№ 225
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500409 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 644 от 30.06.2022 г. по гр.д. № 84/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, поправено с решение № 870 от 07.09.2022 г., е осъдено
“Дженерали застраховане” АД да заплати на Е. И. С., И. А. Г. и Д. А. Г., в
качеството им на наследници на починалата в хода на производството ищца
Н. С. Г.а, както следва: (1) сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от Н. Г.а неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на
сина А. И.ов Г., причинена при ПТП на **** от водача на Г.П.П., който
управлявал автомобил със сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” с ответното дружество; (2) сумата 4777,78 лв. – лихва за забава
върху изплатеното обезщетение в размер на 50 000 лв. за времето от
07.02.2021 г. до 16.01.2022 г.; (3) сумата 961,11 лв. – лихва за забава върху
главницата от 10 000 лв. за периода от 07.02.2021 г. до 18.01.2022 г. и (4)
законната лихва върху главницата от 10 000 лв. от датата на подаване на
исковата молба 19.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърлени са претенциите за обезщетение за неимуществени вреди
над размера от 10 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв, както и за
лихва за забава от датата на увреждането и над присъдения общ размер от
5738,89 лв до претендирания размер от 21 013,99 лв.
Решението е постановено при участието на ЗАД “Булстрад Виена
иншурънс груп”, като трето лице-помагач.
Въззивниците-ищци Е. И. С., И. А. Г. и Д. А. Г. , в качеството им на
1
наследници на починалата в хода на производството ищца Н. С. Г.а, са
останали недоволни от решението в частта, с която е отхвърлен искът за
обезщетение за неимуществени вреди и са го обжалвали с въззивна жалба.
Въззивниците-ищци поддържат, че приетият от първоинстанционния
съд за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е
занижен. Излагат се подробно аргументите на страната за това, че при
констатираните по делото факти за отношенията между ищцата Н. Г.а и
починалия син, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да се определи
различен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Не ставало ясно
дали съдът е уважил частично иска за обезщетение за неимуществени вреди
или го е уважил изцяло с оглед извършеното преди завеждане на делото
плащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. от застрахователя.
Изразява се недоволство от приетото за основателно възражение на
застрахователя за съпричиняване в размер на 50 % и намаляването на
обезщетението. В тази част решението било неправилно и незаконосъобразно.
Фактът, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен кола, не бил
достатъчен за извод, че е налице принос на пострадалия по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. В случая не били доказани конкретни действия или бездействия на
пострадалия, без които вредите не биха настъпили.
Отправя се искане за отмяна на решението на Окръжен съд – Бургас в
отхвърлителната част и уважаване на иска изцяло.
Въззиваемият по жалбата на ищеца ответник “Дженерали
застраховане” АД е представил отговор и въззивна насрещна жалба.
Оспорил е въззивната жалба на ищците и конкретните им оплаквания.
От своя страна въззивникът-ответник е изразил недоволство от тази
част на решението, с която е осъден да заплати на ищците допълнително
сумата 10 000 лв. заедно с лихва за забава, както и лихва за забава върху
доброволно изплатеното обезщетение в размер на 50 000 лв.
Съдът приел за справедлив общ размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 120 000 лв., който размер бил завишен с оглед
конкретните обстоятелства.
Необосновано съдът приел, че липсва съизвършителство от страна на
водача на лекия автомобил Лада Нива, който на автомагистрала се е движил с
ниска скорост от около 50 км/ч, с което е създал опасност за другите
участници в движението
Неправилно съдът присъдил на ищците мораторни лихви върху
платеното обезщетение в размер на 50 000 лв. и върху допълнително
присъденото обезщетение в размер на 10 000 лв. Застрахователят нямал вина
за забавата, тъй като към датата на изтичане на тримесечения срок за
произнасяне по застрахователната претенция увреденото лице не било
представило доказателства, обосноваващи тази претенция.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и за
2
отхвърляне на предявените искове изцяло.
Третото лице-помагач “Булстрад Виена иншурънс груп” е
представило писмено становище (“отговор на въззивна жалба”). Сочи се, че
обжалваното решение е правилно в частта, с която се приема, че няма
съизвършителство. Установяването на такова съизвършителство
представлявало установяване на престъпно обстоятелство, което не било
допустимо поради липса на предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК и поради
липса на предявен обратен иск против третото лице.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба на ищците и насрещната въззивна жалба на
ответника-застраховател са подадени в определения от закона срок, от
легитимирани да обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
с определение от 09.11.2022 г. са допуснати за разглеждане по същество.
Съдът е приел, че ищците обжалват решението само в частта, с която е
отхвърлена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди над размера
от 10 000 лв. до размера от 120 000 лв. заедно със законната лихва, тъй като в
жалбата липсват оплаквания против решението в останалите му
отхвърлителни части и не са направени искания за отмяна на решението в
останалите му отхвърлителни части.
Съдът е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди заедно
със законна лихва. Исковете са предявени от Н. С. Г.а, която изложила
твърдения, че при ПТП на ****, предизвикано от водача на МПС Г.П.П.,
който е управлявал автомобил Ауди А3 с рег. № ****, за който е била
сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, е
предизвикана смъртта на сина А. И.ов Г., който пътувал в автомобил Лада
Нива с рег. № ****. В резултат на деянието на П., което било признато за
престъпление с присъда от наказателния съд, ищцата претърпяла душевни
болки и страдания, за които застрахователят дължал обезщетение. Ищцата
отправила до застрахователя искане за обезщетение, като по образуваната
щета било изплатено обезщетение в размер на 50 000 лв. Този размер не бил
достатъчен за репариране на вредите, поради което ищцата поискала
осъждане на ответника-застраховател да заплати допълнително
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. заедно с лихва
за забава върху общия размер на обезщетението от 170 000 лв.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.
Възразил, че е изпълнил задължението си по задължителната застраховка
“гражданска отговорност” с изплащането на обезщетение в размер на 50 000
лв., при определянето на което били съобразени вредите, причинени на
ищцата и съпричиняването от загиналия в размер на 50 %. Възразил наред с
3
това, че вина за произшествието носи и водачът на автомобил Лада Нива,
който се е движил по магистрала със скорост малко над 50 км/ч, с която е бил
реална опасност за другите движещи се по пътя с разрешена скорост
автомобили. Изплатеното обезщетение в размер на 50 000 лв. репарирало
изцяло вредите на ищцата. Обезщетението следвало да се намали, тъй като
загиналият допринесъл за настъпването на вредите, пътувайка в автомобила
без поставен предпазен колан. Възразил, че претендираният размер от 120 000
лв. над изплатената сума от 50 000 лв. е завишен.
Третото лице-помагач ЗЕАД “Булстрад Виена иншурънс груп” изразило
становище, че в рамките на това производство е неподустимо установяването
на съизвършителство при липса на предявен обратен иск, а хипотетичното
разпределение на отговорносттта между застрахователите следвало да стане в
отделен процес.
В хода на първоинстанционното производство ищцата починала и като
ищци били конституирани законните наследници Е. И. С., И. А. Г. и Д. А.
Г..
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищеца се дължи допълнително
обезщетение в размер на 10 000 лв. и уважил иска до този размер заедно със
законната лихва за забава върху изплатеното обезщетение от 50 000 лв. за
времето от 07.02.2021 г. до 16.01.2022 г. и законната лихва за забава върху
допълнителното обезщетение в размер на 10 000 лв., считано от 07.02.2021 г.
до окончателното изплащане.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части -
допустимо.
По съществото то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В
допълнение и по повод конкретните оплаквания в жалбите:
Прекият иск против застрахователя за обезщетение за неимуществени
вреди се основава на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на задължения и
основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява сложен юридически факт (фактически състав), който
кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3)
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. С договора за
задължителна застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите”
застрахователят-ответник се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в
договора сума отговорността на застрахования водач за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
С присъда по нохд № 1208/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, изменена
само по отношение размера на наложеното наказание с решение по внохд №
4
60/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, оставено в сила с решение от
19.10.2022 г. по к.н.д. № 568/2022 г. на ВКС, е признат Г.П.П. за виновен в
това, че около 21 часа на **** на автомагистрала Тракия при управление на
л.а. Ауди А3 с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта
на А. И.ов Г.. Влязлата в сила присъда на осн. чл. 300 ГПК е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Във въззивното производство не се поддържа спор относно
извършеното от водача на автомобил Ауди и неговата противоправност,
относно вината на водача, нанесените на починалата ищца вреди от смъртта
на сина и връзката им с катастрофата, както и относно правото на
наследниците на увредената да получат обезщетението за неимуществени
вреди. С оглед конкретните оплаквания на въззивниците във въззивните
жалби спорни по делото остават само въпросите за размера на обезщетението
и намаляването му поради принос от страна на пострадалия на осн. чл. 51, ал.
2 ЗЗД.
Възражението на застрахователя, че отговорността за вредите от
катастрофата следва да се раздели между двамата застрахователи съобразно с
приноса на всеки от двамата водачи, тъй като освен водачът на л.а Ауди Г. П.
вина за произшествието носи и водачът на л.а. Лада Нива, в който е пътувал
починалият, чиято гражданска отговорност била застрахована по договор с
третото лице-помагач, не може да доведе до редуциране на отговорността на
застрахователя-ответник в този процес. Съгласно чл. 53 ЗЗД в случай на
увреждане, причинено от няколко деликвенти, те отговарят солидарно.
Застрахователят по застраховка ГО, сключена с един от деликвентите,
отговаря спрямо увредения за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса на застрахования. (Решение
№ 121 от 18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на ВКС, Първо ТО) При липса на
предявен в този процес пряк иск срещу друг извършител или неговия
застраховател, респ. обратен иск против третото лице-помагач, отношенията
между застрахователите ще подлежат на уреждане по правилата на чл. 127
ЗЗД в отделен процес.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от майката на починалия при
катастрофата душевни болки и страдания, съдът съобрази, че загубата на дете
е възможно най-тежко преживяване за всеки родител и води по подразбиране
5
до опустошителна мъка, отчаяние и безмерна скръб. В конкретния случай от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че между майка и син са
съществували топли отношения. Покойният син е бил постоянна опора на
възрастната си майка, която е разчитала на него за всичко. След смъртта му тя
е била съсипана от мъка. Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на
застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2020
г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата е
справедлива и достатъчна сума в размер на 120 000 лв.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да се намали, когато
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Възражението в този
смисъл, повдигнато от ответника, е основателно. Няма спор между страните,
че пострадалият е пътувало на предната дясна седалка в лекия автомобил
Лада Нива без поставен предпазен колан с какъвто автомобилът е оборудван.
Установено е чрез САТЕ, че този автомобил се е движил в дясната лента за
движение по автомагистрала Тракия със скорост от около 51 км/ч, когато е
бил застигнат и блъснат в задната лява част от движещ се попътно лек
автомобил Ауди А3, управляван от деликвента П., със скорост от около 122
км/ч. Вследствие на удара автомобилът Лада Нива е извършил сложно
пространствено движение, завъртял се е, ударил се е в мантинелата вдясно,
приплъзнал се е по нея, отблъснал се е, завъртял се е и е спрял, обърнат в
обратна посока. Ударът на дясната странична част на автомобила в
мантинелата и завъртането му са довели до изхвърляне тялото на пътника Г.
през прозореца на дясната врата извън автомобила. Според заключението на
в.л. д-р С. и обясненията му в с.з., ако тялото на Г. не е излязло през
прозореца извън автомобила, не би се стигнало до фатален край и той не би
получил тези тежки увреждания. Поставеният предпазен колан би задържал
тялото му към седалката на автомобила, би намалил уврежданията от удари
вътре в купето на автомобила и би предотвратило увреждания вследствие
падане и плъзгане по асфалта. Оттук може да се направи логичното
заключение, че ако тялото на Г. е било обезопасено срещу изпадане от
автомобила чрез колан, той не би получил конкретните травми и не би се
стигнало до фаталния край. Може да се спекулира по въпроса дали той не би
получил други, различни увреждания, ако беше останал вътре в купето на
автомобила, но до обоснован конкретен отговор на този въпрос не може да се
стигне. Поведението на пострадалия обективно е допринесло за вредоносния
резултат и то в значителна степен. Ето защо съдът приема, че обезщетението,
дължимо на майката, респ. на нейните правоприемници, следва да се намали
на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 50 %, т.е. от 120 000 лв. на 60 000 лв.
Претенцията по чл. 432 КЗ следователно е основателна до размер от 10
000 лв., тъй като при дължимо обезщетение в размер на 60 000 лв.
застрахователят е платил доброволно на увредената майка на починалия
сумата 50 000 лв. Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба в крайна
сметка са неоснователни. Първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
6
И двете страни претендират разноски. В полза на ищците следва да се
присъдят разноски за въззивното производство в размер на 792 лв. –
адвокатско възнаграждение за успешна защита срещу насрещната въззивна
жалба с интерес 10 000 лв. Възражението на застрахователя за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то е под
минимума по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 на ВАдвС в редакцията след ДВ,
бр. 88 от 04.11.2022 г. (9050 лв. при интерес 120 000 лв.) В полза на ответника
следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 150
лв. – юрисконсултско възнаграждение за успешна защита срещу въззивната
жалба на ищците с интерес 110 000 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 644 от 30.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 84/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника – ЗЕАД “Булстрад Виена иншурънс груп”, ЕИК ****.
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане” АД , ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1504, бул. Княз Ал. Дондуков № 68, да
заплати на Д. А. Г., ЕГН **********, от гр. Айтос, ул. ****, И. А. Г., ЕГН
**********, от гр. Айтос, ул. ****4, и Е. И. С., ЕГН **********, от гр.
Бойчиновци, област М., ул. **** сумата 792 лв. – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Д. А. Г. , ЕГН **********, от гр. Айтос, ул. ****, И. А. Г. ,
ЕГН **********, от гр. Айтос, ул. ****4, и Е. И. С., ЕГН **********, от гр.
Бойчиновци, област М., ул. ****, ап. да заплатят на “Дженерали
застраховане” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1504, бул. Княз Ал. Дондуков № 68, сумата 150 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7