РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. К., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Мария К. Дановска
Кирил М. Димов
при участието на секретаря К.а Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20225100500189 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 121/29.04.2022 г. по гр.д. № 1518/2021 г. по описа на РС –
К., са отхвърлени предявените от Г. Р. Я., с ЕГН **********, гр.К., ж.к.К. *,
вх.*, ет.*, ап.*, общ.К., обл.К., срещу К. М. А. с ЕГН ********** и В. А. А. –
А.а с ЕГН **********, и двамата от гр.К., ул.Д. *, общ.К., обл.К., искове
както следва: иск по чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на
ищеца Г. Р. Я. на реална част от 200 кв.м от поземлен имот с идентификатор
№ 40909.109.151 по КККР на гр.К., целият с площ 533 кв.м., по наследство от
майка му С. Г.ева Я.а, която реална част е индивидуализирана в геодезическо
заснемане под площ, обозначена в червен цвят и с номер 1, представляващо
лист 40 от делото и неразделна част от решението, и за осъждане на
ответниците К. М. А. и В. А. А. – А.а да предадат на ищеца владението на
същата реална част, както и иск по чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца сумата 700 лв., ведно със законна лихва от 27.10.2021г. -
дата на предявяване на иска, представляваща паричната равностойност на
съборена от тях собствена на ищеца част от масивна жилищна сграда
(жилище) на един етаж от две стаи и салон, възлизаща на 40 кв.м., находяща в
1
се поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 40909.109.151 по КККР на гр.К..
Със същото решение Г. Р. Я. е осъден да заплати на К. М. А. и В. А. А. – А.а
сумата 1 950 лв., представляваща разноски по делото.
С решение № 228/23.06.2022 г. по гр.д. № 1518/2021 г. по описа на РС –
К., е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение №
121/29.04.2022 г. по гр.д. № 1518/2021 г. По описа на РС-К., като в решението
(диспозитива) наместо посочената сума от 700 лв. по отхвърления иск по
чл.45 от ЗЗД, да се чете сумата 7 200 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. Р.
Я., представляван от процесуалния си представител - адв. Д. Д., който го
обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. В жалбата се сочи, че съдът не е обсъдил всички релевирани
доводи на страните и не е обсъдил всички доказателства. С нотариален акт №
20, т. 1, дело № 40/1969г. на К.йски народен съдия С. М. наследодателката на
въззивника била призната въз основа на обстоятелствена проверка за
собственик на процесиите имоти. Неоснователни били доводите на
първоинстанционния съд, че тя била допусната от наследодателя на
ответниците да ползва имота и това били търпими действия. М. К. не бил
предявил срещу С. К.а иск за освобождаване на имотите, а напротив делата
били водени от С. К.а и майка им досежно собствеността на имотите. В
мотивите на решение по в.гр.д. № 247/69 г. по описа на ОС – К. не било
посочено да е участвал М. Г., а било посочено, че се осъжда Т. К.а да заплати
на С. Г. направените разноски по делото, които били страните по делото. В
решението било посочено, че е отхвърлен иска за делба, като недоволна от
това решение е останала ответницата Т. Д. по чийто жалба е образувано това
дело. Първоинстанционният съд не се съобразил със задължителната
практика на ВКС, че снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа
на обстоятелствена проверка представлява действие, с което е изразена
промяната на намерението на лицето да превърнат държането на имотите във
владение за себе си. Неоснователни били доводите на първоинстанционния
съд, че ако е имало ограда между имотите то в плана от 1992 г., тя би
следвало да бъде отразена с оглед фактическите граници на имотите и
установяване на броя на имотите. Страните притежавали реално обособени
части от един имот, а не от няколко имота и поради това в кадастралната
2
карта била отразена границата на имота, а не и вътрешното разпределение на
ползването. Установено било от събраните по делото доказателства, че
наследодателя на първия ответник - М. Г. К., придобил с нотариален акт за
покупко-продажба № 171, т. I, дело № 295/55г. на К.йски народен съдия,
собствеността върху нива от 360 кв.м., находяща се в землището на с. С.,
К.йско, в местността „Ески мезарлък“ при граници: К. Г.ева, път и Я. С.,
която по сега действащият кадастрален план на гр. К. тя била част поземлен
имот с идентификатор 40909.109.151 по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-
66/18.10.06 г. на Изп. директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. К.,
ул.“К. Б.“, целият с площ от 531 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), с
номер по предходен план: пл.сн. № 50, при съседи: 40909.109.186;
40909.109.160; 40909.109.283; 40909.109.219;40909.109.220 и 40909.109.149.
Също така с нотариален акт № 20, т. I, дело № 40/69г. на К.йски народен
съдия С. М. наследодателката на въззивника - С. Г. К.а, в последствие Я.а,
била призната за собственица по давностно владение на следния недвижим
имот - дворно място от 200 кв.м., находящо се в гр. К., извън регулационния
план на града, при граници: път, Я. Ст. К., М. Г.ев и държавно място, ведно
със застроено масивно жилище на един етаж от две стаи и салон, което
дворно място по сега действащият кадастрален план на гр. К. било част от
поземлен имот с идентификатор 40909.109.151 по КККР, одобрен със Заповед
№ РД-18-66/18.10.06 г. на Изп. директор на АК, с адрес на поземления имот:
гр. К., ул.“К. Б.“, целия с площ от 531 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м), с номер по предходен план: пл.сн. № 50, при съседи: 40909.109.186;
40909.109.160; 40909.109.283; 40909.109.219;40909.109.220 и 40909.109.149.
От разпита на свидетеля С. било установено, че в началото на м. март 2021 г.
ваззиваемия К. М. извикал въззивника Г. Я. да види, че къщата има нужда от
ремонт, като му заявил, че смята да започне ремонт. В началото на м. юни
2021 г. при посещение на имота въззивникът установил, че оградата,
преграждаща имота и разделяща ползването му между страните, била
премахната, което било потвърдено и от свидетеля С.. На 08.06.2021 г.
въззиваемият К. А. отново извикал въззивника до имота, като при явяването
му там му казал да отидат при адвокат, който щял да му обясни, че неговите
документи не важат. На 16.08.2021 г. въззивникът посетил имота и установил,
3
че неговата част от къщата била изцяло разрушена, като дори мебелите, които
били вътре липсвали. Това обстоятелство потвърдили всички разпитани
свидетели, включително и въззиваемия А., а така също и посетилите имота
вещи лица. Излага съображения, че имотът бил разделен на две части като
наследодателя на въззиваемите ползвал южната част на имота в размер на 331
кв.м., а наследодателката на въззивника северната част на имота в размер на
200 кв.м. Така продължили страните да го ползват, тъй като оградата стояла
до м. юни 2021 г., когато била премахната от бащата на въззиваемата за
разчистване на имота. До тогава 200 кв.м. от имота и съответната част от
къщата били ползвани от въззивника, който допреди 4 години бил
предоставил възможността на родителите на съпругата си да обработват
мястото и да обират дръвчетата, което било потвърдено от свидетелката Т., а
от 4 години мястото не се обработвало от никой и било в доста запуснат вид.
Разделянето на имота на две части с ограда било потвърдено от разпитаните
по делото свидетели - Т. и С., както и от свидетелите К. и К.. Всички
свидетели били категорични, че от настаняваното в къщата до смъртта си С.
Я.а е живяла в нея, като след смъртта й никой освен сина й не ползвал нито
двора й, нито стаите от къщата. Затова имало и открити партиди във „ВиК“ и
„EVN“. В представения разписен лист към ЗРП на гр. К., одобрен със Заповед
№ 260/14.05.80 г., процесният имот бил записан на името на М. К. и С. К.а,
като в скица на поземлен имот № 15-655961-18.06.21 г. отново като
собственик фигурира и майката на въззивника. По делото единствените
доказателства, които отричали собственост на майката на въззивника били
тези за извършената пристройка към къщата, за която нямало претенции. От
показанията на всички свидетели било видно, че въззиваемите никога не са
владели и ползвали процесните имоти и не предприемали каквито и да било
действия, манифестиращи че смятат себе си за собственици на имота и че
имат намерение да го придобият по давност. По делото не било установено
ответниците да са извършили действия, с които недвусмислено да са отрекли
правото на въззивника. Промяната на намерението за своене на имота от
същите станала през м. юни 2021 г. със снабдяването им с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка. Твърди се, че от събраните по
делото доказателства се установявало, че въззиваемите не са владели
процесиите недвижими имоти в продължение на изискуемите се по закон 10
години и не са придобили по давност собствеността върху притежаваните от
4
въззивника имоти. В дадените по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК обяснения
въззиваемият заявил, че имота на въззивника бил запустял във времето и че
неговата част от къщата била пред самосрутване. Процесният имот бил
деклариран от въззивника пред Община К.. В нотариален акт за продажба на
недвижим имот по ЗУПГМЖСВ № 144, т. 3, per. № 15144, дело № 534/2016г.
на Нотариус Д. Г. с peг. № *** на НК и район на действие КРС и нотариален
акт за дарение № 145, т. 3, peг. № 15146, дело № 535/2016 г. на Нотариус Д. Г.
с peг. № *** на НК и район на действие КРС, било записано, че
прехвърляният имот е по скица 531 кв.м., а по документи за собственост 360
кв.м. При това безспорно се установявало, че собствеността на страните
върху имота е следната: 200 кв.м. собственост на въззивника и 360 кв.м.
собственост на въззиваемите. От разпита на всички свидетели, обясненията на
въззиваемия и показанията на вещите лица се установило, че притежаваните
от въззивника две стаи и коридор от къщата са били разрушени от
въззиваемите, като е започнало изграждането на нова къща на мястото на
старата. Със събарянето на къщата били нанесени имуществени вреди в
размер на пазарната й стойност, оценена съгласно експертизата на 700 лв.,
поради което и на основание чл. 45 от ЗЗД въззивникът следвало да бъде
обезщетен за това. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС – К.,
като постанови ново, с което да осъди въззиваемиете да предадат владението
на процесния имот, както и да заплатят сумата от 700 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността
на притежаваната от въззивника къща. Претендира разноски. В съдебно
заседание, представляван от процесуалния си представител поддържа
въззивната жалба. Представя писмена защита.
Въззиваемите К. М. А. и В. А. А. - А.а, са представили отговор на
основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорват въззивната жалба като
неоснователна. В жалбата се сочи, че от събраните по делото пред първата
инстанция доказателства било установено, че наследодателката на ищеца - С.
Г. Я.а, никога не е владяла като собственик и не е могла да придобие
собствеността върху имот, описан в нотариален акт № 20 от 04.04.1969 г., том
1, дело № 40/1969 г., съставен от К.йски народен съдия, като: “дворно място
от 200 кв. м., находящо се в град К., извън регулационния план на града, при
граници: път, Я. Ст. К., М. Г. и дворно място, ведно със застроено масивно
жилище на един етаж от две стаи и салон“, представляващо, според
5
твърденията в исковата молба, реална част от поземлен имот с идентификатор
№ 40909.109.151 по КККР на град К., одобрени със Заповед №18-
66/18.10.2006г. на изп. директор на АК, намираща се в защрихована част на
скица между т.1 и т.5 (индивидуализирана на стр.1, абз.3 от уточняваща
молба на пълномощника на ищеца и приложената скица по геодезическо
заснемане от м. ноември 2021 г.). Сочи се, че въззивникът не е придобил
правото на собственост на посоченото от него придобивно основание -
наследство от майка си С. Г. Я.а, тъй като същата не е била собственик на
процесния имот на посоченото в исковата молба оригинерно придобивно -
придобивна давност, тъй като фактическият състав на същото към момента на
съставяне на нотариалния акт - 1969 г., не е бил осъществен. В
производството пред първоинстанционния съд било установено, че
въззиваемите са съсобственици на целия поземлен имот с идентификатор №
40909.109.151 по КККР на град К., ведно с едноетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор №40909.109.151.1 по КККР на град К., със застроена
площ от 112 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, дневна, баня с тоалетна и
коридор със самостоятелен вход от изток и една стая с коридор в
северозападната част на сградата със самостоятелен вход от север, при дялове
на съсобствениците: 5/6 идеални части лична собственост на К. М. А. по
наследство и дарение и 1/6 идеална част - в режим на СИО за К. М. А. и В. А.
А. - А.а, удостоверена в нотариален акт за собственост на недвижим имот, с
peг. № 191, том 4, рег. № 15590, дело 777/2021 г., съставен от нотариус Д. Г.,
с peг. № *** на НК, с район на действие PC - К. на основание чл. 587, ал.1 от
ГПК и предходно съставени нотариални актове. Владението върху описаните
имот и сграда продължило необезпокоявано и непрекъснато в продължение
на повече от 10 години. Молят съда да потвърди решението на РС – К..
Претендират разноски. В съдебно заседание, представлявани от процесуалния
си представител - адв. И. А., поддържат становището, изразено в отговора на
въззивната жалба. Представят писмена защита.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
6
Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му
за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на
недвижим имот - 200 кв.м., представляващи част от поземлен имот с
идентификатор 40909.109.151, целият с площ 531 кв.м., както и иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 7200 лв., представляващи равностойността на
масивно жилище на един етаж от две стаи и салон, ведно със законната лихва
върху тази сума. Ищецът сочи, че е собственик на процесния поземлен имот
на основание наследство от своята майка С. Г. Я.а. Сочи също, че
притежаването от него жилище било разрушено, за което претендира
обезщетение.
Ответниците оспорват исковете като сочат, че праводателката на ищеца
никога не е владяла процесния имот, поради което същият не е придобил
правото на собственост по наследство. Сочат също, че претендираният имот
не е съществувал като реално обособена част от такъв имот или
самостоятелен такъв. Твърдят, че те са собственици на целия поземлен имот
при дялове 5/6 идеални части лична собственост на К. А. по наследство и
дарение и 1/6 идеална част в режим на СИО за К. А. и В. А.а, съгласно
представени нотариални актове.
С нотариален акт за покупко-продажба № 171/10.11.1955 г., рег № 1219,
том I, дело № 295/1955 г. по описа на РС – К., Ю. Х. Ю. продал на М. Г. К.
следния свой собствен не движим имот: нива от 360 кв.м., находяща се в
землището на с.С., общ.К., в местността „Ески мезарлък“, при граници: К. Г.,
път и Я. С..
С нотариален № 20/04.04.1969 г., том I, дело № 40/1969 г. по описа на
РС – К., С. Г. К.а е била призната за собственик на дворно място от 200 кв.м.,
находящо се в гр.К., извън регулационния план на града, при граници: път, Я.
Ст. К., М. Г.ев и държавно място, ведно със застроено масивно жилище на
един етаж от две стаи и салон.
От представеното като доказателство по делото решение №
89/29.08.1969 г. по в.гр.д. № 247/1969 г. по описа на К.йския окръжен съд, се
7
установява, че съдът е оставил в сила решение на К. народен съд, с което е
бил отхвърлен иск за делба. В мотивите на въззивното решение е посочено, че
решението е обжалвано от Т. Д., а искът е отхвърлен поради обстоятелството,
че имотът е собственост на единия от наследниците, тъй като същият е
собственик на мястото, върху което е построена къщата. С решението Т. Д.
К.а е осъдена да заплати на С. Г.ева направените по делото разноски.
С разрешение за строеж № 253/31.08.1979 г., изд. От ОБНС – К., е било
разрешено на М. Г.ев А. да построи пристройка към жилищна сграда върху 38
кв.м. на собственото си място в кв. 1659 по чл.148 от ППЗТСУ.
С решение с дата 08.11.1988 г. по гр.д. № 358/1988 г. по описа на РС –
К., е отхвърлен предявеният от С. Г.ева Я.а от гр.К., кв.“Ст. к.“, клон „Б.“ №
*, иск против М. Г. А. от гр.К., кв.“Ст. к.“, клон „Б.“ № *, на основание чл.108
от ЗС по отношение на една стая със северно изложение на къщата, находяща
се на посочения по-горе адрес. Със същото решение е отменен нотариален акт
№ 20, том I, дело № 40/1969 г. на името на С. Г. К.а (Я.а) от гр.К. на
Нотариална служба при Районен съд – гр.К.. С решение № 25/24.03.1989 г. по
в.гр.д. № 23/1989 г. на Окръжен съд – К. е обезсилено решение № 181 от
08.11.1988 г. по гр.д. № 358/1988 г. по описа на РС – К., в частта, с която
съдът е отменил нотариален акт № 20, том I, дело № 40/1969 г. на името на С.
Г. Я.а.
От представеното удостоверение изх. № 2851/15.12.1997 г., изд. от
Община К., като и скица № КР-СС с дата 15.03.2005 г., се установява, че имот
с пл.сн № 50 в кв.121 е с площ 524 кв.м. Построената в имота едноетажна
масивна жилищна сграда е със застроена площ 112 кв.м., състояща се от три
стаи, дневна, кухня, баня с тоалетна и коридор със самостоятелен вход от
изток и една стая с коридор в северозападната част на сградата със
самостоятелен вход от север, като 80 кв.м. от сградата са декларирани с
декларация № 1555/189 от 1963 г. на името на М. Г. А.. С одобрен
архитектурен проект и разрешение за строеж № 253 от 01.08.1979 г., издадени
на името на М. Г. А., жилищната сграда е пристроена с 32 кв.м. Имот с пл.сн.
№ 50 в кв.121 е идентичен с нивата, вписана в н.а. № 171, дело № 295 от 1955
г.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145/29.11.2016 г., том
3, рег. № 15146, дело № 535/2016 г. на Нотариус Д. Г., с район на действие РС
8
– К., вписана в регистъра на Нотариалната камара – С. под № ***, Н. К. А.а
дарила на сина си К. М. А., 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 40909.109.151 по КККР на гр.К., ул.“К. Б.“, целият с площ 531
кв.м., по кадастрална скица и 360 кв.м. по документ за собственост, при
граници: ПИ с идентификатор 40909.109.149 – ул.“К. Б.“, ПИ с
идентификатор 40909.109.186, ПИ с идентификатор 40909.109.160, ПИ с
идентификатор 40909.109.283, ПИ с идентификатор 40909.109.219, ПИ с
идентификатор 40909.109.220, ведно с 4/6 идеални части от едноетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор 4090.109.151.1, със застроена площ
112 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, дневна, баня с тоалетна и коридор
със самостоятелен вход от изток и една стая и коридор - северозападната част
на сградата със самостоятелен вход от север, както и 4/6 идеални части от
сградата.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот по закона за уреждане
правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове №
144/29.11.2016 г., том 3, рег. № 15144, дело № 534/2016 г. на Нотариус Д. Г., с
район на действие РС – К., вписана в регистъра на Нотариалната камара – С.
под № ***, Дарина М.а В. продала на К. М. А., 1/3 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 40909.109.151 по КККР на гр.К., ул.“К. Б.“, целият с
площ 531 кв.м., по кадастрална скица и 360 кв.м. по документ за собственост,
при граници: ПИ с идентификатор 40909.109.149 – ул.“К. Б.“, ПИ с
идентификатор 40909.109.186, ПИ с идентификатор 40909.109.160, ПИ с
идентификатор 40909.109.283, ПИ с идентификатор 40909.109.219, ПИ с
идентификатор 40909.109.220, ведно с 1/6 идеална части от едноетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор 4090.109.151.1, със застроена площ
112 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, дневна, баня с тоалетна и коридор
със самостоятелен вход от изток и една стая и коридор – северозападната част
на сградата със самостоятелен вход от север, както и 4/6 идеални части от
сградата.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение № 193/15.06.2021 г., том 2, рег. № 8641, дело № 383/2021 г. на
Нотариус Д. Г., с район на действие РС – К., вписана в регистъра на
Нотариалната камара – С. под № *** и нотариален акт за поправка на
нотариален акт собственост на недвижим имот № 59/03.09.2021 г., том 4, рег.
№ 13201, дело № 645/2021 г. на Нотариус Д. Г., с район на действие РС – К.,
9
вписана в регистъра на Нотариалната камара – С. под № ***, К. М. А. и В. А.
А. – А.а, били признати за собственици по давностно владение на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 40909.109.151 по КККР на
гр.К., ул.“К. Б.“, целият с площ 531 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор
40909.109.186, ПИ с идентификатор 40909.109.160, ПИ с идентификатор
40909.109.283, ПИ с идентификатор 40909.109.219, ПИ с идентификатор
40909.109.220, ПИ с идентификатор 40909.109.149, с номер по предходен
план – пл. сн. № 50.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 191/26.10.2021 г.,
том 4, рег. № 15590, дело № 777/2021 г. на Нотариус Д. Г.ева, с район на
действие РС – К., вписана в регистъра на Нотариалната камара – С. под №
***, на основание приложени писмени доказателства, К. М. А. и В. А. А. –
А.а, били признати за собственици на следния недвижим имот: едноетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор 4090.109.151.1, със застроена площ
112 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, дневна, баня с тоалетна и коридор
със самостоятелен вход от изток и една стая и коридор в северозападната част
на сградата със самостоятелен вход от север, построена в собствен поземлен
имот с идентификатор 40909.109.151 по КККР на гр.К., ул.“К. Б.“, целият с
площ 531 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор 40909.109.186, ПИ с
идентификатор 40909.109.160, ПИ с идентификатор 40909.109.283, ПИ с
идентификатор 40909.109.219, ПИ с идентификатор 40909.109.220, ПИ с
идентификатор 40909.109.149, с номер по предходен план – пл. сн. № 50.
Разпитаните пред първоинстанционния свидетели Н. Ц. Т. и А. З. С.
сочат, че въззивникът притежавал къща в процесния имот, която се състояла
от две стаи, като едната била заключена от страната на въззиваемия, а другата
стая и коридорът били ползувани от Г. Я.. Къщата имала общ покрив като от
страната на въззиваемите била измазана, а от страната въззивника не била
измазана. Свидетелите сочат също, че в двора имало ограда от дървен плет,
която разделяла имота и сградата. Свидетелката Н. Ц. Т. описва оградата от
плет, като разделяща имота от към улицата. Свидетелят Е. А. Г.ев също сочи,
че в имота е имало построена една къща от две части с общ покрив, една от
които измазана, а другата не. Свидетелят заявява, че не е сигурен дали в
имота е имало ограда.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С. Г. К., Г. Н. К. и
10
С. Я. К., се установява, че процесният имот бил закупен през 1955 г., като
през 1958 г. била построена къща, състояща се от три стаи, едната от които
недовършена. В къщата живеели бащата на въззиваемия и неговите родители.
През 1962 г. в къщата дошла да живее С. Г. Я.а – майката на въззиввника,
която била бременна. За целта недовършената стая била измазана като С. Я.а
заедно със своя съпруг била настанена в тази стая, докато получат
ведомствено жилище. След раждането на въззивника, С. Я.а останала да
живее в стаята, като поради влошените отношения с родителите си, М. Г.ев се
принудил да закове едната стая и по този начин да ограничи контактите на
сестра си с майка им. Свидетелите сочат, че в двора на къщата нямало ограда,
която да разделя имота. Свидетелката С. Г. К. сочи, че съпругът на С. Я.а се
опитал да изгради ограда в дворното място на М., но последният не му
позволил да направи това.
От писменото заключение на вещите лица Е. А. Я.и и Д. И. А. – С., по
назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същите
пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че към дата 10.11.1955 г. по КРП на град К., одобрен със заповед
№ 5304 ,от 01.08.1956 год., за квартал IV има предвиждане „за стопански двор
на градското благоустрояване при ГОНС„ недвижимия имот е отразен с
номер 50 и е с площ 540 кв.м. В имота има нанесена сграда 1МЖ, с
квадратура 80 кв.м. и външно стълбище с квадратура 6 кв.м. Квартал IV и
парцелите в него са обозначени с молив по плана, което означава, че са
нанесени след 01.08.1956 год. Конкретно към дата 04.04.1965 г., по план
Улична и дворищна регулация и застроителни петна, одобрени със заповед №
2332/21.11.1966 г., поземления имот не е отразен. Имотът е урегулиран след
01.08.1956 г. като с плана са определени граници, достъп от улица, път или
алея, конкретно предназначение. Постройка в имота е заснета след 01.08.1956
год. - сграда 1МЖ (едноетажна масивна жилищна), с квадратура 80 кв.м. и
външно стълбище с квадратура 6 кв.м. С КРП на град К. одобрен със заповед
№ 260, от 14.05.1980 год., в квартал 120, парцел VII, отреден за имот с
планоснимачен номер 50, поземления имот е с площ 540 кв.м. В имота има
нанесена сграда МЖ, с квадратура 124 кв.м., външно стълбище с квадратура 6
кв.м. и навес с квадратура 8 кв.м. В плана регулационно е отразено петното на
бъдещата застройка с размери и площ съответно 13,5*(20-К24)/2=297 кв.м.
Няма данни описаните като поземлен имот в нотариален акт, представляващ
11
лист 6 от делото и като поземлен имот и сграда в нотариален акт,
представляващ лист 12 по делото, да са заснети като самостоятелни имоти,
респективно като самостоятелно обособени сгради, по плановете. Видно от
КРП на град К., одобрен със заповед № 5304 от 01.08.1956 год., за квартал IV
има предвиждане „за стопански двор на градското благоустрояване при
ГОНС„ недвижимия имот е отразен с номер 50 и е с площ 540 кв.м. В имота
има нанесена сграда 1МЖ, с квадратура 80 кв.м. и външно стълбище с
квадратура 6 кв.м. Никъде в актовете не се споменава за квадратура на сграда,
или част от сграда. Квартал IV, сградите и парцелите в него са обозначени с
молив по плана, което означава.че са нанесени след 01.08.1956 год. Пазарната
стойност към месец август 2021 г. на 40 кв.м. РЗП на едноетажна масивна
сграда, състояща се от две стаи и салон, неизмазана, с покрив от керемиди,
изградена през 1958 г., като част от цялата едноетажна масивна жилищна
сграда,е в размер на 700 лв.
При така установените данни по делото следва извода, че предявените
искове с правно чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот -
200 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор
40909.109.151, целият с площ 531 кв.м., както и иск с правно основание чл.45
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 7200 лв., представляващи равностойността на масивно жилище на
един етаж от две стаи и салон, ведно със законната лихва върху тази сума, са
неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства не се установява въззивникът да
е придобил правото на собственост върху претендираните имоти на основание
наследство от неговата майка С. Г. Я.а, тъй като същата не е придобила
собствеността по давностно владение. От показанията на разпитаните по
делото свидетели С. Г. К. и С. Я. К. се установява, че М. Г. е закупил
поземления имот през 1955 г., а процесната къща е била построена от него
през 1958 г., където същият живеел със семейството си и своите родители.
Свидетелите сочат, че С. Я.а е дошла да живее в къщата в началото на 1962 г.,
когато е била бременна, преди да роди въззивника Г. Я.. В този случай, тя не
би могла да установи свое владение в продължение на 10 години върху
процесните имоти до 1969 г., когато е съставен нотариален № 20/04.04.1969
г., том I, дело № 40/1969 г. по описа на РС – К.. В подкрепа на този извод са
представените по делото решение № 89/29.08.1969 г. по в.гр.д. № 247/1969 г.
12
по описа на К.йския окръжен съд и решение с дата 08.11.1988 г. по гр.д. №
358/1988 г. по описа на РС – К., видно от които С. Г.ева Я.а не е била призната
за собственица на процесните недвижими имоти, а напротив нейните права са
били отречени. Също така, ако наследодателката на въззивника е била
собственик на поземления имот, то М. Г.ев А. не би могъл да се снабди
разрешение за строеж № № 253/31.08.1979 г. без нейно съгласие.
По делото не е установено дали и коя точно реална част от поземления
имот е владяла С. Г. Я.а. Свидетелите, посочени от въззивника - Н. Ц. Т. и А.
З. С., твърдят, че в имота е имало ограда, но не установяват точно къде е била
разположена, нито кога е изградена. Свидетелката Н. Ц. Т. описва оградата по
дължината на поземления имот от улицата т.е. от север на юг, докато
претенцията на въззивника е по ширината на имота от запад за изток (л.40 от
гр.д. № 1518/2021 г.). От друга страна свидетелите С. Г.ева К., Г. Н. К. и С. Я.
К. твърдят, че в имота не е имало ограда, а свидетелят Е. А. Г.ев сочи, че не
помни дали в имота е имало ограда. Впрочем, ако такава ограда е била
материализирана, то същата би следвало да бъде отразена в кадастралните и
регулационни планове, но такова отразяване не е налице. Също така
наследодателката на въззивника не би могла да придобие собствеността
върху процесното жилище - една стая и коридор, тъй като същото не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
На следващо място от доказателствата по делото се установява, че
поземленият имот е бил придобит от наследодателя на въззиваемия К. А.,
който е построил и в последствие пристроил процесното жилище.
Наследодателката на въззивника е била допусната да живее в една стая в
северната част на къщата, предвид роднинските й връзки с М. А.. Това
обстоятелство, обаче не може да се квалифицира като установяване на
фактическа власт с намерение за своене. Напротив, оставането на С. Г. Я.а да
живее в една стая от къщата, е станало със съгласието на М. А.. Нещо повече
същият се е противопоставял на опитите на съпруга на С. Я.а да изгради
ограда в дворното място, както посочва свидетелката С. Г. К..
Ето защо въззивникът не придобил правото на собственост върху
процесните имоти по наследство от своята майка, а предявените искове са
неоснователни и недоказани. В тази връзка съдът препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 от ГПК.
13
По отношение на изложения във въззивната жалба довод, че съдът не е
обсъдил всички релевирани доводи на страните и не е обсъдил всички
доказателства, то същият е неоснователен. Всички релевирани доводи и
доказателства са били обсъдени в мотивите на първоинстанционното
решение. Впрочем, във въззивната жалба не се сочи конкретно кои доводи и
доказателства не са били обсъдени, поради които не може да бъде даден и по-
конкретен отговор на това възражение.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото
в полза на въззваемите следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция
в размер на 1200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 121/29.04.2022 г. по гр.д. № 1518 по
описа за 2021 г. на РС - К..
ОСЪЖДА Г. Р. Я., с поС.ен адрес гр.К., ж.к. „К.“ *, вх.“*“, ет.*, ап.*, с
ЕГН **********, да заплати на К. М. А., с ЕГН ********** и В. А. А. – А.а, с
ЕГН **********, и двамата с поС.ен адрес гр.К., ул.“Д.“ № *, разноски за
въззивна инстанция в размер на 1 200 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличие
на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14