№ 3192
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20241110216598 по описа за 2024 година
Производството е по член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Р. И. чрез адвокат С. К. срещу наказателно постановление №
24-4332-0235548 от 07.10.2024 година, издадено от Д.Д.Д., оправомощена със Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, с което на основание
член 189, ал.4 връзка член 182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Б. Р. И.,е наложено административно
наказание глоба в размер на 700,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят оспорва извършването
на нарушението, сочи допуснати процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН.
Претендира разноски по реда на член 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт М. оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка на АИС на КАТ лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ***, е собственост на Б.
Р. И.. На 30.07.2024 година около 20.48 часа Б. Р. И. управлявал автомобила в град София,
по бул. „Сливница“ до блок 124, с посока на движение от ул. „Кукуш“ към ул. „Хайдут
Сидер“ с 103 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място. Нарушението е
установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС АТСС ARH CAM №
120СС97. Приложен е снимков материал като веществено доказателство, от който е видно
марката и регистрационния номер на процесното МПС.
Б. Р. И. попълнил декларация по реда на член 188 от ЗДвП от 17.09.2024 година, че на
процесната дата не може да посочи кой е управлявал автомобила. На 17.09.2024 година
свидетелката Д.Д.Ч. съставила АУАН № 0619914 от 17.09.2024 година за нарушение на член
1
21, ал.1 от ЗДвП като свидетел по съставяне и връчване на АУАН бил В.В.В.. Въз основа на
него било издадено обжалваното НП.
Разпитана в качеството на свидетел, свидетелката Ч. посочва, че АУАН е съставен след
преглед на снимковия материал на АТСС и след попълнена декларация от собственика на
МПС по член 188 от ЗДвП кое лице е управлявало МПС на процесната дата и час.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране
на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира
изцяло приложения снимков материал към процесното НП като годно веществено
доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 103 км/ч (след приспадане
на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).
Служебно е изискан и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента на
установяване на нарушението съгласно член 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата на движение по пътищата.
В съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата на движение по пътищата е представена и ежедневна форма за отчет за
местоположението на АТСС, датата и часовете, в които е извършвала видеозаснемане и
служителите, които са боравили с него.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година
на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-4535-31.05.2022 година на
Директора на СДВР.
В настоящия случай АУАН и НП са съставени при спазване на сроковете по член 34 от
ЗАНН.
2
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на
системата за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя
толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната
стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при
скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 103 км/ч, което е повече от
максимално позволената скорост от 50 км/ч за населено място.
Действително, в АУАН е посочена разпоредбата на член 162, ал.2, т.5 от ЗДвП вместо член
165, ал.2, т.6 от ЗДвП, който оправомощава службите за контрол за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство.В случая е приложима
разпоредбата на член 53, ал.2 от ЗАНН, според което НП се издава и при допусната
нередовност в АУАН стига по безспорен начин да е установено извършването на
нарушението, нарушителят и неговата самоличност.
Съгласно член 188, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция на ДВ брой 10 от 2011 година
Собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В НП е посочено, че в декларацията по член 188 от ЗДвП В.В.В. (името на служителя на
ОПП-СДВР, който е участвал в качеството на свидетел по съставяне и връчване на АУАН)
не е могъл да посочи кое лице е управлявало автомобила, вместо да се посочи името на
собственика Б. Р. И.. С допусната техническа грешка по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя И., тъй като той е бил запознат със снимковия
материал преди да попълни декларацията по член 188 от ЗДвП и е бил наясно, че е
собственик на процесното МПС като по никакъв начин не може да се направи извод, че
жалбоподателят е бил поставен в невъзможност да разбере административнонаказателното
обвинение.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е
управлявала процесния лек автомобил със скорост от 151 км/ч при ограничение 90 км/ч в
извън населено място.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл.
Правилно е определено административното наказание за извършеното нарушение съгласно
член 182, ал.1, т.6 от ЗДвП – 700,00 лева глоба и 3 месеца „Лишаване от право да управлява
МПС“. Предвид обстоятелствато, че водачът е шофирал със скорост двойно над позволената
3
в населено място, а именно със 103 километра в час нарушението не може по никакъв начин
да се квалифицира като маловажно по смисъла на член 189е от ЗДвП.
На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззивамета страна следва
да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, тъй като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-0235548 от 07.10.2024 година,
издадено от Д.Д.Д., оправомощена със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на
Министъра на вътрешните работи, с което на основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.1,
т.6 от ЗДвП на Б. Р. И.,е наложено административно наказание глоба в размер на 700,00 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на член 21, ал.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание член 63д, ал.4 от ЗАНН Б. Р. И., ЕГН **********, да заплати на
СДВР 80,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4