МОТИВИ към Присъда № 260002/01.02.2021 г.,
постановена по НОХД № 463/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Във внесения за разглеждане
обвинителен акт подсъдимият Д.Т.Д., ЕГН
********** е предаден на съд за престъпление по чл.115 от НК за това, че
на 17.09.2016 г., в землището на с. В.,
общ. Павел баня, област Стара Загора умишлено
е умъртвил Д.Х.Д., ЕГН **********.
В.З.Д. и Х.Д.Д. – съпруга и син на пострадалия Д.Х.Д., видно
от Удостоверение за наследници изх. № 7825/04.10.2016 г. на Община Кюстендил
(л.10, том 2 ДП) са конституирани в производството като частни обвинители.
Окръжна прокуратура –
Стара Загора и частните обвинители поддържат обвинението така, както е
повдигнато в обвинителния акт.
Подсъдимият Д.Т.Д. отрича
да е причинил смъртта на пострадалия.
Съпоставяйки събраните по
делото доказателства - ценени поотделно
и в тяхната съвкупност - съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.Т.Д. е роден
на *** ***. ***.
Подсъдимият ***. ***. ***.
През 2006 г., след ***. От тогава подсъдимият, който до тогава работел,
е пенсионер по болест.
Подсъдимият не е осъждан.
Няма криминалистическа регистрация.
От заключенията на
изготвените в хода на досъдебното производство две комплексни психолого-психиатрични експертизи (№ 94/2016 г. – л.82, том
1 ДП и № 11/2018 г. – л.96, том 4 ДП) се
установява, че подсъдимият Д.Т.Д. страда от психично заболяване: Разстройство
вследствие употреба на алкохол. Вредна употреба, код по МКБ10: F10.1.
Подсъдимият е описан в заключенията като емоционално неустойчив и лабилен, с
нисък праг на фрустрация. Охарактеризиран е като
спонтанен, импулсивен и емпатичен. Като част от характеровите му особености е посочено, че има желание да
предизвиква и поддържа внимание.
Гореизложеното се
установява от обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие (л.110 нохд), представените в хода на досъдебното производство
експертни решения на ТЕЛК, Общи
заболявания при МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД
Стара Загора (л.97-100, том 1 ДП), Справка за съдимост рег. № 5127/11.11.2020 г. на Бюро „Съдимост“ при Районен съд – Стара
Загора (л.250 нохд), заключенията на горепосочените
комплексни психолого-психиатрични експертизи, които
ще бъдат обсъдени по-долу, характеристична справка (л.103, том 1 ДП).
Подсъдимият Д.Т.Д. и
свидетелят К.Х.К. *** г., също ***) имали обща страст – риболовът. Запознали се
някъде след 2010 година, покрай риболова. После започнали да ходят заедно за
риба с автомобила на свидетеля К.Х.К. -
л.а. „***“, тъмно зелен, с рег. № ***(справка от регистрите на КАТ –
л.6, том 2 ДП).
Пострадалият Д. *** със
съпругата си и сина си – свидетелите В.З.Д. и Х.Д.Д.
(р. 1998 г.). Семейството притежавало л.а. марка „***“, модел „***“, жълт на
цвят, с рег. № ***, собствеността на който не била прехвърлена по предвидения в
закона ред (видно от съдържащата се на л.7, том 2 ДП справка това МПС е
регистрирано на името на друго лице).
Пострадалият Д.Х.Д., иначе
работлив, добър по характер и грижовен към семейството си, след употреба на
алкохол ставал сприхав, заядлив и раздразнителен, налитал на бой без причина.
Такива данни за лошото
пиянство на пострадалия се съдържат в показанията на дългогодишния му
приятел - П.И.П. от град ***, дадени в двете фази на наказателното
производство (л.136 нохд и л.54, том 1 ДП). Съдържат
се и в показанията на съпругата му – свидетелката В.З.Д. (л.117 нохд), а и в тези на
сина му – свидетелят Х.Д.Д.. Макар и в хода на съдебното следствие
свидетелят Х.Д.Д. (л.117 нохд)
да се опита да прикрие тези особености
от нрава на баща си, след прочитане на основание чл.281, ал.4 във връзка с
ал.1, т.1 от НПК на съобщеното от него в хода на досъдебното производство (л.51,
том 1 ДП), свидетелят потвърди показанията си за лошия темперамент на баща си
след употреба на алкохол.
Пострадалият Д.Х.Д., също
като подсъдимият, бил страстен рибар.
В началото на лятото на
2016 г., подсъдимият Д.Т.Д. и свидетелят К.Х.К. били на риболов на язовир „***“,
намиращ се в околностите на град Стара Загора. Там двамата се запознали с
пострадалия Д.Х.Д. и неговия приятел – свидетелят П.И.П.. Подсъдимият и
пострадалият толкова си допаднали – запознанството между двамата
рибари не минало без употреба на алкохол –
че се разбрали и друг път да ходят заедно за риба. Преди да се разделят
пострадалият Д.Х.Д. дал на подсъдимия Д.Т.Д. да му поправи две макари за
въдици.
На 16.09.2016
г.пострадалият Д.Х.Д. се обадил по телефона на подсъдимия Д.Т.Д., за да попита
дали са готови въдиците му. Подсъдимият потвърдил и двамата се уговорили да се
видят на следващия ден и да отидат за риба.
На 17.09.2016 г. сутринта
пострадалият Д.Х.Д., придвижвайки се с лекия си автомобил „***“, пристигнал в
град Стара Загора. Отишъл до дома на свидетеля
П.И.П., с когото се били разбрали да ходят заедно за риба. След като
двамата потеглили от дома на свидетеля, пострадалият обяснил на приятеля си, че
има уговорка за риболов и с подсъдимия Д.Т.Д..
Отбили се до дома на подсъдимия и го взели със себе си.
Преди да тръгнат към яз. „***“,
в околностите на който подсъдимият знаел добро място за риболов и където обещал
да заведе новите си приятели, подсъдимият и пострадалият си купили алкохол от
град Стара Загора. Подсъдимият съобщава, че той си купил бира „Ариана“ в бутилка от 2 л, а Д.Х.Д. си взел ракия – около
1.5 л. И тримата рибари имали намерение да пренощуват на мястото за риболов.
Заведени от подсъдимия, тримата
мъже се установили да ловят риба в района на старите рибарници, разположени на
около 2 км от язовир „***“, северно от село В., община Павел баня. В началото
на риболова, наоколо имало и други рибари, но те си отишли и тримата приятели
останали сами.
Избраното място за риболов
представлявало плато на дига (в разрез с формата на трапец), с височина на
дигата около 3 м, а широчина на платото – около 4 м. Рибарникът бил от северния
скат на дигата (вж Приложение № 2, л.167 нохд към заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвена след направен в хода на съдебното следствие оглед на мястото на
извършване на деянието). От южния скат на дигата растяла върба, високите клони
на която хвърляли сянка над платото на дигата.
Още в началото на риболова
тримата рибари - подсъдимият Д.Т.Д.,
пострадалият Д.Д.Х. и свидетелят П.И.П. – започнали
да пият. Малко преди 16.00 часа пострадалият се обадил по телефона на съпругата
си – свидетелката В.З.Д., за да й каже, че вечерта няма да се прибира, тъй като ще нощува на мястото за риболов. По
говора съпругата му разбрала, че е употребил алкохол.
Времето било горещо и
пострадалият Д.Д.Х. решил да премести автомобила си
под върбата. При извършване на тази маневра обаче, л.а. „***“ се хлъзнал по
южния скат на дигата, паднал в дерето под него и заседнал. Колкото и да се
опитвал, пострадалият не успял да извади колата си от дерето и да я качи върху
платото на дигата. Подсъдимият Д.Т.Д. се обадил по телефона на свидетеля К.Х.К.,
който добре знаел това място за риболов и го помолил след работа да дойде при
тях, за да изтеглят с неговата кола лекия автомобил на пострадалия от дерето. Д.Д.Х. се включил в разговора и казал на свидетеля К.Х.К.
като идва, да вземе някакво мезе, защото имали пиене, но не и храна.
Около 20.00 – 20.30 часа,
след като напазарувал месо за скара, свидетелят К.Х.К. пристигнал при
компанията. Заварил и тримата си познати видимо повлияни от алкохол. Ползвайки
теглич, със своя л.а. „***“ рег. № ***свидетелят К.Х.К. успял да изтегли върху
платото на дигата л.а. „***“ на пострадалия Д.Д.Х.,
като подсъдимият Д.Т.Д. и свидетелят П.И.П. бутали колата отзад. Двата
автомобила - л.а.„*** и л.а. „***“ –
паркирали върху дигата, под върбата, един
след друг, ориентирани с предната си част в посока – запад, като автомобилът на
пострадалия бил зад този на свидетеля. На около два метра пред лекия автомобил на
свидетеля К.И.К. запалили огън.
Въдицата на свидетеля К.И.К.,
хвърлена с плувка във водата, била срещу огъня. В най-източна посока спрямо
върбата, а и спрямо въдиците на останалите рибари, била заложена въдицата на свидетеля
П.И.П..
Пострадалият Д.Д.Х. заложил две въдици – една до тази на свидетеля К.И.К.
и втора, на около десетина метра от нея, в западна посока.
Още по на запад, на разстояние
от няколко десетки метра от втората въдица на пострадалия, били въдиците на
подсъдимия Д.Т.Д.. Там било и рибарското му столче, ситуирано
към средата на платото, в напречно
направление. На няколко метра от столчето, в посока североизток, подсъдимият бил оставил сака си, а до него ножа си,
поставен в кафява кожена кания (ножница). Този нож е
обект на изследване под № 7 в заключението на изготвената по делото
Съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 95/2016 г. – л.3, том
3 ДП, обект на обсъждане по-долу, в което е описан така – едностранно
заточен нож с дръжка с кафяви чирени, закрепени с два метални нита, с обща
дължина на ножа – 26.2 см, дължина на острието – 15.5 см и широчина в
най-широката част – 2.9 см.
Ситуационното разположение
на горепосочените обекти е онагледено в скица, Приложение № 3, л.168 нохд към заключението на съдебно-техническата експертиза.
По мръкнало, четиримата
мъже се събрали около огъня. Направили жар. Свидетелят К.Х.К. започнал да приготвя
и пече донесеното от него месо за скара. Там, около огъня, между подсъдимия Д.Т.Д.
и пострадалия Д.Х.Д. възникнало спречкване, като нито свидетелят К.Х.К., нито свидетелят П.И.П., разбрали
точната причина за него, но било нещо, свързано с риболова. Конфликтът почти прераснал
във физически сблъсък, тъй като подсъдимият Д.Т.Д., значително по-нисък на ръст
от пострадалия, който бил едър и висок мъж, се изправил, надвесил се над
седналия Д.Х.Д. и опъвайки го за дрехата,
започнал да му крещи нещо в лицето. Свидетелят К.Х.К. обаче се намесил и
издърпал подсъдимия настрани. Разправията се уталожила. Подсъдимият останал
край огъня, без да сяда. От лекия автомобил на пострадалия ечала силна музика и
мъжете трудно си чували приказката.
Малко време след свадата
край огъня, подсъдимият напуснал очертанията му и тръгнал към въдиците си. Седнал
на рибарското столче, обърнат с гръб към рибарника и започнал да закача светулки на въдиците си. Не след дълго
пострадалият Д.Х.Д. също напуснал огъня и тръгнал в посоката, в която се
отдалечил подсъдимият Д.Т.Д.. Взел незабелязано ножа на подсъдимия, оставен до
сака му, извадил го от канията и изненадващо за
подсъдимия, го пернал с острието на ножа по главата, като едновременно с това
ритнал рибарското столче, върху което последният седял. Подсъдимият паднал на
земята, после се изправил на колене и в момент, в който пострадалият бил с гръб
към него, сключил двете си ръце около кръста му, като по този начин успял да
прихване лявата му ръка. Д.Х.Д., който държал ножа в дясната си ръка, продължил да замахва с него
към подсъдимия, опитвайки се да се освободи от захвата
му. В резултат на това, пострадалият порязал с ножа подсъдимия Д.Т.Д. в
областта между първата и втората предкиткови кости на
лявата ръка. В динамично развилата се ситуация, търсейки да удари с ножа
подсъдимия, който бил провиснал зад гърба му, пострадалият се самонаранил, причинявайки си прободно-порезно нараняване в долната трета на корема. Подсъдимият
успял да се изправи и да вземе ножа от ръката на Д.Х.Д.. Изправен с лице срещу
пострадалия, с ножа му нанесъл два удара
в жизненоважни области – в основата на шията вляво и в гръдния кош вляво.
Пострадалият паднал по гръб на земята. От трите прободно-порезни
рани по тялото му течала кръв.
Веднага след това
подсъдимият Д.Т.Д. се развикал, търсейки помощ от мъжете край огъня. Извикал
към свидетеля К.Х.К.: „К., К.,
ела да видиш какво ми направи!“. Тъй като физическата схватка между пострадалия
и подсъдимия се развила в непродължителен отрязък от време, свидетелите К.Х.К. и П.И.П. разбрали за нея едва в момента, в който подсъдимият се
развикал. Единствено преди това свидетелят К.Х.К. дочул някакъв неясен шум,
който определя като тупурдия.
Свидетелят П.И.П. хукнал
веднага към подсъдимия и приятеля си, последван от свидетеля К.Х.К., който се
позабавил малко, за да избърше ръцете си, защото били мазни от скарата.
Свидетелите П.И.П. и К.Х.К.
заварили пострадалия легнал по гръб, по средата на билото на дигата. До него стоял прав
подсъдимият. Д.Х.Д. бил целият в кръв. Не реагирал когато свидетелят П.И.П. го
попитал какво е станало. Единствено изпъшкал. Свидетелите не могли да преценят
какви наранявания е получил, но видимо състоянието му било тежко. Свидетелят К.Х.К.
казал на подсъдимия Д.Т.Д. да се обади
на тел.112, но последният настоял, че е най-добре да откарат пострадалия в
болница. Тримата мъже сложили пострадалия Д.Х.Д. в едно одеяло, което свидетелят П.И.П. донесъл от
автомобила му и така го пренесли до л.а. „***“, собственост на свидетеля К.Х.К..
Там оставили пострадалия легнал на задната седалка. После свидетелят К.Х.К. и
подсъдимият Д.Т.Д. събрали набързо каквото се сетили от багажа си, както и рибарските си
принадлежности, прибрали ги в л.а. „***“ и потеглили заедно с пострадалия към
град Павел баня. Свидетелят К.Х.К. управлявал автомобила си, а подсъдимият Д.Т.Д.
бил до него, на предната седалка.
След като останал сам,
свидетелят П.И.П. угасил огъня, събрал
каквото е останало от багажа и рибарски принадлежности. После, управлявайки
л.а.“***“ на пострадалия, потеглил също към град Павел баня.
Свидетелят К.Х.К.,
съпровождан от подсъдимия и с пострадалия на задната седалка, успял да
пристигне с л.а. „***“ във ФСМП на град Павел баня около 21.45 часа. По това
време дежурен лекар била свидетелката Н.Д.К.. Тя стояла на терасата на лечебното заведение
когато видяла, че пред него спира автомобил. Тръгнала веднага към автомобила,
защото някой от мъжете, които излезли от него, й извикал, че се нуждаят спешно от
помощ. Попитала какво се е случило и подсъдимият Д.Т.Д. й казал, че в колата
има наръган човек. На следващия въпрос на свидетелката кой го е наръгал, подсъдимият
отговорил: „Аз го наръгах!“. Още като
видяла тялото на пострадалия на задната седалка, безжизнено и без признаци на
живот, д-р Н.Д.К. разбрала, че е мъртъв. С носилка, донесена от шофьора на
спешния център – А.К.Х., тялото на пострадалия било пренесено в сградата на лечебното
заведение. Там, след направена електрокардиограма смъртта на Д.Х.Д. била
установена с категоричност. Свидетелката Н.Д.К. от личния си телефон се обадила
в Полицейския участък в град Павел баня, сигнализирайки за случилото се. Пристигналите
на място полицаи задържали подсъдимия.
Малко след идването на
полицейските служители, във ФСМП - Павел баня пристигнал и свидетелят П.И.П. с
л.а. „***“.
Тъй като подсъдимият Д.Т.Д.
имал видима рана на главата (която и станала причина д-р Н.Д.К. да запомни,
че именно той й е отговорил, че е наръгал пострадалия), свидетелката настояла да му окажат медицинска
помощ. Подсъдимият Д.Т.Д. категорично
отказал.
Гореизложените фактически
обстоятелства съдът прие за установени по несъмнен и категоричен начин въз
основа на следните доказателства:
Първоначалният оглед на
трупа на пострадалия Д.Х.Д. е извършен във ФСМП – град ***, където е установена и смъртта му, видно
от съставения за това Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.09.2016 г.,
с начален час на огледа 00.39 часа, към който протокол е приложен фотоалбум
(л.16, том 1 ДП, вж. препис – л.111, том 5 ДП).
От заключението на Съдебномедицинска
експертиза на труп № 263/2016 г. (л.62, том 1 ДП), изготвена от вещите лица д-р
Т.Г.Т., д-р Е.Н.Б., д-р Т.Г.П., е видно, че
при извършения оглед и аутопсия върху трупа на пострадалия Д.Х.Д.,
осъществени след транспортирането му в секционната зала на УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“ АД – Стара Загора, са установени:
-едно прободно–порезно
нараняване в основата на шията в ляво, със засягане по хода на раневия канал на кожа, подкожие,
плевра, лява сънна артерия, лява подключична вена, тялото
на третия гръден прешлен;
-набиране на въздух в
лявата плеврална кухина;
-въздушна емболия в
дясната сърдечна половина;
-малокръвие на трупа и
вътрешните органи;
-едно прободно-порезно
нараняване на гръдния кош, ляво странично в осмо ляво междуребрие
със засягане по хода на раневия канал на кожа, подкожие, плевра, осмо ляво ребро, долния дял на левия бял
дроб, левия диафрагмален купол, дръжката на
хоризонталната част на дебелото черво;
-едно прободно-порезно
нараняване в долната трета на корема със засягане по хода на раневия канал на кожа, подкожие, коремница, тънко черво;
-охлузвания на лицето и
дясното коляно.
Вещите лица, изготвили
заключението, посочват, че непосредствената причина за смъртта на Д.Х.Д. е
темповата кръвозагуба и въздушната емболия
на сърцето, които са резултат от нараняването в основата на шията в
ляво.
Вещите лица посочват, че
установените три прободно–порезни наранявания са от
действието на предмет с остър връх и с един режещ ръб (нож), че охлузванията на
лицето и дясното коляно са от действието на твърди тъпи предмети и че нямат отношение
към смъртта.
В заключението е посочено,
че смъртта на трупа отговаря на смърт от първото денонощие.
При огледа и аутопсията на
трупа на пострадалия Д.Х.Д. е взета кръв за определяне на алкохолното
съдържание, като видно от резултата от посоченото изследване, обективиран в Протокол за химическа експертиза №
625/21.09.2016 г. (л.79, том 1 ДП), е, че в изследваните проби кръв, взета от
трупа на пострадалия е установено наличие на етилов алкохол 2.63 промила.
От заключението на Съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 313/2016 г. (л.73, том 1 ДП), изготвено от вещото
лице д-р Т.Г.Т., след извършен на 18.09.2016 г. към 01.30 часа преглед на
подсъдимия Д.Т.Д, осъществен в РУ – Казанлък, е видно, че при прегледа на подсъдимия
са установени:
-порезна рана на главата,
която в констативната част на заключението е описана така: в лявата
тилно-теменна област на главата се намери косо разположена цепковидна
рана, отгоре дясно към долу ляво, с дължина 2.5 см, с равни, неохлузени кръвопропити ръбове, остри ъгли, зееща, дълбока до 2 – 3
мм;
-повърхностна порезна рана
на лявата ръка, описана в констативната част както следва: по гръбната повърхност на лявата ръка, в областта между първа
и втора предкиткови кости се намери една напречна
повърхностна рана, с равни ръбове в дълбочина, до горния слой на същинската
кожа, с дължина 1 см;
-кръвонасядане
на лявата мишница;
-охлузвания на лявото рамо
и двата лакътя.
В заключението е изведен
извод, че порезните рани на главата и лявата ръка са причинени от действието на
предмет с режещ ръб, какъвто е ножът, а останалите увреждания са от действието
на твърди тъпи предмети.
Вещото лице посочва, че
констатираните увреждания отговарят да са получени по времето и начина,
отразени в предварителните сведения (прегледаният – подсъдимият Д.Т.Д., е
съобщил при прегледа, че са получени при свадата с пострадалия Д.Х.Д.).
В заключението е посочено,
че установените при прегледа на подсъдимия Д.Т.Д. увреждания са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Местоположението на установените при
подсъдимия травматични увреждания – все в лявата част от тялото му, отговаря на
съобщеното от него, че, седейки на
столчето, е бил обърнат с гръб към рибарника. Това обстоятелство, съпоставено с
мястото, където е бил сакът му, а до
него – ножът (на няколко метра – в
североизточна посока), обяснява защо
подсъдимият не е възприел идването на пострадалия към него,
непосредствено преди схватката помежду им.
От съставените във ФСМП –
Казанлък Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество и медицинско направление № 369 (л.58 и л.59, том 1 ДП), се
установява, че на 17.09.2016 г., в 23.56 часа, е взета кръв от подсъдимия Д.Т.Д.
за определяне на алкохолното съдържание, като видно от резултата от посоченото
изследване, обективиран в Протокол за химическа
експертиза № 621/19.09.2016 г. (л.57, том 1 ДП), е, че в изследваната проба
кръв, е установено наличие на етилов алкохол 2.14 промила.
В заключенията и на двете
комплексни психолого-психиатрични експертизи (№
94/2016 г. – л.82, том 1 ДП и № 11/2018
г. – л.96, том 4 ДП), на които по-долу съдът отново ще се спре, се посочва, че
към време на извършване на деянието подсъдимият Д.Т.Д. е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване; че същият е разбирал свойството и значението на
деянието си и че е могъл да ръководи постъпките си.
Гореизложените факти
относно познанството между четиримата рибари, относно начина по който са се
събрали на 17.09.2016 г. да ловят риба, избраното от тях място за риболов,
както и относно обстоятелствата, при които е протекъл този риболов, се
установяват от:
-обясненията на подсъдимия
Д.Т.Д., дадени в хода на съдебното следствие (л.110 нохд),
съпоставени със съобщеното от него в хода на досъдебното производство по
Протокол за разпит на обвиняем от 18.09.2016 г. (л.36, том 1 ДП) и по Протокол
за разпит на обвиняем от 06.07.2017 г. (л.25, том 4 ДП), четени на основание
чл.279, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от НПК;
-показанията на свидетеля К.Х.К.
от съдебното следствие (л.114 нохд) и от хода на
досъдебното производство по Протокол за разпит от 18.09.2016 г. (л.53, том 1
ДП) и по Протокол за разпит от 04.04.2017 г. (л.53,
том 3 ДП), четени на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2, предложение
второ от НПК, които свидетелят заявява, че поддържа;
-показанията на свидетеля П.И.П.
от съдебното следствие (л.136 нохд) и от хода на
досъдебното производство по Протокол за разпит от 18.09.2016 г. (л.54, том 1
ДП) и по Протокол за разпит от 21.04.2017 г. (л.56, том 3 ДП), четени на
основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ от НПК, които
свидетелят заявява, че поддържа.
Изключая обясненията
на подсъдимия от двете фази на наказателното производство, между които са
налице съществени противоречия, свързани с механизма на схватката между него и
пострадалия, на които противоречия съдът ще се спре по-долу, между
горепосочените гласни доказателства отсъстват несъответствия, касаещи значими факти. Разказът и на тримата –
подсъдимият Д.Т.Д., свидетелите К.Х.К. и П.И.П., е непротиворечив относно
начина, по който подсъдимият и пострадалият Д.Х.Д. са се запознали, относно
това как на 17.09.2016 г. пострадалият, заедно със свидетеля П.И.П. и
подсъдимия Д.Т.Д. са тръгнали заедно към язовир „***“, относно избраното място
за риболов, където са се установили, относно причината, поради която свидетелят
К.Х.К. се е присъединил към групата за риболов, както и относно начина, по
който е протекла вечерта след пристигането му до разразилия се конфликт между
подсъдимия и пострадалия, приключил със смъртта на последния. Между
коментираните гласни доказателства отсъстват противоречия и относно това, че
след предотвратения конфликт между подсъдимия и пострадалия около огъня, подсъдимият
се е отдалечил от него в посока към въдиците си, че пострадалият го е последвал, както и че, на мястото на
новия конфликт между двамата – далече от огъня,
са били единствено подсъдимият и пострадалият.
Между обясненото от
подсъдимия Д.Т.Д. и показанията на свидетелите К.Х.К. и П.И.П. отсъстват
съществени противоречия и относно разстановката на
мястото на риболов – местоположението на
огъня, позиционирането на въдиците на четиримата рибари спрямо огъня, определящо
местонахождението на рибарското столче на подсъдимия, около което се е разразил
конфликтът.
По-значимото обстоятелство,
относно което е налице несъответствие между обясненията на подсъдимия Д.Т.Д. и
съобщеното от свидетелите К.Х.К. и П.И.П., е наличието на конфликт между
подсъдимия и пострадалия около огъня, предхождащ физическия сблъсък помежду им
в по-късен момент. Подсъдимият отрича наличието на такъв конфликт за разлика от
двамата свидетели. Макар и да не са разбрали повода му, свидетелите К.Х.К. и П.И.П.
са категорични в показанията си от двете фази на наказателното производство, че
такъв конфликт е имало, като най-подробни относно него са показанията на
свидетеля П.И.П. по Протокол за разпит от 21.04.2017 г. (л.56, том 3 ДП).
Отчитайки, че към време на този първи конфликт
подсъдимият Д.Т.Д. вече е бил алкохолно повлиян, съдът прие, че относно коментираното обстоятелство следва да
кредитира съобщеното от свидетелите, показанията на които относно наличието му,
както и че е бил предотвратен от свидетеля К.Х.К., са непротиворечиви.
Изключая
непосредствено гореизложеното, в цялостния разказ относно случилото се между
обясненията на подсъдимия Д.Т.Д. и показанията на свидетелите К.Х.К. и П.И.П.
отсъстват значими, съществени противоречия.
Между първите и следващите показания на свидетеля К.Х. от
досъдебното производство са налице
несъответствия относно това какво е
видял след като е разбрал за конфликта извън огъня между подсъдимия и
пострадалия. Според съобщеното от свидетеля К.Х.К. при първия му разпит от 18.09.2016 г. (л.53,
том 1 от ДП) той е видял подсъдимият и пострадалият „да се търкалят на земята”,
„двамата хванати”, „май бяха лице в лице”, не е видял да си разменят удари. В
следващите си показания от 04.04.2017 г. (л.53, том 3
от ДП) свидетелят К.Х.К. твърди: „И
двамата бяха прави като видях силуетите им. Бяха с лице един към друг, прави.
Видях как М. залитна и се свлече на земята. Падна като талпа по гръб и не
мръдна.” Тъй като свидетелят П.И.П. е този, който първи се е отзовал на вика на
подсъдимия и е последователен в показанията си, че е видял приятеля си Д.Х.Д.
да лежи по гръб на земята, съдът прие за по-правдиви вторите от посочените показания
на свидетеля К.Х.К.. Поради това, че и двамата свидетели са категорични, че не
са видели същинската схватка между
подсъдимия и пострадалия, съдът приема,
че обсъжданата част от показанията им е от значение най-вече за това, че са
възприели билото на дигата като място на сблъсъка.
В показанията си от 21.04.2017 г.
(л.56, том 3 от ДП) свидетелят П.И.П. твърди, че когато заварил пострадалият да
лежи по гръб на земята, чул подсъдимия Д.Т.Д. да казва: „Намушках го!”. При
извършената между него и подсъдимия очна ставка в съдебно заседание от
02.06.2020 г. свидетелят П.И.П. изрази несигурност относно това изрекъл ли е
такива думи подсъдимият. Свидетелят К.Х.К.
е непротиворечив в показанията си, че не е чувал подобно признание от
подсъдимия. Колебанията на свидетеля П.И.П.
относно обсъжданото обстоятелство и категоричните показания на свидетелят К.Х.К. във връзка с него мотивираха съда да приеме,
че подсъдимият не е изричал твърдяното от първия свидетел признание.
Същевременно коментираното обстоятелство не дава представа за цялостния ход на схватката между подсъдимия и
пострадалия, поради което и не е със съществена важност.
Що касае показанията на свидетелката
д-р Н.Д.К. от хода на съдебното
следствие (л.113 нохд) и тези от досъдебното производство (л.55, том 1
от ДП и л.12, том 5 от ДП), четени на
основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ от НПК,
по-детайлни са тези от първия етап на наказателното производство, които
свидетелката заявява, че поддържа.
На 18.09.2016 г., в 1.50
часа е започнало извършването на оглед на местопроизшествие, с място на огледа
– стари рибарници, намиращи се северозападно от язовир „***“ и на около 2 км
северно от с. В., община Павел баня, видно от съставения протокол с приложен
към него фотоалбум (л.25, том 1 ДП, вж. препис – л.113, том 5 ДП). От
югоизточния ъгъл на рибарника, в посока запад на 34 м върху дигата е установен
нож в кожена кания с кафяв цвят (обект № 1), с
дължина на ножа 26 см, с дължина на дръжката, в
кафяв цвят 10.5 см и дължина на острието 15.5 см, с ширина на същото в
основата 3 см. На 50 см от ножа, в североизточна посока спрямо него, е намерена
и иззета угарка от цигара (обект № 2). В западна посока от ножа върху дигата, е
установено наличието на петна с
червеникавокафяв цвят, с неправилна форма и размер, разпръснати по ширината на дигата, като в участъка от 30-ти
метър до 37-ми метър върху дигата са установени множество такива петна,
последното от които наподобява локва,
течност от която е иззета с марлен тампон
(обект № 3). На 47 метра западно от
югоизточния ъгъл на този рибарник, в северната част на дигата е установено
рибарско столче, в сгънато положение, буркани и кутии, предназначени за
риболов. На 16 метра западно от югоизточния ъгъл на рибарника, в южната част на
дигата, са намерени три празни метални кутии от бира марка „Пиринско“ 500 мл,
обгоряло дърво и пепел от огън.
При извършения в хода на
съдебното следствие оглед на мястото на извършване на деянието се установи, че след
позиционирането им спрямо една и съща опорна точка – огънят, съобщената от подсъдимия
и свидетелите К.Х.К. и П.И.П. разстановка на мястото
на риболов принципно отговаря на местоположението на различните обекти,
установени при извършения оглед на местопроизшествие (вж
скица, Приложение № 3, л.168 нохд към заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена, за да онагледи констатациите на съда и
съобщеното от подсъдимия и свидетелите при огледа). В заключението на съдебно-техническата
експертиза е отбелязано от вещото лице инж. Г.И.Р., че липсва траен и ясен
знак, указващ точното местоположение на избрания в протокола за оглед на
местопроизшествие като ориентир югоизточен ъгъл на рибарника, който при това се
измества спрямо водната повърхност. Обстоятелството, че съобщената от
подсъдимия и свидетелите в хода на съдебното следствие зона на конфликта е
по-отдалечена спрямо огъня от тази, очертана чрез находките при
извършения оглед на местопроизшествие, не е от
съществено значение, тъй като, както вече се посочи, доказателствата по делото
са еднозначни, че на мястото на
конфликта, приключил със смъртта на пострадалия, са били само той и подсъдимия.
От находките, установени
при извършения оглед на местопроизшествие, както и от вещите, намерени в леките
автомобили, с които са се придвижвали рибарите (протоколите за оглед относно
които ще бъдат разгледани по-долу), е видно и неупоменатото в горепосочените
гласни доказателства обстоятелство, данни за което са налице единствено в
обясненията на подсъдимия от хода на съдебното следствие, че след деянието,
преди да потеглят към град Павел баня с пострадалия Д.Х.Д., качен в лекия
автомобил „***“, първо подсъдимият Д.Т.Д. и свидетелят К.Х.К., а след тях и
свидетелят П.И.П., са събрали каквото са се сетили от багажа си и рибарските си
принадлежности.
Фактологичните изводи
на съда относно гореизложения механизъм на схватката между подсъдимия Д.Т.Д. и
пострадалия Д.Х.Д., развоят на която не е бил видян от свидетелите К.Х.К. и П.И.П.,
се основават на следното:
Непосредствено след
извършения оглед на трупа на пострадалия в манипулационната зала на ФСМП –
Павел баня, са извършени огледи на л.а.
„***“, тъмнозелен на цвят, с рег. № ***, собственост на свидетеля К.Х.К. и на
л.а. марка „***“, модел „***“, жълт на цвят, с рег. № ***, ползван
приживе от пострадалия Д.Х.Д., спрени на паркинга пред сградата на лечебното
заведение.
Видно от протокола за
оглед на л.а. „***“, с приложен към него фотоалбум (л.12, том 1 ДП, вж. препис
– л.110, том 5 ДП), което действие по разследването е започнало в 23.45 часа на
17.09.2016 г., е, че освен въдици, други рибарски принадлежности и инструменти
– в багажното отделение на автомобила, при огледа на същия са намерени и
иззети:
-на предната лява седалка,
върху хоризонталната й част - сгъваем нож, в сгънато състояние, с халка в
единия край, с черна пластмасова дръжка от едната страна на която има скоба за
закачане на колан, с дължина на ножа в сгънато положение 10.5 см, с дължина на
острието 9 см и широчина в основата 1.4 см, иззет като обект № 1, изследван от
Съдебномедицинска експертиза (СМЕ) на веществени доказателства № 95/16 г. под №
4;
-в раница от плат, с черен и червен
цвят, оставена на пода, зад предната лява седалка, в която раница са намерени
документи на името на свидетеля К.Х.К., е установен нож, с оранжева пластмасова
кания, с черно-бяла пластмасова дръжка, облепена с
тиксо, с дължина на дръжката 10 см и дължина на острието 12 см, при ширина в
основата 2.5 см, който нож е иззет като обект № 2, а е изследван от СМЕ на веществени
доказателства № 95/16 г. под № 2;
-под пластмасова кофа, оставена зад
предната дясна седалка, са установени чифт джапанки, черни на цвят, 45 номер,
който е иззет като обект № 3, под който номер е изследван и от СМЕ на
веществени доказателства № 95/16 г.;
-в предната част на задната седалка
отдясно, както и пред нея, върху мокета на пода и гуменото уплътнение на
задната дясна врата са установени петна с неправилна форма, с червеникавокафяв
цвят, като от пода, пред задната седалка вдясно от тези петна е взета с марля
проба – обект № 4 в протокола, изследван от СМЕ на веществени доказателства №
95/16 г. като обект № 5.
Видно от протокола за
оглед на л.а. „***
***“, с приложен към него фотоалбум (л.21, том 1 ДП, вж.
препис – л.112, том 5 ДП), което действие по разследването е започнало в 01.00
часа на 18.09.2016 г., е, че освен въдици, рибарски принадлежности и раница с
червен цвят – в багажното отделение на автомобила, при огледа на същия е
намерен в
джоб (отделение за вещи) на предната дясна врата на автомобила нож. Ножът е с
надпис върху острието от едната страна „Columbia“,
с метална дръжка с орнаменти в кафеникав цвят, с обща дължина 28.5 см, с дължина на острието 16 см и
широчина в основата му – 3.3 см. Този нож - иззет като обект № 1, по-късно е
изследван от СМЕ на веществени доказателства № 95/16 г. като обект № 6.
С три протокола за доброволно
предаване от 18.09.2016 г. (л.104, л.105 и л.106, том 1 ДП) от подсъдимия Д.Т.Д. са предадени в РУ – Казанлък дрехите, с които е бил облечен през вечерта на
деянието и един нож:
-светла риза с къс ръкав, без надписи
и емблеми, с два предни джоба и множество петна и пръски
червено-кафяви на цвят;
-чифт маратонки, черен цвят, без връзки, марка „Адидас” на езика с номерация V9-10 FR 44;
-един елек, светъл на цвят, с джобове,
марка „DRESS TOWN”;
-дънков
панталон, тъмен на цвят, марка „LOTUS”, скъсан в
областта на коляното на левия крак;
-сгъваемо джобно ножче с черни чирени.
По отношение на веществените доказателства,
иззети с протокола за оглед на местопроизшествие,
с протоколите за оглед на двете МПС – л.а „***“ с
рег. № ***и л.а. „***
***“ с рег. № ***, по отношение на дрехите, с които е бил
облечен трупът на пострадалия Д.Х.Д. и на горепосочените вещи, предоставени от
подсъдимия Д.Т.Д., в хода на досъдебното производство е изготвена от БНТЛ при
ОД на МВР – Пловдив Съдебномедицинска експертиза (СМЕ) на веществени
доказателства №
95/16 г. (л.3, том 3 ДП). От заключението на вещото лице Д.З.Д., изготвило тази експертиза, в чиято
добросъвестност не съществуват основания за съмнение, се установява следното:
Кръвната група на пострадалия Д.Х.Д. е
0/α,β/, каквато е и кръвната група по системата АВ0 на подсъдимия Д.Т.Д..
По обекти №№ 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12,
13, 14 и 15 е установено наличието на човешка кръв, в която са доказани алфа /α/
аглутинини и бета /β/ аглутинини и не са доказани аглутиногени.
В заключението се посочва, че кръвната група на човешката кръв от обектите под
тези номера е 0/α,β/ и може да произхожда от пострадалия Д.Х.Д. и
подсъдимия Д.Т.Д., които са с кръвна група 0/α,β/, както и от всяко
друго лице с тази кръвна група.
Обект № 3 представлява чифт черни чехли, номер 45 със зацапвания от
вещество с червено-кафяв цвят. Същите са иззети с Протокол за оглед на
местопроизшествие на л.а. „***”, модел *** с ДК № ***(л.12, том 1 ДП, препис
- л.110, том 5 ДП) и са принадлежали на
пострадалия.
Обект № 5 представлява марлен
тампон със зацапване от вещество с червено-кафяв цвят. Иззет е с Протокол за
оглед на местопроизшествие на л.а. „***”, модел *** с ДК № ***(л.12, том 1 ДП,
препис - л.110, том 5 ДП).
Обект № 8 също е марлен тампон със
зацапване от вещество с червено-кафяв цвят. Иззет с Протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.09.2016 г. на старите рибарници ( л.25, том 1 ДП,
препис - л.113, том 5 ДП).
Обект № 9 представлява къс дънков панталон
с кафяв кожен колан и надпис „GLO- STORY”, върху
етикет от вътрешната страна, като по панталона и колана има зацапвания и
пропивания от вещество с червено-кафяв цвят. С този панталон е бил облечен
пострадалият Д.Х.Д..
Обект № 10 са боксерки
с белезникаво лилав цвят и надпис „Tian Le Hao” върху етикет отпред, като по боксерките има
зацапвания и пропивания от вещество с червено-кафяв цвят и са принадлежали приживе
на пострадалия Д.Х.Д..
Обект № 11 представлява светлосиня риза с къс ръкав, със зацапвания и
пропивания от вещество с червено-кафяв цвят; Обект № 12 - чифт черни маратонки с по три бели канта от
страните и надпис „adidas” и със зацапвания
от вещество с червено-кафяв цвят; Обект № 13 – светлосив елек без ръкави с джобове
отпред и надпис „DRESS TOWN”, върху
етикет от вътрешната страна, като по елека има зацапвания от вещество с
червено-кафяв цвят; Обект № 14 - тъмносин дънков
панталон с надпис „LOTUS JEANS”
върху етикет от вътрешната страна, като по панталона има зацапвания и
пропивания от вещество с червено-кафяв цвят. Тези веществени доказателства
(Обекти №№ 11, 12, 13 и 14) са били облекло на подсъдимия Д.Т.Д. през вечерта
на деянието, предадени от същия с
горепосочените протоколи за доброволно предаване от 18.09.2016 г. (л.104 и
л.105, том 1 ДП).
Обект № 15 представлява чифт
тъмнокафяви чорапи със зацапване от вещество с червено-кафяв цвят и са
принадлежали приживе на пострадалия Д.Х.Д..
Обект № 16, представлява угарка от
цигара с жълт филтър, върху която е установено наличието на човешка слюнка. Иззета
е с Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.09.2016 г. на старите
рибарници (л.25, том 1 ДП, препис -
л.113, том 5 ДП).
Чрез горепосочената част от
заключението на СМЕ на веществени доказателства № 95/16 г. се
потвърждава съобщеното от подсъдимия Д.Т.Д. и свидетелите К.Х.К. и П.И.П.
относно мястото на извършване на деянието и участниците в конфликта.
Изследваните от СМЕ на
веществени доказателства №
95/16 г. обекти с №№ 1, 2, 4, 6 и 7 представляват ножове.
Видно от заключението е, че по
изследваните ножове - обект № 1 и 2, няма кръв.
Обект № 1 е сгъваемо ножче с
едностранно заточено острие, дръжка с черни, релефни чирени и тирбушон, с
надпис от едната страна ”VEB SESTA”, с обща
дължина в разгънато положение – 19 см, дължина на острието – 8.2 см и широчина
в най-широката част – 1.5 см.
Това ножче е предоставено от
подсъдимия Д.Т.Д. с горепосочения Протокол за доброволно предаване (л.106, том
1 ДП).
Обект № 2 е нож, с едностранно заточено острие, с
надпис върху едната му страна „STAINLESS
STEEL” и
черно-бяла дръжка, обвита в прозрачно фолио, като ножът е поставен в оранжева
на цвят пластмасова ножница; общата дължина на ножа е 22.7 см, дължина на
острието – 13 см, широчина в най-широката част – 2.4 см.
Този нож е иззет като обект № 2 с
Протокол за оглед на местопроизшествие на л.а. „***”, модел *** с ДК № ***(л.12,
том 1 ДП, препис - л.110, том 5 ДП).
Никой - както подсъдимият Д.Т.Д., така и свидетелите К.Х.К. и П.И.П., не разпознава
този нож като свой.
Видно от заключението е, че по
изследваните ножове - обект № 4 и 6, е установено наличие на кръв, която обаче,
поради това, че е с минимално и недостатъчно за изследването количество и
наличието на риск от пълното й изразходване с традиционните серологични
изследвания, не е изследвана за видова и кръвногрупова
принадлежност.
Във връзка с тази част от
заключението, в с.з. от 02.06.2020 г., при изслушване на вещото лице Д.З.Д. се
отстрани техническа грешка в изследователската част на експертизата – на ред 15
от стр.8, където погрешно е посочено, че се наблюдава аглутинация при обект №
6.
Обект № 4 представлява сгъваемо ножче с едностранно заточено острие,
дръжка с черни чирени, метална халка в единия край и щипка за закрепване в
другия, общата дължина на ножа в разгънато състояние – 19 см, дължината на
острието – 8.7 см и широчина в най-широката част – 1.4 см.
Този нож е иззет с Протокол за оглед
на местопроизшествие на л.а. „***”, модел *** с ДК № ***( л.12, том 1 ДП,
препис - л.110, том 5 ДП), където е
намерен върху предната лява седалка на автомобила.
Свидетелят К.Х.К. разпознава този нож като свой.
Обект № 6 е нож с едностранно заточено острие и метална
дръжка с кафяви орнаменти, общата дължина на ножа е 28.2 см, дължината на острието – 16 см,
широчина в най-широката част – 3.2 см. Върху едната страна на острието има
надпис „Columbia”. В основата на другата му страна -
зацапване от вещество с червено-кафяв цвят.
Този нож е иззет с Протокол за оглед
на местопроизшествие от 18.09.2016 г. от л.а. „*** ***” с ДК № *** (л.21, том 1 ДП, препис - л.112, том
5 ДП). Намерен е на предна дясна седалка.
Свидетелят П.И.П. твърди, че този нож е негов.
По изследвания като обект № 7 нож е установено наличието на човешка кръв, в
която са доказани алфа /α/ аглутинини и бета /β/ аглутинини и не са
доказани аглутиногени. В заключението се посочва, че
кръвната група на човешката кръв от този обект е 0/α,β/ и може да
произхожда от пострадалия Д.Х.Д. и подсъдимия Д.Т.Д., които са с кръвна група
0/α,β/, както и от всяко друго лице с тази кръвна група.
Обект № 7 представлява едностранно заточен нож с дръжка с кафяви
чирени, закрепени с два метални нита. Ножът е поставен в кафява кожена ножница.
Върху двете страни на острието са установени зацапания от вещество с червено-кафяв цвят.
Общата дължина на ножа е 26.2 см, дължината
на острието – 15.5 см, широчина в най-широката част – 2.9 см.
Този нож е иззет с Протокол за оглед
на местопроизшествие от 18.09.2016 г. на старите рибарници (л.25, том 1 ДП,
препис - л.113, том 5 ДП).
Свидетелят К.И.К. твърди, че този нож
е на подсъдимия Д.Т.Д., което се потвърждава от последния.
Поради това, че от горепосочената
експертиза, чрез която е установено наличието на кръв върху ножовете обект № 4
и № 6, кръвта не е изследвана за видова и кръвногрупова
принадлежност, в хода на съдебното следствие се назначи експертиза, която да
изследва кръвта върху тези ножове чрез ДНК профилиране. От заключението на
изготвената ДНК експертиза № PG 178/DN А827072020 (л.204 нохд)
на веществени доказателства, което е пълно, ясно и обосновано, се установи, че биологичният
материал върху ножовете обект № 4 и № 6 по заключението на СМЕ на
веществени доказателства №
95/16 г. не принадлежи нито на подсъдимия Д.Т.Д., нито на пострадалия Д.Х.Д..
Преди изготвянето на горепосочената
ДНК експертиза № PG 178/DN А827072020 на веществени доказателства, въз
основа на заключението на която ножовете обект № 4 и № 6 се изключват като
средство, ползвано в хода на физическия сблъсък между подсъдимия и пострадалия,
в хода на досъдебното производство в заключенията на три съдебно-медицински
експертизи ножът, изследван като обект № 7 от СМЕ на
веществени доказателства №
95/16 г., след оглед и допълнителни измервания на всички ножове (обекти с №№ 1, 2, 4, 6 и 7), е посочен като този, чрез
който са причинени нараняванията на шията, гръдния кош и корема на пострадалия Д.Х.Д..
Заключенията, съдържащи този експертен извод, са изложени в:
-петорна СМЕ по писмени данни №
65-А/2017 г. (л.27, том 3 ДП), изготвена от вещите лица д-р Р.М.Д., д-р Т.Г.Т., д-р Е.Н.Б., д-р Т.Т.С. и д-р Т.Г.П.;
-повторна седморна СМЕ по писмени
данни и веществени доказателства № 417-А/2017 г. (л.60, том 4 ДП), изготвена от
вещите лица д-р Р.М.Д., д-р Т.Г.Т., д-р Х.Д.Е., д-р З.Х.Н., д-р Т.Т.С., д-р Т.Г.П. и д-р Е.Н.Б.;
-допълнителна седморна СМЕ по писмени
данни и веществени доказателства № 427-А/2018 (л.19, том 5 ДП), изготвена от вещите лица д-р Р.М.Д., д-р Т.Г.Т.,
д-р Х.Д.Е., д-р З.Х.Н., д-р Т.Т.С., д-р Т.Г.П. и д-р Е.Н.Б..
Заключенията на всички горепосочени
СМЕ са еднопосочни относно вида и характера на нанесените телесни увреждания на
пострадалия Д.Х.Д., както и относно мястото, размера, дълбочината и посоката на
съответното прободно порезно нараняване. В
заключенията на тези експертизи е посочено, че пострадалият Д.Х.Д. по време на деянието на 17.09.2016 г. е
получил:
1.)Прободно-порезно нараняване в
основата на шията в ляво със засягане по хода на раневия
канал на кожа, подкожие, плевра, лява сънна артерия,
лява подключична вена, тялото на третия гръден
прешлен, с набиране на въздух в лявата плеврална кухина, въздушна емболия в дясната сърдечна
половина и остра кръвозагуба. Раната на
кожата е с дължина 27 мм. Единият от ъглите на раната е с форма на лястовича
опашка. От раната започва раневи канал в посока
отляво надясно, отгоре надолу и отпред назад.
Дълбочината на раневия канал е 10 см.
Вещите лица посочват, че това
нараняване осъществява медикобиологичния квалифициращ
признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
2.)Прободно-порезно нараняване на
гръдния кош ляво странично в осмо ляво междуребрие
със засягане по хода на раневия канал на кожа, подкожие, плевра, осмо ляво ребро, долния дял на левия бял
дроб, левия диафрагмален купол, дръжката на
хоризонталната част на дебелото черво. Раната на кожата е с дължина 26 мм.
Единият от ъглите на раната е с форма на лястовича опашка. От раната започва раневи канал в посока отляво надясно, хоризонтално.
Дълбочината на раневия канал е с дълбочина не по –
малко от 7-8 см.
Вещите лица посочват, че това
нараняване осъществява медикобиологичния квалифициращ
признак на нараняване, което прониква в гръдната и коремната кухина.
3.)Прободно-порезно нараняване в
долната трета на корема със засягане по хода на раневия
канал на кожа, подкожие, коремница,
тънко черво. Раната на кожата е с дължина 30 мм. Единият от ъглите на раната е с форма на лястовича опашка. От
раната започва раневи канал в посока отпред назад,
леко отдолу нагоре и леко отляво надясно. Дълбочината на раневия
канал е не по–малко от 7-8 см.
Вещите лица посочват, че това
нараняване осъществява медикобиологичния квалифициращ
признак на нараняване, което прониква в коремната кухина.
4.)Охлузвания на
лицето и дясното коляно, които увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети и са причинили болка.
В заключенията е посочено, че нараняванията
на шията, гръдния кош и корема са от нож
с широчина на острието не по-голяма от 26 мм, измерена на 10 см от върха му и с
широк гръб, на които признаци съответства само ножът, който е описан като обект
№ 7 в СМЕ на веществени доказателства № 95/16 г.
Вещите лица заключават, че за
причиняване на наранявания с остро оръжие и по-конкретно с ножа обект № 7 не е
необходима твърде голяма сила на ударите.
Вещите лица, изготвили тези експертизи
са категорични и относно това, че непосредствена причина за смъртта на пострадалия Д.Х.Д. е темповата кръвозагуба и
въздушната емболия на сърцето, които са в резултат на нараняването в основата
на шията в ляво.
В заключенията на всички горепосочени три
съдебномедицински експертизи се посочва, че прободно-порезните
наранявания на Д.Х.Д. не са характерни за такива, причинени от собствена ръка,
че те не могат да се получат при сборичкване, ако ножът е бил в ръката на
пострадалия.
Горепосоченото експертно становище е
изведено от вещите лица въз основа на обясненията на подсъдимия Д.Т.Д. от
досъдебното производство по Протокол за разпит на обвиняем от 18.09.2016 г.
(л.36, том 1 ДП),
като в повторната седморна СМЕ по писмени данни и веществени доказателства №
417-А/2017 г. (л.60, том 4 ДП) и в допълнителната
седморна СМЕ по писмени данни и веществени доказателства № 427-А/2018 (л.19, том 5 ДП) от вещите лица са изложени
подробни съображения защо съобщения от подсъдимия механизъм на схватката му с
пострадалия, така, както го е обяснил в Протокол за разпит на
обвиняем от 18.09.2016 г., следва да бъде отхвърлен като невъзможен.
Това, което обединява
обясненията на подсъдимия относно
механизма на деянието, дадени в хода на съдебното следствие (л.110 нохд) с обясненото от него в хода на досъдебното
производство по Протокол за разпит на обвиняем от 18.09.2016 г. (л.36, том 1
ДП) и по Протокол за разпит на обвиняем от 06.07.2017 г. (л.25, том 4 ДП),
четени на основание чл.279, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от НПК, е, че във
всичките си обяснения подсъдимият отрича да е нанасял удари с нож по тялото на
пострадалия. Настоява, че по време на схватката пострадалият Д.Х.Д. се търколил
по южния скат на дигата, внушавайки, че по този начин последният се е
самонаранил.
Съобщеният от подсъдимия
механизъм на схватката с пострадалия, изложен в Протокол за разпит на обвиняем
от 18.09.2016 г. (л.36, том 1 ДП), който е анализиран от вещите лица, е
следният: Подсъдимият обяснява, че когато успял да се изправи, след нанесения
му удар с нож от пострадалия Д.Х.Д., прегърнал тялото му в областта на торса,
захващайки по този начин и лявата му ръка, като двамата били „в поза лице в
лице“. Ножът останал в дясната ръка на пострадалия. Двамата се сборичкали и
„така сборичкани, здраво хванати, паднахме надолу от
стената, от страната на реката, от страната на сухото място, като паднахме долу
вече се бяхме разделили“.
В заключенията на повторната седморна
СМЕ по писмени данни и веществени доказателства № 417-А/2017 г. (л.60, том 4
ДП) и допълнителната седморна СМЕ по
писмени данни и веществени доказателства № 427-А/2018 (л.19, том 5 ДП) горният механизъм, съобщен от
подсъдимия, в резултат на който пострадалият да е претърпял трите прободно-порезни наранявания, е отхвърлен като невъзможен,
поради следното:
При условие, че подсъдимият Д.Т.Д. е
прегърнал здраво пострадалия Д.Х.Д. през торса, в позиция лице в лице, а
дясната ръката на последния с ножа е била свободна, лявата част на шията,
лявата на част на гръдния кош и коремът на пострадалия, не са били достъпни за
нараняване с този нож. Дясната ръка на пострадалия с ножа, според коментираните
обяснения на подсъдимия, е следвало да заобиколи и обгърне
тялото на последния, което е невъзможно. Ако здравата прегръдка на подсъдимия е
била откъм лявата страна на Д.Х.Д., дясната ръка на пострадалия, въоръжена с
нож, не е могла да достигне до местата, където са установени нараняванията, тъй
като те са били защитени от тялото на подсъдимия.
Вещите лица посочват, че, ако ножът е държан от пострадалия Д.Х.Д. с
дясната ръка, дори и да не е бил вкопчен в схватка с подсъдимия Д.Т.Д.,
пострадалият не е бил в състояние неволно с ножа да проникне почти
перпендикулярно на повърхността на тялото си в лявата част на шията и още
по-малко в лявата част на гръдния си кош.
От вещите лица е обяснено защо следва
да бъде изключена и хипотезата от самонараняване на пострадалия при търкаляне
по склона, като поясняват следното: Ако
се допусне, че Д.Х.Д. се е търкалял по склона и в един момент е бил свободен от
хватката на подсъдимия Д.Т.Д., режещият ръб на ножа, държан в дясната му ръка,
би трябвало да е насочен надясно (преценено при изправено положение на
пострадалия – негово дясно) при получаване на нараняванията на шията и гръдния
кош. За да си причини нараняването на корема със същата своя ръка, пострадалият
би трябвало да е прехвърлил захвата на ножа така, че
режещият ръб да е наляво, т.е. обратно на раните на шията и гръдния кош. Такова
действие той не би могъл да осъществи, търкаляйки се по склона, поради липса на
време, обем на движение и особеностите на биомеханиката на ръката. В тази
връзка в заключението на допълнителната седморна СМЕ по писмени данни и
веществени доказателства № 427-А/2018 (л.19,
том 5 ДП) е пояснено следното: Трите прободно-порезни
наранявания, разположени в различни, важни анатомични области от тялото на
пострадалия, са почти еднакво дълбоко проникващи – от 7-8 см до 10 см – и с
посока към надлъжната, централната ос на тялото, което не е характерно за
неволно самонараняване от собствената ръка. За да се получат в резултат на
самонараняване от Д.Х.Д. при положение на търкаляне по склона, ножът би
следвало да е държан от него в лявата му ръка, което може да обясни почти
перпендикулярното разположение на раневите канали
спрямо повърхността на тялото. Освен това всяка от раните е причинена от
проникване с нож, с една и съща сила, след което ножът е бил изваждан, а при
получаването на нараняването в корема, захватът на
ножа е бил прехвърлен така, че режещият му ръб да е на 180º спрямо начина
на проникването му в другите две части на тялото – шията и гръдният кош. И този
механизъм на самонараняване (търкаляне по склона с нож в лявата ръка) е
изключен като невъзможен, поради краткото време, за което се осъществява
падането по склона.
Вещите лица обясняват, че
в съдебно-медицинската практика има случаи на смъртоносно самонараняване по
механизма на падане върху нож, държан в собствената ръка. Поясняват обаче, че
обичайно се касае за едно проникване и то в достъпна за ръката област, а ако
има други наранявания, както се предполага при търкаляне по склон, те също са в
достъпни области и никога с дълбочината на проникване на първото.
Отхвърляйки гореописания
от подсъдимия Д.Т.Д. механизъм като невъзможен, поради това, че не може да
обясни характеристиките на претърпените от пострадалия наранявания, вещите лица
посочват, че тези наранявания могат да бъдат обяснени по механизма на нанасяне
на три удара от чужда ръка, с почти еднаква сила, в три различни, жизненоважни
области – шията от ляво, гръдният кош от ляво и коремът. Относно удара в корема
сочат, че може да се нанесе без прехвърляне на ножа, а само с промяната на
позицията на замаха при динамична ситуация.
Вещите лица посочват, че ударите с ножа
са нанасяни не в статично положение, а в динамично развила се ситуация, като
телата на пострадалия и нападателя са били в движение, както в право положение,
така и върху терена.
В заключението на допълнителната
седморна СМЕ по писмени данни и веществени доказателства № 427-А/2018 (л.19, том 5 ДП) експертното становище за отхвърляне
като възможен на механизма за самонараняване на пострадалия при падане по ската
е доаргументирано. Вещите лица сочат, че с
оглед на данните от протокола за огледа на местопроизшествие и приложения
снимков материал на кървавите следи, следва да се приеме, че схватката е била осъществена на дигата и че не е имало търкаляне по склона. Поясняват,
че двамата участници в схватката са имали кървящи рани, които биха оставили
кървави следи по склона, каквито не са описани при огледа на местопроизшествие.
В заключенията на
горепосочените три съдебномедицински експертизи не е коментиран съобщеният от
подсъдимия механизъм на схватката в Протокол за разпит на обвиняем от
06.07.2017 г. (л.25, том 4 ДП). В тези си обяснения подсъдимият не изоставя
тезата за падане по южния скат, но описва друг механизъм на спречкването между
него и пострадалия върху билото на дигата. Според съобщеното от подсъдимия в
посочения протокол за разпит от досъдебното производство, след като самият той
паднал на земята, съборен от столчето, успял да се изправи и да хване лявата
ръка на пострадалия отзад зад гърба му, стоейки зад него. Д.Х.Д. продължил с
дясната си ръка да замахва към подсъдимия с ножа. Подсъдимият, стоейки зад
пострадалия, го сграбчил с двете си ръце под кръста и започнал да го върти, за
да го събори, но не успял да го вдигне, защото пострадалият бил едър и висок.
Успял обаче да спъне пострадалия и двамата паднали на земята, след което се
изтърколили от билото на дигата по ската.
Макар и гореизложеният
механизъм на схватката да не е коментиран в трите съдебномедицински експертизи,
посочените в тях принципни положения са приложими и спрямо него.
Обясненият от подсъдимия Д.Т.Д.
в хода на съдебното следствие (л.110 нохд) механизъм
на схватката между него и пострадалия е близък, но все пак различен от този в
последните му обяснения от досъдебното производство. Тезата за падане по южния
скат на счепкалите се мъже отново присъства. Според тези обяснения обаче, подсъдимият,
след като бил съборен на земята, не успял да се изправи изцяло, а само да
застане на колене. В тази позиция и с гръб към пострадалия, подсъдимият сключил
двете си ръце около кръста му, като по този начин успял да прихване лявата ръка
на Д.Х.Д.. Дясната ръка на пострадалия, в която бил ножът, останала свободна и
той продължил да замахва с ножа към подсъдимия, докато в един момент и двамата
паднали на земята.
При изслушване в с.з. от
02.06.2020 г. на вещите лица, участвали при изготвянето на горепосочените три
съдебномедицински експертизи, на практика същите не дадоха отговор на въпроса
съобщеният от подсъдимия механизъм на схватката в хода на съдебното
следствие налага ли някаква промяна в
изготвените от тях заключения. Това наложи назначаването на съдебномедицинска
експертиза относно този въпрос, възложена
на вещите лица д-р Т.Г.Т., д-р Е.Н.Б. и д-р Т.Г.П.. Вещите лица, изготвили тази
експертиза (л.235 нохд) излагат становище, че при
описаната от подсъдимия ситуация в обясненията му от хода на съдебното
следствие – на колене и в гръб спрямо пострадалия, държащ го през кръста – е
била достъпна за самонараняване коремната област на пострадалия.
Към заключението е
приложена схема на получените от пострадалия прободно-порезни
наранявания, чрез която е онагледена описаната във всички съдебномедицински
експертизи различна посока на острата част на входните рани (тези в областта на
шията и гръдния кош са в една посока, а тази на корема - в друга).
Съображенията на съда, за
да приеме посочения в изложението на приетите за установени факти по делото
механизъм на схватката, довел до смъртта на пострадалия, са следните:
На конфликта между подсъдимия и
пострадалия не е имало очевидец. Двубоят
е започнат от пострадалия Д.Х.Д., като в обвинителния акт не е конкретизиран
ножът, с който е тръгнал да се
саморазправя с подсъдимия и с който му е нанесъл порезната рана по главата. При огледа на
местопроизшествие и този на двата леки автомобила, с които са били четиримата
рибари, са установени общо пет ножа, като единствено върху един от тях – нож,
обект № 7 – за който няма спор, че принадлежи на подсъдимия, е установена
човешка кръв, като тази кръв, поради еднаквата кръвногрупова
принадлежност на подсъдимия и пострадалия, може да произхожда от всеки от тях. Същевременно особеностите на
този нож го определят като единствения
от всички изследвани пет ножа, отговарящ
на характеристиките на
средството, с което са причинени трите прободно-порезни
рани на пострадалия. От изложеното е изводимо, че ножът, с който пострадалият е
започнал саморазправата е ножът, с който са нанесени смъртоносните травматични
увреждания. По експертен път - чрез
заключенията на горепосочените СМЕ, в компетентността на които отсъстват
основания за съмнение – се установи, че обективно е невъзможно пострадалият да
си е самопричинил трите прободно-порезни
рани като е паднал от билото на дигата, търкаляйки се по южния й скат, каквато
е тезата на подсъдимия. На убедително аргументираното експертно становище отговаря отсъствието на обективни находки от
кръв, които да са установени при огледа на местопроизшествие. Двубоят между
подсъдимия и пострадалия се е осъществил на билото на дигата, за което са
показателни там намерените петна и локва от кръв. Приетият от съда механизъм на схватката върху билото на
дигата, според който пострадалият се е самонаранил, причинявайки си прободно-порезното нараняване в долната трета на корема,
след което подсъдимият, успявайки да вземе ножа от ръката му, му е нанесъл другите две прободно-порезни
наранявания – в основата на шията вляво и в гръдния кош вляво, съответства
оптимално на обясненото от подсъдимия в хода на съдебното следствие. Несъмнено,
не може да бъде изключена възможността обясненията на подсъдимия пред съда,
имайки предвид различието им с разказа му от досъдебното производство, да са напаснати в съответствие с вече установеното от
доказателствата по делото. Но същото така вярно е, че този механизъм обяснява
как подсъдимият, при това за кратко време, е успял да пребори значително
по-младия от него и физически превъзхождащ го пострадал, тъй че да вземе ножа
от ръцете му; обяснява различната посока
на острата част на входната рана в долната трета на корема на пострадалия
спрямо тази на другите две, отговаряща на променен захват
на ножа; обяснява начина, по който е
била причинена раната по лявата ръка на подсъдимия. Най-после следва да се
посочи, че този механизъм на схватката, при положение, че е обективно възможен
с оглед на установените факти, като най-благоприятен за подсъдимия не може да
бъде отхвърлен. Относно другите две прободно-порезни
наранявания – в основата на шията вляво и в гръдния кош вляво, доказателствата
по делото са еднозначни, че са причинени на пострадалия от подсъдимия Д.Т.Д.. В
непосредствена близост до мястото на конфликта между него и пострадалия не е
имало други лица.
В хода на досъдебното
производство са назначени две комплексни психолого-психиатрични
експертизи (№ 94/2016 г. – л.82, том 1 ДП, изготвена от вещите лица д-р И.Г.Н. и клиничния психолог Е.С.З. и №
11/2018 г. – л.96, том 4 ДП, изготвена от вещите лица д-р И.Г.Н.,
д-р Р.Б.Д., д-р З.М.Д. и клиничните психолози В.Н.Б. и Е.С.З.). Заключенията и
на двете комплексни психолого-психиатрични експертизи
са пълни, ясни и обосновани, а и взаимно непротиворечиви по отношение на
изложените в тях експертни становища.
От заключенията на двете
горепосочени експертизи се установява, че по време на деянието подсъдимият Д.Т.Д.
е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи
постъпките си. В тази връзка по отношение на установената след извършване на
деянието концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – 2.14 промила, в
заключението на втората от експертизите е обяснено, че това алкохолно съдържание говори,
че подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна
степен. Вещите лица поясняват, че при всички случаи на обикновено алкохолно
опиване се запазва ядрото на личността и постъпките на лицето могат да бъдат
изведени от неговото мислене, възпитание и поведение извън интоксикацията,
т.е., че в това си състояние подсъдимият Д.Т.Д. е могъл да разбира свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си. Заключават, че липсват данни да са настъпили
промени в психичното му състояние към момента на извършване на деянието и след
това, различни от състоянието на обикновено алкохолно опиване. Приетият алкохол
е допринесъл за отпадане на задръжките и е улеснил извършването на деянието.
Вещите лица и от двете
експертизи са категорични, че установеното от тях психично състояние на подсъдимия
Д.Т.Д. (вече се посочи експертният извод, че подсъдимият страда от психично
заболяване: Разстройство вследствие употреба на алкохол. Вредна употреба, код
по МКБ10: F10.1.) му
позволява да участва в различните етапи от наказателното производство и да дава
достоверни обяснения относно фактите по делото.
В заключението на първата комплексна психолого-психиатрична
експертиза № 94/2016 г. (л.82, том 1 ДП) се посочва, че извършеното от
подсъдимия на 17.09.2016 г. деяние е нормална психологична реакция на създалата
се психотравмена
ситуация, конфликт между него и
пострадалия. Към момента на извършване
на деянието подсъдимият Д.Т. Д. е
изпитвал гама от негативни емоции, предизвикани от разразилия се конфликт между него и пострадалия. В тази връзка в заключението на втората комплексна психолого-психиатрична експертиза № 11/2018 г. (л.96, том 4 ДП) е посочено, че психологичните
преживявания и механизма на поведение на подсъдимия Д.Т. Д. на
17.09.2016 г. са израз на защитна реакция срещу нападението от страна на
потърпевшия, която е недостатъчно обмислена и последиците от действията му не
са преценени добре предвид алкохолното
опиване и занижения самоконтрол. Налице е причинно – следствена връзка между
извършеното деяние от подсъдимия Д.Т.Д. на 17.09.2016 г. и причиненото му
телесно увреждане на същата дата. Според вещите лица деянието на подсъдимия Д.Т.Д.
се дължи и представлява защита на личността му от непосредствено нападение,
извършено в условията на алкохолна улесненост.
В заключението на първата
от коментираните експертизи е изложен категоричен извод, което експертно
становище е застъпено и във втората от тях, че действията на подсъдимия не са
осъществени в състояние на физиологичен афект, както и че отсъстват клинични и
психологични данни извършеното да се дължи на уплаха или смущение.
В двете експертизи по
отношение на извода, че действията на подсъдимия Д.Т.Д. спрямо пострадалия Д.Х.Д.
не са осъществени в състояние на физиологичен афект, е пояснено, че
преживяването на физиологичен афект предполага внезапно възникване на взривна стенична първична емоция (страх, гняв, ужас и др.), бързо
изчерпване на емоцията, която мотивира поведението, съвкупност от вегетативни
симптоми, които се усещат от индивида и могат да бъдат наблюдавани от околните.
Настъпва максимално редуциране на когнитивната преценка с последващо
максимално скъсяване на времето между стимула и реакцията. При физиологичния
афект поведението се мотивира изцяло от първичното афектно
повлияване за сметка на възможността за когнитивна преценка. Мотивацията на
поведението е свързана с преживяването на конкретна емоция, която е ясна за
извършителя, напълно ангажира мисленето и действията му за кратък период от
време и е безалтернативна в дадения момент. Споменът
за нея също обикновено е пълен, дори натрапващ се известен период след
събитието, поради интензивния му емоционален заряд.
Вещите лица въз основа на
гласните доказателства и данните от интервюто, проведено от тях с
освидетелстваното лице – подсъдимият Д.Т.Д., сочат, че в случая липсва внезапност и краткотрайност на действията, че не са налице
данни за стеснение на съзнанието и вегетативни прояви, че не се установява
нарушен контрол върху поведението и ситуацията. Отчитайки това, определят
поведението на подсъдимия като защитна реакция, провокирана от физическата
агресия на пострадалия. Действията на подсъдимия са били допълнително повлияни
от състоянието на обикновено алкохолно опиване, при което се засилват
раздразнителността, импулсивността, недооценъчността
и се нарушава способността за преценка.
В двете експертизи по
отношение на извода, че отсъстват клинични
и психологични данни извършеното да се дължи на уплаха или смущение, е
пояснено, че уплахата и смущението засягат съществено способността за правилна
преценка на характера на нападението и планиране на адекватно защитно
поведение. Вещите лица обясняват, че уплахата е внезапно появило се при
нападение силно и непреодолимо чувство на силен страх, с демонстриране на
вродения в човека инстинкт за самосъхранение. То стеснява психичните процеси,
фокусирайки ги върху инстинкта за запазване на живота и физическия интегритет
на личността. Обясняват, че смущението е неправилно възприемане на един или
няколко елемента на обстановката, което се дължи на внезапността
на нападението и на невъзможността цялата картина на действителността да бъде
обмислена в спокойна обстановка. Смущението е чувство, което дезориентира,
обърква и разстройва способността за адекватно реагиране.
Вещите лица посочват, че в
конкретния случай, при освидетелстваното лице – подсъдимият Д.Т.Д., се
наблюдават действия, при които той е преценил комплексно и правилно за себе си
ситуацията и е действал адекватно на нея. Не е имало момент, в който
подсъдимият да е бил объркан и дезориентиран от психопатологична гледна точка.
От тук и заключават, че не констатират клинични или психологични данни за действия
на освидетелстваното от тях лице в условия на уплаха или смущение.
От защитата на подсъдимия се застъпва становището, че протоколите за
оглед следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Посоченото становище е основано на разбирането,
че са нарушени чл.137, ал.2 и ал.3 от НПК, както и чл.155, ал.2 от НПК. В съдебно заседание от 01.02.2021 г., без да
се уточнява конкретния протокол за оглед, провокирал тезата за нарушаване на
чл.137, ал.2 и ал.3 от НПК, гледището за нея е аргументирана с това, че поемните
лица не са били избрани от органа, извършващ действието по разследването, както
и че на поемните лица не са им били разяснени
правата. В хода на съдебните прения
оплакването за нарушаване на чл.155, ал.2 от НПК е свързано с протокола за
оглед на местопроизшествие, имащ за обект мястото на извършване на деянието и е
основано на твърдение, че мястото на произшествието не било запазено.
Повдигнатото възражение
налага да бъдат разгледани четирите протокола за оглед на местопроизшествие
– посочени вече като част от доказателствената съвкупност по делото – които по
хронологията на съставянето им са:
Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, с дата 17.09.2016
г., с начало на огледа 23.45 часа и час
на приключване - 00.30 часа (л.12, том 1 ДП вж. препис – л.110, том 5 ДП), имащ
за обект л.а. „***”, модел *** с ДК № ***, намиращ се на паркинга пред сградата
на ФСМП – Павел баня
Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, с дата 18.09.2016 г., с начало на огледа 00.39 часа и час на
приключване - 00.50 часа (л.16, том 1 ДП, вж. препис – л.111, том 5 ДП), имащ
за обект труп на мъж, намиращ се върху медицинска носилка в манипулационната
зала на ФСМП – Павел баня.
Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, с дата 18.09.2016 г., с начало на огледа 01.00 часа и час на приключване – 01.25 часа (л.21, том 1
ДП, вж. препис - л.112, том 5 ДП), имащ
за обект л.а. жълт на цвят, с ДК № С 14
03 МК, паркиран южно от дом № * на ул.”***”, град Павел Баня.
Съгласно отбелязването и в трите горепосочени
протокола, съответното местопроизшествие е запазено от С.Т.Й. и В.Б.С., а при
извършване на огледа са присъствали като поемни лица Д.Ц.П. и И.Д.К..
Протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум към него, с дата 18.09.2016 г., с начало на огледа 01.50 часа и час на приключване – 02.20 часа (л.25, том 1
от ДП, вж. препис - л.113, том 5 ДП), имащ за обект - стари рибарници, които се
намират северозападно от язовир „***” и на около 2 км северно от село В.,
община Павел баня. Съгласно протокола
местопроизшествието е запазено от Н.Т.К. и Д.Г.Д., а при извършване на огледа
са присъствали като поемни лица - Д.Ц.П. и И.Д.К..
От формална страна и
четирите протокола съдържат изискуемите реквизити по чл.129, ал.1 и ал.2 от НПК. Процесуалното действие, по повод на
което е съставен съответният протокол, е
извършено от компетентен орган и с участието на поемни
лица, каквото е изискването на чл.156, ал.1 от НПК.
В съдебно заседание от 08.09.2020 г. бяха
разпитани като свидетели С.Т.Й. и В.Б.С. – посочени като лица, запазили
местопроизшествието в първите три протокола за оглед, както и вписаните в четирите
протокола за оглед поемни лица - Д.Ц.П. и И.Д.К.. В същото съдебно заседание
бяха разпитани като свидетели и Н.Т.К. и Д.Г.Д. – посочени като лица, запазили
местопроизшествието в последния от горепосочените четири протокола.
От показанията на
свидетелите С.Т.Й. и В.Б.С., които през вечерта на деянието, като патрулен екип
от РУ – Казанлък, ПУ – Павел баня, изпълнявали патрулно-постова дейност,
първият по това време – *** в Сектор „Пътна полиция“ към КАТ, а вторият –
мл.инспектор в група „Охрана на обществения ред“, се установява, че двамата
заедно, пристигайки пред сградата на ФСМП – Павел баня, до идването на
разследващите органи, са охранявали периметър, включващ сградата на лечебното
заведение, в което е бил трупът на пострадалия и паркираните пред сградата л.а.
„***“ с рег. № ***и л.а. „*** ***“ с рег. № ***. Съдържанието на издадената от
свидетеля В.Б.С. Заповед за задържане на лице рег. № 284зз273/18.09.2016 г. не
противостои на отбелязаното в първите три протокола за оглед време на
извършване на съответното действие по разследването. Съгласно последния от
коментираните три протокола, огледът на л.а. „*** ***“ с рег. № *** е приключил
в 01.25 часа на 18.09.2016 г. От съдържанието на горепосочената заповед за
задържане на подсъдимия за срок от 24 часа, издадена на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, се установява, че е съставена в сградата на РУ – Казанлък на
18.09.2016 г., в 03.00 часа, макар и подсъдимият да е бил задържан по-рано на
17.09.2016 г., като в заповедта, където е отбелязано 22.00 часа, е извършена
поправка на точния час на задържането му. Времето (03.00 часа) и мястото (РУ –
Казанлък) на съставяне на Заповед за задържане на лице рег. №
284зз273/18.09.2016 г. не опровергава факта, че до 01.25 часа свидетелят В.Б.С.,
заедно с колегата си – свидетелят С.Т.Й.,
е охранявал обектите от посочения периметър в град Павел баня.
Становището на защитата,
че тъй като на свидетелите Д.Ц.П. и И.Д.К. не са им били разяснени правата като поемни лица – в
каквото качество са присъствали при извършването на всяко от действията по
разследването, за което са съставени горепосочените четири протокола за оглед, обективираните в тях действия са опорочени, не може да бъде
споделено. Действително в съставените
протоколи за оглед не е отбелязано уведомяването на поемните
лица за техните права по чл.137, ал.4 от НПК, но също така вярно е, че законът
не поставя изискване за подобно отразяване в протокола, като е достатъчно
устното запознаване на поемните лица с техните права.
И двамата свидетели – Д.Ц.П. и И.Д.К., разпитани по повод присъствието им при
извършените огледи, относително подробно разказват за възприетото от тях към
онзи момент и не споделят факти, преценката на които да поставят под съмнение
обективността на отразеното в съответния протокол, включително и по отношение
на запознаването им с правата по чл.137, ал.4 от НПК.
Не може да бъде споделено
и становището, че извършените огледи са опорочени, поради нарушаване на чл.137,
ал.2 от НПК, основано на тезата, че поемните лица,
присъствали при огледите, не били избрани от органа, извършващ съответното
действие по разследването. От показанията на свидетелите Д.Ц.П. и И.Д.К. се
установява, че по време на извършване на огледите, на които са присъствали като
поемни лица, първият от тях е работил като екополицай в Община – Павел баня, а вторият - като охрана в
Община – Павел баня. Свидетелят Д.Ц.П. съобщава, че късно вечерта кметът
на Община – Павел баня му се обадил по
телефона и му обяснил, че полицията се нуждае от съдействието му. По същия
повод на свидетеля И.Д.К. се обадил главният инженер на Община – Павел баня.
Двамата взели свидетеля Д.Ц.П. от дома му и всички отишли пред ФСМП – Павел
баня, където били извършени първите огледи. Обстоятелството, че присъствалите
при огледите поемни лица са осигурени чрез съдействие
от общинската администрация на Община – Павел баня, поради късния час (преди и
след полунощ на 17/18.09.2016 г.) на действията по разследването, за които са
били необходими, по което време едва ли е имало случайни минувачи, които да
бъдат ангажирани с присъствие като поемни лица, само
по себе си не е от такова естество, че да повлияе върху годността на
извършените процесуално следствени действия, закрепени в съответния
протокол. Местоработата и заеманата от
свидетелите Д.Ц.П. и И.Д.К. длъжност не сочи който и да е от тях да е бил
заинтересован по някакъв начин от изхода на делото. В доказателствените
материали по същото не се съдържат данни свидетелите Д.Ц.П. и И.Д.К. да са
имали друго процесуално качество в рамките на настоящото наказателно
производство. Всичко това даде основание на съда да приеме становището на
защитата за наличие на нарушение по чл.137, ал.2 от НПК, опорочаващо обективираните в протоколите за оглед действия по
разследването, за неоснователно.
Неоснователно е и
оплакването за нарушаване на чл.155, ал.2 от НПК, поради това, че мястото на
извършване на деянието – стари рибарници, намиращи се северозападно от язовир „***”
и на около 2 км северно от село В., община Павел баня – не било запазено като
местопроизшествие, преди извършване на огледа му, обективиран
в съставения за това протокол. От показанията на свидетелите Д.Ц.П. и И.Д.К. се
установява, че когато те и други лица, ангажирани с участие в различно качество
при извършване на този оглед на местопроизшествие, са пристигнали с няколко
автомобила на място, не са заварили ничие присъствие. Свидетелите Н.Т.К. и Д.Г.Д.,
посочени в протокола (л.25, том 1 от ДП, вж. препис - л.113, том 5 ДП), че са
запазили местопроизшествието, съобщават, че когато са пристигнали на мястото на
деянието, заведени от единия от тримата рибари, чието име не могат да посочат,
са съблюдавали никой до идването на следствено-оперативната група да не
доближава мястото на произшествието. Да се твърди, че последното не е било
запазено, понеже до пристигането им, не било охранявано, е несъстоятелно.
Мястото – обект на огледа, е трудно достъпно, в което защитата на подсъдимия
имаше възможност да се увери по време на извършения в хода на съдебното
следствие оглед и освен това, като конкретно местоположение е било известно
само на участниците в случилото се. Поради изложеното и тезата за нарушаване на
чл.155, ал.2 от НПК е несподелима.
Обстоятелството, че при
огледа на местопроизшествие на мястото на извършване на деянието, ножът – обект
№ 7, е намерен в канията си, не е от особена важност
и не противоречи на гореизведения извод. Напълно
възможно е, прибирайки след деянието багажа си, някой от тримата рибари –
подсъдимият Д.Т.Д. и свидетелите К.Х.К. и П.И.П. - да е решил да прибере и този нож, с която
цел да го е поставил в канията му, след което да се е
разколебал. Коментираното обстоятелство по никакъв начин не компрометира ножа –
обект № 7, като средство на деянието, тъй като, както вече се посочи, този факт
се установява чрез две независими експертни становища – заключението на ДНК
експертизата, назначена в хода на съдебното следствие и заключенията на
съдебномедицинските експертизи по писмени данни и веществени доказателства.
Въз основа на всичко
гореизложено, съдът прие за установени фактическите обстоятелства
на деянието, така, както са
изнесени по-горе.
Въз основа на установените
факти по делото, съдът прие следното от ПРАВНА
СТРАНА:
На базата на възприетите
горепосочени фактически положения и въз основа на кредитирания доказателствен материал се установи по един несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият Д.Т.Д. на 17.09.2016 г., в землището на с. В.,
общ. Павел баня, област Стара Загора, умишлено
е умъртвил Д.Х.Д., като убийството е извършено при превишаване пределите
на неизбежната отбрана, като по този начин е осъществил състава на
престъплението по чл.119 във връзка с чл.115
от НК.
От обективна
страна безспорно и категорично се установи, че подсъдимият Д.Т.Д. на посочените
по-горе време и място е нанесъл на пострадалия Д.Х.Д. чрез два удара с нож две прободно-порезни наранявания – в основата на шията вляво и
в гръдния кош вляво, като непосредствена причина за смъртта на пострадалия е
темповата кръвозагуба и въздушната емболия на сърцето, които са в резултат на
нараняването в основата на шията вляво. С тези си действия подсъдимият Д.Т.Д. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението убийство чрез оказано от
негова страна физическо въздействие спрямо жертвата, изразяващо се в нанасяне
на целенасочени удари с нож в жизненоважни части на тялото. В резултат на
получените от тези удари травматични увреждания и по-конкретно – в резултат на причинените
увреждания от прободно-порезното нараняване на шията
вляво, е настъпила за кратко време биологичната смърт на пострадалия.
Следователно е налице причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия Д.Т.Д.
и настъпването на смъртта на Д.Х.Д., като в случая причинно-следственият процес,
поради настъпилата темпова кръвозагуба и въздушна емболия на сърцето, се е
развил за кратко време.
На следващо
място съдът прие за несъмнено доказано, че подсъдимият Д.Т.Д. е действал при
неизбежна отбрана, тъй като срещу него е било налице непосредствено противоправно нападение по смисъла на чл.12, ал.1 от НК от
страна на пострадалия Д.Х.Д..
Институтът
на неизбежната отбрана предполага наличието на непосредствено нападение, а
нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и
когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и
обществени интереси, личността или законните права на гражданите (Постановление
на Пленума на ВС 12/1973 г.). В случая категорично се установи, че физическият конфликт
между подсъдимия Д.Т.Д. и пострадалия Д.Х.Д. е иницииран от последния. Подсъдимият е седял на рибарското си
столче, встрани от компанията около
огъня, когато е бил изненадан от пострадалия, който преди това взел
незабелязано ножа му и с него ударил подсъдимия по главата, причинявайки му
порезна рана в лявата тилно-теменна област, като едновременно с това ритнал рибарското столче,
върху което бил седнал. Тези действия на пострадалия представляват противоправно нападение, което пряко и непосредствено е
застрашило живота и здравето на подсъдимия. Подсъдимият Д.Т.Д. е възприел това нападение като безусловно
опасно за него и след като по време на схватката с пострадалия е успял да вземе
ножа му, улеснен от приетото количество алкохол, допринесъл за отпадане
задръжките, у него се е формирал умисъл
да прободе нападателя си – Д.Х.Д., за да го отблъсне. Въпреки че подсъдимият Д.Т.Д.
е нанесъл на пострадалия двете прободно-порезни наранявания – в основата на шията вляво и
в гръдния кош вляво, когато последният
преди това се е самонаранил, причинявайки си прободно-порезно
нараняване в корема и вече не е държал
нож, за подсъдимия това не е означавало,
че нападението спрямо него е прекратено. Както е посочено в
Постановление на Пленума на ВС № 12/1973 г., кратковременното прекъсване на нападението,
което може бързо да се възобнови, не
означава прекратяване. По делото отсъстват данни в конкретната, динамична ситуация
подсъдимият да е разбрал, че пострадалият Д.Х.Д. тежко се е самонаранил и тъй
като физическият контакт помежду им не е бил прекъснат, а и пострадалият
осезателно по възраст, ръст и тегло е превъзхождал подсъдимия, за него – подсъдимият
Д.Т. Д., са отсъствали основания да приеме, че нападателят
му се е успокоил и е преустановил физическата агресия.
Същевременно
обаче съдът намира, че не е налице съответствие между силата и опасността на
нападението и избраната от подсъдимия Д.Т.Д. защита, поради което е налице
превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Действително,
поначало нападнатият има право на активна защита. В този смисъл отбраняващият
се може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно
не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. В Постановление на
Пленума на ВС № 12/1973 г. т.6 и т.7 са очертани основните критерии, въз основа
на които следва да се преценява е ли е
налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Съответствието между
защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи
се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на
защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия,
неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита,
мястото и времето на нападението и др. Поради това, не всяко несъответствие
между нападението и избраната защита представлява превишаване пределите на
неизбежната отбрана. Превишаване
пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля
необходимото за отблъскване на нападението, а несъответствието е явно, ако е ясно изразено и
не буди никакво съмнение.
В конкретния
случай подсъдимият Д.Т.Д. несъмнено е имал право да се защитава активно, но
действията му като насоченост, сила и интензитет съществено надвишават
опасността, която го е застрашавала. При
преценката си съдът взе предвид, че подсъдимият е бил значително по-възрастен и
физически по-слаб и нисък от пострадалия,
което го е затруднявало в защитата му. Сам по себе си фактът, че е използвал нож срещу нападателя си, също не е достатъчен, за да се формира извод за
превишаване пределите на неизбежната отбрана. От решаващо значение за направата
на този извод обаче е обстоятелството, че подсъдимият не само е използвал
нож, докато пострадалият е бил
невъоръжен, което е и знаел, но и че е насочил този нож последователно, два
пъти, към жизненоважна части от тялото на
Д.Х.Д., със сила, достатъчна да му причини тежки, животозастрашаващи
наранявания. Деянието, извършено от подсъдимия Д.Т.Д. е било в явно
несъответствие с характера и опасността на нападението спрямо него от пострадалия, тъй като подсъдимият е могъл ефективно да се защити и без да прибягва до
толкова интензивна защита.
От
субективна страна подсъдимият Д.Т.Д. е действал виновно, при форма на вина пряк
умисъл да лиши от живот пострадалия. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. За подсъдимия не са съществували никакви пречки от обективен
или субективен характер, които да са го затруднявали да разбере, че деянието му
– намушкване с нож в особено уязвими области на тялото на пострадалия, е в
състояние да причини на последния
наранявания, несъвместими с живота в голяма степен на вероятност. Същевременно,
подсъдимият Д.Т.Д. е съзнавал, че може да избегне и да отблъсне нападението
като употреби сила със значително по-нисък интензитет и въпреки това е извършил
деянието, като е разбирал, че вредоносният за пострадалия резултат е неизбежен,
което е равносилно на неговото искане.
На следващо място, след като установи, че в
настоящия случай е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, съдът
изследва дали това се дължи на уплаха или смущение по смисъла на чл.12, ал.4 от НК, което би изключило наказуемостта за деянието.
Уплахата или
смущението представляват особено психическо състояние на дееца, което ограничава
в значителна степен неговата възможност правилно да прецени обстановката и да
се защитава в пределите на неизбежната отбрана (Р. № 88 от 19.03.2013 г. по н.д.
№ 2342/2012 г. на ВКС). Активиране
единствено на "статичните емоции", свързани с действената активност,
не е от естество да доведе до състояние на внезапен силен страх или на
обърканост, при които да е нарушена възможността подсъдимият да получи правилна
представа и да реагира със съответната за развоя на обстоятелствата преценка (Р.
№ 533 от 02.01.2014 г. по н.д. № 1271/2013 г. на ВКС).
В конкретния
случай, въпреки че подсъдимият Д.Т.Д. е бил в изключително емоционално
състояние, уплашен от внезапното нападение, то не е довело до такова стеснение
на съзнанието му, което да не му позволява адекватно възприемане на ситуацията
и реакция в съответствие с нея, което се потвърждава от координираното му, ориентирано в обстановката поведение, непосредствено
след нанасянето на ударите. В тази връзка
съдът взе предвид и експертното становище, изложено в заключенията на двете
комплексни психолого-психиатрични експертизи,
което е, че отсъстват клинични и
психологични данни извършеното от подсъдимия да се дължи на уплаха или
смущение.
Поради това
и настоящият съдебен състав прие, че не е налице основание за приложение на чл.12,
ал.4 от НК.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия Д.Т.Д. за виновен за извършено
престъпление по чл.119 във връзка с чл.115 от НК, като на основание чл.304 от НПК го оправда за това, деянието му да съставлява престъпление по чл.115 от НК.
Относно
наказанието:
Справедливо
оразмереното наказание следва да представлява достатъчната по сила държавна
принуда за постигане на целите на наказанието, изведени в чл.36, ал.1 от НК –
да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави,
да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, като се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. Същевременно генералната превенция не може
и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция, защото
положителното въздействие върху обществото се постига само когато наказанието е
стриктно съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние и не
му създава ограничения, по-големи от действително необходимите за изграждане на
ефективен самоконтрол, овладяност и вътрешни
задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще.
При
съблюдаване на горепосоченото основно правило с ръководен характер,
индивидуализацията на следващото се на подсъдимия наказание в случая се
определя от следните обстоятелства:
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът възприе чистото съдебно минало на
подсъдимия, който понастоящем е на *** години; данните относно семейното му
положение (***); образованието му – ***; това, че подсъдимият е бил трудово
ангажиран до пенсионирането му по болест. Всички тези обстоятелства, ценени в
тяхната съвкупност, показват, че деянието има инцидентен характер в иначе
уседналия и съобразен с правилата на обществото живот на подсъдимия. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете и поведението на подсъдимия
по оказване на помощ на пострадалия непосредствено след извършеното деяние; още
и това, че макар и да интерпретира фактите в подкрепа на заетата защитна
позиция, чрез обясненията си съдейства за установяване на обективната истина.
Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчете опита на подсъдимия за физическа саморазправа с
пострадалия около огъня, предшестващ деянието, тъй като той е повлиял на последващото поведение на последния. Като отегчаващо
обстоятелство, при това със значима тежест, съдът отчете и алкохолното
опиянение, в което е бил подсъдимият към време на извършване на деянието, защото
той се е намирал в това състояние по
собствен избор, въпреки, че несъмнено е съзнавал в резултат на житейския си
опит какво въздействие има върху поведението му, съчетано с характеровите
му особености, употребата на алкохол.
След
съвкупната преценка, заедно и поотделно, на всички изложени обстоятелства и тяхната тежест, ръководейки се от правилата
на общата част на НК за отмерване на справедливо наказание, съдът прие, че е
налице слабо изразен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради
което наложи на подсъдимия Д.Т.Д. наказание
от три години лишаване от свобода.
В начина на живот на
подсъдимия Д.Т.Д. няма данни, сочещи, че за
постигане на целения поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект
на наказанието, се налага социалното му изолиране. Поради това
и съобразявайки се с възрастта на
подсъдимия, съдът прие, че изпълнението
на наложеното наказание лишаване от
свобода следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК (предпоставките
за приложението на която законова разпоредба са налице) за изпитателен срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че с така
наложеното на подсъдимия Д.Т.Д. наказание ще бъдат постигнати най-оптимално
целите на чл.36 от НК.
На основание
чл.59
от НК съдът постанови приспадане при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода
времето на задържане подсъдимия Д.Т.Д., считано от 17.09.2016 г. за срок
от 24 часа по ЗМВР, считано от 18.09.2016
г. за срок от 72 часа на основание чл.64, ал.2 от НПК, считано от
21.09.2016 г. до 17.05.2017 г. по взетата спрямо него мярка за
неотклонение „домашен арест“.
По отношение
на направените по делото разноски, съдът се произнесе, съобразявайки се с
разпоредбата на чл.189 от НПК и осъди подсъдимия Д.Т.Д. да
заплати:
-в полза
на ОД на МВР – Стара
Загора сумата
от 5840.85 лв. (пет хиляди осемстотин и четиридесет лева и 85 ст.) - разноски по делото,
направени в хода на досъдебното производство, отчитайки обстоятелството, че
размерът на същите, посочен в справката – приложение към обвинителния акт, не
отговаря на действителния такъв;
-в полза на ОД
на МВР – Пловдив сумата от 171.51 лв. (сто седемдесет и един лева и 51 ст.) - разноски
по делото, направени в хода на досъдебното производство;
-на Национално бюро за
правна помощ – София сумата от 370 лв. (триста и седемдесет лева) - разноски,
представляващи възнаграждение за осъществената спрямо подсъдимия служебна
защита в хода на досъдебното производство, съгласно Решение № СЗ-2854-536/2017
от 19.01.2017 г. на Национално бюро за правна помощ (л.20 нохд);
-в полза на Съдебната власт, по
бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора, сумата от 4 917.52 лв.
(четири хиляди деветстотин и седемнадесет лева и 52 ст.) – разноски по делото,
направени в хода на съдебното следствие;
-на частния обвинител В.З.Д., ЕГН **********,
сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) – разноски по делото.
-на частния обвинител Х.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин
лева) – разноски по делото.
По отношение на веществените
доказателства, съдът се разпореди, след влизане на присъдата в сила, да се
постъпи както следва:
-лек
автомобил марка "***", модел „***" с per.№
***, рама № ***, ведно с ключ за същия, оставен на съхранение в Полицейски
участък – Павел баня, да се върне на собственика си - Д.Г.П., ЕГН **********,***;
-сгъваемо
ножче с едностранно заточено острие, с дръжка с черни чирени, метална халка в
единия край и щипка за закрепване в другия, който не е средство на
престъплението, да се върне на свидетеля
К.Х.К., живущ ***1, който заяви такава претенция;
-сгъваемо
ножче с едностранно заточено острие, дръжка с черни, релефни чирени и тирбушон,
с надпис от едната страна ”VEB SESTA” – да се
върне на подсъдимия Д.Т.Д., тъй като не се явява средство, послужило му при
извършване на престъплението;
-нож
с едностранно заточено острие, с надпис върху едната му страна „STAINLESS STEEL” и черно-бяла
дръжка, обвита в прозрачно фолио, поставен в оранжева на цвят пластмасова
ножница, който не е разпознат като собствен от подсъдимия и свидетелите и не е
средство на престъплението – да се
унищожи като малоценна вещ;
-чифт
джапанки, с черен цвят, № 45 – да се унищожи като малоценна и малотрайна вещ;
-марля
с иззета червеникаво-кафява течност – да се унищожи като малоценна вещ;
-нож
с метална дръжка с орнаменти с кафеникав цвят, с надпис върху острието "Columbia
Jinlang
Company",
собственост на свидетеля П.И.П., за връщането на който не е изразена претенция
– да се унищожи като малоценна вещ ;
-едностранно
заточен нож с дръжка с кафяви чирени, закрепени с два метални нита, поставен в
кафява кожена ножница – представляващ
средство на престъплението, да се унищожи като малоценна вещ;
-угарка
от цигара – да се унищожи като малоценна вещ ;
-марлен тампон с иззета червеникавокафява течност – да се
унищожи като малоценна вещ;
-чифт
къси дънкови панталони с
кафяв кожен колан – да се унищожи като малоценна вещ, върху която не са
заявени претенции;
-боксери
– да се унищожат като малоценна вещ, върху която не са заявени претенции;
-светла
риза с къс ръкав, без надписи и емблеми,
с два предни джоба – да се унищожи като малоценна вещ, върху която не са заявени
претенции;
-чифт
маратонки с черен цвят без връзки марка „Адидас"
на езика с номерация V9-10 FR 44 – да се
унищожи като малоценна вещ, върху която не са заявени претенции;
-елек светъл на цвят с джобове марка "DRESS TOWN"
–
да се унищожи като малоценна вещ, върху която не са заявени претенции;
-дънков панталон,
тъмен на цвят марка "LOTUS" – да се
унищожи като малоценна вещ, върху която не са заявени претенции;
-чифт тъмнокафяви чорапи – да се унищожи като
малоценна вещ, върху която не са заявени претенции.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: