Определение по дело №1155/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.197 и следващите от Административнопроцесуалния кодек /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.Х.Г. ***, против изричен отказ на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, обективиран в писмо изх..№1029-26-3846/11.10.2023г.

В жалбата се твърди, че административният орган отказал да разгледа подадено до него искане за издаване административен акт. Отказът бил мотивиран с това, че било налице предходно заявление, поради което липсвало основание за повторна преценка на правото на парично обезщетение за безработица. Този извод се счита за неправилен. Подаденото предходно заявление имало правно значение само по отношение на основателността на претендираното право, но не и по допустимостта на заявлението. Докато съществувал правен интерес органът бил длъжен да разгледа заявлението и да се произнесе по същество, без значение дали щял да го уважи или не. Претендира се отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката с указания за произнасяне по същество. В случай на претендиране на разноски от ответната страна се прави възражение за тяхната прекомерност.

Насрещната страна – Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково не изразява становище.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и тези на насрещната страна, и като съобрази относимата нормативна уредба, намира от фактическа и правна страна следното:

На 26.06.2023г. жалбоподателят Д.Г. е подал Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх.№915-0937/26.06.2023г., в което е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в Германия през периода от 01.06.2019г. до 31.05.2023г.

В Протокол вх.№1036-26-1817/05.07.2023г. е отразено заявено от Г. удостоверяване на допълнителни осигурителни периоди от Германия, а именно: от 14.05.2018г. до 31.01.2019г. и от 11.03.2019г. до 07.06.2019г.

Предвид образувано производство по удостоверяване на осигурителни периоди, доходи от осигурена заетост, причина за прекратяване на трудовото правоотношение по законодателството на Германия и удостоверяване на държавата на пребиваване, с Разпореждане №*************от 06.07.2023г. производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е било спряно.

Във връзка с подаденото заявление, на 05.07.2023г. от ТП на НОИ – Хасково е било изпратено запитване до компетентните германски власти за удостоверяване на осигурителни периоди, доходи, причина за прекратяване на трудовото правоотношение и държавата на пребиваване.

В СЕД U017 – осигурително досие, немската компетентна институция е удостоверила период на осигурена заетост на Г. в Германия от 03.06.2019г. до 31.05.2023г.

Видно от получен СЕД U001CB (според органа: Н006 – отговор на искане за информация за пребиваване), германската компетентна институция удостоверила, че пребиваването на Г. в Германия е било в периода от 14.05.2018г. до 31.05.2023г.

От представените по делото писмени справки от Община Димитровград – рег.индекс ОЗ-15-344#1/17.07.2023г., РУО – Хасково – №00-00-117/25.07.2023г. и ОДМВР – Хасково – УРИ-72000-13311/20.07.2023г., се установява, че децата на Д.Г. – А. Д.Г. и Х. Д.Г., не посещават детска ясла или детска градина и за последно са напуснали Република България на 06.08.2021г., а С. Т. С.-Г.е напускала страната неколкократно, като за последно е излязла от България на 14.08.2022г.

С Разпореждане № 261-00-2002-2 от 25.07.2023г. производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх.№ 261-00-2002/26.06.2023г. е било възобновено поради удостоверени осигурителни периоди, доходи от осигурена заетост, причина за прекратяване на трудовото правоотношение по законодателството на Германия и държавата на пребиваване.

С Разпореждане №261-00-2002-3/26.07.2023г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Д.Г.. В разпореждането е описана фактическата обстановка по случая и е прието, че съгласно разпоредбите на член 65, ал.5, във връзка с ал.2 от Регламент (ЕО) 883/2004, НОИ не е компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица, тъй като лицето не пребивавало на територията на Република България по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност. Описано е, че е установена заетост в Германия в периода от 14.05.2018г. до 31.05.2023г. и пребиваване в периода от 03.06.2019г. до 31.05.2023г.

Разпореждането е било получено на 27.07.2023г. лично от Д.Г. и няма данни същото да е било обжалвано.

На 06.10.2023г. Д.Г. отново подал Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, заведено в ТП на НОИ – Хасково под вх. №915-0937#1/06.10.2023г., в което посочил че е упражнявал трудова дейност в Германия през периода от 01.06.2019г. до 31.05.2023г.

С оспореното писмо изх.№1029-26-3846/11.10.2023г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково уведомил жалбоподателя, че няма основание за извършване на повторна преценка на правото на парично обезщетение за безработица, поради което върнал подаденото заявление. В писмото е посочено, че в ТП на НОИ – Хасково било получено заявление №915-0937-1/06.10.2023г., с което Д.Г. декларирал упражняване на трудова дейност в Германия до 31.05.2023г. След извършена справка в информационната система на НОИ се установило, че преди това – на 26.06.2023г., подал заявление №915 -0937/26.06.2023г., регистрирано в ТП на НОИ – Хасково с вх.№261-00-2002/26.06.2023г., в което също декларирал упражняване на трудова дейност в Германия до 31.05.2023г. включително. След представени от лицето документи служебно били установени осигурителните му периоди, доходи, причина за прекратяване на трудовото правоотношение и държавата по пребиваване. Извършена била и преценка на правото му на парично обезщетение за безработица и било издадено Разпореждане №261-00-2002-3/26.07.2023г. В акта е посочено, че предвид декларираното в двете заявления едно и също прекратяване на осигуряването, след работа в Германия, и липсата на настъпила промяна в обстоятелствата след подаване на първото заявление повторна преценка на претендираното право не следвало да се извършва. Писмото е било получено на 13.10.2023г. лично от Г..

Съгласно чл.197 от АПК, изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му. Предвид, че с проценият административен акт се прегражда развитието на административно производство по подаденото второ заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, настоящият съдебен състав намира, че същият подлежи на съдебен контрол по реда на чл.197 и следващите от АПК.

С оглед предвидения в последно цитираната норма срок и датата на подаване на жалбата, оспорването се явява своевременно направено, от лице с правен интерес и срещу акт, които подлежи на съдебен контрол. Разгледано по същество същото е основателно.

Писмото представлява валиден административен акт, обективиран в писмена форма, подписан от издателя си и е постановен от компетентен административен орган във връзка с подадено до него заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Предвид правомощието на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково по чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ от КСО, по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверката за допустимост на административното производство на всички основания, посочени в цитираната разпоредба. Въпреки вида на процесния акт, като се има предвид съдържанието му, то следва да се направи извода, че такава преценка в случая е била направена, като на практика се отказва произнасянето по реда на чл.117 от КСО по подаденото от жалбоподателя заявление.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Хасково не споделя изводите на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, въз основа на които е отказано да се разгледа процесното заявление.

В случая е налице ново заявление, сезиращо компетентния орган, който следва да издаде разпореждане със съдържащо се в него произнасяне по същество, независимо от това дали претендираното от лицето материално право действително съществува или не.

Следва да се обърне внимание, че обстоятелствата, въз основа на който се претендира обезщетение по процесното заявление се отличават от тези посочени в подаденото на 26.06.2023г. заявление от жалбоподателят. Различни са декларираните от жалбоподателя работодатели на упражняваната трудова дейност, както и различни са периодите на заетост установени при предходно протеклото пред органа производство и тези посочени в новото заявление.

Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че в процесното заявление са декларирани обстоятелства, които не са били предмет на обсъждане и изясняване в производството по издаване на Разпореждане №**************/26.07.2023г. от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково по предходно подаденото от жалбоподателя заявление.

При тези обстоятелства административният орган е следвало да се произнесе по същество по подаденото от Д.Г. ново заявление. Съществуват нови обстоятелства, изискващи произнасяне на компетентния административен орган. В този смисъл следва да се приеме, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на парично обезщетение за безработица, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК за ново упражняване на правото на жалбоподателя да сезира административния орган с искане за отпускане на обезщетение за безработица.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за разглеждане на Заявление вх.№915-0937#1/06.10.2023г. по същество.

Водим от изложеното и на основание чл.200, ал.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ писмо изх.№1029-26-3846/11.10.2023г. издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково за произнасяне по същество по подаденото от Д.Г. Заявление вх.№915-0937#1/06.10.2023г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: