№ 44
гр. Габрово , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Жени Христова Шиковa (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600123 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. П. в качеството
и на защитник на подсъдимия П.Ц. срещу Присъда от 31.03.2021г. на РС-
Габрово, постановена по НОХД № 345 по описа за 2020г..
С горната присъда, РС-Габрово е признал подсъдимия Ц. за виновен в
това, че на 17.10.2019 година в гр.Габрово в района на детска градина "Ран
Босилек", намираща се на ул. "Балкан" **, чрез нанасяне на удар с шамар по
лицето причинил лека телесна повреда на М. Н. Б. от гр.Габрово, изразяваща
се в контузия на носа със слаб оток и леко кръвонасядане отдясно на носа,
довела до болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131 ал.1
т.12 във връзка с чл.130 ал.2 от НК съдът го е осъдил на пробация със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни
срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.
Със същата присъда П. ЦВ. ЦВ. е осъден да заплати на гражданския
1
ищец и частен обвинител М. Н. Б. обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната, считано от
17.10.2019 година, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
300 лева разноски по делото. В останалата си част до размера 1500 /хиляда и
петстотин/ лева предявения граждански иск е отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски и
дължимите държавни такси.
В законният срок присъдата е обжалвано от адв.П., като неправилна.
Защитникът счита, че РС-Габрово неправилно е приел, че деянието е
осъществено от нейния подзащитен по хулигански подбуди. Прави се искане,
обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.Алтернативно защитникът прави искане да се
приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав адв.П. поддържа
депозираната жалба. Твърди, че обжалвания съдебен акт е необоснован в
частта в която съдът е приел ,че е налице хулигански мотив, а не хулигански
действия и навежда доводи в подкрепа на тезата си.Алтернативно защитникът
поддържа искането си да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като
подсъдимия е заплатил наложената му глоба по реда на чл.78а от НК през
месец юли 2018г., а инкриминираното деяния по настоящото дело е
извършено в края на 2019г.
Подсъдимият поддържа жалбата, изразява съжаление за постъпката си и
моли за обективност.
Частната обвинителка М.Б. и нейния повереник адв.Б. оспорват
жалбата.Адв.Б. счита, че обжалвания съдебен акт е обоснован и мотивиран и
моли да бъде потвърден.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Счита ,че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и
моли същия да бъде потвърден.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
2
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваното
решение, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено
следното:
Атакуваната присъда е постановена възоснова на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е
необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена
преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни
изводи по фактите .
Правилно първоинстанционният съд е приел следната фактическа
обстановка:На 17.10.2019 г. след обяд подсъдимият Ц. и неговата съжителка
и свидетелка по делото В.Г. отишли в детска градина "Ран Босилек",
намираща се на ул. "Балкан" ** в гр. Габрово, за да приберат децата си. В
двора на детското заведение се намирали свидетелките М. Н. Б. и Н.С.К.,
заедно с други родители, чиито деца играели там. По време на игра, синът на
свидетелката К. залюлял с ръце детска люлка и тя ударила сина на
подсъдимия Ц. в устата. Детето се разплакало и от лицето му потекла кръв.Ц.
виждайки нараненото си дете се ядосал. Започнал да се кара на детето, което
ударило неговото и да търси родителя, който го е оставил без надзор. Дошла
свидетелката К. и подсъдимият с висок тон я запитал дали ще закърпи
устатата на детето му, след което казал на сина й: "Искаш ли да ти пръсна
главата?". След разговора със св. К., подсъдимият тръгнал заедно с едно от
децата си след свидетелката Г., която вървяла с другото дете. Около изхода на
детската градина, свидетелката М.Б. се приближила към свидетелката К. и
започнала да я успокоява за случилото се като й казала, че това са деца, които
понякога действат неволно. Казаното от Б. било чуто от подсъдимия и между
тях започнала размяна на реплики. Подсъдимият се обърнал към Б. с думите
"мълчи, кифло". Двамата влезли в словесен спор, след което Ц. я наплюл в
лицето. Б. му отвърнала по същия начин. Тогава подсъдимият ударил
свидетелката с шамар в дясната половина на лицето, в областта на носа. От
3
удара тя изпитала болка и получила оскъдно и краткотрайно кървене на носа.
След това подсъдимият и семейството му си тръгнали, а Б. се обадила в
полицията и изчакала пристигането на дежурния екип.Малко по-късно
пострадалата отишла за медицински преглед в Спешно отделение на МБАЛ
Габрово, а на следващия ден била прегледана и от съдебен лекар.
В обясненията си пред първоинстанционния съд, подсъдимият Ц. не
оспорва установената фактическа обстановка. Ц. не оспорва, че между него и
св.Б. възникнал конфликт, но твърди, че е бил провокиран от поведението на
свидетелката, която се заяждала с него с вулгарни обиди и нападки. Ц.
заявява, че многократно я помолил да спре и да замълчи. Тъй като тя
продължила с обидите, той я наплюл, а Б. му отвърнала по същия начин.
Подсъдимият признава, че ударил св.Б. с върха на пръстите, но го направил
не за да я нарани, а за да я накара да млъкне. Според него инцидентът бил
преекспониран. Подсъдимият съжалява за стореното , но оправдава същото с
това, че е бил предизвикан от свидетелката и, че бил притеснен за удареното
си с люлката детето.
Фактическата обстановка установена от РС-Габрово се установява по
безспорен и положителен начин от показанията на всички разпитани
свидетели.Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз
основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване
на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е
задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените
средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил
правилата на формалната логика. Настоящия съдебен състав споделя изцяло
извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд, като
задълбочен и правно издържан и счита ,че не следва да го преповтаря.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и положителен начин, че подсъдимия Ц. е
осъществил както от обективна така и от субективна страна при форма на
вина пряк умисъл престъплението по чл.131, ал.1, т.12 пр.първо във вр. с
чл.130, ал.1 от НК. Безспорно е установено по делото ,че същият ударил
пострадалата Б., на публично място, пред очите на намиращите се в детската
4
градина деца и техните родители, както и пред очите на живущите в
съседните сгради.Безспорно ,че между Ц. и св.Б. възникнали словесни
пререкания по повод отношението на подсъдимия към детето на св.К. и дори
всеки от тях наплюл събеседника. Това принизяване в отношенията между
двама сравнително млади хора с малки деца в никой случай обаче не
оправдава проявената агресия от страна на подсъдимия. Същият удряйки
св.Б. в лицето и причинявайки и контузия на носа и страдание без
разстройство на здравето е демонстрирал както превъзходство в спора, така и
грубо нарушаване и незачитане на общоприетите правила за поведение.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя мотивите на РС-Габрово по
отношение на наличието на описания по-горе хулигански действия по
хулигански подбуди и не счита за нужно да ги преповтаря.Мотивите към
първоинстанционната присъда са съобразени както с трайната практика на
ВКС, така и правната доктрина обосноваваща причиняване на телесни
увреждания по хулигански подбуди.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема за
правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд да
признае подсъдимия за виновен в това да е осъществил както от обективна
така и от субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12
пр.първо във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд обаче е пропуснал да анализира
съдебното минало на подсъдимия, а от там и да установи наличието на
предпоставки за приложение разпоредбата на чл.78а от НК.
Видно от приложената справка за съдимост на подсъдимия, П.Ц. има
две осъждания, съответно през 1993г. и 2005г. по които същият е
реабилитиран на осн. чл.88а от НК.
С Решение №476/12.09.2016г. по АНД № 482/2016г. на РС-Габрово ,
подсъдимият Ц. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.131,
ал.1, т.1 пр.1-во във вр. с чл.130, ал.2 от НК, като на осн. чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание- глоба в размер на 1000.00 лева.Решението е влязло в сила на
14.11.2016г.Същото е изпълнено, чрез заплащане на глобата на 31.07.2018г.
Деянието по настоящото дело е извършено на 17.10.2019г., след повече от
5
една година от плащането на глобата по предходно санкциониране по
административен ред.
Деянията по чл.78а от НК запазват престъпния си характер, но лицата,
които са освободени от наказателна отговорност не се считат за осъждани и
разпоредбата на чл.85 и сл. от НК не се прилага по отношение на тях.Тези
лица обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицата,
които са осъдени на глоба по НК, поради което , лицата, които са освободени
от наказателна отговорност, може да бъдат повторно освободени от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК ако е изтекла една година от
наложената глоба, като се съобрази и срока по чл.86, т.3 от НК, а именно ако
в течение на една година от изпълнението на наказанието, деецът не е
извършил друго престъпление от общ характер. В този смисъл е
Постановление №7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/85 на Пленума на ВС.
Като не е съобразил горното постановление и нормата на чл.85 от НК,
РС-Габрово неправилно е приложил материалния закон.
Подсъдимият П. е заплатил дължимата глоба от 1000.00 лева, наложена
му по реда на чл.78а по АНД № 482/2016г. на РС-Габрово на 31.07.2018г. и
тъй като до 31.07.2019г. не е извършил друго престъпление от общ характер,
по силата на чл.86, ал.1, т.3 от НК е реабилитиран, към датата на
инкриминираното деяние -17.10.2019г. За извършеното престъпление предмет
на настоящото дело, законът предвижда наказание до три години лишаване
от свобода. От деянието му не са причинени имуществени вреди. Налични са
предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на П.Ц. от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание.Обжалваната присъда
следва да бъде изменена, като подсъдимия да бъде освободен от наказателна
отговорност на осн. чл.78а от НК и да му се наложи административно
наказание – глоба.
Въззивният съд преценявайки тежестта на обществена опасност на
деянието и на дееца, както и отчитайки провокативното поведение на
пострадалата по време на деянието намира, че размерът на глобата следва да
бъде определен при превес на смекчаващите вината обстоятелства. На
подсъдимият следва да бъде наложена глоба от 1000.00 лева и съдът счита, че
това наказание ще постигне целите, както на генералната, така и на личната
6
превенция.
Въззивният съд намира, че РС-Габрово правилно е приложил
материалния закон определяйки обезщетение в размер на 1000.00 лева, което
да компенсира причинените на пострадалата неимуществени вреди.Безспорно
св.М.Б. е претърпяла болки, страдания и унижение в резултата на деянието на
подсъдимия и така определената сума ще компенсира тези негативни
изживявания.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда от 31.03.2021г. постановена по НОХД № 345/2020г.
на РС-Габрово с която на подсъдимия П.Ц. ПЕТКОВ с ЕГН ********** е
наложено наказание ПРОБАЦИЯ, като на осн. чл.78а от НК го освобождава
от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в
размер на 1000.00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7