Решение по дело №3020/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1113
Дата: 12 септември 2022 г. (в сила от 12 септември 2022 г.)
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20213100503020
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1113
гр. Варна, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Ивелина М. Събева

Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100503020 по описа за 2021 година
С въззивна жалба от АНДР. АТ. ИВ., представляван от упълномощен процесуален
представител, е оспорено решение №262212/08.07.2021г. по гр.д.№ 3193/ 2020г. на
Районен съд-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че
АНДР. АТ. ИВ. дължи на СТ. ХР. П., следните суми:
-1 377 лв., представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение на
изпълнителя по развален извънсъдебно неформален Договор за изработка от 04.04.2018 г.,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. III, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава
върху тази сума в размер на 9,56 лв. за периода от датата на разваляне на договора -
05.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
29.08.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
- 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, вследствие на лошото изпълнение /неизпълнение от страна на ответника по Договор
за изработка от 04.04.2018 г., изразяващи се в претърпени неудобства и затруднения в
извършваните обикновени ежедневни дейности за послужване в домашни условия и
положените допълнителни трудоемки физически усилия, свързани с всяка от рекламациите
за разглобяване/сглобяване и пренасяне на изделието, на основание чл. 82, вр. чл. 88 ЗЗД,
ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 34,24 лв. за периода от
окончателното плащане по договора - 04.07.2018 г., до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 29.08.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
-270,06 лв., представляваща сбор от допълнително извършени разходи, свързани с
направените рекламации и предприетите по наставления на ответника действия за
преодоляване на недостатъците на изделието по Договор за изработка от 04.04.2018 г., а
именно: 216,72 лв. заплатени логистични разноски, 17,55 лв. заплатени пощенски разноски и
35,99 лв. заплатена цена за закупуването на 1 бр. „Бохемит-плюс“ химикал отрова за
унищожаване на вредители и предпазване на дървесина, на основание чл. 82, вр. чл. 88 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху всички главници от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задълженията, за които
1
суми е издадена Заповед № 6698/30.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 13855/2019 г. на ВРС.
На основание чл.78, ал. 1 ГПК са присъдени съдебно – деловодни разноски в общ
размер 2954.01 лв.
Изложени са възражения за незаконосъобразност на съдебния акт, постановен при
съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. С конкретни доводи
оспорва изводите на съда за наличие на предпоставки за разваляне на процесния договор за
изработка, връщане на платеното възнаграждение и заплащане на вреди от неизпълнение.
Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друг съдебен акт, с
който предявените претенции да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.
Въззиваемата страна- СТ. ХР. П., чрез процесуален представител, изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба с аргументите на писмения отговор.
Съставът на Варненския окръжен съд, съобразно становищата на страните и
доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл. 235 ГПК,
констатира :
На основание чл.422, ал.1 ГПК са предявени кумулативно съединени искови
претенции от С. Х. П. срещу АНДР. АТ. ИВ., за приема за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите:
1377 лв., заплатено на отпаднало основание възнаграждение на изпълнителя по
развален извънсъдебно неформален Договор за изработка от 04.04.2018 г., на основание чл.
55, ал. 1, предл. III, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава върху тази сума в
размер на 9,56 лв. за периода от датата на разваляне на договора - 05.08.2019 г., до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.08.2019 г., на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
- 300 лв., обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на
лошото изпълнение /неизпълнение от страна на ответника по Договор за изработка от
04.04.2018 г., изразяващи се в претърпени неудобства и затруднения в извършваните
обикновени ежедневни дейности за послужване в домашни условия и положените
допълнителни трудоемки физически усилия, свързани с всяка от рекламациите за
разглобяване/сглобяване и пренасяне на изделието, на основание чл. 82, вр. чл. 88 ЗЗД,
ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 34,24 лв. за периода от
окончателното плащане по договора - 04.07.2018 г., до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 29.08.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
-270,06 лв.,сбор от допълнително извършени разходи, свързани с направените
рекламации и предприетите по наставления на ответника действия за преодоляване на
недостатъците на изделието по Договор за изработка от 04.04.2018 г., а именно: 216,72 лв.
заплатени логистични разноски, 17,55 лв. заплатени пощенски разноски и 35,99 лв.
заплатена цена за закупуването на 1 бр. „Бохемит-плюс“ химикал отрова за унищожаване на
вредители и предпазване на дървесина, на основание чл. 82, вр. чл. 88 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху всички главници от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е
издадена Заповед № 6698/30.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 13855/2019 г. на ВРС.
Според обстоятелствата изложени в исковата молба и уточняващата към нея
страните са сключили договор за изработка на 04.04.2018г., съгласно който ищецът е
възложил на ответника изработката и доставката на трапезна и холна маса от масивна
дъбова дървесина, при договорена цена от 1377лв. Част от сумата е заплатена авансово, а
останалата част с наложен платеж на 04.07.2018г. Твърди се, че след получаване на
изделието се проявили скрити недостатъци - разкривявания в краищата на съединените
части, в резултат на които се отворили широки процепи и ръбове. Ищецът неколкократно
предявявал рекламации към изпълнителя, за отстраняването им, като поемал за своя сметка
2
значителни логистични разходи и бил принуден да търси редица неудобства свързани с
демонтиране, опаковане и пренасяне на тежките маси.
След всяка рекламация изделието се връщало преработено,с частично прикриване на
предявените недостатъци, но и с появата на нови- поставени груби придържащи клинове и
кръпки, незаравнени и грапави повърхности, нелакирани участъци, в резултат от проявена
немарливост. Ползваният от ответника дървен материал се оказал заразен с паразити / яйца
и ларви от дървояди/ , които изпълнителят не могъл да отстрани. Към момента изделието е с
характерните за този недостатък симптоми- звуци от скърцане и гризане, дупки, тунели и
вдлъбнатини, проядени от живи червеи. След опита на изпълнителя да отстрани проблема
се появили нови дефекти- грубо издълбаване на заразения материал и закърпване на
отворените дупки със смола, които се оказали напълно неуспешни и се отразили на
годността на изделието да се ползва по предназначение. След отказ на изпълнителя да
възстанови заплатените суми, на 05.08. 2019г. ищецът изпратил уведомление за разваляне на
договора и покана за доброволно изпълнение.
Ответникът оспорва исковите претенции с доводи за неоснователност.
Не оспорва, че с ищеца имат сключен договор за изработка. Твърди, че след получаването на
масите на 04.07.2018г. ищецът не е направил никакви съществени забележки за качеството
на изработката до април 2019г. На 18.12.2018г. е изплатил съобщение, с което е уведомил
ответника, че е разопаковал изделията и те са „супер“. Съгласно уговорката на 16.01.2019г.
ищецът върнал малката маса за корекция на лек дефект. След отстраняването му П. изразил
задоволство от вида на изделието.
На 16.04.2019г. , девет месеца след получаването на масите, заявил, че има проблем. През
май 2019г. ответникът се съгласил да приеме вещите и да ги обработи при
необходимост.При тези обстоятелства счита, че не е неизправна страна до договора за
изработка. Претендираните нередности е възможно да възникнат и поради неправилно
съхранение на вещите след получаването им, в продължение на пет месеца. Позовава на
факта, че изработката на двете маси от един материал, евентуално заразен, би довело до
наличие на ларви в двете изделия, каквито реално не се твърдят.
Поддържа становище за погасяване на исковете по давност, след изтичане на
преклузивния срок по чл.265, ал. 3 ЗЗД. Относно твърдените имуществени вреди посочва,
че на 03.06.2019г. предложил на ищеца да върне вещите и съответно да му се възстановят
парите, което не е прието, а по претенцията за връщане на цялата сума от 1377лв., че е
платена за изработката на двете маси, докато направените възражения се отнасят само до
една от тях. Конкретно оспорва претенциите за логистични и пощенски разходи, и
закупуване на препарат.По иска за неимуществени вреди заявява, че е неоснователен,
защото са удовлетворени всички претенции на ищеца.
По фактите в предмета на спорното правоотношение:
Събраните доказателства и заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза се преценяват с оглед наведените от ищеца фактически основания на
предявените искове и поддържаните насрещни твърдения от ответника за изпълнение на
договорните задължения.
С определението от 29.09.2020г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
при наличието на съвпадащи становища, че страните са сключили на 04.04. 2018г.
неформален договор за изработка , по силата на който ответникът е следвала да изработи и
достави на ищеца мебели от масивна дъбова дървесина за домашно обзавеждане- трапезна
маса и холна маса,и сумата 1377лв. , представляваща част от възнаграждението на
изпълнителя , е изплатена окончателно на 04.07.2018г., когато са доставени масите.
Спорът е разгледан при дадената правна квалификация по чл.55, ал.1, предл.III вр.
чл.265, ал.2 ЗЗД на иска за връщане на даденото по договора за изработка възнаграждение
на отпаднало основание по развален договор; - по чл.82 вр. чл.88 ЗЗД на предявените искове
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди
вследствие развалянето на договора , като претърпяна загуба, която е пряка и
3
непосредствена последица от неизпълнението на договора за изработка; - по чл. 86,ал.1 ЗЗД
на предявения за обезщетение за забава от неизпълнението на задължението за връщане на
платеното възнаграждение.
Безспорно е установено, че изработените изделия са изпратени по куриерска фирма и
получени от ищеца , но са разопаковани и сглобени от пет месеца по-късно, на 8.12.2018г.
Съществени възражения по изпълнението на вещите не са направени, освен за
необходимостта да бъде коригиран размера на холната маса. Масите са върнати на
ответника на 15.12.2018г. и отново изпратени на ищеца на 14.01.2019г. При получаването
им не са направени възражения за дефекти и повреди в изложения смисъл. На 06.04.2019г.
ищецът е съобщил, че чува определени звуци от трапезната маса- поскърцване, и допуска
наличието на ларви на дървояд, но без забележими дупки. По негова молба ответникът го
посъветвал да използва препарат срещу вредители, който ищецът приложил, но без успех.
Съгласно постигнатата уговорка изпратил масите на ответника за извършване на
съответните манипулации и обработка. След изпълнението им масите били върнати на
29.05.2019г. Според водената кореспонденция ищецът изразил недоволство от поправките,
срещу което получил предложение от ответника да върне масите и съответно да получи
платената цена. На 22.07.2019г. ищецът изпратил по телепоща писмено изявление за
разваляне на договора и определил едноседмичен срок за изпълнение/ представено в
заповедно производство, л.13 от ч.гр.д.№ 13855/ 2019г. ВРС/.Съобщението е получено от
ответника на същата дата.
В подкрепа на твърдението за водена кореспонденция между страните по повод на
изработените изделия, са представени разпечатки на електронните съобщения, които не са
приобщени към доказателствения материал. Като доказателство за момента на установяване
на скритите недостатъци, по вид и характер, и постигнатата уговорка между страните, са
приети приложените на л. 49-55 от делото.
По искане на ищеца е допусната съдебно-техническа експертиза, със задача да
установи видими и скрити недостатъци на изделията, в какво се изразяват, да посочи
причини за възникването им, способите и възможностите за пълното премахване на
вредителите. Извършен е оглед на вещите в присъствието на страните и техните
пълномощници. В момента на огледа в жилището на ищеца не са намерени мебели от
масивна дървесина, а в близост до масите- източник на топлина, помещението е без влага.
Установени са различни по характер деформации , систематизирани в четири групи:
1. Ходови линии / бразди, канали/ на лицевата страна на плота на трапезната маса,
запълнени със смола и шлайфани до нивото на цялата повърхност , установени на три
участъка с различни размери / приложение №1, снимки 2-4, 6,7 /. Ходовите линии са в
резултат на заразяване с насекоми и представляват следи от ларвите при придвижването им.
2. Излети отвори на лицевата страна на плота на трапезната маса, четири на брой, и
един холната / ниска/ маса, разположени на канта на плота. Всички са запълнени с кит до
нивото на повърхността и шлайфани за гладък ефект. Обработените участъци имат различни
размери / приложение №1, снимки 5 и 9/, отворът на ниската маса не е обработван и
запълван с декоративни материали / приложение №1, снимки 14 и 15/. Получават се след
превръщане на какавидата във възрастно насекомо, което прегризва тънкия слой , който го
отделя от външната среда и през този отвор напуска дървесината.
3. Повърхностни пукнатини на лицевата страна , разположени на различни места на
двете маси с различни размери- на плота на трапезната маса / приложение №1, снимки 6, 8,
2 и 4/, частично обработени; - на плота на холната маса / приложение №1
снимки 16, 17 и 18/ от които само първата с дължина 120мм е запълнена с кит и шлайфана; -
на двата крака на ниската маса / приложение №1, снимки 19, 20 и 21/, които не са
обработвани.
4. Изкривяване на плота на трапезната маса – хоризонталната плоскост е придобила
дъговидна форма , с отклонение около 8 мм в средата/ приложение №1, снимки 11 и 12/ , и в
зоната на крака на ниската маса към външния ръб , с ширина 2 мм / Приложение №1, снимка
4
22/.
Описаните в група 3 и 4 дефекти са резултат от различни по рода си предварителни
дейности или липсата на такива. Вероятна причина за наличните пукнатини и изкривявания
е съсъхване на материала и голямата ширина на някои детейли.
Уврежданията, констатирани в група 1 и група 2, са резултат от действието на ларви
и възрастни насекоми, които са били налични преди 29.05.2019г. , когато мебелите са
изпратени на клиента. Полученият излетен отвор на ниската маса, който не е обработван,
показва, че след тази дата е имало наличие на възрастно насекомо. Личинките пребивават
във вътрешността на дървесината и излизат на повърхността само при напускането й, вече
като възрастни насекоми. Теоретично , развитието на зародиша в яйцето продължава от 1 до
3 седмици , а фазата на личинката може да продължи от 2 месеца до 12 години, като пред
този период се движат в нея и я преработват. В определен период от своето развитие
личинката се придвижва към повърхността и какавидира. Фазата, през която насекомото е
неподвижно продължава от 2 до 5 седмици. Възрастните насекоми напускат дървесината
скоро след преобразуването им в какавида. Заразяването на дървесината е вследствие
снасянето на яйца от летящи насекоми върху повърхността.Възможността да бъдат
установени при обикновен преглед е в зависимост от тяхната фаза на развитие. Яйца, ларви
или какавиди във вътрешността не могат да се забележат от обикновения потребител, с
изключение на видовете, които издават звуци. Категоричното установяване на личинки
изисква оглед на вътрешността, чрез пробни разрези на различни места. Наличието на
излетни отвори доказва, че е имало възрастно насекомо, но не и липсата на личинки.
Предвид времевите граници от снасянето на яйцата до стадия на възрастно насекомо, не
може да се установи кога е станало заразяването на процесните изделия.
Експертизата посочва различни методи за премахване на вредители от дървесината.
За прилагането им е необходимо мебелите да бъдат напълно разглобени, да се отстрани
наличното покритие на повърхността и да се нанесат препарати от изброените. Според т.4 от
заключението в производството на мебели от масивна дървесина е практика да се използва
качествено изсушена изходна суровина с влажност под 18%, след това да се нанесат
защитно-декоративни покрития за предотвратяване на заразяването и развитие на насекомо.
Приложените способи намаляват риска от заразяване, освен при липсата на навременно
третиране с препарати, както и в неподходящи за съхраняване условия, с наличие на
вредители.
Заключението е прието без възражения от страните и се преценява от разглеждащия
състав в неговата цялост, като обективно и компетентно.
В съдебно заседание на 08.06.2021г. е проведено изслушване на ответника АНДР.
АТ. ИВ. по реда на чл. 176 ГПК. В отговор на въпросите, поставени от ищеца, потвърждава,
че материалът за изработката на масите е набавен от фирма в Истанбул, с която поддържа
търговски взаимоотношения. Спазва се добрата производствена практика на попарване и
сушене на дървесината . Първата рекламация на изделието е направено на 18.12., поради
пукнатина на трапезната маса и за корекция на височината на холната маса . В телефонен
разговор ищецът е поискал ламелите на трапезната маса да останат широки, въпреки
предупреждението, че при широчина на отделните детайли могат да възникнат
изкривявания и напуквания на материала. Другата рекламация е от 16.05.2019г., когато
масите са върнати , защото се чували звуци. Други рекламации не са предявявани.
В подкрепа на изложените факти в исковата молба са показанията на свидетелката С.
М., преценявани при условията на чл.172 ГПК, предвид евентуалната й заинтересованост в
полза на ищеца. Поради общото им съжителство от март 2019г. има преки наблюдения за
състоянието на масите и проблемите с отстраняването на дървояди. Масите се намирали в
немебелиран апартамент, само с дограма и ламинат. Твърди, че при получаването им през
2018г.е имало оплаквания от ищеца за разкривявания на двете плоскости на голямата маса и
след отстраняване на този дефект се появили други. Получило се огъване и поставена чиния
не можела да стои хоризонтално.
5
Вторият свидетел на ищеца е неговия баща Х. Х.. Поради родствената връзка съдът
преценява показанията под условие, на основание чл. 172 ГПК. Свидетелят потвърждава, че
масите са получени май-юни 2018г. и разопаковани в края на годината. Видял, че отделни
дъски са неравни, имало цепнатини. Към 15-20.01.2019г. ги пакетирали за връщане. След
това синът му установил шум от насекоми, червеи, и отново ги изпратили за поправка, с
намерение проблемът да бъде отстранен и червеите премахнати. Вторият път отново се
чували шумове. По указания на майстора синът му ги намазвал с препарат, но без успех.
Последният път били върнати в незадоволителен вид.Синът му харесвал масите и настоявал
да се отстрани дефекта, докато свидетелят го съветвал да си възстанови парите.
Съобразно обсъдените данни приема от правна страна следното:
Възраженията на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение,
поради допуснати нарушения на приложимия закон- чл.258 и следващите от ЗЗД,
регламентиращи правоотношения по договор за изработка, са неоснователни Повдигнатия
спор се отнася до правилата на риска в хипотезата на некачествен материал и на
некачествена изработка. По категоричен начин е доказано, че процесната изработка страда
от съществени недостатъци, които водят до пълна непригодност според договореното и
обикновено предназначение на вещите. Този извод следва от констатациите на вещото лице
по назначената съдебно-техническата експертиза, че недостатъците се дължат на материала
/дървесината/, който е използван от производителя. Физическите признаци на тези
недостатъци се изразяват в деформация и измятане на масите, с които се променя
хоризонталната им повърхност, и проявилите се на по-късен етап излетни отвори,
свидетелстващи за наличието на дървояди в материала. С цел отстраняването им са
извършени допълнителни манипулации от производителя, които са допринесли за
нарушаване конструктивната цялост на вещите.
Предвид неоспорените изводи на заключението за състоянието на вещите към датата
на огледа, при разрешаването на конкретния спор следва да се приложат правилата на риска
от недостатъци на материала- от етапа на закупуване и обработка, до необходимото
физическо и технологично ниво, позволяващо влагането му в процеса на изработката.
По силата на чл. 261, ал.2 ЗЗД изработващият е този, който трябва да понесе риска от
некачествената изработка , когато използва материал с недобро качество.
В случая това е отговорност на ответника, който сам е избрал и обработил
дървесината, от която са направени изделията, при доказаните обективни признаци за
състоянието на вещите. След получаването им от възложителя са проявени дефектите,
резултат от заразяването на дървесината, които при първоначален оглед не могат да се
открият. Според експертизата, развитието на ларвата до възрастно насекомо е в
неопределени времеви граници.За установяването им се изисква оглед на вътрешността по
метода посочен от вещото лице, но такива твърдения липсват от производителя, както и
доказателства, потвърждаващи тезата, че заразяването е причинено от поведението на
възложителя след получаването на масите.
Правото на разваляне на договора за изработка в хипотезата на чл. 265, ал.2 ЗЗД е
надлежно упражнено от възложителя, след като изпълнителят е бил в невъзможност да
отстрани недостатъците на процесните вещи. Изявлението е възприето от ответника в
разменената с ищеца кореспонденция.
Доколкото упражняването на правото на разваляне на договора не е установено като
просрочено в нормативния контекст на чл.265, ал. 3 ЗЗД, а изработващият, който носи
доказателствената тежест да установи просрочието на 6-месечния давностен срок, не е
представил доказателства в тази насока, възраженията по приложението на разпоредбата са
неоснователни.
На основание чл.88, ал.1 ЗЗД развалянето има обратно действие.
На основание чл.55, ал.1 предл.III ЗЗД във връзка с чл. 265, ал. 2 ЗЗД, на ищеца
следва да бъде възстановена сумата от 1377лв., дадена на отпаднало основание, с
начислената лихва за забава в размер на 9.56лв., да периода от датата на разваляне на
6
договора за изработка / 05.09.2019г./ до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
На основание чл.88, ал.1 ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението му. Предявеният иск за имуществени вреди е доказан по основание и в
претендирания размер от 270.06лв., сбор от допълнителни разходи – логистични и пощенски
разноски, стойност на закупен препарат за унищожаване на вредителите.
Предявеният иск за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени неудобства и
затруднения в ежедневния бит и дейност, потвърдени от св. М. , дават основание за
присъждането им в поискания размер от 300лв., като съответен по справедливост, на
основание чл. 52 от ЗЗД, ведно с начислена лихва за забава в размер на 34.27лв., начислена
за периода от 04.07.2018г. до датата на заявлението по чл.410 ГПК- 29.08.2019, на основание
чл. 86 от ЗЗД.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, с препращане към мотивите на съдебния акт при условията на чл. 272
ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ЗЗД на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените във въззивно производство разноски в размер, съответно- 600лв., заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, и 6.60лв.- пощенски
разходи за адресираните по делото становища, доказани с писмени доказателства, общо
606.60лв.
На основание чл. 271 ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262212 / 08.07.2021г. по гр.д.№ 3193/ 2020г. на Районен
съд-Варна.
ОСЪЖДА АНДР. АТ. ИВ., ЕГН- **********, да заплати на СТ. ХР. П., ЕГН-
**********, сумата 606.60лв. - съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7