№ 3303
гр. В., 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110111635 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от „ЗАД О. - З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С." ****** срещу Х. Т. В., ЕГН
********** с адрес гр. Р., ж.к.„О.“ ****** иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на дружеството ищец съществува регресно вземане против
ответника за сумата от 124,52лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност" № BG/23/118000959153 по щета № 0410-090‐
0127-2018 за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат", с рег.
******, вследствие на виновно причинено от ответника пътно- транспортно произшествие
на 30.05.2018г. в гр. В., на ул. Ч. В. № 58 при управление на лек автомобил „Форд Транзит",
рег. ****, като ответникът е напускал местопроизшествието без да уведоми органите на
МВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г.
до окончателното изплащане на задължението , за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2022г. по ч.гр.д. № 614/2022г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 30.05.2018г. в гр. В., около
08:05 на ул. Ч. В. № 58 ответникът при управление на „Форд Транзит", рег. **** и маневра
движение на заден ход предизвиква ПТП с „Фолксваген Пасат“, с рег. ******. За
настъпилото ПТП е бил съставен протокол № 1649357/07.06.2018г. от органите на СПП при
ОД на МВР - В., съгласно който причините за произшествието се дължат на виновното
поведение на ответника. Съставен е АУАН №382450/07.06.2018г. След настъпването на
ПТП се сочи, че ответникът е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на
МВР. В резултат на ПТП на л.а „Фолксваген Пасат“, с рег. ****** са били причинени
имуществени вреди. Увреждащият автомобил е бил застрахован имуществено от ищеца.
Застрахователят е бил уведомен и е образувал щета 0410-090-01272018, по която е
определил и изплатил на 20.07.2018г. застрахователно обезщетение в размер на 124,52лева.
Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения от
съда особен представител. Оспорва се твърдението, че ответникът е напуснал ПТП без да
уведоми органите на МВР. Твърди, че е присъствал на мястото на ПТП, за което
обстоятелство говори фактът, че е подписал протокола за ПТП. На следващо място, сочи, че
хипотезата на чл. 500 КЗ визира случаи, в които посещението на ПТП от органите на МВР е
задължително, какъвто не е настоящият случай, тъй като имало причинени само материални
щети. Оспорва, че вина за настъпилото ПТП има ответникът, размера на определеното и
изплатено от застрахователя обезщетение, както и описанието на щетите по увреденото
МПС. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки
становището на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Със заповед № 303/24.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 614/2022 г. по описа на Районен съд- В., ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумите, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство. Видно от
материалите по заповедното дело е, че длъжника е уведомен по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си,
предмет на заповедта в едномесечен срок от съобщението, на основание чл. 415, ал. 4 ГПК.
Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ. За
да бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия
спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване - валидно
застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобил по повод договор
за застраховка „Гражданска отговорност”; че в този период е настъпило застрахователно
събитие по вина на ответника, за което застрахователят носи застрахователен риск; че в
резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие на увредения
автомобил са причинени имуществени вреди, съответно техния вид и размер; че е заплатил
застрахователното обезщетение на увредения; че ответникът е напуснал мястото на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е било
задължително. В тежест на ответната страна е да да установи наведените от него положителни
правоизключващи отговорността му възражения по иска и в частност, че е останал на
местопроизшествието след настъпването му и преди посещението му от органите на МВР.
Между страните са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: между собственика на „Форд Транзит“, рег. **** и ищеца е било налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, полица № BG/23/118000959153; че в срока на действие на застраховката е
настъпило на 30.05.2018г. в гр. В., на ул. Ч. В. № 58 ПТП с участие на „Форд Транзит”, рег.
**** и „Фолксваген Пасат”, с рег. ******, в резултат на което л.а „Фолксваген Пасат”, с рег.
****** е увреден, за което ищецът е уведомен и образувал щета № 0410-090-0127-2018; че
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по щета № 0410-090-0127-2018 за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. ****** в размер на
124,52лева.
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 30.05.2018г., при маневра движение на заден ход, е настъпило ПТП между л.а „Форд
Транзит“, рег. **** , управлявано от Х. В. и л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. ****** . За
произшествието е бил изготвен протокол за ПТП № 1649357/07.06.2018г. от органите на СПП
при ОД на МВР - В., съгласно който причините за произшествието се дължат на виновното
поведение на ответника. Документирано е като увреждане на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег.
****** - охлузване на задна броня. Протоколът е подписан от двамата участници в ПТП. На
07.06.2018г. на ответника е бил съставен АУАН № 382450, за това че на 30.05.2018г. около 8ч. на
2
кръстовището на ул. „Ч. В.“ № 58 при управление на л.а „Форд Транзит“, рег. **** и при
маневра движение на заден ход не се убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и
блъснал паркирания зад него л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. ****** , причинявайки
материални щети, като не изпълнява задълженията си като участник в ПТП и го напуска.
Протоколът и АУАН са подписани от ответника. С НП № 18-0819-003611/16.10.2018г. на
ответника е било наложено адм. наказание за допуснати три нарушения на ЗДвП – чл.183, ал.2,
т.11- нарушава правилата за движение назад; чл.175, ал.1, т.5 - наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие (напуснал местопроизшествието); чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 - не носи определените документи - свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство.
По повод настъпилото ПТП собственикът на увредения автомобил на 08.06.2018г. е
уведомил ищеца, като застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на
увреждащия автомобил. Последният е извършил опис на щетата, определил е и изплатил на
20.07.2019г. застрахователно обезщетение за уврежданията в размер на 124,52лева, след което е
отправил регресна претенция към ответника.
За установяване обстоятелства по настъпване на ПТП по делото бяха ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Я. Н. Г. /водачът на увредения автомобил/. Св.
Г. разказва, че си спомня за настъпилото ПТП. Колата му била паркирана и не е видял водача,
който е причинил ПТП, а информация за инцидента получил от негов съсед, който го е
видял. Възприел е собствения си автомобил след настъпване на ПТП- то, като щетите се
изразявали в деформиране на дясната врата. Заявява, че верочтно ответникът не е разбрал за
удара.
Безспорно от ангажираните по делото писмени доказателства се установява противоправно
поведение на ответника при ПТП. За допуснатите от него нарушения на ЗДвП е бил наказан по
административен ред с влязло в сила НП. Вината на ответника е установена. По тези факти
страните не са и спорили.
При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на въпроса дали е
налице хипотезата, на която ищецът основава претенцията си и даваща му регресно право да
получи от делинквента платеното от него застрахователно обезщетение и разноски. В казуса,
ищецът се позовава на нормата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ твърдейки, че ответникът след настъпване
на ПТП е напуснал произшествието. Разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ регламентира регресно
право на застрахователя, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение на пътищата, когато посещението от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска
помощ или по друга неотложна причина. Тоест не всяко действие от страна на виновния водач по
напускане на произшествието дава право на регрес, а само онова поведение, когато то не е било
съобразено с буквата на закона, в частност ЗДвП, предвиждащо задължително обслужване на
произшествието от контролните органи на МВР. А кои са тези случаи ЗДвП ги разписва в чл. 125,
ал.1- при произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване
на платното за движение; в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или товар,
който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има съмнение, че
участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство; произшествието е с участието на ППС на
Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди
въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея;
в този случай се уведомява служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната; между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи
на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Няма спор в случая, че при
настъпването на ПТП пострадали лица няма. Има данни само за причинени материални щети на
друго МПС. Не е налице и хипотеза на чл. 125, ал.1, т. 7 ЗДвП, доколкото от ангажираните по
3
делото гласни доказателства категорично се установи, че спор относно вината на ответника за
ПТП, между участниците в него не е имало.
Изложеното обосновава извод, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника по см. на чл. 500, ал.1 КЗ, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.
Ответникът е представляван от особен представител, поради което и в негова полза
разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД О. - З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С. С." ****** срещу Х. Т. В., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ж.к..
„О.“ ****** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува регресно вземане против ответника за сумата от 124,52лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност" № BG/23/118000959153 по щета № 0410-0900127-2018 за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. ******, вследствие на
виновно причинено от ответника пътно- транспортно произшествие на 30.05.2018г. в гр. В.,
на ул. Ч. В. № 58 при управление на лек автомобил „Форд Транзит", рег. ****, като
ответникът е напускал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 24.01.2022г. по ч.гр.д. № 614/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4