РЕШЕНИЕ
№
гр. Р., 25.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д а
Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично заседание на осемнадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
П.: П. БАЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Димана
Стоянова и прокурора ……, разгледа докладваното от съдия Ралица Герасимова в.н.ч.х.
дело №349 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл.
от НПК.
С присъда №14 от 21.11.2019 г. по
н.ч.х.д. №155/2019 г. на БРС подс. П.Г.П. е била
признат за невиновен и оправдан по обвинението за осъществен състав на
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.3, пр.1 и т.4, пр. във вр.
с чл.146, ал.1 вр. с чл.26 от НК – за това, че на
27.03.2019г. в с.Ц., обл.Р., публично, в качеството
си на длъжностно лице – К. на О.– Ц., в условията на продължавано престъпление,
на два пъти написал нещо унизително за честта и достойнството на Г.Ц.Г., ЕГН **********
с адрес ***, в качеството ѝ на длъжностно лице - П. на О.с.– Ц., в писмо
изх.№ 637/27.03.2019г. на О.Ц. и вх.№ 1057/27.03.2019г. на О.с.Ц., с думите:
„Ако Вие госпожо, продължавате да се правите на „ни лук яла, ни лук мирисала“,
проявите безразсъдно дебелоочие и наглост остава да се сърдите сама на себе си“.
Съдът отхвърлил изцяло като
неоснователен и предявения от Г.Ц.Г. против П.Г.П., граждански иск за сумата от
3000 лева – обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деликта - 27.03.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.190, ал.1 от НПК
частният тъжител Г.Ц.Г. била осъдена да заплати на подс.
П.Г.П. направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Срещу така постановения съдебен
акт на РРС е постъпила въззивна жалба от тъжителя Г.Ц.Г., чрез упълномощения и повереник. В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и необоснованост на атакувания
съдебен акт. Конкретизира се че съдът неправилно е приложил материалния закон.
В съдебно заседание
упълномощеният и повереник на жалбоподателят моли присъдата
на РРС да бъде отменена като неправилна
и необоснована по
изложените в жалбата съображения. Конкретизира, че използваните от подсъдимия
изрази имат характера на обидни квалификации, както и че неправилно БРС е счел,
че ако е имало обида, то същата е била под отлагателно условие.
Упълномощеният защитник на подс. П.П. счита жалбата за
неоснователна, а постановената присъда – за правилна, законосъобразна и
обоснована. Моли същата да бъде потвърдена, а жалбата – отхвърлена. Счита, че
първоинстанционният съдебен състав е обсъдил всички относими
към предмета на доказване доказателства и въз основа на обстоен и задълбочен
анализ достигнал до фактическите си и правните си изводи, приемайки несъставомерност на инкриминираното деяние. Претендира и за
направени в рамките на въззивното производство
разноски.
Подс. П.П. счита, че е невинен и моли присъдата на БРС да бъде
потвърдена.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Убеждението на контролирания
съдебен състав по фактите е формирано на основата на анализ на събраните по
делото доказателствени материали-показанията на св. С. М. и св. Д. А., заверени
копия на Решение № 93/31.10.2011г. и удостоверение за избран К. на О.Ц. №
1/01.11.2011г. от Общинска избирателна комисия с.Ц., копие на писмо с вх. №
1057/27.03.2019г. на О.с.Ц. и заверено копие на Решение от 05.11.2015г. за
избор на П. на О.с.с.Ц.; справка за съдимост с рег.№
292/18.10.2019г. на Бюро за съдимост при РС гр.Бяла.
Изброените доказателствени източници
са еднопосочни. Същите са достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за
процеса обстоятелства. Въз основа на тях се установява, че с Решение № 93 от
31.10.2011г. на Общинска избирателна комисия Ц., област Р., подсъдимият П.Г.П. ***,
която длъжност заемал и към 27.03.2019 г.
С Решение № 2 на О.с.– Ц., област
Р.(по Протокол № 1 от 05.11.2015 г.) частната тъжителка Г.Ц.Г. била избрана за П.
на О.с.– Ц., която длъжност заемала и към 27.03.2019 г.
На 27.03.2019 г., подсъдимият П.,
в качеството си на К. на О.Ц., депозирал писмо в О.с.– Ц. с вх. №1057/27.03.2019г.
(изх.№ 637/27.03.2019г. на О.Ц.), адресирано до П.я на Общинския съвет, в което
били отправени редица въпроси. В заключителната част на писмото, след
поставените въпроси, бил изписан текст със следното съдържание: „Ако Вие госпожо, продължавате да се правите
на „ни лук яла, ни лук мирисала“, проявите безразсъдно дебелоочие и наглост
остава да се сърдите на самата себе си“.
На същият ден, 27.03.2019 г.,
било проведено заседание на О.с.– Ц., на което присъствали подсъдимия,
тъжителката, общинските съветници, администрацията на
общината и гости. Заседанието било излъчвано и на живо по канал на „You Tube“. В края на заседанието,
при обсъждането на точка „Разни“, на общинските съветници
било дадено писмото, изхождащо от подс. П. в
качеството му на К. на О.Ц., което било поставено на обсъждане. След като се запознали
със съдържанието на писмото, общинските съветници
отказали обсъждането му и заседанието приключило.
Частната тъжителка Г.Ц.Г. се почувствала засегната от горепосочения израз: „Ако Вие госпожо, продължавате да се правите
на „ни лук яла, ни лук мирисала“, проявите безразсъдно дебелоочие и наглост
остава да се сърдите на самата себе си“.
Първоинстанционният съдебен
състав е изградил фактическите си изводи въз основа на гласните доказателствени
източници (показанията на св. М. и св. А.), ведно с писмените, отчитайки липса
на противоречия в приобщената доказателствена
съвкупност. Този доказателствен извод на първата съдебна инстанция, касателно безпротиворечивостта на приобщените доказателства се
възприе и от въззивния съдебен състав. Последното от своя страна per argumentum a contrario от
предписанията на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК не налага прецизната съпоставка и
анализ на отделните доказателствени източници.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка въззивният съд намира от правна
страна следното:
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият П.Г.П. не е осъществил състава
на повдигнатото и с тъжбата обвинение по чл.148, ал.1, т.1, т.3, пр.1 и т.4,
пр. във вр. с чл.146, ал.1 вр.
с чл.26 от НК.
Обвинението е срещу подс. П.П. е затова, че на
27.03.2019г. в с.Ц., обл.Р., публично, в качеството
си на длъжностно лице – К. на О.– Ц., в условията на продължавано престъпление,
на два пъти, написал нещо унизително за честта и достойнството на Г.Ц.Г., в
качеството ѝ на длъжностно лице - П. на О.с.– Ц., в писмо изх.№
637/27.03.2019г. на О.Ц. и вх.№ 1057/27.03.2019г. на О.с.Ц., с думите: „Ако Вие
госпожо, продължавате да се правите на „ни лук яла, ни лук мирисала“, проявите
безразсъдно дебелоочие и наглост остава да се сърдите сама на себе си“.
Въззивният съдебен състав, както
и първоинстанционния намира за безспорно установено, че на процесната
дата и място подс. П. е възпроизвел описаният по-горе
израз и същият е бил насочен спрямо личността на тъжителя Г.Г..
Същевременно обаче, както и
първата съдебна инстанция, въззивният съд намира, че
с оглед начина на възпроизвеждането му, целия контекст на изложението в писмото
и конкретното словесно съдържание на процесния израз, същият не покрива признаците, част от
обективната страна на престъплението „обида“. Изцяло се възприеха съображенията на
първоинстанционния съд, че използваните от страна на подсъдимия П. изразни
средства „Ако Вие госпожо, продължавате
да се правите на „ни лук яла, ни лук мирисала“, проявите безразсъдно дебелоочие
и наглост остава да се сърдите на самата себе си“ имат характера на мнение
и са резултат на упрек от страна на подсъдимия относно предходно поведение на
тъжителя Г. (в частта „продължавате да се
правите на ни лук яла, ни лук мирисала“), свързано с текущи проверки по
отношение на дейността на Г.. Въззивният съд напълно се солидаризира и с
изводите на БРС, че подсъдимият П. в конкретния случай с процесния
израз е заявил свое намерение за предприемане на законови действия в бъдеще, с
оглед на възникнали съмнения във връзка с отправени към него запитвания от
граждани и институции, свързани с дейността на тъжителя Г.. При това изцяло
следва да се възприеме и изложеното от страна на проверявания съдебен състав,
че изреченото не съдържа обидни епитети, вулгарни изрази и квалификации, сравнения
и макар да отразява неодобрителната оценка на подсъдимия към поведението на
тъжителката (в частта „продължавате да се
правите на ни лук яла, ни лук мирисала“), тази оценка не е израз на
презрително и унизяващо достойнството й отношение.
В конкретния случай правилни и законосъобразни
са изводите на БРС, че подс. Г. е изразил мнение, при
това в контекста на вече обсъденото, относно възникнали съмнения за дейността
на тъжителя в един предхождащ инкриминираната дата период и очаквано от него
действие по подаване на оставка. Законосъобразно се явява и приетото, че инкриминирания
израз, представлява сериозен морален укор и има негативен заряд, но освен това
касае евентуално бъдещо поведение на тъжителката, което в случай, че не бъде
реализирано би било дръзко, нахално и неблагоразумно.
Правилно, законосъобразно и в
съответствие с константната съдебна практика и теория е и възприетото от
първоинстанционния съд, че използваният изразен похват, поводът за
изразяването, сочат с категоричност на упрек, неодобрение към тъжителката и
конкретното и поведение, по-точно, както прецизно е посочил БРС - че изведеното
от контекста изречение представлява своеобразна критика от страна на подсъдимия
във връзка със заеманата от тъжителя Г. длъжност- П. на общинския съвет, без пряко подсъдимият да е уронил
престижа или унизил достойнството на Г.. Законосъобразно РРС е тълкувал
изложението на подсъдимата и с оглед останалите използвани от негова страна
изрази в процесното писмо, респективно – конкретно зададени
въпрос, както и с оглед заеманите от страна и на двамата публични длъжности.
Правилни са и изводите на БРС
досежно липсата на субективната страна на състава на престъплението по
повдигнатото обвинение, които въззивният съд не
намира за нужно да преповтаря, още повече, че липсата на елементи от обективна
страна на състава прави безпредметно обсъждането на субективната страна и
възведените квалифициращи обстоятелства.
В обобщение – при постановяване
на първоинстанционния си акт, БРС не е допуснал твърдяното в жалбата нарушение
на материалния закон, а като е оправдал подс. П.П. по така повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1, т.1,
т.3, пр.1 и т.4, пр. във вр. с чл.146, ал.1 вр. с чл.26 от НК, РРС е постановил законосъобразен съдебен
акт.
Законосъобразни се явяват и
доводите на контролираната съдебна инстанция касателно предявената и приета за
съвместно разглеждане гражданска претенция-предвид акцесорния
характер на същата и съответно липсата на деликт
законосъобразно е била отхвърлена като неоснователна.
Правилно е и произнасянето на
първостепенния съд в частта за дължимостта на
разноските в производството-с оглед императивните предписания на чл.190, ал.1
от НПК – същите законосъобразно са били възложени на тъжителя.
При цялостна
служебна проверка на присъдата въззивната инстанция
не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения
на процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да
бъде потвърден.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.190, ал.1 от НПК тъжителят Г.Ц.Г. следва да бъде
осъдена и да заплати на подсъдимия П.Г.П. и направените от него разноски -
адвокатски хонорар за защитник по делото пред въззивната
инстанция, които видно от представения договор за правна защита и съдействие № 0170328/20.02.2020
год. са в размер на 500 лева.
Така мотивиран и на
основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Р.нски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №172 от 16.11.2015 г. по н.ч.х.д. №1318/2015 г. на РРС.
ОСЪЖДА частния
тъжител Г.Ц.Г., да заплати на П.Г.П. сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща направени от него разноски за защитник по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
П.:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.