Решение по дело №118/2023 на Административен съд - Смолян

 

Производството е по глава 19 от ДОПК – чл.156-161 ДОПК.

 

Предмет на настоящия съдебен контрол е Ревизионен акт № Р-16002122003575-091-001/20.12.2022г., потвърден с Решение № 90/ 16.03.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“-[област]. По съображения за незаконосъобразност и неправилност, в жалбата се иска отмяна на атакувания акт. Твърди се, че задълженията по ЗДДС са неясни по размер и период, тъй като в решението е посочено, че са по непризнат данъчен кредит, какъвто липсва. Посочено е, че справката от Е. Е. ООД не е счетоводен документ и не представлява доказателство за получени приходи; справката съдържа данни не са само за продажба от В. Р., но и от нейния съпруг; приходният орган е обсъждал само приходите без да вземе предвид разходите и без да съобрази доставките, които са развалени. Твърди се, че липсват обстоятелствата по чл. 122 ал.1 точки 1, 2 и 4 ДОПК, тъй като за трите ревизирани години е подавана декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, няма укрити доходи и лицето не е било задължено да води счетоводна отчетност до регистрацията по ЗДДС. Твърди се, че подходът за определяне на данъчната основа по чл. 122 ал.2 е неправилен; не са взети предвид разходите за куриерски услуги, за телекомуникация, за платени наложени платежи на фирмите, от които са закупувани дрехите и консумативите. В жалбата се сочи, че в РА и в РД не са описани и приложени доказателствата, както и че същите не са връчени на лицето, противно на изискването по чл. 117 ал.3 и ал.4 ДОПК. Посочено е, че е недопустимо да се установяват задължения по ЗДДС на лице, което не е регистрирано по ДДС. Твърди се, че в РА и в РД е направена странна компилация, според която в таблицата за периода м.01.- м.05.2022г. са посочени само лихви без главници, което сочи, че ревизиращият орган сам е стигнал до извода, че е недопустимо да се установяват задължения по ДДС на лице, което не е регистрирано по този закон. Твърди се, че позоваването на чл. 102 ЗДДС е недопустимо, тъй като регистрацията е по чл. 96 ал.1 ЗДДС. Посочено е в жалбата още, че дори да е допустимо начисляване на ДДС за облагаеми доставки преди регистрацията, то не е допустимо да се начислява ДДС върху една обща сума за целия месец, а следва да е конкретно върху всяка облагаема доставка. Незаконосъобразно не е признат данъчен кредит за получени доставки за данъчни периоди юни и юли 2022г. Жалбоподателката оспорва задълженията за осигурителни вноски по основание и размер като сочи, че не е подавала декларации за самоосигуряващо се лице; също, че облагаемия доход е неправилно определен. Иска се отмяна на РА и присъждане на разноски.

 

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява. Пълномощникът и пледира за отмяна на РА и присъждане на разноски. Излага подробни доводи в писмени бележки вх.№ 3034/ 09.10.23г., в които се набляга на установеното от експертизата и се твърди, че основата за облагане трябва да отговаря на чл. 122 ал.2 ДОПК, а в случая тя почива на предположения.Претендират се разноски.

 

Ответникът – директор на Дирекция ОДОП- [област] редовно призован не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирана е писмена защита вх.№ 3048/ 10.10.23г. от юриск.Р., в която се развиват подробни доводи и съображения; твърди се неоснователност на жалбата; оспорва се заключението на вещото лице. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмена молба с вх.№ 2938/28.09.23г. /л.456/ се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

 

С обжалвания РА на В. Р. са установени задължения за 2019г., 2020г. и 2021г. по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 2 237,28лв. и лихви в размер на 196,35лв.; ДОО в размер на 3542,83лдв. и лихви 501, 41 лв.; ЗО в размер на 1937,44лв. и лихви 302, 53 лв.; ДЗПО-УПФ в размер на 1196,90лв. и лихви 169,39лв. С РА не е признат данъчен кредит в размер на 3 266,04лв.; начислен е ДДС в размер на 134,17лв.; върху допълнително установените задължения по ЗДДС е начислена лихва в размер на 303,04лв. Ревизионният акт е връчен на 28.12.2022г. /л.139/ и в законовия срок е обжалван /л.42/. С Решение № 90/16.03.23г. /л.30/ ревизионният акт е потвърден. Решението е връчено на 16.03.2023г., а жалбата е от 30.03.2023г. /л.293/, тоест жалбата е подадена в законовия срок и е допустима.

 

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства:

 

Жалбоподателката е извършвала онлайн продажби на дрехи чрез куриерски услуги; не е била регистрирана като ЕТ; физическото лице е собственик на капитала на ЕООД, но не е обявена дейност чрез дружеството.

Данъчният орган установява, че считано от 22.01.2022г. тя е трябвало да се регистрира по ЗДДС, но същата не е подала заявление за регистрация и не е водила счетоводна отчетност по ЗДДС. Според обясненията на лицето стоката е купувана от магазини на дребно; за покупките няма документи и са продавани с наложен платеж. От справките, изискани от Е. Е. ООД данъчния орган установява, че за 2019г. получените суми са 3 515лв., от тях 840лв. са получени парични преводи и наложен платеж -2673лв. За 2020г. общо получените суми са 30 318,40лв. като цялата сума е получена с наложен платеж. За 2021г. общо получената сума е 51 011,10лв., като от тях получени парични преводи 125лв. и получени с наложен платеж 50 886,10лв. За 2022г. общо получената сума е 4 0726, 96лв., от тях получени парични преводи 340лв. и получени суми с наложен платеж 40 386,96лв. Според данъчния орган към 31.12.2021г. Ракова за 12 месеца е реализирала оборот 51 011,10лв. като не е подала заявление за регистрация до 17.01.2022г. Издаден е Акт за регистрация по ЗДДС на 17.06.2022г. /л.48/, връчен същия ден; считано от тази дата лицето е регистрирано по ЗДДС по чл. 96 ал.1 ЗДДС. Данъчният орган е посочил в РД /л.148 гръб/, че от 22.01.2022г. до 17.06.2022г. тя дължи ДДС за извършените от нея облагаеми доставки. За този период – 22.01.22г. - 31.05.22г. реализирания оборот е 34 931,96лв. и дължимият данък е 5 822лв. Според данъчният орган лицето е достигнало оборот за периода м.05- .м.12.2021г. над 50 000лв. и е следвало до 07.01.2022г. да подаде заявление за регистрация; лицето е трябвало да се регистрира на 21.01.2022г. и от следващия ден се начислява ДДС на извършените облагаеми доставки. Посочено е в РД, че за трите години – 2019г., 2020г. и 2021г. са подадени ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, но за 2019г. не са декларирани приходи от търговска дейност, а за другите години са в по-малък размер. Данъчният орган е счел, че са налице обстоятелствата по чл. 122 ал.1 точки 1,2 и 4 ДОПК. През м.10.2022г. лицето представя Декларация по чл. 124 ал.3 ДОПК за имуществено състояние, с която декларира данни за 2022г. Данъчният орган е направил извод, че основата за облагане с ДДФЛ, ДОО, ДЗПО-УПФ и Здравно осигуряване за периода 01.01.2019-31.12.2021г. и ДДС за периода 22.01.22-31.07.22г., се определя по чл. 122 ал.2 ДОПК.

 

По отношение на посочената в РД разпоредба – чл.122 ал.2 ДОПК, в РД са изложени съображения /л.151/, че за правилното определяне на признатите разходи при ревизията се взема предвид средната стойност от средните надценки, прилагани от дружества със сходна дейност. Дружествата са „Лилаво БГ“ ЕООД, „Едрехи 2016“ЕООД и „Онлайнадрес“ЕООД. Средният процент надценка е изчислен на 52% за 2019г., 35% за 2020г. и 39% за 2021година. Посочено е, че приходите [рег. номер] в размер на 3 513г., за 2020г. – 30 338,40лв. и за 2021г. – 51 011,10лв.; печалбата за 2019г. е 1 201,82 лв., за 2020г. е 7 865,51лв. и за 2021г. е 14 312,47лв.; разходите за 2019г. са 2 311,18лв., за 2020г. са 22 472, 89лв. и за 2021г. са 36 698,63лв.

 

Относно доставките и упражненото право на данъчен кредит, в РД /л.151 гръб/ се сочи, че през данъчен период: м.06 и м.07.2022г. лицето е включило в дневника за покупки и е ползвало данъчен кредит по 190 фактури, които са издадени преди датата на регистрация през периода м.01 - м.05.2022г., като от тях 71 са от Е. Е. за куриерски услуги. Направен е извод, че тъй като лицето не представя фактури за покупка на стоките и не е посочило мястото на съхранение на стоките, то не отговаря на чл. 74 ал.1 вр.чл. 69 и чл. 71 ЗДДС. Отказва се приспадане на данъчен кредит по фактурите, на основание чл. 74, ал.1,2,3 от ЗДДС вр.чл. 69 и 71 ЗДДС в размер на 3266,04лв. по периоди, както следва: месец юни 2022г. – 659,15лв. и м.07.2022г. – 2606,89лв. /л.142 гръб/. Данъчният орган сочи, за периода 22.01.2022г.- 30.06.2022г. са извършени облагаеми доставки на стойност 34 906, 96лв. и не е начислен ДДС в размер на 5 817, 83лв. върху данъчна основа 29 089, 13лв. за платени в брой и документирани с товарителници от куриера доставки. Посочено е, че когато при договаряне на доставката не е посочено, че данъка се дължи отделно, се приема, че е включен в цената, поради което и размера е определен по чл. 53 ал.2 ППЗДДС. Посочено е, че начисленият от лицето данък е в по – малък размер – 5683, 66лв., като на осн.чл. 102 ал.3 т. 2 ЗДДС вр.чл.67 ЗДДС върху данъчната основа по чл. 122 ДОПК се начислява ДДС в размер на 5817,83 лв. за периода м.01.2022г.-м.05.2022г., като за месец юни 2022г. лицето правилно е начислило ДДС в размер на 623, 83 лв. Лихвата е определена от данъчния орган в размер на 360,26 лв.

 

О. З. за данъка върху доходите на физическите лица, в РД се сочи /л.156/, че на база данните от куриерската фирма е установено, че изплатените суми в брой са, както следва: за 2019г. - 3513лв., за 2020г.- 30 338, 40лв. и за 2021г. - 51 011,10лв. с ДДС. Тези парични средства са получени от продажба на дрехи, която дейност е по занятие, извършвана редовно и попада в чл. 1 ал.1 ТЗ, и доходите трябва да се третират като доходи от дейност на ЕТ, попадащи в обхвата на ЗДДФЛ.

По ЗДДС данъчният орган сочи, че за периода: 01.01.2021- 31.12.2021г. лицето е реализирало облагаем оборот от 51 011,10лв., като от 17.06.2022г. лицето е регистрирано по ЗДДС по чл. 96 ал.1 ЗДДС. Посочено е, че реализирания оборот за периода 22.01.22 – 31.05.22г. е 34 931,96лв. и, че следващият се ДДС в размер на 5821, 98лв. е начислен в по-малък размер – 5683, 66лв.

 

По КСО е посочено, че за 2019г. упражняваната дейност като самоосигуряващо се лице е само за месеците 08, 10, 11 и 12.2019г. и дължимите вноски не са внасяни, с изключение на м.11.2019г., когато е внесена в непълен размер и със закъснение. Лицето е посочило в декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019г. само доход от трудов договор и доход като управител по договор за управление на ЕООД, като доходите от търговската дейност трябва да се добавят в Справката за годишно изравняване; няма допълнителен доход за годишно изравняване. За 2020г. е установено упражняване на дейност за месеците 01 - 09 и 11 2020г., като дължимите вноски не са внасяни. Доходите от търговска дейност трябва да се добавят в справката за годишно изравняване. За 2021г. е установена дейност като самоосигуряващо се лице за месеците 05-12.2021г. и дължимите вноски не са внасяни.

 

Относно вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд / ДЗПО-УПФ/ в РД се сочи, че за 2019г. не са установени доходи, подлежащи на изравняване; за 2020г. е установен доход за изравняване в размер на 1765,51лв. като дължимата вноска за ДЗПО-УПФ е 88,28лв; за 2021г. е установен доход за изравняване в размер на 9 112,47лв. като дължимата вноска е 455,62лв.

Относно ЗЗД данъчният орган сочи, че за 2019г. не е установен доход, подлежащ на годишно изравняване; за 2020г. е установен доход за изравняване в размер на 1155,51лв. и дължима вноска от 92,44лв.; за 2021г. подлежащият на изравняване доход е 7812,47лв. и дължима вноска от 625 лв.

В РА приходният орган е посочил, че мотивите са изложени в РД /л.134/.

 

От доказателствата по делото става ясно, че изводите на приходния орган се основават на данните от куриерската фирма - файлове в табличен вид с информация за изпратени пратки, получени суми от пощенски преводи и от наложен платеж; приходите са реализирани чрез Е. Е.. Установява се, че за 2019г. лицето декларира само доходи по трудови правоотношения; за 2020г. декларира доходи от стопанска дейност като ЕТ, в т.ч. приходи в размер на 30 133,40лв. и разходи без документи в размер на 29 170, 76лв.; деклариран е облагаем доход от 962, 64лв. и годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 144,40лв. За 2021г. лицето декларира доходи от стопанска дейност като ЕТ в т.ч. приходи от 51 223,26 лв. и разходи без документи от 47025 лв. и други намаления на финансовия резултат от 3507лв.; деклариран е облагаем доход от 691, 26 лв. и годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 103, 69 лв. Според приходния орган, за 2019г. приходите от продажба на дрехи са в размер на 3513 лв., за 2020г. са в размер на 30 338, 40лв. и за 2021г. са в размер на 51 011,10лв. Приходният орган сочи, че доходите, реализирани чрез куриерското дружество за 2019г. не са декларирани, за 2020г. са декларирани приходи от 30 133,40лв., а по данни на куриерското дружество са изплатени 30 338,40лв.; за 2021г. са декларирани приходи от продажби в размер на 51 223, 26 лв., а по данни на куриерското дружество са изплатени приходи за 51 011, 10лв. От страна на лицето не са представени документи за покупка на стоките и за разходите, като с РА са определени разходи чрез Е. Е. ООД въз основа на публикувани отчети за надценка при онлайн продажби на три фирми със сходен предмет на дейност. Определената отчетна стойност на стоките във връзка с недекларирани приходи от продажби е както следва: за 2019 г. – 2311,18лв., за 2020г- 22 472, 89лв. и за 2021г.- 36 698,63 лв. Според мотивите в Решението /л.34/ приходният орган е установил предпоставките по чл. 122 ал.1 т. 4 ДОПК. В решението /л.34 гръб/ са изложени мотиви, касаещи ЗДДС, както и мотиви, касаещи КСО и ЗЗО /л.37/. Като резултат, ревизионният акт е потвърден /л.39 гръб/.

По делото е приобщена цялата преписка по издаване на РА, в т.ч. заповед за възлагане на ревизията от 14.07.2022г./л.175/, заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизията /л.204 и л. 273/, АУАН /л.269/, справка за банкови сметки /л.199/, писмени обяснения /л.200/, фактури от куриерската фирма /л.216 и сл./, декларации по чл.124 ал.3 ДОПК /л.243 и сл./.

По делото е представена декларация от управителя на „ЛИЛАВО БГ“ ООД /л.256/, според която средният процент на надценка при продажбите на дребно на дрехи през 2019г. е 41%, през 2020г. е 40% и през 2021г. е 49%. Според писмените обяснения на управителя на фирма „ЕДРЕХИ 2016“ ЕООД /л.284/, е невъзможно определянето на конкретна стойност на надценка поради динамична промяна на пазара, като ориентировъчно надценката би била до плюс 60%. Според писмените обяснения на управителя на фирма „ОНЛАЙНДРЕС“ ЕООД /л.266/, средните проценти надценка са както следва: за 2019г. – 49%, за 2020г. – 42% и за 2021г. - 25%.

От страна на „Еконт Експрес“ ООД на данъчния орган са предоставени данни, които са обективинирани в Протокола от 20.06.2022г. /л.21 и л.133/. В писмен вид, данните са предоставени с писмо от 10.06.2022г. /л. 50 и сл./. В писмото на куриерската фирма се сочи, че информацията е от базата данни на „Еконт Експрес“ ООД и е възможно да има съвпадения с други лица или фирми, поради което не може да се твърди със сигурност, че зад всяка позиция от справката стои пратка от и за проверяваното лице.

По делото е изслушана ССчЕ /л. 449 и сл./, която дава заключение за следното:

ПРИХОДИ

За периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. приходите на В. Р., [ЕГН], изчислени въз основа на данните от Е. Е. ЕООД за получените от нея пощенски парични преводи и изплатени наложени платежи са в общ размер на 3 513,00 лв. в т.ч. 840,00 лв. от доставки- с пощенски парични преводи и 2 673,00 лв. от доставки с наложен платеж.За периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. съобразно данните от Е. Е. ЕООД са върнати/развалени 12 доставки. По никоя от тях не е отчетен изплатен наложен платеж, който да е включен в общия размер на приходите за 2019 г.За периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. съобразно данните от Е. Е. ЕООД няма реализирани приходи чрез доставки с наложен платеж с подател на пратката друго физическо лице освен В. И. Р..

За периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. приходите на В. Р., изчислени въз основа на данните от Е. Е. ЕООД за получените от нея пощенски парични преводи и изплатени наложени платежи са в общ размер на 30 338,40 лв. всички от доставки с наложен платеж.За периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. съобразно данните от Е. Е. ЕООД са върнати/развалени 76 доставки. По никоя от тях не е отчетен изплатен наложен платеж, който да е включен в общия размер на приходите за 2020 г.За периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. съобразно данните от Е. Е. ЕООД има реализирани приходи чрез доставки с наложен платеж с подател на пратката И. Р. в общ размер на 1615 лева.За периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. след приспадане на реализираните приходи чрез доставки с наложен платеж с подател на пратката И. Р. в общ размер на 1615,00 лв., приходите на В. Р. [ЕГН] са в общ размер на 28723,40 лв. всички от доставки с наложен платеж:

За периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. приходите на В. Р., изчислени въз основа на данните от Е. Е. ЕООД за получените от нея пощенски парични преводи и изплатени наложени платежи са в общ размер на 51 011,10 лв. в т.ч. 125,00 лв. от доставки с пощенски парични преводи и 50 886,10 лв. от доставки с наложен платеж.За периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. съобразно данните от Е. Е. ЕООД са върнати/развалени 102 доставки. По никоя от тях не е отчетен изплатен наложен платеж, който да е включен в общия размер на приходите за 2021 г.За периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. съобразно данните от Е. Е. ЕООД няма реализирани приходи чрез доставки с наложен платеж с подател на пратката друго физическо лице освен В. И. Р..Към 31.12.2021 г. облагаемия оборот на В. Р. [ЕГН], изчислени въз основа на данните от Е. Е. ЕООД за получените от нея пощенски парични преводи и изплатени наложени платежи е в общ размер на 51 011.10 лв.

РАЗХОДИ

За периода 2019 Г.-2021 г.

В хода на ревизията, документи за покупка на стоките, както и документи за извършените други разходи във връзка с осъществяваната дейност, не са представени.

За определяне размера на разходите, респективно на основата за облагане с данъци, органите по приходите са взели предвид обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.12 от ДОПК - обобщени данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия.В случая са използвани данни, предоставени от дружествата Лилаво Б. О. с [ЕИК], Едрехи 2016 ЕООД с [ЕИК] и Онлайндрес ЕООД с [ЕИК], като данните които органите по приходите са използвали от Едрехи 2016 ЕООД са на база публикувани данни в Отчета за приходите и разходите в Търговския регистър, а за другите две дружества на база предоставени декларации.

След проверка на данните в Отчета за приходите и разходите и на трите дружества за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. вещото лице установява, че процента на надценка при продажба на стоките, посочен в декларациите на Лилаво Б. О. и Онлайндрес ЕООД и използван от органите по приходите не съответства на публикуваните данни в Търговския регистър.

Изчисление за процента на надценка на продаваните стоки въз основа на данните в Отчета за приходите и разходите и на трите дружества за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. се представя от вещото лице в табличен вид / колона 7/, както следва:

Година	Фирма	Приходи в т. ч.		Разходи в т. ч.		% надценка на стоки	% надценка на стоки деклариран пред ИЛИ	% на печалбата преди данъци	Среден % на надценката изчислен от НАП
		Приходи от стоки Хил. лв.	Общо приходи ХИЛ. ЛВ.	Бал. ст/ст на продадени те активи хил. лв.	О. Р. хил. лв.
к.1	к.2	к.3	к.4	к.5	к.6	к.7	к.8	к.9	к.10
2019	"Лилаво БГ" ООД	126	126	52	91	142.31	41.00%	38.46%	52.00%
	"Едрехи 2016” ЕООЛ	65	65	39	44	66.67	67.00%	47.73%
	"Онлайндрес" ЕООД	3621	3766	1860	3457	94.68	49.00%	8.94%
2020	"Лилаво БГ" ООД	177	177	66	113	168.18	40.00%	56.64%	35.00%
	"Едрехи 2016" ЕООЛ	946	946	769	922	23.02	23.00%	2.60%
	"Онлайндрес" ЕООД	7529	7588	4425	6064	70.15	42.00%	25.13%
2021	"Лилаво БГ" ООД	176	176	86	136	104.65	49.00%	29.41%	39.00%
	"Едрехи 2016" ЕООЛ	3247	3773	2270	3581	43.04	43.00%	5.36%
	"Онлайндрес" ЕООД	29827	29848	22353	28528	33.44	25.00%	4.63%

 

Вещото лице сочи в заключението си, че при сравнение на данните от колона 7 и колона 8, се установява че процента на надценка на продаваните стоки за всяка една от проверяваните години съвпада само при Едрехи 2016 ЕООД.

За определяне размера на разходите, респективно на основата за облагане с данъци, органите по приходите са приели процента на надценка на продаваните стоки, така както е деклариран от лицата /колона 8/, изчислили са средноаритметичен процент на надценка на продаваните стоки за всяка една от годините от обхвата на ревизията, след което въз основа на данните за приходите и данните за процента на надценка от колона 10 са изчислили размера на разходите, съответно на облагаемия доход 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

С така направеното изчисление органите по приходите на практика приравняват общия размер на разходите с отчетната стойност на продадените стоки и елиминират всички други разходи във връзка с извършваната дейност например разходите за куриерски услуги, каквито предвид упражняваната дейност очевидно съществуват.

Според вещото лице, предвид данните в Отчета за приходите и разходите на трите дружества, за определяне размера на разходите, респективно на основата за облагане с данъци, следва да се използват данните за процента на печалба /в колона 9/ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

За периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. общия размер на разходите на В. Р. [ЕГН], изчислен при средноаритметичен процент на печалба от 31,71 % е в размер на 2 667,22 лв.

За периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. общия размер на разходите на В. Р. [ЕГН], изчислен при средноаритметичен процент на печалба от 28,12% е в размер на 23 679,68 лв.За периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. след приспадане на реализираните приходи чрез доставки с наложен платеж с подател на пратката И. Р., общия размер на разходите на В. Р. [ЕГН], изчислен при средноаритметичен процент на печалба от 28,12% е в размер на 22 419,14 лв.

За периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. общия размер на разходите на В. Р. [ЕГН], изчислен при средноаритметичен процент на печалба от 13,13% е в размер на 45 090,69 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че тъй като документи не са представени, органите на НАП са взели данни за надценката от три дружества, като за едното дружество са взети данни от финансовите отчети, а за другите две дружества са взети данни от декларациите на управителите. Сочи, че при изготвяне на заключението е направил справка в ТР, от където е взел данни за надценките и на другите две дружества, като установява, че процентите са различни. Вещото лице обяснява, че методиката на НАП при определяне на разходите, съответно на данъчната основа, е тази - знаейки размера на приходите да се установи размера на разходите. Вещото лице сочи, че по този начин общият размер на разходите се приравнява с размера на отчетната стойност на продадените стоки. Сочи, че по обратен ред изчислен спрямо приходите и процента надценка, се установява не общ размер на разходите, а само размера на отчетната стойност на продадените стоки, а те на практика съставляват само елемент от общата сума на разходите в една търговска дейност. Вещото лице сочи, че предвид конкретната дейност лицето прави разходи за куриерски услуги, които не са калкулирани в общата сума на разходите. Твърди, че разходите ги е изчислил, имайки предвид не процента надценка, а процента печалба по данни от същите дружества, на които се е позовал НАП. Вещото лице дава пример, че ако е купена дреха за 100лв. и надценката е 30%, то продажната цена е 130 лв., като в тези 30 лв. влизат и разходите, например за куриерски услуги. Вещото лице сочи, че НАП е правил сравнение с лица, които не са със сходна дейност, тъй като приходите им варират от 65 00лв. до 29 милиона лева, а в разходите има такива за нает персонал, за осигуровки. Твърди, че те са лица със същата дейност, но не упражняват дейността при същите условия, тъй като имат наети помещения, персонал, които са разходи.

Прани изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото съдържание. Поради това същата е поцесуално допустима.

В хода на проверката на атакувания акт съдът установява, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок; РА е издаден от компетентен по степен, място и материя орган; издаден е в предвидената по чл. 120 ДОПК форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му. При издаването на РА обаче е допуснато нарушение на материалния закон.

Според чл. 124 ал.2 ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Или, за да се приложи чл. 124 ал.2, констатациите на органите по приходите по чл. 122 трябва да са несъмнено установени. Това в случая не се установи, тъй като по делото няма категорични доказателства за основанията по чл. 122 ал.1 точки 1,2 и 4 ДОПК. Не са събрани доказателства за укрити доходи, като не се доказват посочените в РА неотчетени приходи от доставки на стоки чрез куриерската фирма и получени средства. Подавани са декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за трите години.

По отношение на доказателствената сила на таблиците и справките, изпратени от третото лице „Еконт Експрес“, съдът съобрази следното: Представянето на частен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, само по себе си, не е достатъчно като документална опора на оспорения РА. В този смисъл е Решение 9330/13.07.2020г. по адм.д. 13306/2019г. на ВАС. Непредставянето на оригиналните писмени документи или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си. Настоящият съд не изключва от доказателствата представените от третото лице документи, но приема, че по делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчния орган. Приложените по делото доказателства са в такъв вид, че е невъзможно да се съобразят при формирането на фактическите и правните изводи.Така, релевантният по делото въпрос, продажбата на дрехи без да се отчитат приходи от тези продажби и без да се начисляват данъци, остана недоказан. Това е така, тъй като първичните документи, на които почиват констатациите на данъчните органи, са таблици от куриерската фирма. В тези таблици на „Е.“ са възпроизведени първични счетоводни документи, но те дори да са електронни документи по см. на Регл. /ЕС/ №910/2014г., съдът счита, че не са достатъчна документална опора на РА. Релевантните за делото документи не са електронните, а първичните – товарителници, разписки и др. В случая първичните е следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал, или в заверен препис, но заверен от оригинала препис, а не от отразявания в системата на третото лице.Предвид това, съдът счита, че по делото не са представени документи, въз основа на които да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи от продажби и извършени облагаеми доставки. А само въз основа на таблици, които нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена информация, съставена от трета неучастваща по спора страна, не може да се достигне до фактически, а от там и до правни изводи, каквито са направени от приходния орган /адм.д.№5763/1019г., адм.дело №9264/2019г., адм.д.№ 2823/2020г. на ВАС/.

Устновената в чл. 124 ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и съобразно съдопроизводствените тежести, според които оборването е в тежест жалбоподателят, последният успя при условията на пълно и насрещно доказване да обори констатациите на ревизиращият орган. Това стана по делото чрез ССчЕ и чрез липсата на годни за правни изводи първични доказателства.

Основателно се явява възражението на жалбоподателката, че липсват основания за регистрацията по ЗДДС и съответно начисляването на косвения данък. Няма безспорни доказателства по делото за повтарящи се продажби, тоест за извършвана стопанска дейност, поради което тази дейност да се приравнява на дейност на предприятие. В таблиците на Е. Е. и в материалите по делото няма данни за получател и подател на пратките; също така стоката не е индивидуализирана в тях. Не се доказва също, че жалбоподателката е единствения получател на суми, тъй като според експертизата има пратки с подател И. Р., а според писмото на Е. Е. /л. 50/, информацията е от базата данни на „Еконт Експрес“ ООД и е възможно да има съвпадения с други лица или фирми, поради което не може да се твърди със сигурност, че зад всяка позиция от справката стои пратка от и за проверяваното лице. Описанието на пратките, получени чрез „Е.“ не е основание да се приеме, че са получени стоки, че същите са продадени и че са реализирани доходи, които не са декларирани. По делото няма доказателства за предаването на конкретни стоки и извършени проверки от получателите. Дрехите са родово-определини стоки и собствеността върху тях се прехвърля с индивидуализацията им и с предаването им – чл. 24 ал.2 ЗЗД. Липсата на данни за предаване на стоките, води до извод, че прехвърлянето на собственост не е доказано по делото.

По отношение на чл. 122 т. 12 ДОПК, следва да се посочи, че ревизиращият орган не е приложил стриктно тази норма, тъй като е сравнявал дейност на дружества с дейност на физическо лице.Освен това, вещото лице е установило различни процентни стойности на надценка, от тези, установени от приходния орган. Данъчният орган е ползвал методика за определянето на разходите, според която знаейки размера на приходите установява разходите, но по този начин общият размер на разходите се приравнява с размера на отчетната стойност на продадените стоки, а те на практика съставляват само елемент от общата сума на разходите в една търговска дейност. Вещото лице сочи, че предвид конкретната дейност лицето прави разходи за куриерски услуги, които не са калкулирани в общата сума на разходите от страна на НАП. Експертът изчислява разходите, имайки предвид не процента надценка, а процента печалба по данни от същите дружества. Данъчният орган е правил сравнение с лица, които не са със сходна дейност, тъй като приходите на дружествата варират от 65 00лв. до 29 милиона лева, а в разходите има такива за нает персонал, за осигуровки, тоест не може да се приравнят с дейността на физическото лице. Дружествата са лица със същата дейност, но не упражняват дейността при същите условия, тъй като имат наети помещения, персонал и др.разходи. Както се посочи и по –горе, вещото лице сочи и различен от установения от приходния орган процент на надценката. След проверка на данните в Отчета за приходите и разходите на трите дружества за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., вещото лице установява, че процента на надценка при продажба на стоките посочен в декларациите на Лилаво Б. О. и Онлайндрес ЕООД и използван от органите по приходите не съответства на публикуваните данни в Търговския регистър.Това е видно от таблицата към заключението. С така направеното от приходния орган изчисление, на практика се приравняват общия размер на разходите с отчетната стойност на продадените стоки и се елиминират всички други разходи във връзка с извършваната дейност, например разходите за куриерски услуги, каквито предвид упражняваната дейност очевидно съществуват. Вещото лице сочи, че разходите за 2019г. при процент на печалба от 31,71 % са в размер на 2 667,22 лв.; за 2020г. при средноаритметичен процент на печалба от 28,12% са в размер на 23 679,68 лв. и за 2021г. при средноаритметичен процент на печалба от 13,13% са в размер на 45 090,69 лв.

Констатациите на приходния орган не почиват на първични документи, тъй като са ползвани таблиците на куриерската фирма, които не са счетоводни данни. Ползвани са надценки, предоставени от управителите на три фирми, които проценти бяха опровергани по делото от вещото лице по ССчЕ, извършило по – задълбочен анализ. Правени са сравнения с лица, които не работят при същите или подобни условия. Трайна е съдебната практика, че непредставянето на самите писмени документи или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си.Настоящата касационна инстанция намира, че представените в хода на ревизията документи от "Еконт Експрес" ООД не удостоверяват факта на извършване на съответните доставки / Решение № 10064/05.10.2021 г.по адм. дело № 2757/2021 г.на ВАС, Решение № 5709/12.05.2021 г. по адм. дело № 186/2021 г. на ВАС, Решение № 4506/11.05.2022 г. по адм. д. № 12045/2021 г. на ВАС/. Като цяло облагаемият доход не е изчислен на база обективни данни и надлежни доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации на РА е оборена с надлежни доказателствени средства в съдебното производство. Това обуславя извод, че атакувания акт е неправилен и като такъв той следва да се отмени.

Съдът счита твърдението на жалбоподателката, че и е нарушено правото на защита, защото са и връчени РД и РА без доказателства, за неоснователно. На л. 82 от делото е приложено удостоверение, според което на 02.12.2022г. е връчен РД с приложенията. Приложенията към РД са таблиците за изравняване и лихвените листове /л.164 гръб/. Действително няма доказателства по делото, да са връчени доказателствата, описани в раздел IX на ревизионния доклад. Но, няма процесуална пречка лицето да иска да се запознае с тях, тъй като е страна в ревизионното производство. Ревизионният акт е от 20.12.22г. В него е посочено, че неразделна част от него са приложенията, като това отново са справките за задълженията и лихвените листове /л.134 гръб, л. 138 и л. 139/. Нямало е пречка обаче лицето да иска да се запознае с протоколите на приходния орган, с данните от куриерската фирма в табличен вид, с данните от банките, с писмените обяснения на управителите на фирмите, с данните от ОДМВР за посещенията на адреса и т.н. На лист 177 и 178 от делото са приложени писмата за електронно връчване на заповедта за възлагане на ревизията и на искането за представяне на документи от 14.07.2022г. Към тях има приложения, които са връчени. В разпоредбата на чл. 117 ал. 4 ДОПК се сочи, че ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му. Този срок е инструктивен и това връчване в случая е изпълнено, доколкото законът борави с думата „приложения“, а такива приложения са връчени на лицето.

Атакувания акт изхожда от компетентен по степен, място и материя орган /доказателства за компетентност са приложени на лист 56-58/; издаден е в предвидената от закона форма; съобразен е с целта на закона; спазени са административно-производствените правила. Поради противоречието му с материалния закон същият подлежи на отмяна.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски, които са в общ размер на 2 350 лв. От тях, 700лв. са за вещо лице и 1 650 са за адвокатска защита. Поради това, че жалбоподателката е останала задължена за ДТ ще следва да се осъди да я внесе по сметка на АС-[област].

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002122003575–091–001/20.12.2022г., потвърден с Решение № 90/16.03.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-[област].

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на В. И. Р., [ЕГН], [населено място], ул. „Д-р Петър Берон“ № 14, вх.А, ет.3, ап. 9 разноски в размер на 2 350 лв.

ОСЪЖДА В. И. Р., [ЕГН], [населено място] ул. „Д-р П. Б.“ № **9 да заплати по сметка на Административен съд - [област] ДТ в размер на 10 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.