№ 4277
гр. С, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110101226 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № .., представлявано от А А, с които е поискало да бъде
установено по отношение на ответницата И.П. Й-Н, ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул. „Ц А“ №, ет. 3, .., че последната дължи на ищеца следните суми: сумата
от 1 237.21 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан с абонетен № .., ведно със
законна лихва от 23.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 188.24 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 08.09.2021 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение
както следва: главница от 20.50 лв. за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 23.09.2021 г. до изплащане на вземането и 4.31 лв. обезщетение за
забавено плащане за периода от 01.10.2018 г. до 08.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот,
находящ се в гр. С, ул. „Х Б“ №, ет. 4, таванско помещение.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между
страните се регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответницата не е изразила
несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за
потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава
1
енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение
на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответницата по делото е депозирала такъв, с който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва
същите по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията, възникнали до 23.09.2018г. Порадя погасяване а главното вземане,
погасено се явявало и вземането за лихви. Твърди, че не живее на процесния адрес,
поради което няма качеството на ползвател на топлинна енергия за процесния период.
Излага, че на адреса живее племенницата й – М. ОРФ. М., поради което и тя се явявала
реален потребител на топлинната енергия. Твърди също, че за исковия период не е
съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция, както
и че доставената топлинна енергия не била определена точно по качество и
количество, тъй като била изчислена на база предполагаемо, а не реално отчетено
количество потребена енергия. Излага се, че топломерът не отговарял на изискванията,
залегнали в Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на
средствата за измерване. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като претендира и
разноски по производството.
В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител,
който оспорва предявените искове. Ищецът и третите лица помагачи не се явяват и не се
представляват.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 54992/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за 1/2 от следните суми: главница за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. в размер на 2 474.41 лв., представляваща стойност
на доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна лихва от 23.09.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2018г. до 08.09.2021 г. в
размер на 376.49 лв., главница за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 41.00
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна
лихва от 23.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
01.10.2018г. до 08.09.2021 г. в размер на 8.62 лв.
2
С възражение от 08.11.2021 г. длъжникът е оспорил вземанията без мотив.
Видно от саморъчно завещание, съставено от К П Й на 14.08.2011 г., обявено с
протокол от 28.11.2021 г. от нотариус И Н, рег.№ от РНК, процесният имот е завещан на
ответницата. В протокола е отразено, че завещателят К Й е починала на 16.10.2011 г. По
делото са представени и доказателства, установяващи правото на собственост върху имота
от страна на завещателя, а именно решение от 19.05.1975 г. по гр.д.№ 1326/1975 г. по описа
на Софийски районен съд, Благоевски район, 6 състав, с което е поставен в дял на К П М.
недвижим имот, представляващ апартамент, находяще с в гр.С, ул.“Г Г“ №, заедно с две
тавански помещения и две мазета, както и 30/100 ид.ч. от общите части на сградата и на
имота, в който тя е построена – парцел .. от кв.424 по плана на С, местност „Ц“.
Идентичността на имота, описан с различни адреси в различните документи, се установява
от приложеното на л.11 от делото удостоверение, издадено от Столична община – район С.
Въз основа на молба-декларация от К П Й от 06.06.2002 г., е разкрита партида за
доставка на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.С, ул.“Х Б“ №, ет.4, след получено
разрешение от ищеца да ползва допълнително количество топлинна енергия за отопление на
таванското помещение в сградата /в тази насока отразеното в писмото, приложено на л.45 от
делото/.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 25.07.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на
което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т С“ ООД. За целта е
сключен с последното договор №/30.07.2002 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че от включените в
исковия период отоплителни сезони, през сезон 2017/2018 г. и 2019/2020 г., е извършван
реален отчет на монтираните в имота индивидуални разпределители, като данните са
отразени в издадените изравнителни сметки. За отоплителен сезон 2018/2019 г. е съставен
протокол за неосигурен достъп.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Установило е извършени прихващания на задължения и
суми за възстановяване, при което е намалено задължението със 17.12 лв.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД. Експертът е установил, че в имота има монтирани две отоплителни тела с
3
индивидуални разпределители – в помещения стая 1 и стая 2, както и отоплитено тяло без
възможност за отчет, а именно щранг-лира в банята. Показанията на индивидуалните
разпределители са отчитани след края на отоплителни сезони 2017/2018 г. и 2019/2020 г.,
включен в исковия период, като вещото лице е установило, че определяната от ФДР
топлинна енергия за една дялова единица е в последователността, описана в методиката за
дяловото разпределение. За отоплителен сезон 2018/2019 г. поради неосигурен достъп не е
извършен реален отчет. За него е фирмата за дялово разпределение е процедирала по реда
на чл.70, ал.2 и ал.4, както и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г., като е разпределила топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в
имота по ичислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на
сградата /по норматив/.Експертът е посочил, че жилището е свързано към сградната
инсталация за битово-гореща вода, която се отчита от един водомер.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 2428.10 лв. /след приспадане на вноските за дялово разпределение от общата сума по
задача 4/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетото като писмено доказателство саморъчно
завещание, съставено от К П Й на 14.08.2011 г., обявено с протокол от 28.11.2021 г. от
нотариус И Н, рег.№ от РНК, процесният имот, като част от наследствената маса на
завещателя, е придобит от ответницата след смъртта на К Й, за която в протокола на
нотариус Николов е посочено, че починала на 16.10.2011 г. По делото не са представени
категорични доказателства относно това дали К Й има наследници със запазена част, но
4
доколкото не се спори, че неподалият възражения длъжник по ч.гр.д.№ 54992/2021 г. по
описа на СРС – М. ОРФ. М., е нейна дъщеря, то следва да се приеме, че по завещание
ответницата е получила ½ от имуществото на К Й, вкл. и процесния имот.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. Действително, ищецът е представил молба-декларация за разкриване на
партида от 2002 г., подадена от К Й, но доколкото последната е починала през 2011 г., то
този факт е без правно значение за задълженията, формирани през исковия период. В
хипотеза като настоящата, при която няма сключен договор с топлопреносното дружество
от един от съсобствениците /евентуално този, който фактически обитава имота, което се
твърди за М.М./, то двамата съсобственици остават задължени за цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди, съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо
че топлоснабденото жилище се ползва само от един от тях. С оглед на това следва да се
приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, а съобразно него
ответницата притежава пасивна материална легитимация по иска за ½ от претендираните
задължения. Обстоятелството, че имотът се ползва само от М.М. не освобождава И Й от
задълженията й към топлопреносното предприятие, а единствено й дава възможност да
предяви претенциите си спрямо другия съсобственик по пътя на неоснователното
обогатяване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “ТЕЦ С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
5
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2017 г. –
м.04.2020 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 2428.10 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време,
през част от исковия период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение,
за времето, в което абонатът е осигурил достъп на служителите на ФДР. Снетите от тях
данни, респ. предвиденото в нормативната уредба, са послужили за изготвяне на
изравнителните сметки, при които вещото лице не е установило нарушение на техническите
изисквания, заложени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. За отчетния период, за който не е
осигурен достъп за реален отчет, пък е налице основание да се приложи нрмативно
заложения разход на топлоенергия за отопление и за битово-гореща вода, конкретизиран в
цитираната Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Приложението към чл.61, ал.1 от същата.
В същото време ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу
разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
2579.05 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответникът дължи на ищцовото дружество
стойността на доставената в имота му топлинна енергия в размер на 2428.10 лв.
Отговорността на ответницата следва да бъде ангажирана за ½ оттази сума, а именно до
размера от 1214.05 лв.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за частично основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. С
6
разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от
който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо.
Съобразо предвиденото в чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
ДКЕВР, срокът за заплащане на задълженията е 45-дневен от изтичане на периода, за който
се отнасят. С оглед на това, с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 23.09.2021 г., на основание чл.422, ал.1 от ГПК, е прекъсната давността
на всички задължения на ответника за исковия период след м.юли 2018 г., които са с падеж
на плащане 15.09.2018 г. Това налага извода, че за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2018 г.,
вземанията на ищеца са погасени по дваност. Техния размер възлиза на 1192.42 лв., от които
1122.23 лв. за отоплителен сезон 2017/2018 г. и 70.19 лв. за периода от м.май до м.юли 2018
г. вкл. /съобразно отразеното в таблица № 1 от съдебно-техническата експертиза/. Съобразно
дела на ответницата, от нейната част от начислените задължения, погасени по давност са
596.21 лв.
С оглед на това искът за главница следва да се уважи до размера от 617.84 лв. и за
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от
1237.21 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2018 г., да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на
главницата,следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 23.09.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. – 08.09.2021 г.
/доколкото върху прогнозните сметки за отоплителен сезон 2018/2019 г. лихва не се дължи,
а такава се начислява върху изравнителната сметка от 31.07.2019 г./ в размер на 135.67 лв.
Размерът на лихвата по общата фактура от м.юли 2019 г. съдът опредени съобразно
отразеното в таблицата, поместена на стр.8 от заключението по ССчЕ, като олихвяемата
главница е намалена с посочения по-горе размер на погасената по давност сума /1325.75 лв.
- 70.19 лв. = 1255.56 лв./. Лихвата върху нея от 252.86 лв. пък съдът изчисли с помощта на
специализиран модул, разпечатка от който е приложена по делото. Към последната съдът
добави отразената в графа 4 от таблицата на стр.8 от заключението по ССчЕ лихва по
вземанията по общата фактура за м.юли 2020 г. Така от общо дължимата лихва от 360.69
лв., задължението на ответницата е в размер на ½ или за сумата от 180.34 лв. Именно до
този размер следва да се уважи иска, а за разликата до пълния предявен от 188.24 лв. и за
периода от 31.10.2018 г. до 14.09.2019 г. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение и доколкото същите
7
са оспорени с отговора на исковата молба по основание и размер, следва да се отбележи, че
от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в
заповедното производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 200.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това
е заплатил държавна такса общо от 200.00 лв., и за депозит за експертизи 450.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо 850.00
лв., в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата 455.53 лв.
От страна на ответника също е направено искане за присъждане на разноски и е
представен списък по чл.80 от ГПК. Съдът като съобрази отразеното в договора за правна
защита и съдействие на ответника, намира, че вписания разход за адвокатско
възнаграждение от 420.00 лв. е реално извършен и подлежи на присъждане съразмерно
отхвърлената част от исковете или до сумата от 195.11 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П. Й-Н, ЕГН **********, с
адрес гр.София, ул. „Ц А“ №, ет. 3, .., че дължи на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.Я № .., представлявано от А А, следните суми за доставена
топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..: сумата от 596.21 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., за имот, отчитан с абонетен № .., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 23.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 180.34 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 08.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 1237.21 лв. и за периода от
01.05.2017 г. до 31.07.2018 г. и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до
пълния предявен от 188.24 лв. и за периода от 31.10.2018 г. до 14.09.2019 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
8
гр.С, ул.Я № .., представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на И.П.
Й-Н, ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. „Ц А“ №, ет. 3, .., че последната дължи на
ищеца следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен № ..: главница от 20.50
лв. за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.09.2021 г.
до изплащане на вземането и 4.31 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от
01.10.2018 г. до 08.09.2021 г.
ОСЪЖДА И.П. Й-Н, ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. „Ц А“ №, ет. 3, .., да
заплати на „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № ..,
представлявано от А А, сума в размер на 455.14 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 54992/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода
по делата.
ОСЪЖДА „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № ..,
представлявано от А А, да заплати на И.П. Й-Н, ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.
„Ц А“ №, ет. 3, .., да заплати на сума в размер на 195.11 лв., представляваща направени от
ответника разноски по настоящето дело, съобразно изхода му.
Решението е постановено с участието на третите лица помагачи „Т С” ЕООД и М.
ОРФ. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.„Х Б“ №, ет. 2.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 54992/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9