Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
Гр.Бяла, 23.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Пламен Дочев
при участието на секретаря Валентина
Великова, сложи за разглеждане гр. дело
№ 134 по описа за 2017г. и като
разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.135
от ЗЗД.
Ищцата моли съда да постанови решение,
с което да обяви за недействително спрямо нея изплащането на ликвидационен дял
и на дяловия капитал от страна на кооперация „Градска потребителна кооперация
НАРКООП - Две могили“ - в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Две могили, обл.Русе, ул. „Шипка" № 1, представлявана от С.Й.Г.
- ликвидатор, на Ю.Д.Й., ЕГН **********,***.
Претендира и направените разноски.
При
условията на чл.131 от ГПК в дадения едномесечен срок ответникът е възразил по
исковете като неоснователни.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема
установеното от фактическа страна, като извежда следните правни изводи:
Въпросът относно допустимостта на
предявеният от ищцата иск е бил решаван в различни производства, приключили с
окончателни съдебни актове, с които той е бил разрешен противоречиво. С
Определение № 1557 от 18.12.2017г. по в.ч.гр.д. № 828/2017г. Русенски окръжен
съд е приел, че предявеният от ищцата иск е недопустим и е прекратено
производството по гр.д. № 133/2017г. по описа на БРС.
С оглед и на основание указанията на
Окръжен съд - Русе в Определение от 21.02.2019г. по в.ч.гр.д. № 26/2019г.
относно продължаване на съдопроизводствените действия по спора, съдът е дал ход
на делото за да постанови решение по същество.
Видно от правната доктрина и съдебна
практика в Решение № 43 от 11.04.2008 г. на БАС по т. д. № 42/2008 г., е
прието, че Решението на общото събрание в дружество с ограничена отговорност е
особена многостранна сделка от особен вид, основана на волеизявленията на
съдружниците при гласуване в общото събрание. Такова е и разбирането в Решение
от 02.11.2015г. по в.т.д.№ 944 по описа на 2015г., в което Варненски окръжен
съд сочи, че искът по чл.58, ал.1 от ЗК е конститутивен и с него се упражнява
потестативното право да се признае за незаконно или несъобразено с устава на
кооперацията решението на общото събрание - многостранна сделка. В Решение №
212 от 3.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 454/2012г., III г о., ГК, е прието, че
необходимото другарство е налице, когато по своя предмет делата на другарите са
тъждествени, така че те се очертават като отделни дела само вследствие на
разликата в страните. Те се отнасят до едно и също правоотношение, в което
всички другари са участници или имат спрямо него едно и също правно положение.
Еднаквостта на спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички
другари. Подобно е разбирането в Решение № 151 от 27.07.2011г. на ВКС по гр. д.
№ 785/2010 г., III г. о., ГК, съгласно което, за допустимостта на иска по
чл.135 ЗЗД, следва да бъдат конституирани страните по сделката, чиято
относителна недействителност се иска, които се явяват задължителни другари по
смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и тяхното участие в производството е условие за
допустимостта на процеса.
Съдът счита, че чрез иска по чл.135 от ЗЗД се цели постигането на правна промяна - обявяване на дадено правно действие
или сделка за относително недействително, т.е. недействително само спрямо
кредитора, който е предявил иска. Не всяко правно действие обаче може да се
атакува, на основание чл.135 от ЗЗД. За да се предяви този иск, следва да е
налице още една предпоставка - законодателят да позволява кредиторът да иска
отмяна на съответното правно действие. С предявения иск не може да бъде
осъществена търсената от ищцата защита, тъй като законодателят, в текста на
чл.58 от Закона за кооперациите, е предвидил специален ред за съдебен надзор
върху решенията и действията на органите на кооперацията, като пропускането на
посочените в закона срокове и процедура преклудира възможността чрез
заобикаляне на специалните разпоредби - по исков ред с предявения иск да бъдат
отменени съответните действия.
В потвърждение на предното е и влязло
в сила Решение № 478 от 15.03.2011г. на Районен съд - Русе по гр.дело № 9536 по
описа за 2010г., според което, съгласно Закона за кооперациите, при
прекратяване на членските права независимо от основанието, на прекратилия
членските си права член-кооператор се дължи дяловата му вноска, ведно с
дивидент от дейността на кооперацията, като съгласно чл.14 от ЗК бившите
кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и
целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се
дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл.31, ал.6
включително припадащите се лихви. Дори и да е имало противоречие със закона и
устава на кооперацията, взетите решения на кооперацията са били евентуално
незаконосъобразни - отменяеми; но не и нищожни или унищожаеми и са пораждали
действие. Отмяната на такива решения обаче е можела да бъде поискана само по
реда и сроковете, предвидени в чл.58 от ЗК и то по съдебен ред. Като не е
сторила това ищцата, решенията са се валидирали, т.е. породили са действие.
Това са и задължителните указания по прилагане на закона дадени с Тълкувателно
решение № 1/2002г. на ОСГК на ВКС.
С Решение № 739 от 09.05.2018г. по
гр.д. № 7599/2017г. на Русенски районен съд е потвърдено разбирането, че Общото
събрание на кооперацията е неин върховен орган и решенията му са задължителни
за всички нейни членове. Обективиран е извода, че дори когато са опорочени
процедурата по свикване на общото събрание, реда и кворума за приемане на
решения (т. е. касае се до процесуална незаконосъобразност) или взетите решения
противоречат на императивни разпоредби на закона или устава (материалноправна
незаконосъобразност), решенията на общото събрание са незаконосъобразни, т. е.
отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им е можела да бъде поискана по реда и в
сроковете на чл. 58 от ЗК.
С Определение № 35 от 12.03.2007г. на
ВтАС по в. ч. гр. д. № 74/2007 г., ГО, се възприема становището, че искът по
чл.135 от ЗЗД е предоставен за защита на лицата, чиито интереси са увредени от
действията или сделките на техен длъжник. В тяхна полза законодателят е предвидил
възможността при доказано увреждане и знание за увреждане у третото лице /което
в настоящият случай не е налице/ имотът - предмет на сделката, да се върне в
патримониума на длъжника, за да може кредиторът да реализира своите права.
С предявяване на иска с правно
основание чл.135, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Не е налице необходим
елемент за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, т.е. знанието на длъжникът, че
чрез извършване на атакуваното правно действие уврежда кредитора си - ищец,
като в случая е необходимо и лицето, с което длъжникът е договарял също да е
знаело за увреждането по арг. на чл. 135, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Видно от протокол
№ 6 от 12.08.2014г. за проведено Общо събрание на член-кооператорите на ГПК
„Наркооп” - в ликвидация, е че по втора точка от дневният ред е взето
единодушно решение за изплащане на полагащите се вноски на член-кооператорите.
В настоящият случай член-кооператорът се явява трето лице, което не е знаело за
водени между ищцата и първият ответник дела и спорни техни правоотношения.
Отбелязано е в протокола от 12.08.2014г., че ликвидаторът Г. е представила
докладна записка от ищцата, без да е отразено с какво съдържание е била
записката. С писмо, получено на 19.05.2015г. от ликвидатора Г., ищцата Н.
признава, че член-кооператорите не са били наясно с наличието на спорове между
нея и ГПК „Наркооп” относно неизплатени задължения и на проведеното на
12.08.2014г. Общо събрание ликвидаторът Г. не е запознавала присъствалите с
наличието на задължения на кооперацията.
Съдът намира, че съобразно закона интересът
от провеждането на иска по чл.135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност
за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят
й не отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на тази вещ понася
санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен
при възмездното й придобиване - действал е със съзнанието, че сделката е
увреждаща. В настоящият случай съдът счита, че липсва знание за увреждаща
сделка, напротив, в производството по ликвидация са реализирани права на
член-кооператорите, включително и на самата ищца. Не е налице знание за
вредоносен характер на действието и дори небрежност в този смисъл у третото
лице, което е било добросъвестно. Според решение № 57 от 20.03.2006г. на ВтАС
по в. гр. д. № 40/2006г., ГК, фактът на знание у третото лице за това, че
сключеният с длъжника договор уврежда негов кредитор, е главният момент в
процес по чл.135 от ЗЗД.
В настоящият случай,
член-кооператорите са действали със съзнанието, че изплащането на дяловете им е
вследствие на гарантираното им право да получат същите /съдебната практика по
чл.14 ЗК е непротиворечива/, като същото разбиране се възприема и в Определение
от 13.04.2018г. по в.ч.гр.д. № 217/2018г. на РОС и Определение №
1557/18.12.2017г. по в.ч.гр.д. № 828/2017г. на РОС.
С Решение № 462 от 10.10.2014г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 691/2014 г. е
потвърдено разбирането, че уредбата в действащия ЗК цели да се гарантира на прекратилия участието си кооператор, че ще
получи направената от него дялова вноска, независимо от конкретното състояние
на имуществото на кооперацията. Именно във връзка с това следва да се разгледа
и нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗК която предвижда, че дяловата вноска на
кооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение за негови задължения,
докато такава забрана няма по отношение на дружествения дял на съдружник в
търговско дружество, който както е известно може да бъде запориран, за разлика
от подлежащата на връщане на напусналия кооператор дялова вноска. Разпоредбата
на чл.29, ал.3 от Закона за кооперациите постановява, че средствата, получени
от продажбата на недвижими имоти и дълготрайни материални активи на
кооперацията, могат да се използват за други цели само след погасяване на задълженията
към държавата и изплащане на дяловите вноски на бивши член-кооператори.
Правото по чл.135 ЗЗД е преобразуващо
и е вид обезпечение, но значението на Павловия иск не се изчерпва само с
обезпечаване на вземането на кредитора. Последица на решението, с което този
иск се уважава е и обезпечаването на материалноправните предпоставки за
законност на последващия изпълнителен процес. Съгласно чл.442/ ГПК взискателят
може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника, освен тези
по чл. 444 от ГПК.
Чл.31, ал.5 от Закона за кооперациите
въвежда несеквестируемост върху дяловата вноска на кооператор и кредиторът не
може да се разпорежда с правата по силата на решението по чл.135 ЗЗД - той
трябва по общия ред да насочи изпълнението към тези права. В Решение №
149/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012г., ТК, I т. о. се приема, че в
производството по принудително изпълнение, кредиторът следва да разполага с
изпълнителен титул и въз основа на него да предприеме изпълнителни действия
срещу имуществото на третото лице, които осъществява по силата на съдебното
решение за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Ако кредиторът не разполага с
изпълнителен титул за вземането си, той не може да предприеме принудително
изпълнение само въз основа съдебното решение по иска по чл.135/ ЗЗД. В този
случай последиците от обявената относителна недействителност отпадат.
Съдът намира, че нямат увреждащ
характер изпълнението и обезпечаването на задължение, което е възникнало преди
вземането на кредитора (по правило) - в случая на правото на член - кооператора
да получи дяловата си вноска, съответства задължението на кооперацията да я
изплати. В случая няма увреждане и кредиторът не може да атакува действията,
които засягат неимуществени, несеквестируеми права или строго лични права. Не
без значение е и обстоятелството, че уважаването на иск с основание чл.135 ЗЗД
само по отношение на някой от член-кооператорите, въпреки взетото решение на
общото събрание, накърнява правата му и би довело до положение, в което изцяло
от волята на ищцата да зависи срещу кого да насочи претенцията си и поставя
член-кооператорите в различно правно положение.
При този изход на делото искът по
чл.135 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно чл.78, ал.3 ГПК и чл.80 от
с.к. ищцата дължи разноски в размер на 500.00 лв.
Водим горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.135 от ЗЗД, предявен от Е.Д.Н., ЕГН ********** ***, представлявана
от адв.А.Г. от РАК, против кооперация „Градска потребителна кооперация НАРКООП -
Две могили“ в ликвидация, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Две
могили, обл.Русе, ул. “Шипка“ № 1,
представлявана от ликвидатора С.Й.Г., и Ю. Д.Й., ЕГН ********** *** за
обявяване за недействително спрямо Е.Д.Н. изплащането на ликвидационен дял и на
дяловия капитал от страна на кооперация „Градска потребителна кооперация
НАРКООП - Две могили“ - в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Две могили, обл.Русе, ул. „Шипка“ № 1, представлявана от С.Й.Г.
- ликвидатор, и на Ю.Д.Й., ЕГН ********** ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Д.Н., ЕГН ********** ***,
представлявана от адв.А.Г. от РАК, да заплати на Ю.Д.Й., ЕГН ********** ***,
сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/ разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия:/п/