено административно нарушение по чл.128а, ал.1 от Кодекса на
труда.
Жалбоподателят Германо-българска самостоятелна
медико-диагностична лаборатория „Зинвест-К” ООД /ГБСМДЛ „Зинвест-К“ ООД/
чрез процесуалния
представител адв.С.Б., обжалва наказателното постановление /НП/, формулирайки
претенция за отмяната му като незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата
съображения. Редовно призован, в съдебно заседание, чрез представляващия го, прави
същото искане. Претендира присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция по труда” –
Пловдив /Д „ИТ“- Пловдив/, редовно призована, чрез процесуалния си представител
юрк.Т. пледира НП да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно,
за което излага аргументи. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Германо-българска
самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Зинвест-К” ООД, за това, че на 26.11.2019
г. е посетен офисът на ГБСМДЛ „Зинвест-К“ ООД в гр.Пловдив, бул.“Цар Борис ІІІ
Обединител“ № 157, в който офис се изготвя, обработва и съхранява информация на
дружеството. При посещението е поискано и представено трудово досие на Д. Д. М..
Видно от съдържащите се в него документи трудовото правоотношение с Д. М. е
прекратено, считано от 18.07.2019 г. При проведен разговор с управителя на дружеството – П. Б., същият е
заявил, че Д. М. е изпратила на 31.10.2019 г. по електронната им поща
заявление, с което е поискала от дружеството-работодател да й бъдат издадени и
предоставени документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото й правоотношение
– служебна бележка за доходите по трудов договор. Управителят също така е
заявил, че отказва да й представи исканата служебна бележка. В офиса са
изискани заверени копия на документи, но предоставянето им е отказано от
управителя на дружеството П. Б., поради което същите са изискани с призовка. На
указаната в призовката дата – 27.11.2019 г. изпратен от управителя служител на
дружеството – К. П., е представил в Д „ИТ“ –Пловдив изисканите документи. От
извършената проверка в офиса и от представените в Д „ИТ“ – Пловдив документи е
установено, че в 14-дневен срок, както и до момента на предоставяне на
документите в Д „ИТ“ – Пловдив , работодателят ГБСМДЛ „Зинвест-К“ ООД не е
предоставил на Д. Д. М., с адрес гр.П., бул.“***“ № ***, ет.*, ап.*, документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото й правоотношение – исканата служебна
бележка за доходите по трудов договор.
С това е нарушен чл.128а, ал.1 от Кодекса на труда.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №
16-002491 от 16.12.2019г., съставен от Ц.Г.М. – *** в Д “ИТ” – Пловдив, като
отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази,
описана в АУАН.
Обстоятелствата, при които е осъществен състава на
изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания
доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени
както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото
писмени доказателства.
С оглед изложената фактическа обстановка и представените
по делото доказателства, съдът намира, че са налице основания за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно.
В случая административнонаказателната отговорност на ГБСМДЛ
„Зинвест-К“ ООД е ангажирана за нарушение на чл.128а , ал.1 от КТ за това, че в
14-дневен срок от получаване на писмено заявление /отбелязано в акта и НП като
получено на 31.10.2019 г./ , т.е. до 14.11.2019 г. жалбоподателят не е
предоставил на Д. Д. М. изискани от нея документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото правоотношение, а именно служебна бележка за доходите по
трудов договор. Съгласно твърдяната за нарушена разпоредба на чл.128а, ал.1 от КТ по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му
издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането.
За да бъде гарантирано упражняването на правата и
задълженията на страните по трудово правоотношение, регламентирани в КТ,
законодателят е предвидил волеизявленията да бъдат направени в писмена форма,
като електронната форма би била допустима, само ако има създадена надеждна
система за защита и контрол, при спазване на изискванията на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ и Регламент (ЕС) 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /"Регламент (ЕС) 910/2014"/.
Според ЗЕДЕУУ всяко съдържание, представено в електронна
форма, представлява електронен документ, който обективира електронни изявления
– словесни изявления в цифрова форма. При направено електронно изявление,
съдържащо се в електронен документ, се приема, че писмената форма е спазена /чл.
3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ/. Ето защо елекронният документ може да бъде представен и
приет като писмено доказателство при евентуален съдебен спор между страните. В тази връзка следва да се посочи, че
проблемите при използването на електронни съобщения са свързани основно с
установяването по безспорен начин на авторството на едно електронно изявление,
автентичността на съдържанието му, т.е. че изявлението не е променяно от
момента на изпращане до момента на
получаването му и гаранции, че текстът му е защитен, т.е. може да стане
достояние единствено на лицето, до което е адресирано. За да има електронния документ формална
доказателствена сила, т. е. за да се счита установено, че той изхожда от
страната, изпратила мейла и изразява нейната воля, той трябва да е подписан от
страната с електронен подпис, равностоен на саморъчния. При електронните документи обаче
не всеки електронен подпис е тъждествен на саморъчния подпис. При всички случаи
значение на саморъчен подпис има т. нар. квалифициран електронен подпис,
представляващ електронен подпис, който се основава на квалифицирано
удостоверение за електронен подпис, издадено от доставчик на квалифицирани
удостоверителни услуги. Ако електронният подпис не е квалифициран, то той би
имал значение на саморъчен подпис, само ако страните са постигнали
предварителна договореност за това и само в отношенията между тези страни. В
случай обаче, че такава предварителна уговорка не е налице или не може да бъде
доказана и електронният документ не е подписан с квалифициран електронен
подпис, спрямо електронния документ ще се прилагат правилата за неподписан
писмен документ, какъвто според настоящия съдебен състав се явява подаденото от
Д. М. до жалбоподателя заявление по електронната поща. Видно от приложеното по
преписката на хартиен носител заявление, същото е подписано по следния начин:
„С уважение:Д. М.“. Доколкото жалбоподателят оспорва авторството на така
подаденото заявление, тежестта на доказаване на неговата истинност пада върху
страната, която го представя. Такива доказателства по делото не бяха
представени – нито сканирано писмено искане със саморъчно положен подпис на М.,
изпратен заедно с електронното заявление, нито доказателства за подписано с
квалифициран електронен подпис заявление или подписано с електронен подпис, на
който е придадено значение на саморъчен подпис по закон съгласно чл.13, ал.4 от
ЗЕДЕУУ. В този смисъл така подаденото заявление от М. по електронна поща не
изпълнява законовите изисквания, при спазването на които законодателя е придал правно значение на електронния
документ и електронния подпис, и приравняването им на писмени такива. Още повече, че представеното от контролния
орган на хартиен носител копие на заявление, както и копието, приложено към
жалбата, са датирани с дата 31.11.2019 г., която по никакъв начин не
кореспондира с описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства по твърдяното за
извършено нарушение. Това допълнително внася съмнение и по никакъв начин не
създава гаранция за правната сила на процесното заявление, съставено в
електронен вид и неговия автор, и възможността то да бъде използвано като годно
доказателство за ангажиране административнонаказателната отговорност на
санкционираното дружество за нарушение на чл.128а, ал.1 от КТ.
Предвид изхода от спора, съдът намира за основателно направеното
искане за присъждане на разноски по делото от страна на жалбоподателят в размер
на 350 лева. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От
доказателствата по делото се установява, че е заплатена сумата от 350 лева за
адвокатски хонорар, липсва възражение за прекомерност от страна на въззиваемата
страна, поради което и следва да бъде присъдена именно тази сума на
жалбоподателят и да бъде осъдена въззиваемата страна за заплащането й.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав
счита, че атакуваното Наказателно постановление № 16-002491 от 03.02.2020г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание
чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на Германо-българска самостоятелна
медико-диагностична лаборатория „Зинвест-К” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Царево“ № 1, представлявано от управителя
П. Б. Б., е наложена Имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и пестотин/
лева за извършено административно нарушение по чл.128а, ал.1 от Кодекса на
труда, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства
по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Ж. К.