Мотиви
към присъда № 19 от 14.05.2012 год. по НОХД № 93 по описа за 2012 г. на
Районен съд гр. Балчик
Балчишката районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 125 /2010 год.
по описа на РУП – гр.Балчик срещу:
- подсъдимия И.Р.Х. *** затова, че на 27.05.2010 год. в землището на
с.Гурково,общ.Балчик от сондаж на „ВиК” гр.Балчик № 313, след предварителен
сговор с Ж.Д.М. ***, като кражбата не е маловажен случай, чрез използване на
техническо средство – ножица за арматура и ножовка, и чрез използване на МПС –
лек автомобил марка „ Опел Вектра” са отнели чужди движими вещи – 11 метра електрически
проводники, кабел марка СВТ 3х120+90 кв.мм, на стойност 534,84 лв. от
вледението на „ВиК” гр.Балчик,
представлявано от управителя СНК с ЕГН ********** без негово съгласие с
намерението противозаконно да я присвоят – престъпление
по чл.195,ал.1,т.4,5, във вр. с чл.194,ал.1 от НК
и срещу подсъдимия Ж.Д.М. *** затова,
че на 27.05.2010 год. в землището на с.Гурково,общ.Балчик от сондаж на „ВиК”
гр.Балчик № 313, след предварителен сговор с И.Р.Х. *** в условията на
повторност, като кражбата не е маловажен случай, чрез използване на техническо
средство – ножица за арматура и ножовка, и чрез използване на МПС – лек
автомобил марка „ Опел Вектра” са отнели чужди движими вещи – 11 метра електрически
проводники, кабел марка СВТ 3х120+90 кв.мм, на стойност 534,84 лв. от
вледението на „ВиК” гр.Балчик,
представлявано от управителя СНК с ЕГН ********** , без негово съгласие с
намерението противозаконно да я присвоят – престъпление
по чл.195,ал.1,т.4,5 и 7, във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.28,ал.1 от НК.
По реда на глава двадесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс
съдът е взел решение за предварително изслушване на страните, без призоваване
на свидетелите и вещото лице.
В хода на съдебното производство подсъдимият И.Р.Х. е редовно призован, явява се лично и с
адв.Д.В., ДАК, редовно упълномощен. В съдебно заседание защиникът на подс.Х. заявява, че
подзащитният му се признава за виновен в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се
събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Поискал е от съда също така да наложи наказание при условията на чл. 372, ал.4
от НПК във вр. с чл.58а от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият Ж.Д.М. е редовно призован, явява се лично и с
адв. К. И, ДАК, редовно упълномощен. В съдебно заседание защиникът на подс. М. заявява, че
подзащитният му се признава за виновен в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се
събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Поискал е от съда също така да наложи наказание при условията на чл. 372, ал.4
от НПК , във вр. с чл.58а от НК.
В съдебно заседание , съдът е
разяснил на подсъдимите Х. и М. възможността да се приложи диференцираната
процедура за приключване на наказателното производство, а именно съкратено
съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27
от НПК. Подсъдимите изрично са заявили в горепосоченото съдебно, че са запознати
с разяснената им процедура и желаят делото да се приключи чрез съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на
чл.371, т.2 от НПК. Заявили са, че се признават за виновни в извършване на
престъпленията, за които им е повдигнато обвинение, признават фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и дават съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид горното съдът е приложил диференцираната
процедура, заложена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и на основание чл.372,
ал.4 от НПК е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е като годен
доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при постановяване
на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание и от доказателствата,
които са събрани в хода на досъдебното производство и го подкрепят.
В съдебно заседание представителят на Балчишка районна прокуратура
поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства
подсъдимия Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195,ал.1,т.4 и 5, във вр. с чл.194,ал.1 от НК. Поддържа
се становището, че деянията са извършени от субективна страна при форма на
вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на
обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията
на наказанието съдът да наложи наказание лишаване от свобода към минимума
предвиден в текста на закона, което наказание да намали с 1/3 съобразно
изискването на чл.58а от НК, след което приложи разпоредбата на чл.66 от НК .
Поискано е да се приложат
разпоредбите на чл.23 и 25 от НК.
По отношение подс.М. представителят на РП Балчик поддържа обвинението,
като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.195,ал.1,т.4,5 и 7, във вр. с чл.194,ал.1, във
вр. с чл.28,ал.1 от НК.Представителят на обвинението е поискал подс.М. да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението за което му е повдигнато
обвинение, като при индивидуализация на наказанието съдът да му наложи наказание лишаване от
свобода, което да изтърпи ефективно. Поискано е да се приложат разпоредбите
на чл.23 и 25 от НК, , както и да
се приспадне на основание чл.59 от НК времето, през което подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража”.
В съдебно заседание от името на пострадалото дружество, процесуалния
му представител ю.к. Н. редовно призован, се явява лично, поддържа направеното
с нарочна молба искане по чл. 255, ал. 2 НПК за конституиране като граждански ищец, конституиран е като такъв по делото
и съдът е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск в размер на
534,84 лв..
Подсъдимият И.Р.Х. в хода на съдебното следствие е заявил, че е
запознат с повдигнатото му обвинение и се признава за виновен, че е извършил престъплението
по чл. 195,ал.1,т.4,5, във вр. с
чл.194,ал.1 от НК. В хода на съдебните
прения той е изразил съжаление за случилото се и се е разкаял за извършените
престъпления, като е посочил отново, че
се признава за виновен и поддържа казаното от защитника си. В последната си
дума подсъдимият е поискал от съда да му наложи справедливо наказание в
минимален размер.
Подсъдимият Ж.Д.М. в хода на съдебното следствие е заявил, че е
запознат с повдигнатото му обвинение и се признава за виновен, че е извършил
престъплението по чл. 195,ал.1,т.4,5 и
т.7, във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.28,ал.1 от НК. В хода на съдебните прения той е изразил
съжаление за случилото се и се е разкаял за извършените престъпления, като
е посочил отново, че се признава за
виновен и поддържа казаното от защитника си. В последната си дума подсъдимият е
поискал от съда да му наложи справедливо наказание в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимите И.Х. и Ж.М. *** били стари познати.На 26.05.2010 год.
вечерта подс.М. отишъл в дома на Х., като двамата се уговорили да отидат да
крадат мед.Тръгнали с автомобила на подс.Х., марка Опел Вектра с неустановени
регистрационни номера, тъй като малко след кражбата автомобила се повредил и
бил предаден за скрап. Подсъдимите спрели пред дома на подс.М. и от там взели
клещи, ножица за арматура и един брой ножовка.След това тръгнали от гр.Каварна
в посока с.Гурково, като минали край с.Мигилище и завили наляво.Спрели
автомобила до полезащитен пояс, вече след полунощ на 27.05.2010 год. Придвижили
се до сондаж № 131, собственост на „ВиК” гр.Балчик.Там подс.Х. спрял тока от
ръчката на кабинката.С помощта на арматурната ножица и ножовката отрязали кабел
около 11 метра,
като и двамата чрез дърпане го измъкнали от земята. В хода на разследването е
установено, че същият електрически проводник е марка СВТ 3х120+90 кв.мм. Навили
кабела на руло и го сложили в автомобила. Придвижили се до сметището на гр.Каварна
и изгорили изолацията на кабела. На следващия ден подс.М. предал кабела на св.МА,
който изкупувал медни отпадъци.
Извършената съдебно оценъчна експертиза установява, че стойността на отнетия 11 метра кабел марка
СВТ 3х120+90 кв.мм е 534,84 лв.
В конкретния случай наказателното производство е
приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2
от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимите са направили самопризнания и
са заявили, че признават фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като са дали съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти.
Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимите И.Р.Х. и Ж.
Д М.. Извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство
доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимите и дали тези
доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че
доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на
подсъдимитхе, като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4
от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимите И.Р.Х.
и Ж. Д М., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени
доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа
обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана
с оглед изискването на чл.373, ал.3 от НПК въз основа на самопризнанията на подсъдимите и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по
делото, а именно : протокол за оглед на местопроизшествие, протокил за разпит
на свидетел, постановления за привличане в качеството на обвиняем, разпити в
качеството на обвиняем, свидетелства за съдимост, справки с характеристични
данни, протоколи за разпит на свидетели, съдебно оценителна експертиза,
протокол за слествен експеримент.
Съдът кредитира изцяло гласните и
писмените доказателства, както и заключението по назначената експертиза,
неоспорени от страните и приети от съда. Същите са събрани и приобщени към
делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания
от подсъдимите.
Предвид
изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с
разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :
С деянието си и от обективна, и от субективна страна подсъдимия И.Р.Х. е осъществил състава
на чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194,
ал.1 от НК, а подсъдимия Ж.Д.М. -
престъпление по чл.195 ал.1,т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК,
тъй като на 27.05.2010 год. в землището на с.Гурково,общ.Балчик от сондаж на
„ВиК” гр.Балчик № 313, след предварителен сговор , като кражбата не е маловажен
случай, чрез използване на техническо средство – ножица за арматура и ножовка,
и чрез използване на МПС – лек автомобил марка „ Опел Вектра” са отнели чужди
движими вещи – 11 метра
електрически проводники, кабел марка СВТ 3х120+90 кв.мм, на стойност 534,84 лв.
от вледението на „ВиК” гр.Балчик,
представлявано от управителя СНК с ЕГН ********** от гр.Балчик без негово
съгласие с намерението противозаконно да я присвоят. По отношение подс.М. деянието е извършено при
условията на повторност , което налага квалифицирането му по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
С Определение № 33/10.10.2007 год. по нох дело № 237/2007 год. по
описа на РС Каварна, в сила от 10.10.2007 год.
М. е осъден за извършено престъпление по чл.197,т.3, във вр. с
чл.195,ал.1,т.3 от НК на наказание
ПРОБАЦИЯ. от НК. т.е. същия е осъждан за друго такова престъпление и от
изтърпяването на наказанието не е изтекъл визирания в чл.30, във вр. с
чл.28,ал.1 от НК пет годишен срок.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява още, че подсъдимите са участвали както в прякото отнемане на вещта –
предмет на престъплението, така и в установяването на фактическата власт върху
същата.
Видно от даните по делото,подсъдимите с носените от тях ножици за
арматура и ножовка са срязали кабела, за да могат да го измъкнат от земята. Ножиците
за арматура и ножовката, несъмнено представляват техническо средство, тъй като
по своето естество са предназначени за извършването на технически операции и
именно за осъществяването на такава операция е била използвана от подсъдимите в
конкретния случай.
В хода на съдебното производство се установиха и квалифицираните
признаци на чл.195 ал.1 т.5 от НК. Двамата подсъдими са отишли до мястото на
извършване на престъплението, след като предварително в една сравнително
спокойна обстановка са взели решение да извършват кражба на кабел, снабдили са се с клещи, ножовка и ножици за
арматура и с лек автомобил са отишли до мястото на извършване на
престъплението. Поради това съдът намира, че настоящото деяние действително е
извършено в условията на чл.195 т.4 , предложение първи и второ от НК.
С оглед възприетата квалификация по т.5 на чл.195, ал.1 от НК , следва
да се отбележи също, че обективно, извършеното от подсъдимите не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от този вид. По високата степен на обществена опасност се обуславя от важността
на присвоеното, моралната укоримост и от цялостната характеристика на деянието
и дееца, предвид съдебната биография на двамата подсъдими. В този смисъл,
отчитайки високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления
понастоящем в страната, обстоятелството, че деянието е извършено в тъмната част
на денонощието, съдът намери, че случаят не е маловажен, тъй като не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид.
Субекти на престъплението са вменяеми, пълнолетни, осъждани физически лица.
Подсъдимият И.Р.Х. ЕГН **********.
Подсъдимия Ж.Д.М. ЕГН **********.
От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл. Съзнавали
са, че лишават от фактическа власт върху вещта техния собственик, предвиждали
са преминаването и в своя фактическа власт и са целяли именно това. Действали са и с намерението
противозаконно да присвоят, тъй като
след извършване на деянието са се разпоредили с вещта, като със своя. Разбирали
са противоправния характер на извършеното, но са целяли противоправното си
облагодетелстване. Подсъдимите са съзнавали и противозаконността на обстоятелствата,
предвидени в закона като квалифициращи. Всеки от подсъдимите е разбирал, че при
отнемането на вещите не действа сам.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
Несъмнено е, че с оглед на
извършеното престъпление, дейците следва
да понесата съответната наказателна отговорност и подлежат
на наказание за извършеното от тях деяние.
По чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - на първо място следва да се съобрази
степента на обществена опасност на деянието.
Настоящия състав на съда счита, че обществената
опасност от деянието е завишена. Това е така, тъй като подсъдимите са действали
организирано, целенасочено и с предварително уговаряне. Самото деяние е от
най-често извършваните, което също предполага завишена степен на обществена
опасност.
Отегчаващо отговорността обстоятелство
спрямо двамата подсъдими, се явяват наличието на повече от едно квалифициращи
обстоятелства /използване на техническо средство и МПС/.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо
двамата подсъдими съдът отчете, самопризнанието им направени в хода на ДП ,с което са съдействали на органите на ДП за
разкриване на обективната истина, проявената самокритичност чрез изразените
съжаления, както и тежкото им материално състояние.
По отношение на тежкото материално състояние обаче
следва да се изтъкне, че то не може да бъде мотив за
извършване на престъпления /така и Решение
№ 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
За извършеното от подсъдимите Х. и М. престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години. Престъплението е
извършено на 27.05.2010 год., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на
чл.58А от НК.
При индивидуализацията на наказанието за
деянието по чл.195,ал.1,т.4 и 5 ,във вр.
чл.194,ал.1 от НК по отношение подс.Х. съдът отчете, като отегчаващо
вината обстоятелство предишната му съдимост, свързана със същото по предмет и
начин на осъществяване деяние , характеризираща го с упоритост при
осъществяване на престъпните намерение.
Като съобрази горното съдът определи наказание на
подс.И.Р.Х. лишаване от свобода в размер на три години, като след редукция с
една трета на осн. Чл.58а, ал.1 от нк, определи
подс. Х. да изтърпи наказание от
една година лишаване от свобода.
Съдът взе предвид, че в случая са налице материално
правните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, а именно, че към
датата на извършване на деянието не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер , поради което отложи изпълнението на наказанието
с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът констатира, че Х. е осъден по нох дело № 255/2010 год., с
влязла в сила присъда на 16.02.2011 год. на РС Каварна, за деяние извършено за
времето на 16/17.06.2010 год., като му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца, отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години. Настоящото деяние е извършено на 27.05.20010
год. , т.е. преди да е влязла в сила горепосочената присъда, поради което е
налице реална съвкупност и следва да намери приложение разпоредбата на
чл.25,ал.1, във вр. с чл.23,ал.1 от НК за определяне на едно общо
наказание. На посоченото основание съдът
е извършил с присъдата си групиране, като е определил подс.Х. да изтърпи
най-тежкото измежду наказанията, а именно една година лишаване от свобода,
което наказание е отложил с изпитетелен срок от три години на осн. чл.66,ал.1
от НК и на осн. чл.67,ал.2, във вр. с ал.1 от НК е възложил на съответния
полицейски инспектор от РУП Каварна по местоживеене на подсъдимия полагането на
възпитателни грижи през изпитателния срок на условното осъждане.
Съдът счита, че с този размер на наказанието ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, а определения
изпитателен срок ще даде възможност на подсъдимия да осмисли извършеното и се
въздържа от извършването на други престъпления.
По отношение индивидуализацията на наказанието
за деянието по чл.195,ал.1,т.4,т.5 и т.7 ,във вр. чл.194,ал.1, във вр. с чл.28,ал.1 от НК по
отношение подс.М. съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство предишната
му съдимост.
Като съобрази горното съдът
определи наказание на подс.Ж.Д.М.
лишаване от свобода в размер на четири години лишаване от свобода, като
след редукцията по чл.58а , ал.1 от НК с една трета, определи подс.М. да
изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и четири месеца.
С
оглед най-пълно постигане целите на наказанието и най-вече специалната
превенция съдът прецени, че е необходимо реалното изтърпяването на наложеното наказане по
отношение подс. М., поради което на основание чл. 61,т.2 от ЗИНЗС постанови
реално изтъпряване при първоначален строг режим, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип – затвора Варна.
По отношение на подс.М. на налице
предпоставките за приложение разпоредбата на чл.25,ал.1, във вр. с чл.23,ал.1
от НК за определяне на едно общо наказание. М. е осъден, както следва: с
присъда № 63/31.01.2011 год. по нох дело
№ 462/2010 год. по описа на БРС, влязла в сила на 31.01.2011 год. за деяние извършено
на 07/08.07.2010 год., наказуемо по чл.195,ал.1,т.4,5 и 7, във вр. с чл.28,ал.1
от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и с присъда
№ 4/31.01.2011 год. по нох дело №
255/2010 год. на РС Кавана, влязла в сила на 16.02.2011 год., за деяние
извършено на 01.06.-29.07.2010 год., наказуемо по чл.195,ал.1,т.3,4,5 и 7, във
вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.26 от НК, за което му е било наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 12 месеца, при строг режим, като на осн.
чл.59,ал.1 от НК е приспаднато и времето през което е бил с мярка за
неотклонение „ задържане под стража”, считано от 16.07.2010 год.
На посоченото по-горе основание съдът е извършил
групиране , като е определил подс.М. да изтърпи най-тежкото измежду наложените
му наказания, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип – Затвора Варна.
На осн.
чл.25,ал.2 от НК съдът е приспаднал изтърпяното до момента наказание по нох
дело № 255/2010 год. на РС Каварна.
На основание
чл.59, ал.1 от НК съдът е постановил при изтърпяване но горепосоченото
наказание лишаване от свобода да се приспадне времето, през което
спрямо подсъдимия Ж.Д.М. е
била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 16.07.2010
год.
По гражданския иск
Съдът намира, че в резултат на процесното противоправно деяние и в
пряка причинна връзка с поведението на подсъдимите, дружеството „ ВиК” ЕООД
гр.Добрич е претърпяло вреди в размер на 534,84 лв., която сума подсъдимите
следва да възстановят солидарно.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица,
които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус
безспорно се установи от изложеното по-горе.
По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Правилното прилагане на Закона изисква за имуществени вреди да бъде
обезщетяван пострадалия след като се установи, че действително е претърпял
такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по
делото.
С оглед на тези обстоятелства искът предявен от „ВиК” ЕООД гр.Добрич
за заплащане на обезщетение в размер на 534,84 лв., представляващо обезщетение
за нанесени имуществени вреди от процесното престъпление се явява основателен.
Съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно в полза на Държавата по
бюджетната сметка на ВСС сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна
такса върху уважения размер на предявения граждански иск.
По
разноските по делото
Предвид това, че подсъдимите са признати
за виновни, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът ги осъди да заплатят
солидарно направените по делото разноски в размер на 53,40 лв..
Водим от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: