№ 4630
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110210533 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, чрез адв.
Л. Б., срещу наказателно постановление № 21-4332-028295/22.06.2022 г., издадено от
Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока неправилността на атакуваното
наказателно постановление и се прави искане за отмяната му. Твърди се допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните
правила, а именно разлика в часа на извършване на нарушението съгласно АУАН и НП.
Поддържа се липса на умисъл у жалбоподателя, доколкото не знаел, че управляваният
мотопед е със служебно прекратена регистрация, и евентуална неправилна квалификация на
поведението му като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, вместо по чл. 13 от Наредба№ 6 за
регистрацията и отчета на пътните превозни средства. На самостоятелно основание се
поддържа и маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
За проведеното на 01.11.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят
М. се явява лично и с адв. Б., която в дадения ход по същество поддържа доводите,
релевирани в жалбата, и пледира НП да бъде отменено. Претендира присъждане в полза на
доверителя й на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят
поддържа изложеното от процесуалния си представител.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
1
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 04.11.1994 г. чрез договор за покупко-продажба на МПС, сключен между „***“ АД
и жалбоподателя Т. М., последният придобил собствеността върху мотопед „***“, рег. №
***, рама № ***, двигател № ***, с първоначална регистрация от 21.07.1992 г. След
придобИ.е правото на собственост върху МПС, М. не изпълнил задължението, уредено
съгласно ЗДвП и чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 за регистрацията и отчета на пътните
превозни средства, отм. 14.04.2000 г., да представи в ОПП СДВР необходимите за промяна
на регистрацията документи и да прегеристрира превозното средство на свое име, а
продължил да го управлява с документите, които получил при покупката му, и с
регистрационната табела, с която го бил получил, в това число след влизане в сила на
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
В следобедните часове на 25.04.2021 г., около 15:48 ч., в гр. София, М. управлявал
процесния мотопед „***“, рег. № ***, движейки се по ул. „***“, с посока от ул. „***“ към
бул. ***“. Забелязан бил от свидетелите Й. С. и И. Ц., младши автокотрольори при ОПП
СДВР, на които направило впечатление, че регистрационната табела на мотопеда не
отговаряла на българските държавни стандарти. Предвид това спрели М. и след като
извършили проверка в масивите на МВР, констатирали, че мотопедът нямал сключена
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите и бил със служебно прекратена
регистрация. С оглед на това свид. С. съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия GA №
402781/25.04.2021 г., в който описал констатираните обстоятелства и квалифицирал
извършеното нарушение като такова по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Образувана по случая била преписка № 994/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, и била
изпратена в СРП под № 21491/2021 г. за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В хода
на образуваното досъдебно производство от ОПП СДВР били изискани доказателства, въз
основа на които се изяснява датата на първоначалната регистрация на процесния мотопед,
както и че в централна база на АИС КАТ няма прелИ.е на информация от старата
информационна система, тъй като регистрационната му табела не отговаряла на българските
стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 или на Регламент ЕО № 2411/98 на Съвета от
03.11.1988 г. относно признаването във вътрешния трафик на Общността на отличителния
знак на държавата членка, в която са регистрирани моторни превозни средства и техните
ремаркета.
С постановление от 30.05.2022 г., изх. № 21491/02.06.2022 г. наказателното
производство по ДП № 994/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 21491/2021 г. по
описа на СРП било прекратено поради субективна несъставомерност на деянието, като
наблюдаващият прокурор приел, че М. не знаел за прекратената регистрация на МПС.
Преписката била изпратена на Началника на ОПП СДВР за предприемане на съответни
действия по компетентност.
В резултат от това на 22.06.2022 г. Началник Група в СДВР, ОПП СДВР издал срещу
М. атакуваното наказателно постановление № 21-4332-028295/22.06.2022 г. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно наказание глоба в размер
на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Обстоятелствата по извършване на нарушението били описани по аналогичен начин с
издадения АУАН, като за време на извършване на нарушението било посочено около 16:20
ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
2
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите Й. С., И. Ц. и А. М., и писмени - постановление
от 30.05.2022 г., изх. № 21491/02.06.2022 г. за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 994/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 21491/2021 г.; материалите по ДП
№ 994/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 21491/2021 г. по описа на СРП; справка-
картон на водач; заповед № 513з-5070/21.07.2015 г.; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.;
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; копие от СРМПС Серия А № 152053; фактура №
227/04.11.1994 г.; протокол от 29.10.1994 г.; договор за покупко-продажба от 04.11.1994 г.
Съдът кредитира събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, намирайки ги за обективни, достоверни и в
корелация помежду си.
На първо място, въз основа представените писмени доказателства се установяват
моментът на придобИ.е на процесния мотопед от страна на жалбоподателя и моментът на
първоначалната му регистрация, фигурираща в старата информационна система на ОПП
СДВР, а посредством изложеното от свид. М., съпруга на жалбоподателя, се изяснява, че от
момента на закупуването му до 25.04.2021 г. М. не предприел действия по смяна на
регистрацията, като същевременно през годините го управлявал лятно време.
На следващо място, съдът се довери на депозираните от свидетелите С. и Ц. показания
досежно констатираното при извършената полицейска проверка на управлявания от М.
мотопед и относно обстоятелствата по съставяне на АУАН, доколкото кореспондират с
писмените доказателства. Посредством материалите, съдържащи се в пр. пр. № 21491/2021
г. по описа на СРП, се установява, че към 25.04.2021 г. управляваният от М. мотопед не
фигурира в регистъра на АИС КАТ поради обстоятелството, че регистрационната му табела
не отговаря на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 или на Регламент ЕО №
2411/98 на Съвета от 03.11.1988 г. относно признаването във вътрешния трафик на
Общността на отличителния знак на държавата членка, в която са регистрирани моторни
превозни средства и техните ремаркета. С оглед на това съдебният състав прие за изяснено
безспорно, че процесният мотопед е бил дерегистриран служебно.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и тази на
административнонаказващия орган по издаване на НП, следват от длъжностните им
качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените
заповеди - заповед № 513з-5070/21.07.2015 г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесният АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени в сроковете
по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в законоустановените ред и форма, и при спазване
изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на
осъщественото от М. поведение, реализирало състава на вмененото му нарушение, са
описани ясно и недвусмислено, като наред с това са посочени и времето и мястото на
извършването му.
Наличието на противоречие между АУАН и НП досежно часа на проверката, съгласно
изложеното в жалбата, действително се констатира /около 15:48 ч. съгласно АУАН и около
16:20 ч. съгласно НП/. Същевременно обаче съдебният състав прецени, че последното
разминаване, дължащо се на техническа грешка, не е от естество да доведе до отмяната на
НП на процесуално основание, доколкото разминаването е с по-малко от един
астрономически час, и предвид идентитета между останалите описани в АУАН и НП
обстоятелства, категорично става ясно, че двата акта касаят една и съща проверка,
извършена в следобедните часове на 25.04.2021 г., при която полицейските служители
констатирали извършеното от М. нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. При
това наличното противоречие относно часа на проверката по никакъв начин не води до
3
нарушаване правото на защита и правото на лицето да разбере за извършването на какво
административно нарушение е санкционирано, още повече предвид естеството и характера
на процесното нарушение, които не са свързани нито с конкретни особености на пътната
обстановка и астрономическото време, нито с други обективни фактори, които биха довели
до евентуално съществено изменение на фактическата обстановка.
Поради това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната
на НП.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
От приобщените по делото доказателства, в това число ангажирани от жалбоподателя,
се изясни, че процесният мотопед „***“ с рег. № *** бил регистриран на „***“ АД на
21.07.1992 г., като в актуалната информационната система АИС КАТ въпросната
регистрация не фигурира, тъй като регистрационната му табела не отговаря на българските
стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 или на Регламент ЕО № 2411/98 на Съвета от
03.11.1988 г. относно признаването във вътрешния трафик на Общността на отличителния
знак на държавата членка, в която са регистрирани моторни превозни средства и техните
ремаркета.
Обстоятелството, че мотопедът е бил служебно дерегистриран, освен от
доказателствената съвкупност, следва и по силата на закона, доколкото съгласно § 3, ал. 3 от
ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., от 01.06.2006 г. служебно се прекратява
регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не
отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Нормата е императивна и вменява съответно задължение на собствениците и
ползвателите на МПС, предвид което, управлявайки процесния мотопед на 25.04.2021 г. в
гр. София, по ул. „***“, с посока от ул. „***“ към бул. „***“, който по силата на
горецитираните разпоредби е бил служебно дерегистриран, жалбоподателят М. от обективна
страна е осъществил именно състава на нарушението, за което е привлечен към
административна отговорност - по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Противно на застъпеното в жалбата, съдът намира състава на нарушението за
осъществен и от субективна страна, доколкото М., като собственик на процесния мотопед,
считано от 04.11.1994 г., е следвало да положи дължимата грижа и да приведе регистрацията
на превозното средство в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба.
Незнанието на закона, на което се позовава жалбоподателят, в случая не е извинително и не
води до субективна несъставомерност на нарушението. Твърдението, че не е знаел, че
превозното средство е дерегистрирано, освен това противоречи и на правилата на
житейската логика, с оглед обстоятелството, че го е управлявал /съгласно показанията,
депозирани от съпругата му/ в продължение на повече от двадесет години след влизане в
сила на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., въвеждаща актуалните държавни стандарти
досежно регистрационните табели на моторните превозни средства.
Аргументът, че не е ясно дали процесният мотопед изобщо подлежи на регистрация,
също не може да бъде споделен, доколкото от доказателствата по делото категорично се
установява противното.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
4
надлежния ред. Предвиденото кумулативно наказание е наложено на жалбоподателя в
минимален размер - глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца, предвид което основания за изменение на наказателното
постановление в санкционната част не се констатират.
Що се отнася до доводите в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
съдът прецени, че в настоящия случай не следва да намери приложение, въпреки че
нарушението е извършено преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 189з ЗДвП.
Съображенията си съдебният състав извежда от значителната продължителност на периода,
в който М. е управлявал мотопеда /съгласно показанията на съпругата му/, без да положи
дължимата по закон грижа досежно регистрацията му, което не занижава, а напротив,
завишава обществената опасност на нарушението, независимо от вида и мощността на
процесното МПС.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
правилно - обосновано и законосъобразно, издадено при правилно приложение на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде
потвърдено. Основания за изменението или отмяната му не се констатираха. Депозираната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-028295/22.06.2022 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Т. А. М. за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5