МОТИВИ към ПРИСЪДА № 102
от 26.11.2019 г. по НОХД № 524/2019 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу А. *** за престъпление по
чл.343, ал.3 предл.3-то, б.“а“ вр. ал.1, б.“б“ предл.2-ро вр. чл.342, ал.1,
предл.3-то вр. чл.129, ал.2
предл.2-ро, алт.2-ра вр. ал.1 от НК, а именно за това,
че на 22.07.2018 г. в гр.Кърджали, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с peг. №
К 0148 ВА, нарушил правилата за движение, а именно: чл.5, ал.2,
т.1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; чл.20, ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват; чл.20, ал.2 от ЗДвП - Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението; чл.116 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.И.Н. ***, изразяваща се
в счупване на големия пищял на дясната подбедрица в долната му трета, довело до
трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от един месец, като
деецът е избягал от местопроизшествието.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия, тъй като намира извършеното от него деяние за
безспорно установено от събраните по делото доказателства. В този смисъл била и
изготвената автотехническа експертиза, при която вещото лице определило
скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимия. Тази скорост не
била съобразена с конкретните пътни условия, водачът не контролирал непрекъснато
ППС, което управлявал, не се съобразил с характера и интензивността на
движението. Несъобразената с конкретните пътни условия скорост се намирала в
причинна връзка с настъпилия престъпен резултат – причинетата средна телесна
повреда на пострадалия Н.. Прокурорът пледира съдът да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение. Сочи, че при
определяне на наказанието можело да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като подсъдимия не бил осъждан. Предлага наказание „лишаване от свобода“
за срок от 10 месеца с отлагане на изпълнението за срок от 3 години. Моли също подсъдимият
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година.
Частният обвинител И.И.Н. в съдебно заседание се представлява от повереник,
който сочи, че по делото се събрали достатъчно доказателства за извършеното от
подсъдимия деяние. От назначената съдебна автотехническа експертиза и
допълнителна такава се доказало, че във всички реални хипотези ударът бил
предотвратим от водача, ако своевременно е задействал спирачките на
управлявания автомобил. Единствената хипотеза в допълнителната експертиза, при
която съществувала непредотвратимост на удара, била ако пострадалия е тичал
през цялото пресичане на пътното платно, а това положение не намирало опора в
доказателствата. Повереникът излага подробни съображения за съставомерността на
извършеното от подсъдимия престъпление, вкл. за наличие на квалифициращия
признак избягал от местопроизшествието. Моли при определяне на наказанието
съдът да отчете разпоредбата на чл.36 от НК относно индивидуалната и
генералната превенция. Подсъдимият трябвало да се превъзпита и разбере, че управлението
на автомобил в жилищна зона, още повече при приближаване на деца,
представлявало високоотговорна и високорискова дейност. За близките на
пострадалия основна тежест бил факта, че подсъдимия за толкова време не ги
потърсил да попита как е детето и може ли да помогне по някакъв начин. Затова
моли на А.А. да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от
право да управлява МПС“ към максималния размер.
Защитникът на подсъдимия моли съдът да го признае за
невиновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление. Твърди, че на
инкриминираната дата действително настъпило ПТП между управлявания от
подсъдимия автомобил и пострадалото дете, на което била причинена средна
телесна повреда. Въпреки това, в случая не можело да се приеме за доказано, че А.
е осъществил от обективна и субективна страна процесния престъпен състав.
Налице били предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.15 от НК,
визираща случайно деяние. В повторната съдебна автотехническа експертиза било
посочено, че при напречно паркиране на автомобили от лявата страна на улицата,
ако детето пресичало до мястото на удара само бягайки, А. не е имал възможност
да предотврати ПТП. Показанията на разпитаните полицейски служители сочели за
уплаха от страна на подсъдимия, която била причина той да напусне непосредствено
мястото, след като видял в какво състояние е детето, но не за да избяга и да се
скрие, а за да траспортира съпругата си, заради недоброто й здравословно
състояние. Затова моли подсъдимият да бъде оправдан по обвинението.
Подсъдимият А.Е.А. в съдебно заседание не се признава
за виновен по повдигнатото обвинение. Дава обяснения за събитията от инкриминираната
дата и място. В своя защита твърди, че съжалявал за случилото се, но просто
нямало как да предотврати удара. Моли съдът да се произнесе, че е невинен.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по
делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А.Е.А. е роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, български гражданин, женен, със средно образование, работи,
неосъждан, с ЕГН **********. По постоянния си адрес се ползва с добри
характеристични данни.
На
22.07.2018 г. около 19.30 ч. подсъдимият А. ***, където управлявал лек
автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с рег.№ К 0148 ВА. По това време той се
движел с автомобила по локалното пътно
платно между блокове № 18А и № 14 на кв. „Възрожденци“ в гр.Кърджали, в посока
към ул. „Р.Жинзифов“. Движението там било двупосочно, като подсъдимия
управлявал автомобила си в дясната част на локалното пътно платно. Участъкът на
движение бил хоризонтален, прав, без напречен наклон. Времето било ясно и сухо,
а видимостта нормална. На предна дясна седалка в автомобила седяла съпругата на
подсъдимия А. – св.Т.А..
По
същото време на игрална площадка в близост до блок № 14 и блок № 15 в кв. „Възрожденци“
се намирал малолетния пострадал И.Н. ***. Той искал да отиде при братовчед си –
св.Х.К., който по това време бил от другата страна на локалното пътно платно.
За целта св.И.Н. предприел пресичане на локалното пътно платно с посока от блок
№ 14 към блок № 18А, перпендикулярно на посоката на движение на лекия автомобил
марка „Опел“, модел „Мерива“ с рег.№ К 0148 ВА, т.е. отляво на дясно на
последния, който в този момент се движел със скорост 17.94 км/ч. А.А. възприел
пешеходеца, който преминал с нормален ход до средата на улицата, но после
виждайки автомобила, се затичал. През цялото време водачът имал видимост към
св.И.Н. и трябвало да се съобрази с него. Въпреки това, подсъдимият А. не бил
внимателен и предпазлив към малолетния пострадал И.Н., не следил и загубил
контрол над пътната обстановка пред автомобила си. Независимо от възникналата
опасност, той не съобразил и не намалил скоростта на управлявания от него
автомобил, и не предприел спиране. В резултат на това настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което подсъдимият ударил с предната дясна
част на управлявания автомобил пострадалия Н., който вече бил преминал
по-голямата част от локалното пътно платно между блокове № 18А и № 14 в кв. „Възрожденци“
гр.Кърджали. Вследствие на удара, св.И.Н. получил счупване на големия пищял на
дясната подбедрица в долната му трета, довело до трайно затрудняване на
движението на десния крак за повече от един месец.
След удара
управлявания от подсъдимият лек автомобил спрял на разстояние 4-5 метра от
мястото, където същия настъпил. Водачът А.А. слязъл от колата си и отишъл до
мястото, където бил паднал пострадалия Н., който по това време се намирал върху
асфалта. Събрали се и други граждани, които били в близост до мястото на
инцидента. Подсъдимият попитал И.Н. за състоянието му, при което видял, че последния
изпитвал силни болки. Въпреки настъпилото ПТП, от което имало пострадал, А.А.
се върнал обратно до автомобила си, качил се в него и без да изчака
пристигането на служители на МВР избягал от местопроизшествието.
От заключението по назначената на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че И.И.Н. на инкриминираната дата е получил следните увреждания: счупване на големия пищял на
дясната подбедрица в долната му трета; кръвонасядане и охлузване на кожата
на лицето и дясната предмишница.
Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет
и по време и начин било възможно да са възникнали така, както съобщил пострадалият.
Счупването на големия пищял на дясната подбедрица довело
до трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от един месец, а
останалите описани травматични увреждания причинили болка и страдание.
От назначената на досъдебното производство съдебна
автотехническа експертиза се установява, че мястото на което е настъпило
пътнотранспортното произшествие се намира в населено място - гр.Кърджали, на
локалното пътно платно между блокове № 14 и № 18А в кв. „Възрожденци“. Лекият автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“
с рег.№ К 0148 ВА, управляван от подсъдимия, се движил по локалното пътно
платно между блокове № 18А и № 14 на кв. „Възрожденци“ в гр.Кърджали, с посока
към ул. „Р.Жинзифов“. Пешеходецът И.Н.
пресичал пътното платно с посока от блок № 14 към блок №18А,
перпендикулярно на посоката на движение на автомобила, отляво на дясно на
последния. Лекият автомобил го ударил с предната си дясна част в десния крак и
дясната предмишница, при което пешеходецът се завъртял по посока обратна на
часовата стрелка около оста си и паднал вдясно от автомобила. Ударът от страна на
автомобила бил с малка скорост и малка интензивност, като същия спрял на 4-5
метра след мястото на удара. Скоростта
на движение на л.а. марка „Опел“, модел „Мерива“ с рег.№ К 0148 ВА в момента на
удара на пешеходеца била 17.94 км/ч. Установява се също, че в момента, в който
пешеходеца е тръгнал и навлязъл в локалното пътно платно, предната част на
управлявания от подсъдимия автомобил отстояла на 8.55 метра от мястото, където
настъпил удара. Пострадалият не попадал в опасната зона пред автомобила и водача
А. е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране. От техническа
гледна точка причините за ПТП били следните: загуба на контрол над пътната
обстановка пред автомобила от страна на водача А.; не бил внимателен и
предпазлив към пресичащия по пътното платно пешеходец. Непосредствено преди ПТП
автомобила марка „Опел“, модел „Мерива“ бил технически изправен. Не е имало
технически неизправности по него, които да са в причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие.
От заключението по назначената в хода на
съдебното производство допълнителна автотехническа експертиза се
установява, че възможностите на подсъдимия да предотврати настъпването на ПТП са
били следните: при надлъжно паркиране на автомобили по улицата, ако детето е
пресичало улицата до мястото на удара само бягайки, водачът е имал възможност
със спирачки да предотврати ПТП; при надлъжно паркиране на автомобили по
улицата, ако детето е пресичало улицата до средата й с нормален ход и след това
до мястото на удара бягайки, водачът е имал възможност със спирачки да
предотврати ПТП; при напречно паркиране на автомобили от лявата страна на
улицата, ако детето е пресичало улицата до мястото на удара само бягайки,
водачът не е имал възможност със спирачки да предотврати ПТП; при напречно
паркиране на автомобили от лявата страна на улицата, ако детето е пресичало
улицата до средата й с нормален ход и след това до мястото на удара бягайки,
водачът е имал възможност със спирачки
да предотврати ПТП.
Според заключението по изготвената на досъдебното
производство съдебно-психологична експертиза на непълнолетния св.И.Н., той е
психологически годен да участва в досъдебно и съдебно производство. Има
изградени способности и умения правилно да възприема фактите, които имат значение
за делото и да дава достоверни показания за тях.
Според заключението
по изготвената на досъдебното производство съдебно-психологична експертиза на
непълнолетния св.Х.К., той също е психологически годен да участва в досъдебно и
съдебно производство. Има изградени способности и умения правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
Изложената фактическа обстановка настоящата инстанция
прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: дадените в хода на съдебното следствие показания на
свидетелите И.Н., Х.К., С.С., В.Т., И.Б. и Ш.Н., които съдът кредитира изцяло; дадените
в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Т.А. и Е.Ю., които съдът
кредитира частично; показанията на свидетеля И.Н., дадени на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК, кредитирани
изцяло от съда; показанията на свидетеля А.Н., дадени на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК,
кредитирани изцяло от съда; обясненията на подсъдимия
А.А., дадени в хода на съдебното следствие и възприети частично от съда;
Заключение по изготвена на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 57/2018 г.; Заключение по назначена на
досъдебното производство автотехническа експертиза № 182/2018 г.; Заключение по
назначена в съдебното производство допълнителна автотехническа експертиза № 189/2019
г.; Заключение по изготвена на досъдебното производство съдебно-психологична
експертиза № 73/2018 г.; Заключение по изготвена на досъдебното производство
съдебно-психологична експертиза № 74/2018 г.; Протокол от 22.07.2018 г. за
оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум; Справка
за нарушител/водач на подсъдимия; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 22.07.2018 г.; План-Схема ПТП от 23.07.2018 г.; Протокол от 08.04.2019 г. за оглед на
веществени доказателства, ведно с приложен фотоалбум; Заповед за задържане на
лице от 22.07.2018 г.; Справка на РЦ 112-Кърджали от 02.04.2019 г.; Характеристична
справка на подсъдимия; Справка за съдимост на подсъдимия; Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на подсъдимия,
както и другите приети и приобщени по делото писмени
доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият А.Е.А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.3 предл.3-то, б.“а“
вр. ал.1, б.“б“ предл.2-ро вр. чл.342, ал.1, предл.3-то от НК, тъй като на 22.07.2018 г. в гр.Кърджали, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с peг. № К 0148 ВА,
нарушил правилата за движение, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП - Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
чл.20, ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.116 от ЗДвП - Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора, и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на И.И.Н. ***, изразяваща се в счупване на големия пищял
на дясната подбедрица в долната му трета, довело до трайно затрудняване на
движението на десния крак за повече от един месец, като деецът е избягал от
местопроизшествието. От обективна страна с действията си подсъдимия
е нарушил правилата за движение, регламентирани в посочените текстове от ЗДвП. Налице
са основните признаци на изпълнителното деяние, а именно управление на моторно
превозно средство, като управлението му от страна на А.Е.А. в нарушение на
разпоредбите на чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП е в
причинно-следствена връзка с настъпилия резултат - настъпилото произшествие и
причиненото на пострадалия И.Н. увреждане, характеризирано като средна телесна
повреда. Всичко това се подкрепя безусловно от гласните доказателства по делото
и заключението на автотехническата експертиза, която установява механизма на
пътно-транспортното произшествие. Полученото от пострадалия увреждане е било
именно в резултат на настъпилото пътнотранспортното произшествие, като вида и
характера на това увреждане е установено от съдебномедицинската експертиза. Доказа
се също, че дееца е напуснал местопроизшествието веднага след извършване на
деянието, а това квалифицира извършеното от него по по-тежкия текст на чл.343,
ал.3 предл.3-то, б.“а“ от НК. Като участник в ПТП, А. е бил длъжен съгласно
чл.123, ал.1, т.2 б. „б“ от ЗДвП да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на МВР, което той не е сторил, а
напротив – качил се на автомобила си и избягал от местопроизшествието. От
субективна страна подсъдимият е действал при несъзнавана непредпазливост – той
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но като
правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимият по повдигнатото обвинение за това да е
нарушил правилото за движение по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Чл.5, ал.2, т.1
от ЗДвП е обща норма и не съдържа конкретно правило за поведение за водача на
МПС. Неизменна е
практиката на ВКС, че когато едновременно
са нарушени общите правила за безопасност на движението по ЗДвП и съответните им специални правила,
конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП, налице е
само нарушение на съответното специално правило. Според настоящата инстанция в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на съставомерния резултат стои
неизпълнението на конкретните задължения на подсъдимия като водач по чл.20,
ал.1, чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, а това изключва прилагането на общата норма
от ЗДвП. А.А. бе оправдан и обвинението по чл.129,
ал.2 предл.2-ро, алт.2-ра вр. ал.1 от НК, тъй като посочването на такава
привръзка с текста на средната телесна повреда е непрецизно и не е необходимо
при правната квалификация на процесното престъпление.
Съдът не споделя довода на защитата, че били налице
предпоставките на чл.15 от НК - случайно деяние, тъй като подсъдимият не е
изпълнил предписанията на закона и не е направил всичко зависещо от него, за да
не настъпят общественоопасните последици. Нарушаването на правилата за
движение, когато е в причинно-следствена връзка със съставомерния резултат
изключва възможността за позоваване на случайно деяние. Подсъдимият не е
изпълнил нормативно вменените му задължения като водач на МПС, чието спазване
би му позволило да избегне пътнотранспортното произшествие. Единствената
хипотеза, при която А. не е имал възможност да предотврати настъпването на удара
е била при наличие на напречно паркирани автомобили от лявата страна на улицата
и то ако детето е пресичало улицата до мястото на удара само бягайки. По делото
обаче не се събраха каквито и да било доказателства за такова разположение на
превозни средства на мястото на произшествието и такъв начин на движение на
пешеходеца.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия А.Е.А., съдът съобрази предвиденото от закона
наказание за престъплението - „лишаване от свобода“ от една до шест години; степента
на обществена опасност на деянието - типична за този вид престъпление; степента
на обществена опасност на дееца - ниска, предвид липсата на предходни осъждания;
смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия
и положителните му характеристични данни; отегчаващите отговорността
обстоятелства - причинените травми на пострадалия, извън съставомерната средна
телесна повреда. Предвид изложеното съдът прие, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни,
нито пък изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да
мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. При посочените обуславящи
отговорността обстоятелства настоящата инстанция реши, че на подсъдимия следва
да бъде определено наказание към минималния предвиден размер, а
именно 1 година „лишаване от свобода”. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, тъй като дееца не е осъждан, а срока на наложеното му
наказание „лишаване от свобода” е под три години. Същевременно съдът счете, че
за постигане целите по чл.36 от НК и по-специално за поправянето на подсъдимия
не е наложително същият да изтърпи реално наказанието, поради което отложи
същото с изпитателен срок от 3 години съгласно чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл.343г вр. чл.343 вр. чл.37, ал.1, т.7
от НК и съобразявайки обуславящите отговорността обстоятелства, коментирани
по-горе, съдът постанови А.А. да изтърпи и кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца.
Така определените наказания ще изпълнят целите по
чл.36 от НК и ще спомогнат както за превъзпитаването на подсъдимия, така и ще
подействат възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила,
вещественото доказателство - компакт диск, съдържащ аудиозапис, да остане към
делото.
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият А.Е.А. да заплати по сметка
на ОД МВР-Кърджали сумата от 930.54 лв., представляваща направени на
досъдебното производство разноски, както и да заплати по сметка на Районен
съд-Кърджали направените в съдебното производство разноски в размер на 414 лв.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: