РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Лом, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ,
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова, като разгледа
докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20221620100053
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявени от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД, с адрес на седалище и адрес на управление в гр. ****, регистрирано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, депозирани
чрез юрисконсулт С. Т. с адрес за получаване на съдебни книжа – гр. ****,
против Н. В. Т., с ЕГН: ********** , адрес: ****, обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца в общ размер на 251,68 лв. - дължими суми, за
потребена, но незаплатена електрическа енергия при установено неточно
измерване на потреблението, като от претендираната парична сума, 194,22 лв.
представляват главница, а 57,46 лв. представляват мораторна лихва, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по ч. гр. д. №
1517/2021 г. по описа на PC – Лом, по което е постановена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 374 от 21.07.2021 г. Претендират се
разноските, направени в заповедното производство, разноските, направени в
настоящото производство, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от
1
ответника и назначения му особен представител.
В съдебно заседание, проведено на 18.08.2022 г., ищецът редовно
призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от юрк. Т., с
която иска делото да се гледа в отсъствието на представител на ищцовата
страна. Наред с това се поддържа предявената искова молба.
В съдебно заседание проведено на 18.08.2022 г., особеният представител
на ответника – адв. П. Г. - намира иска за недоказан и моли да бъде оставен
без уважение.
По делото са представени следните писмени доказателства:
Пълномощно; Уведомително писмо; Фактура; Констативни протоколи;
Предложение за корекция на сметка; Обратна разписка; Лицензии; Решения
на ДКЕВР; Сертификат от в. Телеграф, удостоверяващ публикуването на ОУ;
Общи условия за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД; Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните
мрежи на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД.
Приложено е ч. гр. д. № 1517/2021 г. по описа на РС – Лом, по което е
издадената Заповед № 374 от 21.07.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото е допусната, назначена, изготвена и приета съдебно-
електротехническа експертиза.
След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така
и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По ч. гр. д. 1517/2021 г. на РС - Лом е издадена, на осн. чл. 410 от ГПК,
Заповед № 374/21.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение, в полза на
заявителя – настоящ ищец, против ответника Н. В. Т., за сумата от общо
251,68 лв. (двеста петдесет и един лв. и 68 ст.), от които сумата в размер
194,22 лв. (сто деветдесет и четири лв. и 22 ст.), представляваща неплатена
сума по фактура: № *********/18.06.2018 г. за периода 21.05.2018 г. -
12.06.2018 г., лихва за периода 03.07.2018 г. - 09.07.2021 г. в размер на 57,46
лв. (петдесет и седем лв. и 46 ст.), ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 92,00 лв. (деветдесет и два лв. и 00 ст.) - разноски по делото,
представляваща платена държавна такса – 25,00 лв. (двадесет и пет лв. и 00
ст.) и адвокатско възнаграждение в размер на 67,00 лв. (шестдесет и седем
лв.).
Издадената заповед по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 от ГПК и съдът, с Разпореждане от 24.11.2021 г., е указал на заявителя
правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Съобщението е получено от заявителя - ищец в настоящото
производство на 07.12.2021 г.
2
Искът на Заявителя, основан на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК, е
подаден в указания срок /видно от вх. печат/.
Установява се, че „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД
(понастоящем „Електрохолд продажби“ АД) е дружество, притежаващо
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-
11/29.11.2006 г. и Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-
135-07/13.08.2004 г., издадени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране /ДКЕВР/. Не се спори, че ищецът се намира в облигационни
правоотношения с ответника.
Не се спори по делото, че, на 12.06.2018 г., служители на отдел
„Нетехнически загуби” към „ЧЕЗ Разпределение България” АД /ЧЕЗРБ/ са
извършили техническа проверка на имот с адрес: ****, ****. Потребителят е
потърсен преди проверката, но не е открит. Така, КП № 3023224 от 12.06.2018
г. е съставен в присъствието на двама независими свидетели - представители
на Федерация на потребителите. Преди проверката е потърсен контакт с
органите на полицията, които са се отзовали на сигнала, подаден на телефон
„112“ и са изпратили свой представител, който е присъствал на проверката и е
подписал КП № 3023224 от 12.06.2018 г.
Проверяващите са установили, че „При извършване на проверка на
електромер с фабричен номер 50951369 се установи, че липсва пломба на
щита на таблото. Потребителят е с преустановено ел. захранване от
електромер. След оглед на проводниците в таблото се установи, че е
извършена промяна на схемата за свързване, състояща се в присъединяване
2
на проводник тип ПВА 1-6 mm към един от фазовите проводници,
захранващи апартаментното табло линия. В другия си край проводникът е
присъединен към едно от фазовите жила от изходящата към потребителя
линия. Консумираната по този начин електрическа енергия не се измерва от
средство за търговско измерване и, съответно, не се заплаща от потребителя“.
С оглед направените констатации служителите на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД са възстановили нормалната схема на свързване на
електромера.
Установява се, че обектът е проверяван за период до 90 дни назад преди
посочената проверка - на 21.05.2018 г., което обстоятелство е взето предвид
при изготвянето на предложение за корекция на сметка на потребителя.
Проверката, обективирана в КП № 3023224/12.06.2018 г., установява по
категоричен и безпристрастен начин извършването промяна схемата на
свързване на СТИ и факта, че същият не е отчитал изцяло потребяваната ел.
енергия.
Въз основа на констативен протокол КП № 3023224/12.06.2018 г., и на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и ПИКЕЕ, е направена корекция на
количествата електрическа енергия на клиента. Преизчислена е сметката за
доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по ПАРТИДА
/БИЗНЕС ПАРТНЬОР/ № ****, Договорна сметка: **** и аб. № ********** -
с адрес на потребление: гр. ****, ****, от 21.05.2018 г. до датата на
извършената проверка от служителите от отдел „Нетехнически загуби” на
3
12.06.2018 г.
Количеството потребена ел. енергия е доначислена по реда на чл. 48, ал.
1 от ПИКЕЕ. Извършеното преизчисление е в размер на 1058 kWh.
Преизчислената сметка е получена като количеството изразходвана, но
незаплатена електрическа енергия за денонощие, е умножено по броя на
дните за периода. В резултат е издадено предложение за корекция на сметка,
съгласно което е изчислено потреблението (извършена е корекцията) на база
извършеното измерване. Потребителят е уведомен по надлежния ред за
извършената проверка с писмо изх. № NTZ98945/13.06.2018 г., получено на
21.06.2018 г. Издадена е фактура № **********/18.06.2018 г. на стойност
194,22 лв.
Видно от служебно изготвените по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. и
приложени по исковото и заповедното производство справки за постоянен и
настоящ адрес, отв. Н. В. Т., с ЕГН: ********** е с регистриран постоянен и
настоящ адрес: гр. ****, **** от 19.09.2012 г.
По ч. гр. д. 1517/2021 г. на РС - Лом е издадена, на осн. чл. 410 от ГПК,
Заповед № 374/21.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение в полза на
заявителя – настоящ ищец, против ответника Н. В. Т., за сумата от общо
251,68 лв. (двеста петдесет и един лв.и 68 ст.), от които сумата в размер
194,22 лв. (сто деветдесет и четири лв. и 22 ст.), представляваща неплатена
сума по фактура: № *********/18.06.2018 г. за периода 21.05.2018 -
12.06.2018 г., лихва за периода 03.07.2018 г. - 09.07.2021г. в размер на 57,46
лв. (петдесет и седем лв. и 46 ст.), ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 92,00 лв. (деветдесет и два лв. и 00 ст.) - разноски по делото,
представляваща платена държавна такса – 25,00 лв. (двадесет и пет лв. и 00
ст.) и адвокатско възнаграждение в размер на 67,00 лв. (шестдесет и седем
лв.).
От изготвената съдебно-електротехническа експертиза, която съдът
изцяло възприема, се установява, че, констатациите в К. Пр. №
3023224/12.06.2018 г. на ЧЕЗРБ водят до извода, че част от консумираната ел.
енергия от потребителя не се отчита от СТИ ф. № 50351369, че е осъществена
промяна в схемата на свързване спрямо ел. схемата на електромера на
потребителя е чрез включен монтажно-електрически проводник в паралел на
проводниците „вход-изход“ на СТИ. Също така се установява, че дължимите
суми при установено неправомерно въздействие върху СТИ, респективно
върху ел. схема по реда на ПИКЕЕ, приети от КЕВР по т. 3 от Протокол 147
от 2013 г., са изчислени по формулата: „ половината от пропускателната
способност на съоръженията /кабели, проводници/, свързващи
инсталацията на клиента към разпределителната мрежа на доставчика,
при 8 часа ежедневно натоварване за период до 90 дни за битов
потребител“, като абонатът е проверен преди 23 календарни дни. При
извършената корекция са спазени правилата по реда на чл. 48, ал. 1 т. 1, буква
„Б“ на ПИКЕЕ. Установено е, че, при изготвянето на корекцията на сметка на
потребителя, са спазени действащите цени за процесния период 21.05.2018 г.
- 12.06.2018 г. на ел. енергия определени, с Решение № Ц-19/01.07.2017 г. на
4
КЕВР, а размерът на дължимата лихва за забава, изчислен върху начислената
сума от 194,22 лв. по фактура **********/18.06.2018 г. за периода 03.07.2018
г. - 09.07.2021 г., възлиза на 57,46 лв. Процесната фактура е осчетоводена в
счетоводството на ЧЕЗЕБ и включена в дневниците за продажба.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По ч. гр. д. 1517/2021 г. на РС - Лом е издадена, на осн. чл. 410 от ГПК,
Заповед № 374/21.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение в полза на
заявителя – настоящ ищец, против ответника Н. В. Т., за сумата от общо
251,68 лв. (двеста петдесет и един лв.и 68 ст.), от които сумата в размер
194,22 лв. (сто деветдесет и четири лв. и 22 ст.), представляваща неплатена
сума по фактура: № *********/18.06.2018 г. за периода 21.05.2018 г. -
12.06.2018 г., лихва за периода 03.07.2018 г. - 09.07.2021 г. в размер на 57,46
лв. (петдесет и седем лв. и 46ст.), ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 92,00 лв. (деветдесет и два лв. и 00 ст.) - разноски по делото,
представляваща платена държавна такса – 25,00 лв. (двадесет и пет лв. и 00
ст.) и адвокатско възнаграждение в размер на 67,00 лв. (шестдесет и седем
лв.).
Издадената заповед по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 от ГПК и съдът, с Разпореждане от 24.11.2021 г., е указал на заявителя
правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото
производство, на 07.12.2021 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК е
подаден в указания срок /видно от вх. печат/ и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да
установи основанието и размера на претенцията си. Ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, в т. ч. наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните;
изпълнение на задълженията си за доставка на ел. енергия; неизмерването,
респ. непълно или неточно измерване, на ел. енергия; размерът и
изискуемостта на вземането.
В тежест на ответника е, при условията на пълно и главно доказване,
да докаже липсата на претендираното вземане от ищеца. Също така носи
тежестта на доказване по отношение на правопрекратяващите,
правопогасяващите и правоунищожаващите си възражения.
С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението,
5
заедно с обезщетение за забавата, или да иска обезщетение за неизпълнение.
С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и
уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.
Правният интерес от завеждането на установителен иск вместо
осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от
наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това
безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е
издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч. г. д.
№ 1517/2021 г. на Районен съд - гр. Лом.
Не се спори, че страните се намират в облигационно правоотношение.
Не е спорно между страните, че ответникът Н. В. Т. е абонат на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, (понастоящем „Електрохолд
Продажби“ АД), за обект на потребление в гр. ****, ****, с абонатен №
********** и клиентски № ****. Претендираната сума за главница е
формирана в резултат на служебно начислени 1058 кВтч ел. енергия,
корекция на сметка на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ.
Корекцията на потреблението в обекта на ответника е направена въз
основа на констативен протокол № 3023224/12.06.2018 г. на ЧЕЗРБ, съставен
съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия. ПИКЕЕ са били приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.). Към датата на
извършване на проверката (12.06.2018 г.) и корекцията по-голямата част от
тях са били отменени, с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), всички останали норми на
ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на
обнародване на съдебното решение, т. е. от 14.02.2017 г. Нормата на чл. 48 от
ПИКЕЕ обаче е запазила своето правно действие в периода, в който е
установено заобикалянето на СТЕ и именно тя е основанието за направената
на 12.06.2018 г. корекция на потреблението на абоната и настоящ ответник.
Видно от заключението на назначената по делото експертиза, количеството
ел. енергия, определено в справката за корекция, може да бъде доставено до
обекта, аритметично точни са математическите изчисления по извършената
корекционна процедура, съгласно методиката на ПИКЕЕ.
По своята същност корекционната процедура има обезщетителен
характер и се прилага при неизмерено от СТИ количество ел. енергия,
същевременно консумирана от абоната, за срок не повече от 90 дни. В
настоящия случай от доказателствата е категорично ясно, че обектът на
потребление е бил с прекъснато ел. захранване, поради задължения на
абоната, и е налице присъединяване към електропреносната мрежа
посредством мостов кабел, без СТИ да отчита потреблението, поради начина
на свързване. Независимо от отмяната на част от разпоредбите на ПИКЕЕ,
когато се установи, че в обекта се потребява ел. енергия, която не се отчита
правилно през средството за техническо измерване, се стига до нарушаване на
6
принципа на чл. 183 от ЗЗД. Между страните по същество има сключен
договор за покупко-продажба на ел. енергия при общи условия. Когато
продавачът е доставил такава, но по вина на купувача или по обективни
причина количеството продадена стока не е установена чрез средството за
техническо измерване, се стига до нарушаване на баланса в договорните
отношения и този баланс трябва да се възстанови. Именно това е целта на
корекционната процедура. Без значение е, че правилата по установяване
липсата на коректно отчитане от СТИ са отменени. По делото се събраха
достатъчно доказателства, че е имало потребление на ел. енергия, която не е
била отчитана от електромера. Чл. 48 от ПИКЕЕ урежда именно начина на
изчисляване на ел. енергия в такива случаи. Изчисленията са математически
коректни. В този смисъл е и Решение № 124/18.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 2991/2018 г., III г.о., ВКС.
Тук следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от
ПИКЕЕ също са отменени с решение на ВАС, в.з.с. на 08.11.2018 г. Това
обаче е станало след възникване на задължението, което е предмет на
настоящия съдебен спор, а решенията, с които ВАС отменя административни
актове или подзаконов нормативен акт, имат действие само занапред – нямат
обратна сила.
С оглед всичко гореизложено претенцията за главница на ищеца се
явява основателна и, като такава, следва да бъде уважена. Предвид
основателността на главния иск се установява и основателността на
акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от падежа
по фактурата – от 03.07.2018 г. до 09.07.2021 г. в размер на 57,46 лева.
По разноските:
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с
правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК, следва да се произнесе и
по дължимостта на разноските и по заповедното производство. Нещо повече,
видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС, съдът се произнася с
осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по
отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (пети абзац от
мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Настоящият съдебен състав счита, че следва да осъди ответника да
заплати направените от ищеца разноски по делото, както в заповедното
производство, така и в исковото такова. В заповедното производство ищецът
е направил разноски в размер на 92 лв., от които 25 лв. за платена държавна
такса и 67 лв. за адвокатско възнаграждение. В исковото производство са
направени разноски в размер на 675 лв., от които 75 лв. за платена държавна
такса, 300 лв. за адвокатско възнаграждение за назначен особен представител
на ответната страна и 300 лв. депозит за СЕТЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково
7
производство и в размер на 300 лева. Юрисконсултското възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната
страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. С
оглед на материалния интерес по делото - общо 249,68 лева, както и предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в
размер на 150 лева. Освен това юрисконсултското възнаграждение в
съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. Т., с ЕГН: ********** , с
адрес: ****, ****, дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:
****, гр. ****, ****, главница в размер на 194,22 лева, представляваща
задължение по фактура № **********/18.06.2018 г. за периода 21.05.2018 г.
до 12.06.2018 г., издадена по повод на извършена проверка, обективирана в
КП № 3023224 от 12.06.2018 г., както и сума в размер на 57,46 лева лихва
върху главницата за периода 03.07.2018 г. - 09.07.2021 г., както и законната
лихва за забава върху главницата и лихвата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
19.07.2021 г., до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно
производство по ч. гр. д. № 1517/2021 г. по описа на PC - Лом.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. В. Т., с ЕГН:
**********, с адрес: ****, ****, ДА ЗАПЛАТИ на „ ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: ****, гр. ****, ****, направените по делото
разноски, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
825 лева, както и направените по частно гр. дело № 1517/2021 г. по описа на
РС - Лом разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо в
размер на 92 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, да се отдели ч. гр. д. № 1517/2021 г.
по описа на PC – Лом от настоящото дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8
9