№ 6521
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20231100503930 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. М. Л. срещу решението от
01.09.2022 г., поправено с решения от 23.09.2022 г. и 12.02.2023 г., по гр.д. №
54933/2021 г. на Софийския районен съд, 139 състав, в частите относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на децата К.М.М.
М.а и В.М. М., а при условията на евентуалност – в частите относно режима
на лични отношения на въззивника с децата К.М.М. М.а и В.М. М. и
началната дата на присъдените на децата К.М.М. М.а и В.М. М. месечни
издръжки.
В откритото съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на
23.11.2023 г., въззивникът е оттеглил въззивната си жалба в частите относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на децата К.М.М.
М.а и В.М. М., и е постигнал спогодба с въззиваемата страна К. И. К. относно
режима на личните си отношения с децата К.М. и В.. Въззивният съд е
одобрил постигнатата между страните спогодба, обезсилил е
първоинстанционното решение в частта относно режима на лични
1
отношения на въззивника с децата К.М. и В. и е прекратил
производството по делото в частите, в които решението на районния съд е
било обжалвано относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на децата К.М. и В., както и относно режима на лични
отношения на въззивника с децата К.М. и В.. Производството по
делото е продължило по въззивната жалба на М. М. Л. срещу решението
относно началната дата на присъдените месечни издръжки.
В жалбата си въззивникът твърди, че решението в обжалваната част
относно началната дата на присъдените на децата месечни издръжки е
неправилно, тъй като е предоставял ежемесечно средства за децата си. Моли
да се отмени решението в тази част и да се постанови друго, с което да се
отхвърлят исковете на въззиваемата страна за месечни издръжки на децата за
периода след 29.11.2021 г. (началната дата, от която са присъдени
издръжките).
Въззиваемата страна К. И. К. оспорва изложеното в жалбата и моли
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба, с която се обжалва първоинстанционното решение в
частта относно началната дата на присъдените на децата месечни издръжки, е
допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
С решението от 01.09.2022 г., поправено с решения от 23.09.2022 г. и
12.02.2023 г., по гр.д. № 54933/2021 г. Софийският районен съд, 139 състав, се
е произнесъл по въпросите по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а СК, в т.ч. е осъдил
М. М. Л. да заплаща на детето си К.М.М. М.а месечна издръжка в размер на
310 лева, а на детето си В.М. М. – месечна издръжка в размер на 280 лева,
двете издръжки считано от 29.11.2021 г. (датата на предявяването на исковете
за издръжка от майката К. И. К.) до настъпване на основания за прекратяване
или изменяване на издръжките, ведно със законната лихва за забава.
Първостепенният съд е допуснал предварително изпълнение на решението си
в частта за присъдените издръжки, а въззиваемата страна се е снабдила с
2
изпълнителен лист за тези издръжки.
И двете страни са заявили пред въззивния съд, че от датата на
постановяване на обжалваното решение – 01.09.2022 г., бащата заплаща
ежемесечно издръжка общо за двете деца в размер на 590 лева.
По делото обаче не са ангажирани доказателства, че въззивникът е
заплатил, респ. че е заплатил в пълен размер, процесните издръжки от общо
590 лева за периода от 29.11.2021 г. до 31.08.2022 г. От събраните от
районния съд данни и доказателства – отразеното в социалния доклад на
ДСП-Връбница от 15.03.2022 г. изявление на въззиваемата страна,
споделеното по реда на чл. 59, ал. 6 СК от Е. К. и И.К. (баба и дядо на децата
по майчина линия) и извлечение (л. 211 от делото на СРС), може да се
направи извод, че въззивникът е заплащал на децата си К.М. и В. издръжка
общо в размер на 400 лева месечно за периода от месец ноември 2021 г. до
месец март 2022 г., а не в пълните присъдени размери от 310 лева и 280 лева
(общо 590 лева). Бащата вероятно е продължил да заплаща издръжки на
децата си и след месец март 2022 г. до датата на обжалваното решение, както
е заявил при изслушването му от въззивния съд, но доказателства за това не
са представени. При това положение настоящият съд не може да промени
началната дата на присъдените от първостепенния съд месечни издръжки и да
постанови те да се дължат от друга, по-късна дата. След като
първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на
решението си за присъдените издръжки и въззиваемата страна разполага с
изпълнителен лист за тях, в изпълнителното производство съдебният
изпълнител следва да установи какви части от издръжките и за кои месеци са
платени, при което няма да събира от въззивника съответните заплатени от
него издръжки (арг. от чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК).
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната
му част относно началната дата на присъдените месечни издръжки, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
Въпреки изхода на делото, на въззиваемата страна не се дължат
разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата – в представения
договор за правна защита и съдействие не е вписан начинът на плащане на
адвокатското възнаграждение в размер на 700 лева (така т. 1 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
3
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 01.09.2022 г., поправено с решения от
23.09.2022 г. и 12.02.2023 г., на Софийския районен съд, 139 състав, по гр.д.
№ 54933/2021 г. в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. И. К. за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4