№ 32009
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110121663 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ *****/15.04.2024 г., от Й. М. Б.,
ЕГН **********, с адрес: АДРЕС срещу Х. Г. К., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС по иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД с отправено искане съдът да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата от 1 000 лева, като частична искова претенция от общо 5 000 лева, за
причинените неимуществени вреди, вследствие от невярно, тенденциозно и
незаконосъобразно изготвено експертно заключение по гр. д. №****/2021г. на СГС 1-12 с-в
ГО, ведно със законната лихва върху претенцията за неимуществени вреди, считано от
датата на увреждането — 12.04.2024г. до окончателното й изплащане.
В подадената от ищцата искова молба, същата сочи, че на 12.04.2024г. неин приятел й
донесъл СМЕ по гр. д. № ****/2021г. на СГС 1-12 с-в ГО, изготвена от ответника в
качеството му на вещо лице. В същото заключение вещото лице отхвърляло нанесените на
ищцата вреди да с в причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 02.09.2019г., извод
който същата определя като неверен и противоречащ на събрана медицинска документация
и други експертни заключения. Заключението се определя като тенденциозно, тъй като
въпреки указанието на съда експертизата да бъде извършена като комплексна, ответникът си
позволява без знанието, съгласието и допитване до другите двама колеги, да я изготви
самостоятелно и да я депозира като такава. Били поставени много удивителни и
въпросителни знаци и символи в заключението, което би следвало по пътя на логиката, че
ветото лице едва ли не поставя под съмнение всички твърдения и доказателства за
наличието на въпросните увреждания и изводите на негови колеги, давали становище за
здравословното състояния на ищцата през последните 5 години.
Ищцата твърди, че след запознаване със заключението претърпяла силен уплах и стрес,
вследствие на които се свлякла на земята цялата обляна в пот, била в неадекватно състояние
около 10 минути, говорила несвързани думи. Твърди че е получила Паническо разстройство /
епизодична пароксизмална тревожност/, изразяващо се психомоторна напрегнатост, със
забавен темп на МП, тревожно-страхови изживявания изводими от преживяния шок при
запознаване със СМЕ, чувство за отчаяние и безнадеждност, емоционална тревожност,
1
волева неустойчивост и ПИ - болестно ангажирани.
С молба Вх.№ ****/16.04.2024 г. ищцата иска от съда да бъде издадено съдебно
удостоверение, че съществува висящо производство между страни Й. М. Б. и Х. Г. К., което
да послужи пред СГС 1-12 с-в ГО по гр. д. №****/2021г.
С Разпореждане № ****/16.04.2024 г. исковата молба е оставена без движение с
указания в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да изправи нередовностите на
исковата молба като:
-посочи дали изготвеното заключение от ответника е депозирано по гр.д. №****/2021 г.
на СГС, прието ли е по делото заключение в представения към исковата молба вариант,
-твърди ли, че представеното към исковата молба заключение, изготвено от Х. Г. К. е
невярно, оспорила ли е същото по гр.д. №****/2021 г. на СГС,
- да посочи какъв е предмета на гр.д. №****/2021 г. на СГС и какво е процесуалното й
качество по делото, приключило ли е делото със влязъл или невлязъл в сила съдебен акт и
кредитирано ли е от съда заключението в съдебния акт,
- в случай, че не е прието заключение по гр.д. №****/2021 г. на СГС да изложи факти и
обстоятелства в какво се изразяват претърпените от нея вреди от изготвеното заключение и
какъв е правния й интерес от насочване на иск срещу вещо лице преди приключването на
гр.д. №****/2021 г. на СГС.
Разпоредено е да се издаде съдебно удостоверение на ищцата, че е висящо гражданско
дело между страните по иск по чл. 45 ЗЗД с предмет вреди от изготвено от ответника
заключение по гр.д. №****/2021 г. на СГС, по което исковата молба е нередовна, като в
издаденото СУ да се инкорпорира текста на разпореждането за без движение.
С депозирана уточняваща молба ищцата заявява, че посоченото в исковата молба
заключение на ответника е депозирано по гр. д. №****/2021г., 1-12-ти с-в, СГС, но не е
прието, тъй като в нарушение на указанията на съда същото е следвало да бъде изготвено не
като самостоятелно заключение, а като тройна комплексна СМЕ, и в случая останалите две
вещи лица не са се произнесли по нито един от поставените в нея въпроси. Поддържа се, че
предоставеното към исковата молба заключение е невярно, но все още ищцата не го е
оспорила, защото не е дошъл момента за изслушването на вещото лице, но същото не
заявило в о.с.з. по делото, проведено на 18.04.2024г., че ще го оттегли или, че не го
поддържа. Заключението не е оспорено, тъй като както то не е изготвено съгласно
разпорежданията на съда и не може да се приеме като единично заключение, а само като
комплексно такова от всички вещи лица по тройната КСМЕ. Сочи се, че предмета на гр. д.
№****/2021г., 1-12-ти с-в, ГК, СГС е обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на
02.09.2019г., по което Й. Б. има качеството на ищец. Към момента делото е на първа
инстанция не е приключило, заключението все още не е кредитирано от съда.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея и уточняващата молба е
изпратен за отговор на ответника и в срока по чл. 131 не е постъпил отговор.
2
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира че предявеният иск е недопустим.
Трайна и безпротиворечива е практиката на ВКС, че когато в предмета на делото са
наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания, по
делото задължително следва да се изслуша експертно заключение, освен ако страната, чиято
е доказателствената тежест, изрично се откаже от него или не внесе разноските по
експертизата. Когато по делото са наведени твърдения за правнорелевантни факти, за чието
установяване са необходими знания от различни области на науката, съдът следва да назначи
комплексна съдебна експертиза, като включи в състава й вещи лица, притежаващи
компетентност в тези области.
Нормата на чл. 200 ГПК урежда процедурата по изслужване на заключението на вещо
лице в о.с.з. В ал. 2 и 3 са уредени правата на страните, представляващи процесуални
гаранции за участието им при изслушване на заключението- разполагат с процесуалната
възможност да задават въпроси на вещото лице във връзка с депозираното писмено
заключение и изложението на вещото лице в открито съдебно заседание и да оспорят
същото, като мотивират възраженията и исканията си.
Несъгласието на страната със заключението на експерта се преодолява по реда на
чл.200, ал.2, изр.2 ГПК със задаване на въпроси на вещото лице или с оспорване на
заключението по реда на чл.200, ал.3 от ГПК. Уредената в процесуалния закон процедура
гарантира освен непосредственото възприемане от страните на депозираното заключение на
вещото лице, така и правото им на защита и дадената им в тази насока възможност както да
задават въпроси на вещото лице, така и да оспорят същото по предвидения ред. /Решение №
50048 от 31.08.2023 г. по гр. д. № *** / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение/.
Ищцата, тепърва, в рамките на гр. д. № ****/2021г. на СГС 1-12 с-в ГО, има
процесуалната възможност да изрази несъгласието си с извода на вещото лице, да му зададе
въпроси, да оспори заключението и да мотивира искането си за повторно или допълнително
такова.
Завеждането на настоящия иск с правно основание чл. 45 ЗЗД при наличието на висящ
процес срещу назначено в съшия процес вещо лице, настоящият съдебен състав третира като
злоупотреба с право на иск, обуславящо недопустимост на производството. Проявление на
това е и обстоятелството, че ден след завеждане на делото е поискано издаване на съдебно
удостоверение, че съществува висящо производство между страни Й. М. Б. и Х. Г. К., което
да послужи пред СГС 1-12 с-в ГО по гр. д. №****/2021г.
Съдът счита, че настоящото производство е заведено единствено с цел да бъде
отведено вещото лице по гр. д. №****/2021г. на СГС 1-12 с-в ГО. Разпоредбите на чл. 22, ал.
1 се прилагат съответно и за вещите лица. Наличието на висящ съдебен спор между страна
по делото и вещо лице би представлявало основание за отвод. Така ищцата по настоящия
спор, заобикаляйки процесуалния ред за изразяване на несъгласието си с депозирано по
3
делото заключение цели не решаване на гражданскоправен спор, а отстраняване на вещо
лице по друго дело.
Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищцата Й. М. Б. не преследва
легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1
от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи/ по аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от конвенцията/ и само на това
основание искът се явява недопустим.
На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на
Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица,
ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява-
било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като
тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или
частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне
на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството,
започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на
непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само
относно граждански и търговски дела с трансгранично значение установява минимални
правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят
разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие,
включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални
гаранции.
Принципно предявяването на един иск за цели различни от разрешаването на
гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо следва да бъде третирано като
недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват
Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните
индикации за производства, с които се злоупотребява:
а)непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от
него, включително прекомерната стойност на спора;
б)наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни
във връзка със сходни въпроси;
в)сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители
преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или
паралелни дела;
г)недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на
производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или
недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.
В процесният случай e налице недобросъвестно използване на процесуална тактика, а
именно завеждане на дело срещу вещо лице с оглед отвеждането му от друго дело, по което
страна е ищцата.
4
Съдът не може да съдейства за осъществяването на подобни злоупотреби и при
констатирането им следва да ги преустанови.
Ответникът има право на разноски за производството на основание чл. 78, ал. 4 ГПК,
но доколкото не са претендирани такива не следва и да бъдат присъждани.
Tака мотивиран, Софийски районен съд, на осн. чл.130 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 21663/2024 г. по описа на
Софийския районен съд, образувано по искова молба с вх.№ *****/15.04.2024 г. от Й. М. Б.,
ЕГН **********, с адрес: АДРЕС срещу Х. Г. К., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС по иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД с отправено искане съдът да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата от 1 000 лева, като частична искова претенция от общо 5 000 лева, за
причинените неимуществени вреди, вследствие от невярно, тенденциозно и
незконосъобразно изготвено експертно заключение по гр. д. №****/2021г. на СГС 1-12 с-в
ГО, ведно със законната лихва върху претенцията за неимуществени вреди, считано от
датата на увреждането — 12.04.2024г. до окончателното й изплащане.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5